Tik Tok, пингвини и фалшиви новини. Как Финландия учи децата да се справят с дезинформацията
Гледане на Tik Tok видеа, четене на вести и разискване на подвеждащи фотоси. Това не е характерен образователен час. Но учениците във Финландия се занимават тъкмо с тези тематики от ранна детска възраст. Резултатът е, че страната се оправя най-добре с дезинформацията в Европа. Как е в България?
Тя е в седми клас, а той в четвърти. Макар и на такава възраст, и двамата към този момент могат да приказват за медийна просветеност и знаят по какъв начин да разграничават подправени от същински вести в интернет.
До огромна степен това е допустимо, защото са родени във Финландия , където медийната просветеност е един от целите на просветителната система. Затова и страната се оправя най-добре с дезинформацията в Европа съгласно ранглиста на.
България е в другия завършек на тази ранглиста - заема последното място измежду страните от Европейския съюз .
Кира и Филип РейФ приказват на български за дезинформацията в обществените мрежи, само че през призмата на финландското обучение. От дребни и двамата учат в учебно заведение какво са подправените вести и по какъв начин да ги разпознават.
" Смятам, че те [учителите] имат доста добър метод към образованието на децата, учат ги да употребяват интернет ", споделя майката на Кира и Филип - доктор Здравка Велева . Според нея това е извънредно потребно, защото част от образованието на децата по този начин или другояче е обвързвано с интернет.
„ Във Финландия доста добре се пробват да им обяснят за какво някои уеб сайтове и избрани вести или наличие в интернет не са подобаващи за тях “, споделя тя.
От четене на вести до гледане на Tik Tok
Във финландската просветителна система учителят дефинира по какъв начин тъкмо децата ще научат за подправените вести и що е то медийна просветеност. При Кира и Филип сега тематиката се визира главно в часовете по фински. Прави се обаче и доста по-рано.
Още в детската градина учителите демонстрират видео, в което се твърди, че има нов тип пингвини. Това се оказва погрешно, а децата би трябвало да разсъждават за какво.
Филип си спомня, че още в детската градина учителите демонстрират видео, в което се твърди, че има нов тип пингвини. Това се оказва погрешно, а децата би трябвало да разсъждават за какво.
Използването на интернет за приготовление и предаване на домашни също стартира от рано. Д-р Здравка Велева споделя, че част от материалите са качени в онлайн облаци още от първи клас. Това демонстрира и потребността от ранното образование по медийна просветеност.
„ Може би във втори клас се стартира с четене на вести от интернет. И би трябвало да напишеш текст по избрана вест или публикация “, споделя Кира.
Едно от главните правила, които учителите им споделят още тогава е, че с цел да ревизират дали дадена информация е същинска, би трябвало да видят дали и други източници я удостоверяват. Дават им и образци със фотоси от подправени публикации.
„ Питат ни кое може да издаде, че не е същинска и от кое място в действителност можем да проверим това “, споделя Кира.
Учителите във Финландия имат огромна независимост при планирането на просветителните действия. Това им дава опция преподаването да се случва по най-подходящия за децата метод. Затова постоянно методите варират в разнообразни учебни заведения.
Пред Саара Мартика , учителка в Хамеенлина , Финландия, споделя, че дружно с учениците си преглеждат публикации, разискват каква е задачата им и какви са главните изказвания на създателя.
Обсъждат и видеа от платформата Tik Tok, в която също се популяризира дезинформация. Друго упражнение, което Мартика дава на своите възпитаници, е да редактират сами фотоси и видеа, с цел да видят какъв брой елементарно може да се манипулират те.
Учителката от Хелзинки Анна Айрас пък споделя, че с учениците си са търсили думи като " имунизация " и са обсъждали по какъв начин работят логаритмите за търсене в интернет, както и за какво първите резултати в търсачките не всеки път са най-достоверните.
Медийната просветеност във Финландия
Във Финландия медийната и осведомителната просветеност се преглеждат като извънредно значима гражданска подготвеност. Затова развиването им е една от главните цели на Министерството на образованието и културата.
Финландия е една от дребното страни, в които има държавен орган за медийно обучение. Това е Националният аудиовизуален институт ( KAVI ) със своя отдел за Медийно обучение и аудиовизуални медии (MEKU). Тяхната задача е да предизвикват медийната просветеност на децата и развиването на безвредна медийна среда за тях.
Историята на медийната просветеност в учебните заведения във Финландия стартира през 2013 година Тогава Министерството на образованието изготвя насоки по какъв начин тъкмо да се реализира то и си слага съответни цели. В два университета в страната към този момент има и магистърски стратегии за специализация в тази област.
Финландия не разчита само на просветителните институции за подсилване на медийната просветеност. За да реализира резултати те работят взаимно с неправителствени организации и други държавни структури.
Ситуацията в България
В България единственият предмет, в който непряко се визира тематиката за медийната просветеност, е " Гражданско обучение " .
Една от компетенциите, които един възпитаник би трябвало да има след довеждане докрай на предмета съгласно Министерството на образованието, е " да осъзнава опциите на сериозната гласност за противопоставяне на медийни операции и политически популизъм ".
Предметът се учи в 11 и 12 клас, часът е един път седмично.
Това не е задоволително за образуване на цивилен позиции и образуване на по-дълбоки показа и идеиНедко Пандов
" Това не е задоволително за образуване на цивилен позиции и образуване на по-дълбоки показа и хрумвания ", споделя учителят по гражданско обучение Недко Пандов от гимназията " Пейо К. Яворов " в Петрич. Той споделя, че отчасти е наранена и тематиката за медийната просветеност, само че тя не е в основата на предмета.
Извън това старания в посока възстановяване на медийната просветеност поставят редица неправителствени организации. Сред тях са , която работи за консолидиране на медийната просветеност в образователния развой, и Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) . През 2019 година тя изготвя в помощ на учителите, които желаят да преподават медийна просветеност.
Това обаче наподобява не е задоволително и за 2023 година България е на последно място измежду страните членки на Европейски Съюз в Индекса за медийна просветеност.
Тя е в седми клас, а той в четвърти. Макар и на такава възраст, и двамата към този момент могат да приказват за медийна просветеност и знаят по какъв начин да разграничават подправени от същински вести в интернет.
До огромна степен това е допустимо, защото са родени във Финландия , където медийната просветеност е един от целите на просветителната система. Затова и страната се оправя най-добре с дезинформацията в Европа съгласно ранглиста на.
България е в другия завършек на тази ранглиста - заема последното място измежду страните от Европейския съюз .
Кира и Филип РейФ приказват на български за дезинформацията в обществените мрежи, само че през призмата на финландското обучение. От дребни и двамата учат в учебно заведение какво са подправените вести и по какъв начин да ги разпознават.
" Смятам, че те [учителите] имат доста добър метод към образованието на децата, учат ги да употребяват интернет ", споделя майката на Кира и Филип - доктор Здравка Велева . Според нея това е извънредно потребно, защото част от образованието на децата по този начин или другояче е обвързвано с интернет.
„ Във Финландия доста добре се пробват да им обяснят за какво някои уеб сайтове и избрани вести или наличие в интернет не са подобаващи за тях “, споделя тя.
От четене на вести до гледане на Tik Tok
Във финландската просветителна система учителят дефинира по какъв начин тъкмо децата ще научат за подправените вести и що е то медийна просветеност. При Кира и Филип сега тематиката се визира главно в часовете по фински. Прави се обаче и доста по-рано.
Още в детската градина учителите демонстрират видео, в което се твърди, че има нов тип пингвини. Това се оказва погрешно, а децата би трябвало да разсъждават за какво.
Филип си спомня, че още в детската градина учителите демонстрират видео, в което се твърди, че има нов тип пингвини. Това се оказва погрешно, а децата би трябвало да разсъждават за какво.
Използването на интернет за приготовление и предаване на домашни също стартира от рано. Д-р Здравка Велева споделя, че част от материалите са качени в онлайн облаци още от първи клас. Това демонстрира и потребността от ранното образование по медийна просветеност.
„ Може би във втори клас се стартира с четене на вести от интернет. И би трябвало да напишеш текст по избрана вест или публикация “, споделя Кира.
Едно от главните правила, които учителите им споделят още тогава е, че с цел да ревизират дали дадена информация е същинска, би трябвало да видят дали и други източници я удостоверяват. Дават им и образци със фотоси от подправени публикации.
„ Питат ни кое може да издаде, че не е същинска и от кое място в действителност можем да проверим това “, споделя Кира.
Учителите във Финландия имат огромна независимост при планирането на просветителните действия. Това им дава опция преподаването да се случва по най-подходящия за децата метод. Затова постоянно методите варират в разнообразни учебни заведения.
Пред Саара Мартика , учителка в Хамеенлина , Финландия, споделя, че дружно с учениците си преглеждат публикации, разискват каква е задачата им и какви са главните изказвания на създателя.
Обсъждат и видеа от платформата Tik Tok, в която също се популяризира дезинформация. Друго упражнение, което Мартика дава на своите възпитаници, е да редактират сами фотоси и видеа, с цел да видят какъв брой елементарно може да се манипулират те.
Учителката от Хелзинки Анна Айрас пък споделя, че с учениците си са търсили думи като " имунизация " и са обсъждали по какъв начин работят логаритмите за търсене в интернет, както и за какво първите резултати в търсачките не всеки път са най-достоверните.
Медийната просветеност във Финландия
Във Финландия медийната и осведомителната просветеност се преглеждат като извънредно значима гражданска подготвеност. Затова развиването им е една от главните цели на Министерството на образованието и културата.
Финландия е една от дребното страни, в които има държавен орган за медийно обучение. Това е Националният аудиовизуален институт ( KAVI ) със своя отдел за Медийно обучение и аудиовизуални медии (MEKU). Тяхната задача е да предизвикват медийната просветеност на децата и развиването на безвредна медийна среда за тях.
Историята на медийната просветеност в учебните заведения във Финландия стартира през 2013 година Тогава Министерството на образованието изготвя насоки по какъв начин тъкмо да се реализира то и си слага съответни цели. В два университета в страната към този момент има и магистърски стратегии за специализация в тази област.
Финландия не разчита само на просветителните институции за подсилване на медийната просветеност. За да реализира резултати те работят взаимно с неправителствени организации и други държавни структури.
Ситуацията в България
В България единственият предмет, в който непряко се визира тематиката за медийната просветеност, е " Гражданско обучение " .
Една от компетенциите, които един възпитаник би трябвало да има след довеждане докрай на предмета съгласно Министерството на образованието, е " да осъзнава опциите на сериозната гласност за противопоставяне на медийни операции и политически популизъм ".
Предметът се учи в 11 и 12 клас, часът е един път седмично.
Това не е задоволително за образуване на цивилен позиции и образуване на по-дълбоки показа и идеиНедко Пандов
" Това не е задоволително за образуване на цивилен позиции и образуване на по-дълбоки показа и хрумвания ", споделя учителят по гражданско обучение Недко Пандов от гимназията " Пейо К. Яворов " в Петрич. Той споделя, че отчасти е наранена и тематиката за медийната просветеност, само че тя не е в основата на предмета.
Извън това старания в посока възстановяване на медийната просветеност поставят редица неправителствени организации. Сред тях са , която работи за консолидиране на медийната просветеност в образователния развой, и Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) . През 2019 година тя изготвя в помощ на учителите, които желаят да преподават медийна просветеност.
Това обаче наподобява не е задоволително и за 2023 година България е на последно място измежду страните членки на Европейски Съюз в Индекса за медийна просветеност.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ