Хората, които не си падат по мозъчни попари като Ергенът“,

Хората, които не си падат по мозъчни попари като „ Ергенът “, нощес изпуснаха незабравим театър на интелектуалната мизерия. Епизодът събра шок, стъписване, насмешки и окайване, каквото единствено резултатите от PISA и бисерите от матурите могат да възпроизведат.

Участничките в риалитито бяха провокирани да дават отговор на въпроси от обща просвета, а от изпита им се пръкнаха плачевни умотворения.

На въпроса кой актуален български създател и коя творба завоюва премия „ Букър “ предходната година някои дадоха отговор „ Иван Вазов “, други – „ Алеко Константинов “, а трети – „ котенце “.

Една от кандидатите на половина улучи отговора, като написа, че създателят е Георги Господинов, само че се подхлъзна с догатката, че романът-победител е „ Време разделно “.

На различен въпрос – кой е главният закон на Република България, една част от участничките познаха, че е Конституцията, други си признаха, че не знаят, а трета се изцепи, че главният закон е индивидът.

Посмяхте ли се? Да погледнем в този момент на снощната шарада по-сериозно.

Под видеото с викторината в „ Ергенът “ се сблъсках със спор към тематиката – значимо ли е девойките в предаването да имат каквато и да е обща просвета.

С какво ще им е потребна тя в житейски проект и откъде-накъде ще им ревизират знанията по базовите предмети от учебно заведение, щом са влезнали в шоу за обич и свалки?

Около групата коментатори на „ Ергенът “ обаче се оформя и по-токсично за обществото мнение – че е по-добре да се учиш от живота и от персоналния си опит, а не от книгите и учебниците.

И че запомнянето на обстоятелства, които може да се гугълнат за няколко секунди, е непотребна зубърщина.

„ На нас, хората, ни е извънредно забавно по какъв начин реагират другите. “

Сякаш потреблението на паметта и общата просвета към днешна дата са някаква отживялост.

Извинете, само че това са цялостни нелепости.

Напоследък от ден на ден мразя известното разбиране, че в осведомителната ни епоха не е нужно да си енциклопедист. Нямало защо да се натягаме. Важно е човек да си схваща само от специалността, била и тя продавач на хладилници да вземем за пример.

А това, че същият човек няма никаква визия каква е разликата сред атом и молекула, не е изключително значително.

Само че общата просвета е от първостепенно значение и то не тъй като такава е традицията, а тъй като по този начин работи човешкият умствен потенциал.

На човешкия мозък му е нужна информация от разнообразни сфери, с цел да прави смислови и асоциативни връзки. Колкото повече информация е извлякъл от разнообразни области – език, изкуство, математика, толкоз по-добре се оправя с вземането на решения, преценяването на обстановки и хора, обработката на данни.

Такъв е елементарният биологичен принцип.

Теорията елементарно може да се обърне и в житейски аспект.

Колкото повече даден човек чете, образова се и е в положение да разяснява необятен набор от въпроси, толкоз по-вероятно е да си изважда съответни заключения от това, което му се случва.

На понятен език – начетените могат да си вземат поука от пропуските си и е по-вероятно да не прекарат целия си живот, въртейки се в обаян кръг.

Останалите са коне с капаци. Оставят се на житейските инциденти да ги очукат, само че нито могат да осмислят, нито да проучват това, което ги връхлита. Реагират на направления, надяват се на шанса си, връзват си аления конец и чакат бедата да отмине от единствено себе си.

Отделно, да се беседва с хора с убийствено ниска просвета е същински призрачен сън.

Тесните възгледи им пречат да схванат каквото и да е оттатък персоналния им темперамент и търканията към бита.

Вижте масата участнички в „ Ергенът “, те са съвършеният манифест на тази теза. Не могат един естествен диалог да завържат отвън това коя от тях е подправена, елементарна или лицемерна.

За осведомени и рационални изявления въобще не може да приказваме. Като това не е запазена марка единствено на предаването, това е маниерът на солидна част от обществото у нас.

Ако става въпрос единствено за битово равнище, няма проблем такива хора да са „ 6 без 10 “. Даже е смешно, когато отидат в някоя институция и подадат молба, нашарена от правописни неточности или когато не могат да си сметнат понижението на касата в магазина.

Но същите хора, за които общата просвета е нещо нищожно, избират ръководство, което оформя образа на всекидневието ни, подвигат революции против промени в образованието и опазването на здравето и дават уклон на публичния живот на база на хилавите си знания и ползи.

Които за мъжете най-често се изчерпват с коли, дами и футбол, а за дамите – с грим, дрешки и домашни предписания.

Да познаваш и да се опиташ да схванеш най-малко малко света към себе си за мен е въпрос на персонално достолепие.

Що за представител за типа си, в случай че не можеш да свържеш две свестни приказки за другите области от човешката реалност?

В умозаключение – драмата на моето мнение е, че ще се разбере от хора, които имат задоволително обща просвета и необятни възгледи и които нямат потребност да го чуят.

А останалите – като девойките в „ Ергенът “ – ще не престават да се чудят какъв е казусът, че не знаят общоизвестни обстоятелства. Какво ги засягат литературата, математиката, географията, историята и коя съм аз, че да им давам ум за образованието и културата.

Антония Руменова

webcafe.bg