Oткриха причината за изчезването на мегафауната на Мадагаскар
Гибелта на птицата додо въплъщава историята на човечеството като разрушителна мощ за деликатния островен живот. На остров Мадагаскар ориста на именитата птица сполетява ленивци-лемури с размерите на горили, слонски птици, хипопотами-пигмеи и други представители на неповторимата мегафауна след идването на индивида през последните хилядолетия. Учени изясняват в ново проучване коя е повода за изгубването им, написа EurekAlert.
Факторите за измирането на тези антични създания не са толкоз добре известни, колкото в тази ситуация с птицата додо, и научната общественост води разгорещени диспути за това какво е предизвикало гибелта на мегафауната.
Новото изследване, оповестено в сп. " Сайънтифик рипортс ", демонстрира, че въпреки хората да са изиграли роля в изгубването на тези същества, единствено ловът не е бил главната причина. Предишни проучвания оповестяват за избиването на ендемични животни преди минимум 2000 години. Настоящото изследване свързва изгубването на присъщата за острова мегафауна преди към хилядолетие с интензивното въвеждане на други типове и провокираните от индивида промени в заобикалящата го среда.
За да схванат повода за измирането на едрите животни на Мадагаскар, Шон Хиксън от Института " Макс Планк " по геоантрополия и сътрудниците му разкопават три крайбрежни езера и пещера в югозападната част на острова и датират с радиовъглерод остатъци от изчезнала мегафауна, въведени скотски типове и други следи от човешка активност.
Изследователите откриват, че мегафауната на Мадагаскар е претърпяла няколко сухи интервала през последните 6 000 години, като се е премествала при нужда, когато локалните водни запаси са били нищожни. Признаците за човешка активност, в това число модифицирани кости и черупки, стартират да се появяват от 2000 години.
Преди към 1000 години обаче откривателите откриват фрапантно нарастване на количеството дървени въглища и кости на опитомени типове като зебу и кучета. Времето на тези породени от индивида промени подхожда на изгубването на мегафауната.
" Резултатите от проучването демонстрират, че заемането и смяната на територии посредством изгаряне на горите за въвеждане на пасищни типове са довели до изгубването на огромните животни на острова, а не толкоз ловът ", споделя Хиксън.
Дебатът за аргументите за изгубването на мегафауната се концентрира главно върху климатичните промени в предишното и несъразмерния лов от страна на наскоро пристигналите хора. Новото проучване демонстрира, че въпреки и двата фактора да са били стресови в Мадагаскар, те не са били крайната причина за изгубването на мегафауната.
Според създателите на актуалното изследване ловът не е единственият или даже главният метод, по който хората оказват въздействие върху други типове. За опазването на биоразнообразието е също толкоз значимо да се вземе поради по какъв начин човешките действия въздействат върху местообитанията и подвижността на животните.
