Разкриха кои животни в зоологическата градина се радват на посетители и кои не
Ходим в зоологическата градина, тъй като ни харесва да сме в наличието на диви животни. Но дали те обичат да са към нас? Изследване на учени от университетите " Нотингам Трент ", " Болтън " и " Харпър Адамс " във Англия се пробва да открие отговора.
Изследователите са разгледали предходни изследвания за повече от 250 скотски типа, с цел да видят по какъв начин се трансформира държанието им в наличието на хора. Те се фокусирали върху типове, които не са примати (т.е. без маймуни, маймуни или лемури), а вместо това изследвали други бозайници (56%), птици (28%) и дребен брой земноводни, риби, влечуги и безгръбначни.
При множеството от изследваните животни реакцията към хората е повече или по-малко неутрална. Въпреки това в 17-38% от следените случаи откривателите са записали реакции, които са били позитивни или негативни.
При разбора на предходните проучвания експертите по животинско държание означават по какъв начин наличието на хора се отразява на метода, по който животните се движат в пространството на заграждението си, на храненето, почивката и общуването, като ги класифицират поотделно като позитивни или негативни. Например някои повтарящи се държания като крачене, което може да демонстрира досада, бяха класифицирани като негативни реакции. Социализацията можеше да бъде позитивна или негативна според от съответното държание.
В някои обстановки те успяват да получат информация и за физически промени като телесно тегло, сърдечен темп и дишане. С цялата тази информация те заключиха кои животни харесват наличието ни.
Някои от най-значимите позитивни реакции бяха от страна на слоновете. По време на общественото хранене равнището на обществената им интензивност се увеличи, а повтарящите се дейности понижиха. Освен това те се хранели повече в наличието на хора. Може би тези позитивни реакции не би трябвало да са прекомерно изненадващи, защото слоновете са известни с това, че са съпричастни.
Но Лейт Майер, шеф на Центъра за ветеринарни проучвания на дивата природа и доцент по ветеринарна медицина и фармакология в Университета в Претория, съобщи пред Africa Check, че реакциите на слоновете към хората в зоопарковете може да са просто въпрос на причинност. Слоновете са едни от най-интелигентните животни, а тези в зоологическите градини са привикнали с хората и разчитат на тях за храна. Естествено, те се радват да ни видят да идваме! Въпреки това в изследването се показва също, че защото слоновете могат да бъдат рискови, те нормално са отделени от публиката посредством обилни бариери, което може да понижи опциите за отрицателни взаимоотношения.
Други животни, които несъмнено се оживяват към хората, са птиците от семейство папагали. Например при папагалите какаду е следено, че стават по-общителни, когато хората посещават загражденията им.
Списъкът на животните, които са реагирали позитивно на хората, се добавя от гепарди, ягуари, пингвини, мечки гризли, бели мечки, сервали (котки), бантенги (вид говеда) и черноопашати прерийни кучета. Авторите на изследването обаче означават, че резултатите от животни, разнообразни от слонове и папагали, би трябвало да се поясняват внимателно, защото те са по-малко на брой за проучване и екстраполиране, а разликите в индивидите, грижите или дизайна на загражденията могат да повлияят на резултатите.
Същевременно наличието на хора има видимо негативен резултат върху таралежите, торбестите, нелетящите птици, нечетните и четните копитни животни (като жирафи и антилопи), щраусите и туатара (влечуги). Така че, в случай че в миналото видите щраус в зоологическата градина да се свлича на земята (това с главата в пясъка е мит), можете да продължите и да го приемете персонално.
Като цяло обаче откривателите са обнадеждени от резултатите - даже от обстоятелството, че множеството животни въобще не реагират на хората.
" При слоновете и птиците беше окуражаващо да се види понижаване на тези повтарящи се държания към нещо по-положително в наличието на хора, макар че неналичието на смяна при множеството типове също беше доста добра, тъй като допуска, че дизайнът на загражденията се трансформира, с цел да поддържа по-добре животните при реагирането им на посетителите ", сподели доктор, Елън Уилямс, главен създател на проучването и академик по хуманно отношение към животните в зоопарковете в университета " Харпър Адамс ".
В изследването са пропуснати приматите, частично тъй като с другите типове в този ред са направени доста проучвания. Но в случай че се чудите по какъв начин хората въздействат на държанието на приматите, изследване от предходната година, извършено от някои от същите учени, откри, че когато зоологическите градини още веднъж отворили порти след закриването им по разпореждане на Коронавирус предходната година, притокът на хора наподобява подтикнал шимпанзетата и павианите - и също по този начин имал позитивен резултат върху бонобо и горилите.
Изследователите са разгледали предходни изследвания за повече от 250 скотски типа, с цел да видят по какъв начин се трансформира държанието им в наличието на хора. Те се фокусирали върху типове, които не са примати (т.е. без маймуни, маймуни или лемури), а вместо това изследвали други бозайници (56%), птици (28%) и дребен брой земноводни, риби, влечуги и безгръбначни.
При множеството от изследваните животни реакцията към хората е повече или по-малко неутрална. Въпреки това в 17-38% от следените случаи откривателите са записали реакции, които са били позитивни или негативни.
При разбора на предходните проучвания експертите по животинско държание означават по какъв начин наличието на хора се отразява на метода, по който животните се движат в пространството на заграждението си, на храненето, почивката и общуването, като ги класифицират поотделно като позитивни или негативни. Например някои повтарящи се държания като крачене, което може да демонстрира досада, бяха класифицирани като негативни реакции. Социализацията можеше да бъде позитивна или негативна според от съответното държание.
В някои обстановки те успяват да получат информация и за физически промени като телесно тегло, сърдечен темп и дишане. С цялата тази информация те заключиха кои животни харесват наличието ни.
Някои от най-значимите позитивни реакции бяха от страна на слоновете. По време на общественото хранене равнището на обществената им интензивност се увеличи, а повтарящите се дейности понижиха. Освен това те се хранели повече в наличието на хора. Може би тези позитивни реакции не би трябвало да са прекомерно изненадващи, защото слоновете са известни с това, че са съпричастни.
Но Лейт Майер, шеф на Центъра за ветеринарни проучвания на дивата природа и доцент по ветеринарна медицина и фармакология в Университета в Претория, съобщи пред Africa Check, че реакциите на слоновете към хората в зоопарковете може да са просто въпрос на причинност. Слоновете са едни от най-интелигентните животни, а тези в зоологическите градини са привикнали с хората и разчитат на тях за храна. Естествено, те се радват да ни видят да идваме! Въпреки това в изследването се показва също, че защото слоновете могат да бъдат рискови, те нормално са отделени от публиката посредством обилни бариери, което може да понижи опциите за отрицателни взаимоотношения.
Други животни, които несъмнено се оживяват към хората, са птиците от семейство папагали. Например при папагалите какаду е следено, че стават по-общителни, когато хората посещават загражденията им.
Списъкът на животните, които са реагирали позитивно на хората, се добавя от гепарди, ягуари, пингвини, мечки гризли, бели мечки, сервали (котки), бантенги (вид говеда) и черноопашати прерийни кучета. Авторите на изследването обаче означават, че резултатите от животни, разнообразни от слонове и папагали, би трябвало да се поясняват внимателно, защото те са по-малко на брой за проучване и екстраполиране, а разликите в индивидите, грижите или дизайна на загражденията могат да повлияят на резултатите.
Същевременно наличието на хора има видимо негативен резултат върху таралежите, торбестите, нелетящите птици, нечетните и четните копитни животни (като жирафи и антилопи), щраусите и туатара (влечуги). Така че, в случай че в миналото видите щраус в зоологическата градина да се свлича на земята (това с главата в пясъка е мит), можете да продължите и да го приемете персонално.
Като цяло обаче откривателите са обнадеждени от резултатите - даже от обстоятелството, че множеството животни въобще не реагират на хората.
" При слоновете и птиците беше окуражаващо да се види понижаване на тези повтарящи се държания към нещо по-положително в наличието на хора, макар че неналичието на смяна при множеството типове също беше доста добра, тъй като допуска, че дизайнът на загражденията се трансформира, с цел да поддържа по-добре животните при реагирането им на посетителите ", сподели доктор, Елън Уилямс, главен създател на проучването и академик по хуманно отношение към животните в зоопарковете в университета " Харпър Адамс ".
В изследването са пропуснати приматите, частично тъй като с другите типове в този ред са направени доста проучвания. Но в случай че се чудите по какъв начин хората въздействат на държанието на приматите, изследване от предходната година, извършено от някои от същите учени, откри, че когато зоологическите градини още веднъж отворили порти след закриването им по разпореждане на Коронавирус предходната година, притокът на хора наподобява подтикнал шимпанзетата и павианите - и също по този начин имал позитивен резултат върху бонобо и горилите.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ