Глобалните банки са непревземаеми крепости
Главният изпълнителен шеф на " Джей Пи Моргън Чейз " - Джейми Даймън - се безпокои от растящата опасност за банковата му империя, идваща от съперниците в областта на разплащанията и на потребителските банкови услуги.
Онлайн системата за заплащания " Пей пал " е по-голяма от всички банки в света, оплаква се Даймън. А оценката на конкурентната " Скуеър " е 220 милиарда щ. $. Даймън се опасява също и от " Страйп ", " Ант ", " Виза " и " Мастъркард ". Както и от огромните софтуерни играчи: " Google ", " Епъл ", " Амазон " и " фейсбук ", които създават лични платежни системи, употребяващи лични платформи и данни.
Шефът на най-голямата американска банак наподобява обезпокоен, че по някакъв метод тези нашественици ще обхванат през рововете, с които е защитил финансовия си палат, чиято пазарна оценка е съвсем 500 милиарда $ и който генерира по 40 милиарда щ. $ чиста облага годишно.
Според Уилиям Коуан - някогашен капиталов банкер, който сега работи по книга за възхода и падението на " Дженеръл илектрик ", сходна заплаха не съществува и банковите вложители въобще не би трябвало да се тревожат.
Просто тъй като към този момент е извънредно мъчно да се победи одобрена банкова процедура. А бариерите за достъп до световния банков бранш са станали толкоз постоянни и обхватни - сред прецизното контролиране, големите финансови условия, гигантските салда и лоялността на клиентите - че припомнят за наподобяващи на картели замъци. Тук господин Коуан причислява и доста европейски банки, които към момента не са се възстановили изцяло от финансовата рецесия през 2008-а.
Авторът разяснява за " Файненшъл таймс " образеца с учредената през 1856-а " Креди Сюис ".
През последните две години швейцарската банка получи три тежки рани (които си нанесе сама), които навредиха на репутацията й, провокираха промяна на мениджърския екип и сложиха под въпрос умеенето й да ръководи риска. Първата беше през 2019-а, когато избухналата необяснима омраза сред тогавашния основен изпълнителен шеф Тиджан Тиам и шефът на банковото отделение за ръководство на персонални положения Икбал Кан, ескалира в " шпионски гейт " и гонене на Кан по улиците на Цюрих. След това пристигна абсурдът с Greensill Capital - провалила се капиталова скица, която може да коства на богатите клиенти на " Креди Сюис " към 3 милиарда $. Месец по-късно се случи фиаското с Archegos Capital Management - колабиралият семеен офис за частни капитали. От него швейцарската банка загуби 5.5 милиарда $ - най-вече от всички компании от Уолстрийт - от заеми, които евентуално няма да си върне.
В момента " Креди Сюис " поправя имиджа си с нов ръководител и нов основен изпълнителен шеф, както и с изцяло освежен директорски комитет. Акциите й са изгубили съвсем 15% през 2021-а. За разлика от нея, книжата на " Джей Пи Моргън Чейз ", " Голдмън Сакс груп " и " Ю Би Ес " са поскъпнали, надлежно с 25%, с 51% и с 23 %.
Въпреки това никой не чака, че " Кред Сюис " ще последва участта на " Лиймън брадърс ".
Коуан привежда няколко образеца в поддръжка на това изказване. " Джей Пи Моргън Чейз " мина с минимални страсти през комерсиалния скандал с " Лондонския кит " (бел. ред. - Бруно Иксил, изгубил жестоко 2 милиарда $ от неоторизирани покупко-продажби през 2012-а). " Голдмън Сакс " към момента не е усетил никакви последици след уреденото световно съглашение по престъпното обвиняване за ролята си в ограбването на държавния фонд на Малайзия 1MDB. " Моргън Стенли " пък въобще не пострада от личната си загуба на стойност 1 милиарда $ от Archegos Capital Management или от колосалните 9 милиарда $, с които я ощети нейн търговец през 2007-а. Нещо повече, тези компании са по-мощни и по-непревземаеми от всеки път.
Заплахата за световните банки въобще не идва от повредена известност, неприятни преценки или даже от престъпно държание, счита някогашният капиталов банкер. Просто тъй като те са извоювали прекомерно преобладаващи позиции.
За Коуан същинският банков " палач " е одобрената процедура да теглят краткосрочни заеми и да отпускат дълготрайни.
Банковото дело е игра на доверие. Онова, което същински разстройва клиентите и потребителите е, ако не могат да получат парите си когато изискат. Това се видя по време на финансовата рецесия от 2008-а когато " Беър Стърнс ", " Мерил Линч " и " Лиймън брадърс " изчезнаха от финансовия пейзаж сега, в който към този момент не можеха да се финансират от краткосрочните кредитни пазари, до които допряха непредпазливо.
Лошата вест е, че банките към момента вземат краткосрочни заеми и отпускат дълготрайни. Добрата е, че регулаторите принудиха едрите акули, в това число и " Креди Сюис ", да натрупат по-големи финансови буфери, да употребяват по-малко заемен капитал и да държат по-малко високорискови активи в балансите си в сравнение с преди 13 години.
Дали " Креди Сюис " ще успее да преживее още 165 години, следва да забележим. Защото свадите не са положителни за бизнеса. Ако обаче " Лиймън брадърс " беше избавена през 2008-а (подобно на " Беър Стърнс " и " Мерил Линч " ), вместо да бъде позволено да загине на 158-годишна възраст, тя сигурно щеше да е в цветущо здраве, а екзистенциалните и репутационни рецесии щяха от дълго време да са забравени, заключава Коуан.
Онлайн системата за заплащания " Пей пал " е по-голяма от всички банки в света, оплаква се Даймън. А оценката на конкурентната " Скуеър " е 220 милиарда щ. $. Даймън се опасява също и от " Страйп ", " Ант ", " Виза " и " Мастъркард ". Както и от огромните софтуерни играчи: " Google ", " Епъл ", " Амазон " и " фейсбук ", които създават лични платежни системи, употребяващи лични платформи и данни.
Шефът на най-голямата американска банак наподобява обезпокоен, че по някакъв метод тези нашественици ще обхванат през рововете, с които е защитил финансовия си палат, чиято пазарна оценка е съвсем 500 милиарда $ и който генерира по 40 милиарда щ. $ чиста облага годишно.
Според Уилиям Коуан - някогашен капиталов банкер, който сега работи по книга за възхода и падението на " Дженеръл илектрик ", сходна заплаха не съществува и банковите вложители въобще не би трябвало да се тревожат.
Просто тъй като към този момент е извънредно мъчно да се победи одобрена банкова процедура. А бариерите за достъп до световния банков бранш са станали толкоз постоянни и обхватни - сред прецизното контролиране, големите финансови условия, гигантските салда и лоялността на клиентите - че припомнят за наподобяващи на картели замъци. Тук господин Коуан причислява и доста европейски банки, които към момента не са се възстановили изцяло от финансовата рецесия през 2008-а.
Авторът разяснява за " Файненшъл таймс " образеца с учредената през 1856-а " Креди Сюис ".
През последните две години швейцарската банка получи три тежки рани (които си нанесе сама), които навредиха на репутацията й, провокираха промяна на мениджърския екип и сложиха под въпрос умеенето й да ръководи риска. Първата беше през 2019-а, когато избухналата необяснима омраза сред тогавашния основен изпълнителен шеф Тиджан Тиам и шефът на банковото отделение за ръководство на персонални положения Икбал Кан, ескалира в " шпионски гейт " и гонене на Кан по улиците на Цюрих. След това пристигна абсурдът с Greensill Capital - провалила се капиталова скица, която може да коства на богатите клиенти на " Креди Сюис " към 3 милиарда $. Месец по-късно се случи фиаското с Archegos Capital Management - колабиралият семеен офис за частни капитали. От него швейцарската банка загуби 5.5 милиарда $ - най-вече от всички компании от Уолстрийт - от заеми, които евентуално няма да си върне.
В момента " Креди Сюис " поправя имиджа си с нов ръководител и нов основен изпълнителен шеф, както и с изцяло освежен директорски комитет. Акциите й са изгубили съвсем 15% през 2021-а. За разлика от нея, книжата на " Джей Пи Моргън Чейз ", " Голдмън Сакс груп " и " Ю Би Ес " са поскъпнали, надлежно с 25%, с 51% и с 23 %.
Въпреки това никой не чака, че " Кред Сюис " ще последва участта на " Лиймън брадърс ".
Коуан привежда няколко образеца в поддръжка на това изказване. " Джей Пи Моргън Чейз " мина с минимални страсти през комерсиалния скандал с " Лондонския кит " (бел. ред. - Бруно Иксил, изгубил жестоко 2 милиарда $ от неоторизирани покупко-продажби през 2012-а). " Голдмън Сакс " към момента не е усетил никакви последици след уреденото световно съглашение по престъпното обвиняване за ролята си в ограбването на държавния фонд на Малайзия 1MDB. " Моргън Стенли " пък въобще не пострада от личната си загуба на стойност 1 милиарда $ от Archegos Capital Management или от колосалните 9 милиарда $, с които я ощети нейн търговец през 2007-а. Нещо повече, тези компании са по-мощни и по-непревземаеми от всеки път.
Заплахата за световните банки въобще не идва от повредена известност, неприятни преценки или даже от престъпно държание, счита някогашният капиталов банкер. Просто тъй като те са извоювали прекомерно преобладаващи позиции.
За Коуан същинският банков " палач " е одобрената процедура да теглят краткосрочни заеми и да отпускат дълготрайни.
Банковото дело е игра на доверие. Онова, което същински разстройва клиентите и потребителите е, ако не могат да получат парите си когато изискат. Това се видя по време на финансовата рецесия от 2008-а когато " Беър Стърнс ", " Мерил Линч " и " Лиймън брадърс " изчезнаха от финансовия пейзаж сега, в който към този момент не можеха да се финансират от краткосрочните кредитни пазари, до които допряха непредпазливо.
Лошата вест е, че банките към момента вземат краткосрочни заеми и отпускат дълготрайни. Добрата е, че регулаторите принудиха едрите акули, в това число и " Креди Сюис ", да натрупат по-големи финансови буфери, да употребяват по-малко заемен капитал и да държат по-малко високорискови активи в балансите си в сравнение с преди 13 години.
Дали " Креди Сюис " ще успее да преживее още 165 години, следва да забележим. Защото свадите не са положителни за бизнеса. Ако обаче " Лиймън брадърс " беше избавена през 2008-а (подобно на " Беър Стърнс " и " Мерил Линч " ), вместо да бъде позволено да загине на 158-годишна възраст, тя сигурно щеше да е в цветущо здраве, а екзистенциалните и репутационни рецесии щяха от дълго време да са забравени, заключава Коуан.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ