Най-важното идеологическо разделение днес
https://www.facebook.com/PogledInfo
Разбира се, това главно идеологическо разделяне сред последователите на концепцията за оптимален народен суверенитет и на тази за най-важна роля на наднационалните институции работи освен в връзките сред другите страни. То е и основен разделителен белег вътре в самите страни. И изключително мощно се вижда това точно в досегашната страна хегемон – Съединени американски щати. От едната страна там са Демократическата партия и администрацията на Белия дом, които упорстват Съединените щати и подвластните им наднационални институции да постановат своята воля по целия свят. Физическото олицетворение на тази група е все по-неадекватно изглеждащият президент Джо Байдън. На срещуположния завършек на спектъра е главната част от Републиканската партия, както и всички тези, които считат, че Съединени американски щати би трябвало да се грижат на първо място за своите национални ползи и един път вечно да зарежат скъпоструващата и влияещата все по-зле на имиджа им роля на „ международен служител на реда “. Доналд Тръмп е основният изразител на тези настроения. Явно от ден на ден американци разсъждават по този метод, тъй като най-новите изследвания на публичното мнениев Съединени американски щати демонстрират, че в случай че на президентскитя избори се явят Тръмп и Байдън, успеха сигурно ще отида при първия.
Вероятно точно по тази причина страхът от възможна победа на Тръмп е толкоз огромен, а съперниците му вършат всичко допустимо това да не стане. Най-популярната тактика в това отношение е да го му попречат въобще да се яви на изборите. За задачата употребяват Четиринайстата корекция в американската конституция, която е призната през 1868 година и която не разрешава на лица, взели участие в размирен дейности, да се кандидарат за публични държавни длъжности. Юристите са надълбоко разграничени във връзка основателността на сходни обвинявания против Тръмп, само че самият факт на тяхното покачване демонстрира, че съперниците му биха употребявали всевъзможни средства, с цел да не повторят грешката си от 2016 година, а точно да позволен той да стане президент. Колкото повече официални спънки измислят в този момент ръководещите в Америка, с цел да попречат на Доналд Тръмп въобще да стигне до изборите, толково по-ярко проличава техният боязън. Ако бяха спокойни за успеха си, нямаше да стигат до сходни неуместни дейности в суматохата си, нали?
В случая личността на някогашния президент не е най-важна в тази ситуация. По-съществени са концепциите и силите, които неговата фигура въплъщава. Става дума за всички тези, които към този момент изрично отхвърлят да се преценяват с нарежданията идващи от забележимите, а и не толкоз забележими наднационални центрове на власт. Става дума за хората, които считат, ча най-важните въпроси за всяка страна би трябвало да бъдат решавани от законно определените национални законодателни и изпълнителни органи, а не от анонимните служители в Брюксел, Страсбург или където и да било другаде по света.
А по какъв начин стоив България въпросът с разделянето сред последователите на концепцията за мощен народен суверенитет и тези, които имат вяра в изначалната справедливост на наднационалните институции? Управляващата коалиция ГЕРБ-ПП-ДБ-ДПС е идеалното олицетворение на вярата, че националното държавно управление би трябвало да се откаже от всякаква автономия и че единственото, което би трябвало да прави, е чинно да извършва решенията, идващи от Брюксел и Вашингтон. Този решителен отвод от народен суверенитет се назовава евроатлантизъм, като изповядването му се счита за наложително за всеки, който има желанието да взе участие в ръководството на страната. На тъкмо противоположната позиция са политическите обединения, които считат, че съобразяването със съюзническите отговорности, които имаме като членове на Европейски Съюз и НАТО, въобще не значи отказване на националния суверенитет. Тъкмо противоположното. Нищо не пречи да членуваш в тези организации и дружно с това твърдо да защитаваш ползите на страната си. От значимите обединения на такава позиция са Българска социалистическа партия и изключително изрично „ Възраждане “. Проблемът при Социалистическата партия е, че през последните десетилетия тя интензивно участваше във всички процеси по отвод от народен суверенитет. И това няма по какъв начин да бъде забравено, без значение от опитите на актуалното партийно управление да се показва като корав бранител на националните ползи.
В това отношение „ Възраждане “ стои доста по-автентично от Българска социалистическа партия. Най-малкото тъй като партията в никакъв случай не е взела участие в дейности по даване на националния суверенитет на наднационални институции. Според някои анализатори точно твърдата суверенистка позиция на „ Възраждане “ по този въпрос ще бъде главната спънка пред едно бъдещо присъединяване на групировката в ръководството на страната. Никога няма да бъде разрешено на партия от този вид да ръководи – непрекъснато повтарят експертите по евроатлантизъм. Да, в страна, която изцяло се е отказала от своята самостоятелност и е делегирала всичките са пълномощия на непознати центрове на въздействие, няма по какъв начин да бъде разрешено на партии като „ Възраждане “ да влизат в ръководството.
Работата обаче е там, че този свят, където всичко и всички се подчиняват на наднационални институции към този момент напълно не наподобява толкоз безалтернативен. Все по-ясно изразена и все по-влиятелна става идеологическата идея, съгласно която правото на обособените страни сами да вземат решение въпроси, които най-силно ги засягат, е неотменимо. Да, днешните български ръководещи са натикали страната ни в лагера на едноизмерните и неотличаващи се с изострен разум и независимо мислене глобалисти. Само че, както добре се вижда, този вид васално мислене става все по-непопулярен. Вероятно ще пристигна миг, и той няма да е изключително отдалечен, когато и в България ще бъде демонстрация на неприятен усет да загърбваш ползите на страната си в имено на някакви подправени евроатлантически полезности.
Разбира се, това главно идеологическо разделяне сред последователите на концепцията за оптимален народен суверенитет и на тази за най-важна роля на наднационалните институции работи освен в връзките сред другите страни. То е и основен разделителен белег вътре в самите страни. И изключително мощно се вижда това точно в досегашната страна хегемон – Съединени американски щати. От едната страна там са Демократическата партия и администрацията на Белия дом, които упорстват Съединените щати и подвластните им наднационални институции да постановат своята воля по целия свят. Физическото олицетворение на тази група е все по-неадекватно изглеждащият президент Джо Байдън. На срещуположния завършек на спектъра е главната част от Републиканската партия, както и всички тези, които считат, че Съединени американски щати би трябвало да се грижат на първо място за своите национални ползи и един път вечно да зарежат скъпоструващата и влияещата все по-зле на имиджа им роля на „ международен служител на реда “. Доналд Тръмп е основният изразител на тези настроения. Явно от ден на ден американци разсъждават по този метод, тъй като най-новите изследвания на публичното мнениев Съединени американски щати демонстрират, че в случай че на президентскитя избори се явят Тръмп и Байдън, успеха сигурно ще отида при първия.
Вероятно точно по тази причина страхът от възможна победа на Тръмп е толкоз огромен, а съперниците му вършат всичко допустимо това да не стане. Най-популярната тактика в това отношение е да го му попречат въобще да се яви на изборите. За задачата употребяват Четиринайстата корекция в американската конституция, която е призната през 1868 година и която не разрешава на лица, взели участие в размирен дейности, да се кандидарат за публични държавни длъжности. Юристите са надълбоко разграничени във връзка основателността на сходни обвинявания против Тръмп, само че самият факт на тяхното покачване демонстрира, че съперниците му биха употребявали всевъзможни средства, с цел да не повторят грешката си от 2016 година, а точно да позволен той да стане президент. Колкото повече официални спънки измислят в този момент ръководещите в Америка, с цел да попречат на Доналд Тръмп въобще да стигне до изборите, толково по-ярко проличава техният боязън. Ако бяха спокойни за успеха си, нямаше да стигат до сходни неуместни дейности в суматохата си, нали?
В случая личността на някогашния президент не е най-важна в тази ситуация. По-съществени са концепциите и силите, които неговата фигура въплъщава. Става дума за всички тези, които към този момент изрично отхвърлят да се преценяват с нарежданията идващи от забележимите, а и не толкоз забележими наднационални центрове на власт. Става дума за хората, които считат, ча най-важните въпроси за всяка страна би трябвало да бъдат решавани от законно определените национални законодателни и изпълнителни органи, а не от анонимните служители в Брюксел, Страсбург или където и да било другаде по света.
А по какъв начин стоив България въпросът с разделянето сред последователите на концепцията за мощен народен суверенитет и тези, които имат вяра в изначалната справедливост на наднационалните институции? Управляващата коалиция ГЕРБ-ПП-ДБ-ДПС е идеалното олицетворение на вярата, че националното държавно управление би трябвало да се откаже от всякаква автономия и че единственото, което би трябвало да прави, е чинно да извършва решенията, идващи от Брюксел и Вашингтон. Този решителен отвод от народен суверенитет се назовава евроатлантизъм, като изповядването му се счита за наложително за всеки, който има желанието да взе участие в ръководството на страната. На тъкмо противоположната позиция са политическите обединения, които считат, че съобразяването със съюзническите отговорности, които имаме като членове на Европейски Съюз и НАТО, въобще не значи отказване на националния суверенитет. Тъкмо противоположното. Нищо не пречи да членуваш в тези организации и дружно с това твърдо да защитаваш ползите на страната си. От значимите обединения на такава позиция са Българска социалистическа партия и изключително изрично „ Възраждане “. Проблемът при Социалистическата партия е, че през последните десетилетия тя интензивно участваше във всички процеси по отвод от народен суверенитет. И това няма по какъв начин да бъде забравено, без значение от опитите на актуалното партийно управление да се показва като корав бранител на националните ползи.
В това отношение „ Възраждане “ стои доста по-автентично от Българска социалистическа партия. Най-малкото тъй като партията в никакъв случай не е взела участие в дейности по даване на националния суверенитет на наднационални институции. Според някои анализатори точно твърдата суверенистка позиция на „ Възраждане “ по този въпрос ще бъде главната спънка пред едно бъдещо присъединяване на групировката в ръководството на страната. Никога няма да бъде разрешено на партия от този вид да ръководи – непрекъснато повтарят експертите по евроатлантизъм. Да, в страна, която изцяло се е отказала от своята самостоятелност и е делегирала всичките са пълномощия на непознати центрове на въздействие, няма по какъв начин да бъде разрешено на партии като „ Възраждане “ да влизат в ръководството.
Работата обаче е там, че този свят, където всичко и всички се подчиняват на наднационални институции към този момент напълно не наподобява толкоз безалтернативен. Все по-ясно изразена и все по-влиятелна става идеологическата идея, съгласно която правото на обособените страни сами да вземат решение въпроси, които най-силно ги засягат, е неотменимо. Да, днешните български ръководещи са натикали страната ни в лагера на едноизмерните и неотличаващи се с изострен разум и независимо мислене глобалисти. Само че, както добре се вижда, този вид васално мислене става все по-непопулярен. Вероятно ще пристигна миг, и той няма да е изключително отдалечен, когато и в България ще бъде демонстрация на неприятен усет да загърбваш ползите на страната си в имено на някакви подправени евроатлантически полезности.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ