Криминалният лингвист Христина Шушкоф за думите, които казват всичко и как да открием лъжата
Христина Шушкоф е престъпен езиковед и анализатор - евентуално единственият в България. Работила е по следствия на тежки закононарушения, а присъединяване й в разкриването на едно от последните убийства - на Евгения Владимирова, оказва помощ на проверяващите да стигнат до причинителите и да издигнат обвинявания. Образованието си по престъпна филология е приключила в Англия, разбор на изказвания на обстоятелства е специализирала в Съединени американски щати (обучавана е от чиновник от високите равнища на ФБР). От повече от 5 години се занимава с разбори в тези сфери и е работила по доста случаи - тежки закононарушения като серийни убийства, грабежи, конфликтни обстановки и доста други. Владее и води образования по техники на разпити и интервюиране. Майка на две деца, отглежда и два мопса.
Какво работи престъпният езиковед?
- Това е изобретение за България. В другите страни се практикува от десетилетия насам. Ролята на престъпния езиковед най-общо казано е в действителност да спомага на следствието и съда. Моята компетентност е идентификация на създател, параленост на създател, оценка на заплашителни текстове, текстове за откуп, също и суицидни текстове и профилиране.
Освен престъпен езиковед, аз съм и анализатор, което може да се преглежда като двете страни на една и съща дисциплинираност. Като анализатор откривам сензитивна, лъжлива, изчезнала информация. Също вършим профилиране, само че по друг принцип от престъпната филология. Идентифицираме социо-лингвистичните връзки на субекта, който изследваме, с други субекти в текста и по този метод добиваме по-ясна визия по отношение на това, което е комуникирано дали е правдиво, дали има някаква информация, която убягва, както доста постоянно се случва.
Колко постоянно полицията търси подпомагане от такива експерти в България?
- Не доста постоянно, само че това го приписвам на обстоятелството, че както споделих, за България това е нова дисциплинираност. Хората не знаят какво може да се създаде при едно такова проучване, само че в светлината на някои последни проблеми, които успяхме да разплетем, мисля, че от ден на ден научават какво е престъпната филология и по какъв начин могат да я употребяват. И освен проверяващи органи употребяват нашите услуги, само че и доста експерти по човешки запаси, хора в областта на обществените действия, учители, тъй като има и закононарушения, които за жалост се случват в областта на образованието.
Как вършиме разбор по престъпни случаи - единствено по писмени показания и документи или присъствате на разпити?
- По принцип анализът се прави на всевъзможен тип тирада, който субектът може да създаде - дали ще бъде документално или говоримо това няма значение.
Има ли разлики във всички тези разбори? Следите ли за паузи, запъване, заекване и оказват ли въздействие те?
- Това е паравербалната връзка, която е обвързвана с темпа, с ритъма на речта, с интонацията. Това е една част от разбора, който вършим, само че не главната част от него. Ние работим с думи. Съответно каквото и да вършим, в случай че имаме запис, от който би трябвало да извлечем текст, го транскрибираме. Ако имаме текст вършим разбора. Но има едно общо предписание в престъпната филология - че когато човек слуша, не гледа и когато гледа, не слуша. Ние се концентрираме точно върху това да следим текста, тъй като човек е жертва на интерпретация, няма метод.
Затова в никакъв случай не вършим първична преценка за това дали един човек ни лъже или не, без да сме седнали и да сме изготвили самия разбор.
За какви думи, изрази и изречения следи? Има ли характерни индикатори, по които се схваща по кое време човек лъже, прикрива информация или прави опит да манипулира?
- О, да. Има доста много такива.
Може ли да дадете съответен образец?
- Да. Принципно хората, които лъжат, защото лъжата е доста неестествено положение на мозъка, провокира напрежение и стрес, надлежно някъде надълбоко в себе си човек желае да каже истината, само че дадени фактори не му разрешават.
Когато това се случи, човек създава един доста забавен жанр на изявление. Например на мен доста постоянно ми се случва когато задам въпрос на индивид, под индивид се схваща индивидът, който проучвам, и непосредствено го попитам - ти ли открадна парите или ти ли взе парите? Използваме думи, които са по-скоро морално несвързани с действието и той стартира да се кълне в Господ или да го извиква като очевидец - " Бог ми е очевидец ". Започва да се кълне в фамилията си, стартира да ни убеждава в информацията. Това може би е един от най-важните критерии - дали индивидът ни убеждава в информацията, или ни показва някаква информация. Защото доста постоянно честният човек не е направил нещо, да вземем за пример не е откраднал парите, само че няма доказателства за това и когато го попиташ: " Добре, за какво да ти имам вяра? ", той споделя: " Защото това е истината ". Това е един тип отдаване на отговорността на другия - " Аз съм ти споделил истината, ти, в случай че искаш, ми вярвай от тук нататък ".
Така че това е един от многото съставни елементи, които съблюдаваме, когато вършим разбор. За хората от нашата специалност наложителна част от тренинга, е да се опита да излъже и да види в действителност по какъв начин звучи в профил. Всеки звучи по еднакъв метод общо взето.
Колко време е нужно за един разбор и какво количество материал - едно изречение, няколко минути тирада или няколко абзаца текст? Има ли най-малко, под който не може да се направи първокласен разбор?
- Това е доста релативно. Първо би трябвало да се разбере каква е задачата на разбора. Ние ограничаваме разбора до въпроси - някакви съответни въпроси, от които проверяващите желаят ние да успеем да извлечем информация. Ако става въпрос за профилиране, тогава би трябвало да работим с каквото имаме, а в такива случаи може да имаме единствено едно изречение, както в тази ситуация с починалата Евгения (бел.авт. -, за което са арестувани брачният партньор й и татко му), което се случи неотдавна. Там трябваше да се прави стилометрично проучване на едно изречение, което беше написано от нейния телефон към 16 ч. И това изречение потвърди, че тя не е създател, макар че беше едно. За задачите на идентификация на създател едно изречение ни свърши работа.
Ако обаче имаме текст, който е от 300-500 думи, който би трябвало да проучвам и да схвана дали най-образно казано индивидът е взел парите, тогава може да ни отнеме сред 16 и 48 часа. Защото имаме едно предписание в разбора на изказвания - когато човек направи разбор, по-късно би трябвало да направи отмора и след това отново да го направи все едно го вижда за първи път, с цел да може да бъде изцяло справедлив. Обикновено, множеството от нас употребяват и другия способ, който е да конфронтираш личните си открития в самия разбор, с цел да може, в случай че успееш себе си да убедиш в това, което си написал, значи очевидно е годно.
Когато вършиме разбор, вършиме ли предварителна инспекция и изследване на индивида, чиято тирада ще се проучва или не. Помага ли това на работата или в противен случай - пречи?
- Принципно пречи. Нарича се контаминация или замърсяване в нашите среди. Когато дойде някакъв текст за разбор, единственото нещо, което би трябвало да знаем е какво е закононарушението и какво се желае от нас да създадем. Оттам нататък всичко, което може да пристигна като информация, може да попречи на нашата преценка, тъй като въпреки всичко ние също сме хора. Много постоянно проверяващите ще дойдат и ще кажат - аз съм сигурен, че той го е направил.
Точно за такива случаи запитвам.
- Трябва да се абстрахираме доста съществено.
Възможно ли е? Ако полицията споделя авансово - този човек е обвинен, по какъв начин процедирате?
- Ами те всички са обвинени, откакто са стигнали до нашите услуги. Но кардинално хубавото в моята специалност е, че аз получавам всичко онлайн и единственото нещо, което желая да схвана са тези два въпроса - какво е закононарушението и какво се търси. Оттам нататък аз нямам връзка с проверяващите, до момента в който не им показва някакъв разбор или надлежно, в случай че се наложи аз да повеждам идващото изявление или да ги приготвя те да го водят. Така че няма доста благоприятни условия за контаминация.
Нивото на обучение, полът, расата и вероизповеданието могат ли да повлияят по някакъв метод на проучването и вземате ли ги поради?
- Когато вършим профилиране, това е едно от първите неща, които се виждат - народност, вяра, политически убеждения. Полът от време на време е малко по-специфичен съставен елемент, който да се проучва, само че тези неща незабавно се виждат.
Имали сме случаи, в които сме успявали да идентифицираме човек единствено по две думи. Мисля, че преди известно време имаше някакъв пробив в системата на Национална агенция за приходите и тогава прегледах имейла, който беше дошъл до управляващите и той беше супер индикативен за народност на създателя.
Може ли да обясните?
- Ами да. Ставаше въпрос за " същинската истина ", преведено от британски, което не е термин, който имаме на български, само че е термин на съветски.
Много забавно. В подобен случай владеенето на доста и разнообразни езици за сходно проучване също е значимо, с цел да се регистрират разликите за всеки език.
- Идеалният вид е човек да има знания в няколко езика. Аз имам знания в четири и това несъмнено ми оказва помощ, когато става въпрос за по-различна структура, която е типична за дадения език или някакъв израз или фраза, които изскачат и няма никакъв смисъл от нея в съответния език, на който се допуска, че е написана. Така нещата стават доста по-лесни от позиция на няколко съставния елемент, само че все пак остават възраст, дали индивидът е женен, какъв е статутът му, какво работи.
Когато получаваме анонимни текстове, да вземем за пример имаше случаи, в който създателят беше написал ларинкса, вместо гърлото и след това откакто направихме профила се оказа, че това е студент по медицина, тъй като не доста хора употребяват " Ще те хвана за ларинкса ". Това са неща, които може би всеки от нас на някакво интуитивно равнище може да дефинира. И това го видях в тази ситуация с Евгения, когато нейните приятелки първи споделиха - " Това не е Евгения, няма по какъв начин тя да го е написала това нещо. Това не е типично за нея ". Така че всеки един от нас може би в част от себе си е престъпен езиковед и прави разбор на стила на другите.
За случая с Евгения Владимирова, също така само изречение от телефона й какво друго анализирахте? Правихте ли разбор на показанията на брачна половинка й и на татко му?
- Да. Още от четвъртия или петия ден, когато получих поръчка за случая, започнах да върша разбор първо на изявленията на бащата Пламен, по-късно на Орлин и това беше работа, която продължи в границите на месец. В края на този месец може би към десетина дни преди да открият Евгения ние към този момент имахме една доста добра концепция какво се е случило, къде може да се намира трупът, кой какво е направил и с какво е бил съпричастен в самото закононарушение. Дори имахме сведения за това, че Орлин е употребявал видеонаблюдение и spyware (шпионски програмен продукт - бел.ред.), с цел да следи връзката й доста преди да открием тези движимости в жилището.
А по какъв метод стигнахте до тази информация? Едва ли са го споделили в прав текст и непосредствено.
- Не, всичко беше в думите на Пламен и на Орлин. Това, което споделих и в едно предходно изявление беше, че когато изчезне човек, изключително, в случай че е непосредствен човек, това е извънреден стрес за околните. Хората тогава не помнят да се хранят, да спят. На мен ми се е случвало хора да ми звънят късно през нощта - към 2 или 3 ч., тъй като са се сетили за нещо и желаят просто да оказват помощ на следствието. Тези хора са в действителност супер разтревожени и най-много фокусът е върху това какво изпитва индивидът, който е липсващ, тъй като това е нещото, което не можем да направляваме - какво изпитва, дали е жаден, дали е гладен, дали го бият, какво се случва с него.
Докато при Орлин, неговият главен фокус беше за какво няма информация, какво вършат проверяващите, не загатваше Евгения по име, което е доста огромна отдалеченост сред него и брачната половинка му. Това е човек, който е супер непосредствен до теб. По това разбрахме, че той няма грижа за нея, не изпитва грижа.
За следствието на убийството на Евгения Владимирова
А терзанието, че не знае какво се случва и по какъв начин върви следствието, не би ли могло да се изясни и с това, че евентуално доста хора на неговото място биха желали да знаят какво прави полицията и дали въобще търси изчезналия човек, защото доверието към полицията не е изключително високо?
- Да, несъмнено. Това сигурно ще бъде във фокусите на човек, който е в такава отвратителна обстановка. Но това е един от фокусите, не е първият. Той имаше доста пъти опция по време на диалога си с Тина Ивайлова (журналист, работила по следствие на случая, излъчено в ефира на Нова телевизия - бел. ред.), да покаже грижа, да покаже тревога за положението на Евгения. Той не я сподели, тъй като той знае, че тя няма потребност от грижа.
Това го виждаме в доста случаи, освен при Орлин. Имаше един случай преди доста години с изгубването на едно малко момиченце в Португалия - Маделин Маккан. По същия метод нейните родители към 2 или 3 седмици след нейното изгубване даваха изявленията на всички места и се виждаше, че те нямат угриженост за детето си. Обикновено когато има случаи изключително с намесено дете, родителите по никакъв метод не желаят и не могат да одобряват, че детето им може да бъде мъртво, че детето им може към този момент да го няма. Дори когато детето е посиняло в къщата, те отново викат 911, с цел да може да им се окаже някаква помощ, тъй като те отхвърлят да го одобряват. Това е контузия, която се преработва доста мъчно. Самият факт, че индивидът я е преработил би трябвало да ни слага под един подобен въпрос за какво. Най-вече хората, които са направили закононарушение, те преработват най-бързо контузията.
В случая с Маделин към момента няма никакъв формален резултат от следствието, а от този момент мина много време.
- Няма и да има.
Знам, че ваши сътрудници са работили по случая. Какво демонстрират анализите на интервютата на родителите, в това число и години след случая, тъй като те не престават да приказват за него и публично не престават издирването й посредством фондация?
- Тяхното държание е много постоянно. Почти от третата седмица, откакто изчезна момиченцето до момента е изцяло постоянно. Те нямат грижа, нямат вяра, че тя ще се върне.
Аз също съм работила по този случай. Моят инструктор в действителност беше индивидът, който направи първия разбор. Ние сме група анализатори, които оказваме помощ в анализите и също си дадохме мнението. Това, което успяхме да извлечем е, че момиченцето е умряло в жилището, гибелта й е била случай и най-вероятно е била в резултат на предозиране с калпол, което е някакъв сироп за кашлица, в случай че не се неистина, който се дава на децата, с цел да спят. Явно се е получил тогава някакъв случай, скрили са тялото и оттова нататък се стартират цирковете, тъй като те имат още две деца, които би трябвало да гледат. А пък и английската общественост не желае да се обрисува един подобен имидж на едно английско семейство като убийци, а те са и лекари от горната страна на всичко.
А в България по какви случаи сте работили, с изключение на последния с Евгения Владимирова?
- Работила съм по убийства, грабежи, дребни обири. Работили сме и по случаи с някакви вътрешни фамилни спорове.
За какво най-често ви търсят?
- Най-често ни търсят за убийства или за нещо, което е в рубрика съществени закононарушения, тъй като тогава има потребност от някаква сериозна интервенция. Но също по този начин и профилиране. Много постоянно получаваме неизвестен мейл, за който би трябвало да кажем кой го е писал, за какво го е писал и така нататък и би трябвало да се включим с някакъв профил, с цел да успеем да проучваме съответния човек и да се разпознава кой може да бъде той.
Лингвистичният разбор има ли тежестта на доказателство в съда по Наказателно-процесуален кодекс?
- Този жанр проучвания, защото са напълно нови за България, може би занапред ще се разбере дали могат да имат някакво място в правосъдния развой. Полиграфът, както и лингвистичното проучване, може би са някакви фактори, само че не до такава степен доказателства както биха били физическите доказателства. Така че към този момент можем да приказваме за това като помощно средство, което да се употребява в хода на следствие и в хода на правосъдния развой. Въпреки че има и такива случаи, в които тези доказателства са най-важни.
Например в Англия съм работила по случай, при който имаше едно ликвидиране, надлежно имаше нещо написано от телефона на жертвата, трябваше да създадем стилометрично проучване и сътрудника трябваше да се яви в съда, с цел да отбрани нашите открития, тъй че в някои случаи това е единственото, което може да се употребява.
Нужни ли са законодателни промени, които биха дали опция тези проучвания да се признават с по-голяма тежест?
- Това е много сложен въпрос. Тук може би е добре да се направи аналог с проучвания в областта на логиката на психиката, които доста постоянно влизат в съда, а те също са обект на диспути. Това, че някой ви е направил профил на интроверт, не значи, че не може различен човек да пристигна и да каже - няма такова нещо. Може би би трябвало да се отвори малка врата, която да даде опция нещо да се показа.
В Америка има два метода, по които това се прави. Единият е индивидът, който ще прави самото проучване да има квалификацията, опитът и така нататък и да може да пристигна в съда и да отбрани това, което прави. Вторият е - няма значение кой показва доказателствения материал, въпросът е дали може да го показа по метод, по който и други хора да го репликират. Така че каквото и да избере нашата система мисля, че няма да бъде зле като вид, тъй като по този метод може да се получи една в действителност добра полемика по отношение на валидността на доста неща, освен на полиграф, лингвистична експертиза, само че и на доста други неща.
Има ли въобще опция за образования в България за тази компетентност?
- Не, образования организирам аз. Принципно човек може да участва и да научи някои от съставените елементи на разбора и надлежно да ги ползва в своята сфера, само че това не го прави анализатор, който може да оказва помощ по-късно за следствие. Но пък може да му помогне в доста други сфери.
В какви да вземем за пример би било потребно?
- Ами да вземем за пример учителите доста постоянно се възползват от тази алтернатива, тъй като ние идентифицираме полови похищения над деца и те доста постоянно се демонстрират в езика на децата. Служители на Агенция " Закрила на детето " по същия метод и изобщо чиновници в обществените сфери, тъй като те могат да разпознават освен полово, само че и домашно принуждение или травматични моменти и надлежно да схванат по какъв начин да взаимодействат със съответния човек.
Оттук нататък несъмнено става въпрос и за HR-и, т.е. хора, които вършат селекция и асортимент на други хора. Това също е доста потребно, тъй като ние вършим доста такава работа, изключително за Съединени американски щати, където фирмите имат потребност да схванат какви хора аплайват за дадена позиция и кой ще бъде в действителност точният човек за тази позиция, тъй като нямат безграничен запас да назначават един, след това да го уволняват, а след това да наемат различен. Трябва да се селектира на момента кои са двама-трима индивида, които им трябват, с цел да ги вземат - единият е излъгал, другият е скрил информация, трети употребява опиати. Тези хора не им трябват.
Ние работим и с нещо друго, което се назовава развой на свободната редакция, което значи, че човек самичък избира думите, самичък ги подрежда и поставя надлежно паузи. Много е мъчно човек да излъже, когато самичък би трябвало да каже нещо, доста по-лесно е, когато би трябвало просто да повтори.
А по какъв начин приказват политиците? Успяват ли да прикрият значима информация или пък споделят повече, в сравнение с би трябвало да споделят? По какъв метод артикулират значими послания?
- Генерализация. Това е най-хубавият метод човек да излъже. Когато не каже нищо характерно, а постоянно генерализира. Те приказват по този метод и разчитат доста и на прочувственото замесване. Това е един съставен елемент от нашата работа - дали индивидът се пробва да ни въвлече прочувствено в нещо, или се пробва да ни показа обстоятелства. Защото в случай че аз седна и стартира да споделям нещо от сорта на: " Вчера, когато бях късно на открито и се разхождах по тъмната улица и валеше дъжд и беше безшумно и ми беше студено " - индивидът, който ме слуша желае или не желае стартира да си конструира тази картина, която му представям. Съответно по-късно ще показа някаква страст: " Аз се усещах уплашен, настръхнаха ми космите по врата и така нататък " Те обичат доста да управляват масите посредством страст, което мисля, че е основа на риториката като цяло.
Това, съгласно Вас, е издирван и целеустремен резултат или се прави от неведение, неумение или липса на политически опит?
- Според мен е целеустремено, тъй като когато човек не може да вземе съответна позиция за нещо, не можеш да го обвиняваш. Няма по какъв начин да му кажеш: " Ти даде обещание да направиш това, само че не го направи ". Но когато използваме генерализация и аз кажа нещо, което може да значи 1800 неща, в случай че ме обвиниш в едно, аз мога да кажа: " Не, то беше в действителност третото. Ти просто не си схванал ".
По какъв метод се насочат послания към обществото във значими и спешни моменти като да вземем за пример с оповестяването на пандемията и изключителното състояние?
- Това, което на мен ми направи усещане - това, че вирусът е реалност, е реалност. Но имаше хиперболизация на всичко, което се случваше към пандемията. Като множеството държавни управления, управляват със боязън. Страхът на хората трябваше да се вземе и да се управлява с него. Общо взето като родители, а ние сме дребните деца, които би трябвало да слушат.
Анализирате ли околните си?
- Не. Държа да ми останат близки.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Какво работи престъпният езиковед?
- Това е изобретение за България. В другите страни се практикува от десетилетия насам. Ролята на престъпния езиковед най-общо казано е в действителност да спомага на следствието и съда. Моята компетентност е идентификация на създател, параленост на създател, оценка на заплашителни текстове, текстове за откуп, също и суицидни текстове и профилиране.
Освен престъпен езиковед, аз съм и анализатор, което може да се преглежда като двете страни на една и съща дисциплинираност. Като анализатор откривам сензитивна, лъжлива, изчезнала информация. Също вършим профилиране, само че по друг принцип от престъпната филология. Идентифицираме социо-лингвистичните връзки на субекта, който изследваме, с други субекти в текста и по този метод добиваме по-ясна визия по отношение на това, което е комуникирано дали е правдиво, дали има някаква информация, която убягва, както доста постоянно се случва.
Колко постоянно полицията търси подпомагане от такива експерти в България?
- Не доста постоянно, само че това го приписвам на обстоятелството, че както споделих, за България това е нова дисциплинираност. Хората не знаят какво може да се създаде при едно такова проучване, само че в светлината на някои последни проблеми, които успяхме да разплетем, мисля, че от ден на ден научават какво е престъпната филология и по какъв начин могат да я употребяват. И освен проверяващи органи употребяват нашите услуги, само че и доста експерти по човешки запаси, хора в областта на обществените действия, учители, тъй като има и закононарушения, които за жалост се случват в областта на образованието.
Как вършиме разбор по престъпни случаи - единствено по писмени показания и документи или присъствате на разпити?
- По принцип анализът се прави на всевъзможен тип тирада, който субектът може да създаде - дали ще бъде документално или говоримо това няма значение.
Има ли разлики във всички тези разбори? Следите ли за паузи, запъване, заекване и оказват ли въздействие те?
- Това е паравербалната връзка, която е обвързвана с темпа, с ритъма на речта, с интонацията. Това е една част от разбора, който вършим, само че не главната част от него. Ние работим с думи. Съответно каквото и да вършим, в случай че имаме запис, от който би трябвало да извлечем текст, го транскрибираме. Ако имаме текст вършим разбора. Но има едно общо предписание в престъпната филология - че когато човек слуша, не гледа и когато гледа, не слуша. Ние се концентрираме точно върху това да следим текста, тъй като човек е жертва на интерпретация, няма метод.
Затова в никакъв случай не вършим първична преценка за това дали един човек ни лъже или не, без да сме седнали и да сме изготвили самия разбор.
За какви думи, изрази и изречения следи? Има ли характерни индикатори, по които се схваща по кое време човек лъже, прикрива информация или прави опит да манипулира?
- О, да. Има доста много такива.
Може ли да дадете съответен образец?
- Да. Принципно хората, които лъжат, защото лъжата е доста неестествено положение на мозъка, провокира напрежение и стрес, надлежно някъде надълбоко в себе си човек желае да каже истината, само че дадени фактори не му разрешават.
Когато това се случи, човек създава един доста забавен жанр на изявление. Например на мен доста постоянно ми се случва когато задам въпрос на индивид, под индивид се схваща индивидът, който проучвам, и непосредствено го попитам - ти ли открадна парите или ти ли взе парите? Използваме думи, които са по-скоро морално несвързани с действието и той стартира да се кълне в Господ или да го извиква като очевидец - " Бог ми е очевидец ". Започва да се кълне в фамилията си, стартира да ни убеждава в информацията. Това може би е един от най-важните критерии - дали индивидът ни убеждава в информацията, или ни показва някаква информация. Защото доста постоянно честният човек не е направил нещо, да вземем за пример не е откраднал парите, само че няма доказателства за това и когато го попиташ: " Добре, за какво да ти имам вяра? ", той споделя: " Защото това е истината ". Това е един тип отдаване на отговорността на другия - " Аз съм ти споделил истината, ти, в случай че искаш, ми вярвай от тук нататък ".
Така че това е един от многото съставни елементи, които съблюдаваме, когато вършим разбор. За хората от нашата специалност наложителна част от тренинга, е да се опита да излъже и да види в действителност по какъв начин звучи в профил. Всеки звучи по еднакъв метод общо взето.
Колко време е нужно за един разбор и какво количество материал - едно изречение, няколко минути тирада или няколко абзаца текст? Има ли най-малко, под който не може да се направи първокласен разбор?
- Това е доста релативно. Първо би трябвало да се разбере каква е задачата на разбора. Ние ограничаваме разбора до въпроси - някакви съответни въпроси, от които проверяващите желаят ние да успеем да извлечем информация. Ако става въпрос за профилиране, тогава би трябвало да работим с каквото имаме, а в такива случаи може да имаме единствено едно изречение, както в тази ситуация с починалата Евгения (бел.авт. -, за което са арестувани брачният партньор й и татко му), което се случи неотдавна. Там трябваше да се прави стилометрично проучване на едно изречение, което беше написано от нейния телефон към 16 ч. И това изречение потвърди, че тя не е създател, макар че беше едно. За задачите на идентификация на създател едно изречение ни свърши работа.
Ако обаче имаме текст, който е от 300-500 думи, който би трябвало да проучвам и да схвана дали най-образно казано индивидът е взел парите, тогава може да ни отнеме сред 16 и 48 часа. Защото имаме едно предписание в разбора на изказвания - когато човек направи разбор, по-късно би трябвало да направи отмора и след това отново да го направи все едно го вижда за първи път, с цел да може да бъде изцяло справедлив. Обикновено, множеството от нас употребяват и другия способ, който е да конфронтираш личните си открития в самия разбор, с цел да може, в случай че успееш себе си да убедиш в това, което си написал, значи очевидно е годно.
Когато вършиме разбор, вършиме ли предварителна инспекция и изследване на индивида, чиято тирада ще се проучва или не. Помага ли това на работата или в противен случай - пречи?
- Принципно пречи. Нарича се контаминация или замърсяване в нашите среди. Когато дойде някакъв текст за разбор, единственото нещо, което би трябвало да знаем е какво е закононарушението и какво се желае от нас да създадем. Оттам нататък всичко, което може да пристигна като информация, може да попречи на нашата преценка, тъй като въпреки всичко ние също сме хора. Много постоянно проверяващите ще дойдат и ще кажат - аз съм сигурен, че той го е направил.
Точно за такива случаи запитвам.
- Трябва да се абстрахираме доста съществено.
Възможно ли е? Ако полицията споделя авансово - този човек е обвинен, по какъв начин процедирате?
- Ами те всички са обвинени, откакто са стигнали до нашите услуги. Но кардинално хубавото в моята специалност е, че аз получавам всичко онлайн и единственото нещо, което желая да схвана са тези два въпроса - какво е закононарушението и какво се търси. Оттам нататък аз нямам връзка с проверяващите, до момента в който не им показва някакъв разбор или надлежно, в случай че се наложи аз да повеждам идващото изявление или да ги приготвя те да го водят. Така че няма доста благоприятни условия за контаминация.
Нивото на обучение, полът, расата и вероизповеданието могат ли да повлияят по някакъв метод на проучването и вземате ли ги поради?
- Когато вършим профилиране, това е едно от първите неща, които се виждат - народност, вяра, политически убеждения. Полът от време на време е малко по-специфичен съставен елемент, който да се проучва, само че тези неща незабавно се виждат.
Имали сме случаи, в които сме успявали да идентифицираме човек единствено по две думи. Мисля, че преди известно време имаше някакъв пробив в системата на Национална агенция за приходите и тогава прегледах имейла, който беше дошъл до управляващите и той беше супер индикативен за народност на създателя.
Може ли да обясните?
- Ами да. Ставаше въпрос за " същинската истина ", преведено от британски, което не е термин, който имаме на български, само че е термин на съветски.
Много забавно. В подобен случай владеенето на доста и разнообразни езици за сходно проучване също е значимо, с цел да се регистрират разликите за всеки език.
- Идеалният вид е човек да има знания в няколко езика. Аз имам знания в четири и това несъмнено ми оказва помощ, когато става въпрос за по-различна структура, която е типична за дадения език или някакъв израз или фраза, които изскачат и няма никакъв смисъл от нея в съответния език, на който се допуска, че е написана. Така нещата стават доста по-лесни от позиция на няколко съставния елемент, само че все пак остават възраст, дали индивидът е женен, какъв е статутът му, какво работи.
Когато получаваме анонимни текстове, да вземем за пример имаше случаи, в който създателят беше написал ларинкса, вместо гърлото и след това откакто направихме профила се оказа, че това е студент по медицина, тъй като не доста хора употребяват " Ще те хвана за ларинкса ". Това са неща, които може би всеки от нас на някакво интуитивно равнище може да дефинира. И това го видях в тази ситуация с Евгения, когато нейните приятелки първи споделиха - " Това не е Евгения, няма по какъв начин тя да го е написала това нещо. Това не е типично за нея ". Така че всеки един от нас може би в част от себе си е престъпен езиковед и прави разбор на стила на другите.
За случая с Евгения Владимирова, също така само изречение от телефона й какво друго анализирахте? Правихте ли разбор на показанията на брачна половинка й и на татко му?
- Да. Още от четвъртия или петия ден, когато получих поръчка за случая, започнах да върша разбор първо на изявленията на бащата Пламен, по-късно на Орлин и това беше работа, която продължи в границите на месец. В края на този месец може би към десетина дни преди да открият Евгения ние към този момент имахме една доста добра концепция какво се е случило, къде може да се намира трупът, кой какво е направил и с какво е бил съпричастен в самото закононарушение. Дори имахме сведения за това, че Орлин е употребявал видеонаблюдение и spyware (шпионски програмен продукт - бел.ред.), с цел да следи връзката й доста преди да открием тези движимости в жилището.
А по какъв метод стигнахте до тази информация? Едва ли са го споделили в прав текст и непосредствено.
- Не, всичко беше в думите на Пламен и на Орлин. Това, което споделих и в едно предходно изявление беше, че когато изчезне човек, изключително, в случай че е непосредствен човек, това е извънреден стрес за околните. Хората тогава не помнят да се хранят, да спят. На мен ми се е случвало хора да ми звънят късно през нощта - към 2 или 3 ч., тъй като са се сетили за нещо и желаят просто да оказват помощ на следствието. Тези хора са в действителност супер разтревожени и най-много фокусът е върху това какво изпитва индивидът, който е липсващ, тъй като това е нещото, което не можем да направляваме - какво изпитва, дали е жаден, дали е гладен, дали го бият, какво се случва с него.
Докато при Орлин, неговият главен фокус беше за какво няма информация, какво вършат проверяващите, не загатваше Евгения по име, което е доста огромна отдалеченост сред него и брачната половинка му. Това е човек, който е супер непосредствен до теб. По това разбрахме, че той няма грижа за нея, не изпитва грижа.
За следствието на убийството на Евгения Владимирова
А терзанието, че не знае какво се случва и по какъв начин върви следствието, не би ли могло да се изясни и с това, че евентуално доста хора на неговото място биха желали да знаят какво прави полицията и дали въобще търси изчезналия човек, защото доверието към полицията не е изключително високо?
- Да, несъмнено. Това сигурно ще бъде във фокусите на човек, който е в такава отвратителна обстановка. Но това е един от фокусите, не е първият. Той имаше доста пъти опция по време на диалога си с Тина Ивайлова (журналист, работила по следствие на случая, излъчено в ефира на Нова телевизия - бел. ред.), да покаже грижа, да покаже тревога за положението на Евгения. Той не я сподели, тъй като той знае, че тя няма потребност от грижа.
Това го виждаме в доста случаи, освен при Орлин. Имаше един случай преди доста години с изгубването на едно малко момиченце в Португалия - Маделин Маккан. По същия метод нейните родители към 2 или 3 седмици след нейното изгубване даваха изявленията на всички места и се виждаше, че те нямат угриженост за детето си. Обикновено когато има случаи изключително с намесено дете, родителите по никакъв метод не желаят и не могат да одобряват, че детето им може да бъде мъртво, че детето им може към този момент да го няма. Дори когато детето е посиняло в къщата, те отново викат 911, с цел да може да им се окаже някаква помощ, тъй като те отхвърлят да го одобряват. Това е контузия, която се преработва доста мъчно. Самият факт, че индивидът я е преработил би трябвало да ни слага под един подобен въпрос за какво. Най-вече хората, които са направили закононарушение, те преработват най-бързо контузията.
В случая с Маделин към момента няма никакъв формален резултат от следствието, а от този момент мина много време.
- Няма и да има.
Знам, че ваши сътрудници са работили по случая. Какво демонстрират анализите на интервютата на родителите, в това число и години след случая, тъй като те не престават да приказват за него и публично не престават издирването й посредством фондация?
- Тяхното държание е много постоянно. Почти от третата седмица, откакто изчезна момиченцето до момента е изцяло постоянно. Те нямат грижа, нямат вяра, че тя ще се върне.
Аз също съм работила по този случай. Моят инструктор в действителност беше индивидът, който направи първия разбор. Ние сме група анализатори, които оказваме помощ в анализите и също си дадохме мнението. Това, което успяхме да извлечем е, че момиченцето е умряло в жилището, гибелта й е била случай и най-вероятно е била в резултат на предозиране с калпол, което е някакъв сироп за кашлица, в случай че не се неистина, който се дава на децата, с цел да спят. Явно се е получил тогава някакъв случай, скрили са тялото и оттова нататък се стартират цирковете, тъй като те имат още две деца, които би трябвало да гледат. А пък и английската общественост не желае да се обрисува един подобен имидж на едно английско семейство като убийци, а те са и лекари от горната страна на всичко.
А в България по какви случаи сте работили, с изключение на последния с Евгения Владимирова?
- Работила съм по убийства, грабежи, дребни обири. Работили сме и по случаи с някакви вътрешни фамилни спорове.
За какво най-често ви търсят?
- Най-често ни търсят за убийства или за нещо, което е в рубрика съществени закононарушения, тъй като тогава има потребност от някаква сериозна интервенция. Но също по този начин и профилиране. Много постоянно получаваме неизвестен мейл, за който би трябвало да кажем кой го е писал, за какво го е писал и така нататък и би трябвало да се включим с някакъв профил, с цел да успеем да проучваме съответния човек и да се разпознава кой може да бъде той.
Лингвистичният разбор има ли тежестта на доказателство в съда по Наказателно-процесуален кодекс?
- Този жанр проучвания, защото са напълно нови за България, може би занапред ще се разбере дали могат да имат някакво място в правосъдния развой. Полиграфът, както и лингвистичното проучване, може би са някакви фактори, само че не до такава степен доказателства както биха били физическите доказателства. Така че към този момент можем да приказваме за това като помощно средство, което да се употребява в хода на следствие и в хода на правосъдния развой. Въпреки че има и такива случаи, в които тези доказателства са най-важни.
Например в Англия съм работила по случай, при който имаше едно ликвидиране, надлежно имаше нещо написано от телефона на жертвата, трябваше да създадем стилометрично проучване и сътрудника трябваше да се яви в съда, с цел да отбрани нашите открития, тъй че в някои случаи това е единственото, което може да се употребява.
Нужни ли са законодателни промени, които биха дали опция тези проучвания да се признават с по-голяма тежест?
- Това е много сложен въпрос. Тук може би е добре да се направи аналог с проучвания в областта на логиката на психиката, които доста постоянно влизат в съда, а те също са обект на диспути. Това, че някой ви е направил профил на интроверт, не значи, че не може различен човек да пристигна и да каже - няма такова нещо. Може би би трябвало да се отвори малка врата, която да даде опция нещо да се показа.
В Америка има два метода, по които това се прави. Единият е индивидът, който ще прави самото проучване да има квалификацията, опитът и така нататък и да може да пристигна в съда и да отбрани това, което прави. Вторият е - няма значение кой показва доказателствения материал, въпросът е дали може да го показа по метод, по който и други хора да го репликират. Така че каквото и да избере нашата система мисля, че няма да бъде зле като вид, тъй като по този метод може да се получи една в действителност добра полемика по отношение на валидността на доста неща, освен на полиграф, лингвистична експертиза, само че и на доста други неща.
Има ли въобще опция за образования в България за тази компетентност?
- Не, образования организирам аз. Принципно човек може да участва и да научи някои от съставените елементи на разбора и надлежно да ги ползва в своята сфера, само че това не го прави анализатор, който може да оказва помощ по-късно за следствие. Но пък може да му помогне в доста други сфери.
В какви да вземем за пример би било потребно?
- Ами да вземем за пример учителите доста постоянно се възползват от тази алтернатива, тъй като ние идентифицираме полови похищения над деца и те доста постоянно се демонстрират в езика на децата. Служители на Агенция " Закрила на детето " по същия метод и изобщо чиновници в обществените сфери, тъй като те могат да разпознават освен полово, само че и домашно принуждение или травматични моменти и надлежно да схванат по какъв начин да взаимодействат със съответния човек.
Оттук нататък несъмнено става въпрос и за HR-и, т.е. хора, които вършат селекция и асортимент на други хора. Това също е доста потребно, тъй като ние вършим доста такава работа, изключително за Съединени американски щати, където фирмите имат потребност да схванат какви хора аплайват за дадена позиция и кой ще бъде в действителност точният човек за тази позиция, тъй като нямат безграничен запас да назначават един, след това да го уволняват, а след това да наемат различен. Трябва да се селектира на момента кои са двама-трима индивида, които им трябват, с цел да ги вземат - единият е излъгал, другият е скрил информация, трети употребява опиати. Тези хора не им трябват.
Ние работим и с нещо друго, което се назовава развой на свободната редакция, което значи, че човек самичък избира думите, самичък ги подрежда и поставя надлежно паузи. Много е мъчно човек да излъже, когато самичък би трябвало да каже нещо, доста по-лесно е, когато би трябвало просто да повтори.
А по какъв начин приказват политиците? Успяват ли да прикрият значима информация или пък споделят повече, в сравнение с би трябвало да споделят? По какъв метод артикулират значими послания?
- Генерализация. Това е най-хубавият метод човек да излъже. Когато не каже нищо характерно, а постоянно генерализира. Те приказват по този метод и разчитат доста и на прочувственото замесване. Това е един съставен елемент от нашата работа - дали индивидът се пробва да ни въвлече прочувствено в нещо, или се пробва да ни показа обстоятелства. Защото в случай че аз седна и стартира да споделям нещо от сорта на: " Вчера, когато бях късно на открито и се разхождах по тъмната улица и валеше дъжд и беше безшумно и ми беше студено " - индивидът, който ме слуша желае или не желае стартира да си конструира тази картина, която му представям. Съответно по-късно ще показа някаква страст: " Аз се усещах уплашен, настръхнаха ми космите по врата и така нататък " Те обичат доста да управляват масите посредством страст, което мисля, че е основа на риториката като цяло.
Това, съгласно Вас, е издирван и целеустремен резултат или се прави от неведение, неумение или липса на политически опит?
- Според мен е целеустремено, тъй като когато човек не може да вземе съответна позиция за нещо, не можеш да го обвиняваш. Няма по какъв начин да му кажеш: " Ти даде обещание да направиш това, само че не го направи ". Но когато използваме генерализация и аз кажа нещо, което може да значи 1800 неща, в случай че ме обвиниш в едно, аз мога да кажа: " Не, то беше в действителност третото. Ти просто не си схванал ".
По какъв метод се насочат послания към обществото във значими и спешни моменти като да вземем за пример с оповестяването на пандемията и изключителното състояние?
- Това, което на мен ми направи усещане - това, че вирусът е реалност, е реалност. Но имаше хиперболизация на всичко, което се случваше към пандемията. Като множеството държавни управления, управляват със боязън. Страхът на хората трябваше да се вземе и да се управлява с него. Общо взето като родители, а ние сме дребните деца, които би трябвало да слушат.
Анализирате ли околните си?
- Не. Държа да ми останат близки.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ