Игуана
Игуаната, постоянно наричана домакински змей, е екзотично животно, което става все по-популярно като домакински любим. Игуаната е безобидно животно, което не наранява никого, и внася екзотика в дома.
Видове Игуани
Игуаните са се появили преди повече от 220 милиона години на планетата ни. Тези забавни същества населяват Северна и Южна Америка, само че някои от типовете се срещат на Мадагаскар и Полинезийските острови. Морските Игуани се срещат на Галапагос. Освен морските Игуани съществуват планински, дървесни и пустинни Игуани. Игуаните се срещат на 5000 метра надморска височина, както и на стотина метра от морския бряг. Най-разпространени са дървесните типове Игуани. Съществуват над 650 типа Игуани. Тези екзотични животни са били отглеждани като домашни любимци още от древността. Днес Зелената Игуана е най-популярна като домакински любим.
Как наподобява Игуаната?
На външен тип Игуаната наподобява като великански гущер, с висяща кожа под брадичката и с дълъг нащърбен гребен по линията на гръбнака. Най-големите Игуани доближават до 2 метра дължина дружно с опашката. Но множеството Игуани са дълги не повече от метър и половина и тежи до 7 кг. Въпреки че се назовава Зелена Игуана, тя не постоянно е зелена. Тялото ѝ може да е зелено със сини петна, с черни петна или линии, а също по този начин може да е с преливащи се цветове, измежду които да има и алено, и розово.
Тялото на Игуаната е тясно, с дълга опашка, която наподобява леко приплескана в профил. Лапите на Игуаната са къси и приключват с остри нокти, с които Игуаната се катери по дърветата. Главата е четвъртита, покрита е с плочици, а тялото е покрито с люспи, които са подредени в редове. Пръстите на лапите на Игуаната са дълги, без ципи. На всяка лапа има по 5 пръста. Опашката служи на Игуаната да плува и да нанася мощни удари. Ако бъде отхапана от див звяр, опашката на Игуаната пораства отначало.
Полът на Игуаната се дефинира по долната страна на задните лапи. Мъжките Игуани имат специфични пори, отделящи ароматни субстанции, и лапите им са покрити с вещество, сходно на восък.
Хранене на Игуана
Игуаната е безспорен вегетарианец. В природата от време на време тя се храни с мъртви инсекти и даже с мъртва риба, която е престояла много време. След това обаче Игуаната гълтам специфични растения, които обезвреждат токсините от мършата. В домашни условия това не може да се реализира, по тази причина не се предлага да храните Игуаната си с каквото и да е, с изключение на с растителна храна. Не се предлага да давате на Игуаната месо, яйца, млечни артикули, тъй като макар че това форсира растежа ѝ, до момента в който е млада, понижава живота ѝ с повече от 10 години.
В домашни условия Игуаната може да живее до 20 години, само че в случай че се храни с скотски артикули, няма по какъв начин да оцелее повече от 5-6 години, защото от прекомерно високото равнище на протеини, с което организмът на животното не може да се оправи, се повреждат доста от вътрешните органи. При хранене с скотски артикули Игуаната може да страда от проблеми с метаболизма, костната система, бъбреците. В природата Игуаната се храни единствено с листа и цветя, от които извлича растителен протеин. Не се предлага да давате живи инсекти на Игуаната, тъй като те може да наранят устната ѝ празнина и хранопровода ѝ, което води до формиране на съществени циреи.
Можете да храните Игуаната си със спанак, кълнове от люцерна, броколи, млад грах на шушулки, касис, къпини, боровинки, смокини, цитрусови плодове. Спанакът би трябвало да се употребява в напълно малко количество, единствено като допълнение на храната. Може да давате на Игуаната си тиквички, тиква, ряпа, краставица, чушка, домат, зеле, китайско зеле, аспержи, царевица, малини, ягоди, ябълки, круши, грозде, банани, любеница, папая, манго, пъпеш, авокадо. Може да давате на Игуаната си понякога листенца от роза. Попарени и охладени овесени ядки, сварен ориз и пълнозърнест самун в дребни количества допълват менюто на Игуаната.
Препоръчително е да храните Игуаната си, като ѝ подавате парченца храна с ръце, тъй като храната в терариума елементарно се скапва поради нарасналата температура и в случай че Игуаната я изяде, може да получи стомашни проблеми. Друг вид е да оставяте малко храна на Игуаната в купичка, и в случай че не я изяде за два часа, да се махне. Някои растения би трябвало да се дават единствено като допълнение, тъй като образуват газове - това за круши, грозде, грах, пъпеш и краставица.
Младите Игуани се хранят два-три пъти на ден, старата Игуана може да яде и единствено един път дневно. Игуаната мъчно привиква с нови храни, по тази причина е добре да ѝ предложите нова храна няколко пъти, като имате поради, че тя ще отхвърля да я яде първоначално. Температурата е доста значима за положителната работа на стомаха на Игуаната, по тази причина животното би трябвало да има опция да загрее добре тялото си под лампата преди и след хранене. Температурата в терариума би трябвало да е към 38 градуса по това време. Трябва да избирате времето за хранене на Игуаната, тъй че откакто се наяде, да може да се загрее и да ѝ остават още няколко часа, преди да заспи. Когато Игуаната спи, температурата в терариума би трябвало да е по-ниска. Но в случай че Игуаната не се е загряла преди хранене и по-късно, стомахът ѝ няма да може да усвои храната.
За да може вашата Игуана да усвоява калция, ѝ е нужен витамин D, който организмът ѝ може да създаде единствено под въздействие на ултравиолетовите лъчи. Затова на Игуаната е нужна ултравиолетова лампа. Освен това на това осветяване храната наподобява по-привлекателна и Игуаната елементарно ще привиква и с новата храна. Младите Игуани имат потребност от повече витамини, по тази причина е добре да им давате кълнове от люцерна, боб, леща, репички. Не се дава студена храна на Игуаната, това поврежда стомаха ѝ. Различните Игуани избират храната си по друг метод.
Едни я изяждат, в случай че е нарязана, други - в случай че е цяла, трети - в случай че е настъргана или даже пасирана. Преди да се даде растителна храна на Игуаната, е добре да се измие, с цел да се отстранят бактериите.
В терариума постоянно би трябвало да има купичка с вода, с цел да може Игуаната да пие от нея и да не ѝ се постанова да пие от водата в басейнчето си, където може да цапа. Игуаната пие по малко, тъй като извлича влага от растенията. Младите Игуани, които към момента не са се научили да пият от купичка, облизват капките вода от стъклата на терариума и от листата.
Грижи за Игуана
В домашни условия Игуаната живее в терариум, само че може да я пускате да върви из жилището ви, в случай че нямате други домашни любимци, които да я уплашат или да я наранят. Нормалната нощна температура в терариума е 20 градуса, а денем температурата би трябвало да е 25-28 градуса. Трябва да има особено място с лампа, която да развива температура от 38-40 градуса, с цел да може Игуаната да загрява тялото си преди и след хранене.
Важно е температурата в терариума да може да се контролира. Температура над 43 градуса в терариума води до проблеми със здравето на животното и до летален излаз. За нагряване на терариума се употребяват лампи, които би трябвало да са особено за терариум. Посъветвайте се със експерт, с цел да не нараните Игуаната си. Добре е върху лампите да има специфична мрежа и да са изцяло изолирани. Те би трябвало да се намират толкоз високо, че даже като се опре на задните си крайници, Игуаната да не ги доближи, тъй като ще се изгори неприятно.
Добре е постоянно да къпете Игуаната си, тъй като тези екзотични животни се хидратират и чрез кожата си. Ако е обезводнена, Игуаната се поставя в топла вана за към половин час.
Игуаната доста киха, с цел да изхвърли непотребния калий от организма си. Заради това стъклата на терариума се покриват с бели петна. Ако Игуаната доста киха, е допустимо калият в менюто ѝ да е прекомерно доста.
Любопитни обстоятелства за Игуана
Интересен факт е, че някои Игуани са бавноподвижни и мързеливи, а други са доста динамични и непрекъснато са в придвижване. Игуаните са доста положителни плувци - това важи за всички типове, освен за морските.
Една от най-интересните Игуани е Шлемоподобният Базилиск. Дължината му доближава 80 сантиметра и той се разграничава от другите по специфични кожни израстъци на главата, които наподобяват на шлем. Той добре плува и се гмурка, само че най-интересното е, че върви по вода. Веднъж попаднал във водата, той стартира с невероятна мощ и експедитивност да удря с лапи по повърхността на водата, което му оказва помощ да се задържи напълно над водата. Шлепоподобният Базилиск употребява единствено задните си лапи и върви по водата изправен.
