Когото Господ обича, нему изпраща скърби за изпитване на вярата и на предаността към Него ╫ Игумен Никон Воробьов
Игумен Никон (Воробьов) е роден през 1894 година в селско семейство от Тверска губерния. Преди революцията е учел в Петербургския институт по невропатология, желал е да стане психиатър, само че тук в светогледа му се направил съдбоносен поврат. Той напуснал института и заживял усамотен аскетичен живот. През 1917 година постъпил в московската Духовна Академия и бил заставен да я напусне, когато тя била закрита през 1919 година Десет години той прекарал в усамотение и молитва в гр. Сухиничи. Монашество приел през 1931 година в Минск. След две години бил задържан и четири години прекарал в сибирски лагери. Когато към края на войната почнали да се откриват енории, служил в Козелск, Белев, Ефремов, Смоленск и най-после в Гжатск, където умрял на 7 септември 1963 година Той с право може да бъде наименуван един от най-големите съветски пастири и духовници.
(1894 ~ 1963)
Господ ви е посетил с болест, несъмнено, тъй като тя е била нужна за вашето избавление. „ През доста скърби би трябвало да влезем в Цаството Божие ” - подобен е духовният закон (Деян. 14:22). Апостолите, мъчениците, преподобните, всички светци са влезнали в славата посредством доста и велики скърби. „ Господ санкционира, който обича; наказа всеки наследник, който приема ” (Евр. 12:6, Притч. 3:12). Очевидно е, че няма различен път за царството Божие, с изключение на тесния, кръстния път и при болест и уязвимост не трябва да унивате, а повече да се радвате с духа си, утешавайки се въображаемо, че Господ в този момент се е доближил до вас, а в бъдещето до дъно ще ви направи Свои деца, в случай че Му останете правилни до края и без ропот понесете всяка тъга, която Той откри за нужно да ви изпрати. „ Който претърпи до дъно, ще бъде избавен ” (Мат. 10:22).
В утрината молитва на преп. Макарий Велики се споделя: „ Боже, очисти мен, неверния, тъй като нищо положително не направих пред Тебе ”. Ако великите угодници Божии са чувствували такова нещо, какво би трябвало да чувствуваме ние, на какво можем да се надяваме? Единствено и единствено на милостта Божия. Забравяйки всичките си положителни каузи, ние би трябвало като митаря да вопием от цялото си сърце: „ Боже, бъди милосърден към нас, неверните! ” И в случай че митарят е бил оневинен от всичките си грехове единствено за тази своя молитва, то е ясно и ние би трябвало да имаме вяра, че Господ и нас ще ни помилува, в случай че от цялото си сърце Му се молим и се надяваме на милосърдието Божие. Никаква болест няма да ни попречи най-малко няколко пъти дневно да се обърнем от дълбините на душата си с смирение към Господа.
Не е имало случай Господ да откаже в миналото амнистия на каещия се. Само тогава Господ не ни прости, когато ние самите не прощаваме на другите. Затова дано се помирим с всички, с цел да се сдобри и Господ с нас. Да извиним на всички, с цел да ни елементарни и Господ.
Господ ти изпраща болест без значение от предходните грехове и не толкоз за наказване, колкото от обич към тебе, с цел да те отърве от греховния живот и да те сложи на пътя на спасението. За това благодари на Бога, Който се грижи за тебе.
Когото Господ обича, нему изпраща скърби за изпитване на вярата и на предаността към Него. Духовният закон повелява: „ през доста скърби би трябвало да влезем в царството Божие ”. „ В света скърби ще имате ” - е казвал на учениците си Иисус Христос преди гибелта си. „ С търпението си спасявайте душите си ”. „ Който претърпи до дъно, ще бъде избавен ”. И с доста други сходни слова Св. Писание ни убеждава в смисъла на търпението. Без скърби и изкушения човек не може да придобие примирение. Тщеславието, самолюбието и гордостта се гнездят така надълбоко в човешкото сърце, че са нужни мощни средства и нескончаем интервал на образование посредством скърби и изкушения, с цел да бъдат те изкоренени и човек да бъде доведен най-малко до известно примирение.
Снимка: Николай Николаевич Воробьев (1894-1963), ru.wikipedia.org
