Откъс от Македоно-одрински свидетелства
Георги Костов Антонов (80 г.)
жанр. от с. Куманичево, Костурско
жив. във Варна
16.04.1943 година
Животописна записка: „ От основаването на ВМОРО в гр. Солун бех отдаден за член в квартала Вардар капия, където имах своя гостилница с шкембеджийница. Като подобен до атентата с Банка Отоман 1903 година, посредством заведението ми, бех тайната връзка на Централен комитет в Солун за съприкосновение с управителните лица и куриери от провинциалните градове и близките села, които идваха всекидневно в гр. Солун. За тази цел, при по-важни случаи, под претекст за закуска или обед идваха персонално доктор Христо Татарчев, а след това и Ив. Гарванов и други По техно разпореждане хранех през всеко време и настанявах на квартири краткотрайно пребиваващи или проходящи незаконни дейци и терористи под моя отговорност и грижи за тайното им престояване. Чрез заведението ми ставаше размената на тайната преписка и разпращането на връзки с революционна литература за провинцията и снабдяването с взривни субстанции, оръжие, ками, револвери и патрони и други, донасяни и отправяни, опаковани като колетни пакети със закупени домашни движимости от клиенти в гостилницата ми. По аферата с атентата на Банка Отоман сполучих да се укрия и станах незаконен и по канала на организацията се прибрах в родното ми село, където се зачислих в селската чета на Христо Ив. Бабаеленов. Неколко дни преди въстанието ми се разпореди и отидох скрито в административния център Влахоклисура (мюдюрлук) с задачата да узная разположението на квартируващите войски, изпратени за непрекъснат гарнизон, и с локални лица да уредя в деня на въстанието една терористична акция, с която да се улесни и от вътрешната страна нападението и завладяването на градчето. По изменничество от куцовласи и гърци ме арестуваха и подложиха на изтезания, след което ме хвърлиха в локалния затвор. Планът се осуети, само че така и така при оповестяване на въстанието през 1903 година въстаническите чети от Кайлярския и Костурския революционни региони обсадиха Влахоклисура, нападнаха гарнизона и го превзеха. С влизането на четите разрушиха пандиза и ме освободиха. Присъединих се незабавно към селската ни чета и като въстаник останах до края на въстанието. Като подобен взех присъединяване в сраженията при завладяването на гр. Невеска, в големото стълкновение на Върбица планина над с. Загоричени и Бобища, в това при Чанища, в битката за освобождението на българите от турско робство. След въстанието се легализирах по общата прошка. Понеже селото ни частично бе опожарено и ограбено, отидох отново в гр. Солун, само че открих гостилницата ми ограбена.
Никола Иванов Пантушев (63 г.)
жанр. в с. Баница, Серско
жив. в Неврокоп
09.03.1943 година
Животописна записка: „ През 1903 година, въстанието, бех незаконен в четата на войводата Георги Радев. При обсадата на с. Баница сражавахме се с турската армия. В същото време падна погубен в селото Гоце Делчев и другарите му. През 1905 година бех в четата на войводата Таската, заместника на Г. Радев. Сражавахме се с турската армия 4 часа наред при местността Стъпката до с. Ореховец. През 1906 година дружно с войводата Чаков извадихме костите на Гоце Делчев от старите гробища и в едно ковчеже, направено от мене като клисар в храма „ Св. Димитър “ в с. Баница, прикрих костите под Светия трон на същия храм с поръка и дадена клетва никому да не разгадавам за това. В началото на 1918 година Чаков се връща в селото, откри сандъчето с костите, които придвижва в Ксанти и от там – в София. Последната преживелица за опазване костите на именития воин се разказа във в. „ Независима Македония “, бр. 18 от 08.08.1923 година “
![Нов алманах събира 500 непознати до момента истории на български революционери]( "Нов алманах събира 500 непознати до момента истории на български революционери")
Нов алманах събира 500 непознати до момента истории на български революционери
„ Македоно-одрински свидетелства “ от Библиотека Струмски излиза в стеснен тираж от единствено 100 бройки Излезе от щемпел първия...
Зоица Александрова Иванова (60 г.)
жанр. в Радовиш
жив. в Радовиш
26.02.1943 година
Животописна записка: „ Родена съм в гр. Рaдовиш от родители православни българи – татко Иван Кукутанов и майка Анастасия от гр. Рaдовиш. Родена съм през месец май 1882 година Свърших българско учебно заведение в Скопие през 1901 година, в женското девическо учебно заведение, 4-ти клас, и по-късно бех назначена като екзархийска учителка в с. Инево, Радовишко, а след това в с. Дедино, Радовишко, и като такава прекарах 2 цялостни години. Като българска учителка в споменататите села бех член на Македонската организация, която работеше за освобождението на Македония от турското иго и присъединението към свободна България. В течение на това време приготовляваше се Илинденското въстание и аз интензивно участвувах в подготовката, като пазех архивата на организацията, правех флагове, помагах на четниците. Беше проведена чета под команда на войводата Коста Мазнейков. Преди експлоадирането на въстанието целата наша подготовка беше открита от турските управляващи с помощта на един, който беше заловен и непреодолим от турците. Той откри организацията и подготовката, и тогава, видейки се в заплаха, избегах от селото Дедино и стъпих в редовете на четата на Мазнейков и с пушка в ръка се борех дружно с другите четници срещу турците цялостни три месеца. Когато избухна въстанието, борехме се в планината Смърдешник, Радовишка околия. След битката и загиването на нашия челник дружно с останалите четници избегах в България в гр. Дупница, а по-късно в гр. Кюстендил. Като такава от турските съдилища бех наказана на гибел, само че по-късно амнистирана и по този начин се още веднъж върнах в родния си край Радовиш, дето продължих учителската си активност като учителка в струмишките и беровските села, несъмнено, като екзархийска учителка. За време на сръбското иго бавех се с домакинство при все че, че сърбите молеха да бъда техна учителка, само че аз им отхвърлих. Сега се препитавам от издръжката на моя наследник Герасим. “
жанр. от с. Куманичево, Костурско
жив. във Варна
16.04.1943 година
Животописна записка: „ От основаването на ВМОРО в гр. Солун бех отдаден за член в квартала Вардар капия, където имах своя гостилница с шкембеджийница. Като подобен до атентата с Банка Отоман 1903 година, посредством заведението ми, бех тайната връзка на Централен комитет в Солун за съприкосновение с управителните лица и куриери от провинциалните градове и близките села, които идваха всекидневно в гр. Солун. За тази цел, при по-важни случаи, под претекст за закуска или обед идваха персонално доктор Христо Татарчев, а след това и Ив. Гарванов и други По техно разпореждане хранех през всеко време и настанявах на квартири краткотрайно пребиваващи или проходящи незаконни дейци и терористи под моя отговорност и грижи за тайното им престояване. Чрез заведението ми ставаше размената на тайната преписка и разпращането на връзки с революционна литература за провинцията и снабдяването с взривни субстанции, оръжие, ками, револвери и патрони и други, донасяни и отправяни, опаковани като колетни пакети със закупени домашни движимости от клиенти в гостилницата ми. По аферата с атентата на Банка Отоман сполучих да се укрия и станах незаконен и по канала на организацията се прибрах в родното ми село, където се зачислих в селската чета на Христо Ив. Бабаеленов. Неколко дни преди въстанието ми се разпореди и отидох скрито в административния център Влахоклисура (мюдюрлук) с задачата да узная разположението на квартируващите войски, изпратени за непрекъснат гарнизон, и с локални лица да уредя в деня на въстанието една терористична акция, с която да се улесни и от вътрешната страна нападението и завладяването на градчето. По изменничество от куцовласи и гърци ме арестуваха и подложиха на изтезания, след което ме хвърлиха в локалния затвор. Планът се осуети, само че така и така при оповестяване на въстанието през 1903 година въстаническите чети от Кайлярския и Костурския революционни региони обсадиха Влахоклисура, нападнаха гарнизона и го превзеха. С влизането на четите разрушиха пандиза и ме освободиха. Присъединих се незабавно към селската ни чета и като въстаник останах до края на въстанието. Като подобен взех присъединяване в сраженията при завладяването на гр. Невеска, в големото стълкновение на Върбица планина над с. Загоричени и Бобища, в това при Чанища, в битката за освобождението на българите от турско робство. След въстанието се легализирах по общата прошка. Понеже селото ни частично бе опожарено и ограбено, отидох отново в гр. Солун, само че открих гостилницата ми ограбена.
Никола Иванов Пантушев (63 г.)
жанр. в с. Баница, Серско
жив. в Неврокоп
09.03.1943 година
Животописна записка: „ През 1903 година, въстанието, бех незаконен в четата на войводата Георги Радев. При обсадата на с. Баница сражавахме се с турската армия. В същото време падна погубен в селото Гоце Делчев и другарите му. През 1905 година бех в четата на войводата Таската, заместника на Г. Радев. Сражавахме се с турската армия 4 часа наред при местността Стъпката до с. Ореховец. През 1906 година дружно с войводата Чаков извадихме костите на Гоце Делчев от старите гробища и в едно ковчеже, направено от мене като клисар в храма „ Св. Димитър “ в с. Баница, прикрих костите под Светия трон на същия храм с поръка и дадена клетва никому да не разгадавам за това. В началото на 1918 година Чаков се връща в селото, откри сандъчето с костите, които придвижва в Ксанти и от там – в София. Последната преживелица за опазване костите на именития воин се разказа във в. „ Независима Македония “, бр. 18 от 08.08.1923 година “
„ Македоно-одрински свидетелства “ от Библиотека Струмски излиза в стеснен тираж от единствено 100 бройки Излезе от щемпел първия...
Зоица Александрова Иванова (60 г.)
жанр. в Радовиш
жив. в Радовиш
26.02.1943 година
Животописна записка: „ Родена съм в гр. Рaдовиш от родители православни българи – татко Иван Кукутанов и майка Анастасия от гр. Рaдовиш. Родена съм през месец май 1882 година Свърших българско учебно заведение в Скопие през 1901 година, в женското девическо учебно заведение, 4-ти клас, и по-късно бех назначена като екзархийска учителка в с. Инево, Радовишко, а след това в с. Дедино, Радовишко, и като такава прекарах 2 цялостни години. Като българска учителка в споменататите села бех член на Македонската организация, която работеше за освобождението на Македония от турското иго и присъединението към свободна България. В течение на това време приготовляваше се Илинденското въстание и аз интензивно участвувах в подготовката, като пазех архивата на организацията, правех флагове, помагах на четниците. Беше проведена чета под команда на войводата Коста Мазнейков. Преди експлоадирането на въстанието целата наша подготовка беше открита от турските управляващи с помощта на един, който беше заловен и непреодолим от турците. Той откри организацията и подготовката, и тогава, видейки се в заплаха, избегах от селото Дедино и стъпих в редовете на четата на Мазнейков и с пушка в ръка се борех дружно с другите четници срещу турците цялостни три месеца. Когато избухна въстанието, борехме се в планината Смърдешник, Радовишка околия. След битката и загиването на нашия челник дружно с останалите четници избегах в България в гр. Дупница, а по-късно в гр. Кюстендил. Като такава от турските съдилища бех наказана на гибел, само че по-късно амнистирана и по този начин се още веднъж върнах в родния си край Радовиш, дето продължих учителската си активност като учителка в струмишките и беровските села, несъмнено, като екзархийска учителка. За време на сръбското иго бавех се с домакинство при все че, че сърбите молеха да бъда техна учителка, само че аз им отхвърлих. Сега се препитавам от издръжката на моя наследник Герасим. “
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ