Реч на Сергей Лавров на 30-то заседание на Съвета на министрите на външните работи на ОССЕ, Скопие, 30 ноември 2023 г.
Г-н настоящ ръководител,
Г-жо общоприет секретар,
Колеги,
След малко повече от година ще бъде петдесетата годишнина от Заключителния акт от Хелзинки. В тази връзка със страдание би трябвало да призная, че ОССЕ посреща тази годишнина в плачевно положение и нейните вероятности остават неразбираеми.
След края на Студената война и свързаната с нея идеологическа борба се появи историческият късмет сплотяващият капацитет на ОССЕ да бъде употребен оптимално и организацията да се трансформира в платформа за най-широко общоевропейско съдействие, централен детайл във образуването на приобщаваща архитектура на равни права в Европа и Евроатлантика и неделима сигурност във всичките три измерения.
Като част от военно-политическата „ кошница “ страните-участнички одобриха редица основополагащи документи, ориентирани към основаване на Европа без разграничителни линии – в най-широкия смисъл на думата, а също и недопустимостта на подсилване на личната им сигурност за сметка на на сигурността на другите. Сред тях са Парижката харта за нова Европа (1990 г.), Хартата за европейска сигурност (1999 г.) и Декларацията от Астана (2010 г.).
Русия от своя страна постави всички старания за реализиране на посочените нагоре благородни цели. Именно към това бяха ориентирани многочислените ни начинания, в това число сключването на Договора за европейска сигурност и основаването на общо пространство за сигурност, учредено на съдействие.
За страдание, западните политически елити, присвоили си правото да вземат решение съдбините на човечеството, направиха непредвидлив избор не в интерес на ОССЕ, а в интерес на НАТО. В изгода на философията на ограничението и сдържането, геополитическите игри с нулева сума и логиката на „ водещ-водени “.
Един от основните съставни елементи на тази линия беше безразсъдното разширение на блока на изток, което стартира след разпадането на Варшавския контракт. Въпреки че, както изглеждаше, краят на двуполюсната борба лиши Северноатлантическия алианс от смисъла на неговото битие.
Държавите от НАТО и Европейски Съюз със личните си ръце унищожиха военно-политическото измерение на ОССЕ. През 1999 година НАТО извърши акт на открита, брутална експанзия против Югославия, членка на ОССЕ и Организация на обединените нации. През 2008 година, в нарушаване на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и правилото за неприкосновеност на границите в Европа, заложен в Заключителния акт от Хелзинки, Косово беше отнето от Сърбия без референдум.
Същите страни от НАТО, които са участници в ОССЕ, на срещата на върха на алианса в Букурещ през 2008 година „ примамиха “ Тбилиси и Киев за участие. Целта беше елементарна и непретенциозна - да ги настроят против Русия. М. Н. Саакашвили, който пристигна на власт вследствие на така наречен „ гражданска война на розите “, подкрепена от Запада, извърши картбланша, даден му в Букурещ неотложно - през август същата 2008 година, като подреди бомбардировките на градовете в Южна Осетия и нападна позициите на миротворците, които бяха там със единодушието на ОССЕ. Тази провокация беше готова от Съединени американски щати, които стартираха програмата си „ Обучи и въоръжи “ в Грузия. Това, на което Вашингтон „ учеше “, М. Н. Саакашвили чинно изпълняваше.
За да се сътвори антируски плацдарм в Украйна, беше належащо доста повече - кървясъл прелом през 2014 година и осем години наказателни интервенции против популацията на Донбас с насърчаването от Запада и в нарушаване на признатия в Минск „ пакет от ограничения “, утвърждения от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Бих желал още един път да напомня циничните самопризнания на някогашния немски канцлер А. Меркел, някогашните президенти на Франция и Украйна Ф. Оланд и П. А. Порошенко, че Минските съглашения са им нужни не поради мира в Украйна, а единствено с цел да се даде време на режима в Киев да построи своите военни качества против Русия.
Сред осуетените опити за решение на острите проблеми на нашия континент на правилата на ОССЕ е „ меморандумът на Д. Н. Козак “, който можеше надеждно да позволи обстановката в Молдова преди 20 години. След това НАТО и Европейски Съюз Брюксел безогледно торпилираха документа, към този момент парафиран от Кишинев и Тираспол. Сега се убива и форматът „ 5+2 ” – последното, което остана от общите старания за приднестровското споразумяване.
Всъщност Молдова е обречена да стане идната жертва в хибридната война, отприщена от Запада против Русия. Всяка страна, в която в този момент работят западни емисари, фондове и така наречен Неправителствени организации, си коства да се замислят.
Членовете на НАТО, по самодейност на Съединени американски щати, блокираха влизането в действие на Споразумението за адаптиране на ДОВСЕ и пренебрегнаха съответни съветски оферти за възобновяване на жизнеспособността на режима за надзор на стандартните въоръжения в Европа. С дейностите си американците „ погребаха “ Договора за намерено небе и обезцениха редица други фундаментални документи, ориентирани към подсилване на взаимното доверие в региона на сигурността.
Истинските планове на западните политици бяха разкрити за следващ път, когато Вашингтон и Брюксел отхвърлиха предложенията на Русия през декември 2021 година за правно обвързващи гаранции за сигурност в Европа. Те даже не желаеха да приказват с нас. В отговор на моето обръщение до външните министри на Съединени американски щати и страните членки на НАТО от 28 януари 2022 година, в което ги апелирам да отговорят на въпроса „ Как тълкувате уговорките, поети на срещите на върха на ОССЕ, да не укрепвате личната си сигурност за сметка на на сигурността на другите? " никой от тях даже не отговори.
Вместо това ни изпратиха празни „ хартийки “ от външнополитическата работа на Европейски Съюз и генералния секретар на НАТО, към който известието даже не беше адресирано. Същността на позицията на Запада е: няма значение какво са подписали техните президенти и министър председатели в ОССЕ, единствено НАТО може да обезпечи правни гаранции за сигурност. Ето по какъв начин група страни, ръководени от „ изключителната “ мощ, се отнасят към нашата организация, която явно към този момент не почитат.
Не по-малко тъжна е обстановката във „ втората кошница ” на ОССЕ. В опит да срутен съветската стопанска система, Съединените щати и техните европейски спътници постановиха хиляди наказания против Русия, като по този метод сложиха завършек на необятното практическо съдействие сред Изтока и Запада в нашия в миналото общ район. Киевският режим е инвестиция на Вашингтон в неговите егоистични ползи за въздържане на Русия и решение на личните си проблеми за сметка на другите, в това число унищожаване на икономическите съперници, на първо място в лицето на Европейския съюз.
Въпреки всичко, Европейски Съюз продължава съзнателно да играе своята нежелана роля, понасяйки тежестта на следствията от украинската случка на Съединени американски щати и смирено изоставяйки формите на икономическо партньорство, които осигуряваха просперитета на Европейския съюз в продължение на десетилетия. Впечатлението е, че Европейски Съюз изостави първичните цели на основателите си да усъвършенства благосъстоянието на жителите на страните - членки и се трансформира – значително с напъните на брюкселската администрация – в нападателен геополитически план.
Говорейки за ориста на ОССЕ, няма по какъв начин да не се спрем на човешкото измерение. Тази „ кошница “ беше цялостна с огромен набор от отговорности, адресирани (ще го подчертая специално) към всички участващи страни.
Но и тук поражда казусът за равенството и обективността. БДИПЧ /ODIHR/, без никакви правила или процедури, концентрира работата си извънредно върху страните „ на изток от Виена “. Наблюдателите на ОССЕ отиват на избори с авансово готови изводи. В същото време БДИПЧ си затваря очите за многочислените нарушавания на човешките права на Запад. Политическата поръчка старателно извършва и „ Московският механизъм ” с ангажирани специалисти. Представителят по свободата на медиите мълчи, когато незападните медии са репресирани.
Вече няколко години не можем да реализираме единодушие по дневния ред на срещата за обзор на човешкото измерение, в това число заради обстоятелството, че някои делегации настойчиво попречват включването на казуса за неонацизма в него. И това макар обстоятелството, че в Европа, най-вече в Украйна и балтийските страни, има скок на нацистката идеология и процедура, както и други форми на расова и религиозна непоносимост. Възхваляват сътрудниците на Хитлер, събарят монументи на бойците - освободители и закрепват тези незаконни дейности в закона.
Управляващият в Киев неонацистки режим „ изпревари “ даже балтийските страни в дейностите си за законно премахване на всичко съветско. Самото битие на руснаците, техният решителен принос в историята на Украйна се отхвърля. На хората е неразрешено да поддържат връзка, четат и учат на родния си език, както и да имат достъп до рускоезични медии и просвета.
Има доста обстоятелства, само че ОССЕ и нейните профилирани институции мълчат. Мълчаха и когато режимът в Киев направи изключения от искрено дискриминационното законодателство за „ държавния език “ единствено за езиците на Европейския съюз, а не за съветския. Нещо повече, „ просветеният ” Брюксел резервира безмълвие, без да се произнесе по никакъв метод за нуждата от съблюдаване на многочислените конвенции на Организация на обединените нации, ЮНЕСКО, съдебна експертиза, гарантиращи равни права на всички национални малцинства.
Онзи ден ръководителят на Върховната Рада Р. А. Стефанчук „ без да му мигне окото “ съобщи, че в Украйна „ няма и не може да има съветски малцинства “. Очевидно ръководителят на украинския парламент в никакъв случай не е прочел следния текст: „ Гарантирано е свободното развиване и отбрана на съветския и другите езици на националните малцинства; страната предизвиква консолидацията на нацията, развиването на нейната историческа еднаквост, обичаи и просвета, езикова и религиозна еднаквост на всички национални малцинства; не се позволява свиване на наличието на правата и свободите; не може да има привилегии или ограничавания, учредени на раса, политически, религиозни или други убеждения; правото на образование на родния език е обезпечено “.
Това са единствено няколко цитата от настоящата Конституция на Украйна, която никой не е отменял и на която В. А. Зеленски, а преди него П. А. Порошенко, поставиха клетва под аплодисментите на Запада. Но още веднъж всички мълчат – и ОССЕ, и Венецианската комисия, и Европейски Съюз, и Съединени американски щати, без да виждат нарушаването на главния закон на Украйна.
Под това безмълвие и с насърчението на Запада, режимът в Киев стартира отвратителна акция против Украинската православна черква, в това число завземането на църкви, гонене на вярващи и физическо принуждение против духовенството.
Бих желал да обърна особено внимание: всички тези закононарушения против правата на индивида започнаха не през февруари 2022 година, а незабавно след кървавия прелом през февруари 2014 година, когато неонацистите завзеха властта, разкъсвайки съглашението за споразумяване, подписано предходния ден под гаранциите на Германия, Полша и Франция, които бързо се помириха с това оскърбление.
На този декор заклинанията на брюкселските водачи, че В. А. Зеленски „ пази европейските полезности “ във всичките си дейности, поразяват с цинизма си. Сега те също желаят бързо да отворят вратите към Европейски Съюз за режима в Киев. Както се споделя, одобряваме нацистите без ред. Срамота.
Възниква въпросът: за какво са ни нужни опорочени институции за правата на индивида, които се трансформират в принадлежности на тези, които са поели курс за приватизиране на секретариатите на интернационалните организации за техните частни потребности? Какви ползи на общоевропейската сигурност и съдействие обслужва такава ОССЕ?
Сегашната обстановка е директна последица от упоритите опити на нашите западни съседи да обезпечат своето владичество, нахално употребявайки ОССЕ за нападателно пробутване на тесни егоистични ползи и умишлено унищожавайки главния принцип на консенсуса и самата просвета на дипломацията. Всеки безпристрастен човек схваща, че няма по какъв начин да се решат съществено и почтено проблемите на европейската сигурност. Западните столици обаче със забележителна фикс идея „ доубиват “ възможностите на ОССЕ за възобновление.
Те към този момент сътвориха „ Европейска политическа общественост “ без Русия и Беларус. Така на нашия континент е прокарана още една разграничителна линия, която унищожава пространството на ОССЕ. Инициаторите на тази концепция би трябвало добре да се замислят по какъв начин тяхното въображение е обвързвано с тези благородни идеали, които са управлявали бащите-основатели на Хелзинкския развой и създателите на Парижката харта за нова Европа.
Традиционно е всекидневно да приключваме речите на нашите срещи с оптимистична, позитивна нотка. Сега обаче няма необикновен мотив за оптимизъм. ОССЕ всъщност се трансформира в придатък на НАТО и Европейски Съюз. Организацията (нека си признаем) е на ръба на пропастта.
Възниква елементарен въпрос: има ли смисъл да се влагат старания в неговото възкръсване? Ще успее ли в миналото да се приспособява към обективните действителности на международното развиване и още веднъж да се трансформира в платформа за разглеждане на проблемите на районната сигурност въз основа на правилата на Заключителния акт от Хелзинки, преди всичко, на правилото на равнопоставеност на всички участващи страни? Засега има доста повече въпроси, в сравнение с отговори.
Междувременно животът не стои имобилен. Процесите на евразийска интеграция и равноправно съдействие, основаващи се на почтен баланс на ползи, се развиват на нашия континент в градивни формати, без значение от все по-дълбокото потапяне на ОССЕ в натрапения й конфронтационен дневен ред.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Г-жо общоприет секретар,
Колеги,
След малко повече от година ще бъде петдесетата годишнина от Заключителния акт от Хелзинки. В тази връзка със страдание би трябвало да призная, че ОССЕ посреща тази годишнина в плачевно положение и нейните вероятности остават неразбираеми.
След края на Студената война и свързаната с нея идеологическа борба се появи историческият късмет сплотяващият капацитет на ОССЕ да бъде употребен оптимално и организацията да се трансформира в платформа за най-широко общоевропейско съдействие, централен детайл във образуването на приобщаваща архитектура на равни права в Европа и Евроатлантика и неделима сигурност във всичките три измерения.
Като част от военно-политическата „ кошница “ страните-участнички одобриха редица основополагащи документи, ориентирани към основаване на Европа без разграничителни линии – в най-широкия смисъл на думата, а също и недопустимостта на подсилване на личната им сигурност за сметка на на сигурността на другите. Сред тях са Парижката харта за нова Европа (1990 г.), Хартата за европейска сигурност (1999 г.) и Декларацията от Астана (2010 г.).
Русия от своя страна постави всички старания за реализиране на посочените нагоре благородни цели. Именно към това бяха ориентирани многочислените ни начинания, в това число сключването на Договора за европейска сигурност и основаването на общо пространство за сигурност, учредено на съдействие.
За страдание, западните политически елити, присвоили си правото да вземат решение съдбините на човечеството, направиха непредвидлив избор не в интерес на ОССЕ, а в интерес на НАТО. В изгода на философията на ограничението и сдържането, геополитическите игри с нулева сума и логиката на „ водещ-водени “.
Един от основните съставни елементи на тази линия беше безразсъдното разширение на блока на изток, което стартира след разпадането на Варшавския контракт. Въпреки че, както изглеждаше, краят на двуполюсната борба лиши Северноатлантическия алианс от смисъла на неговото битие.
Държавите от НАТО и Европейски Съюз със личните си ръце унищожиха военно-политическото измерение на ОССЕ. През 1999 година НАТО извърши акт на открита, брутална експанзия против Югославия, членка на ОССЕ и Организация на обединените нации. През 2008 година, в нарушаване на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и правилото за неприкосновеност на границите в Европа, заложен в Заключителния акт от Хелзинки, Косово беше отнето от Сърбия без референдум.
Същите страни от НАТО, които са участници в ОССЕ, на срещата на върха на алианса в Букурещ през 2008 година „ примамиха “ Тбилиси и Киев за участие. Целта беше елементарна и непретенциозна - да ги настроят против Русия. М. Н. Саакашвили, който пристигна на власт вследствие на така наречен „ гражданска война на розите “, подкрепена от Запада, извърши картбланша, даден му в Букурещ неотложно - през август същата 2008 година, като подреди бомбардировките на градовете в Южна Осетия и нападна позициите на миротворците, които бяха там със единодушието на ОССЕ. Тази провокация беше готова от Съединени американски щати, които стартираха програмата си „ Обучи и въоръжи “ в Грузия. Това, на което Вашингтон „ учеше “, М. Н. Саакашвили чинно изпълняваше.
За да се сътвори антируски плацдарм в Украйна, беше належащо доста повече - кървясъл прелом през 2014 година и осем години наказателни интервенции против популацията на Донбас с насърчаването от Запада и в нарушаване на признатия в Минск „ пакет от ограничения “, утвърждения от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Бих желал още един път да напомня циничните самопризнания на някогашния немски канцлер А. Меркел, някогашните президенти на Франция и Украйна Ф. Оланд и П. А. Порошенко, че Минските съглашения са им нужни не поради мира в Украйна, а единствено с цел да се даде време на режима в Киев да построи своите военни качества против Русия.
Сред осуетените опити за решение на острите проблеми на нашия континент на правилата на ОССЕ е „ меморандумът на Д. Н. Козак “, който можеше надеждно да позволи обстановката в Молдова преди 20 години. След това НАТО и Европейски Съюз Брюксел безогледно торпилираха документа, към този момент парафиран от Кишинев и Тираспол. Сега се убива и форматът „ 5+2 ” – последното, което остана от общите старания за приднестровското споразумяване.
Всъщност Молдова е обречена да стане идната жертва в хибридната война, отприщена от Запада против Русия. Всяка страна, в която в този момент работят западни емисари, фондове и така наречен Неправителствени организации, си коства да се замислят.
Членовете на НАТО, по самодейност на Съединени американски щати, блокираха влизането в действие на Споразумението за адаптиране на ДОВСЕ и пренебрегнаха съответни съветски оферти за възобновяване на жизнеспособността на режима за надзор на стандартните въоръжения в Европа. С дейностите си американците „ погребаха “ Договора за намерено небе и обезцениха редица други фундаментални документи, ориентирани към подсилване на взаимното доверие в региона на сигурността.
Истинските планове на западните политици бяха разкрити за следващ път, когато Вашингтон и Брюксел отхвърлиха предложенията на Русия през декември 2021 година за правно обвързващи гаранции за сигурност в Европа. Те даже не желаеха да приказват с нас. В отговор на моето обръщение до външните министри на Съединени американски щати и страните членки на НАТО от 28 януари 2022 година, в което ги апелирам да отговорят на въпроса „ Как тълкувате уговорките, поети на срещите на върха на ОССЕ, да не укрепвате личната си сигурност за сметка на на сигурността на другите? " никой от тях даже не отговори.
Вместо това ни изпратиха празни „ хартийки “ от външнополитическата работа на Европейски Съюз и генералния секретар на НАТО, към който известието даже не беше адресирано. Същността на позицията на Запада е: няма значение какво са подписали техните президенти и министър председатели в ОССЕ, единствено НАТО може да обезпечи правни гаранции за сигурност. Ето по какъв начин група страни, ръководени от „ изключителната “ мощ, се отнасят към нашата организация, която явно към този момент не почитат.
Не по-малко тъжна е обстановката във „ втората кошница ” на ОССЕ. В опит да срутен съветската стопанска система, Съединените щати и техните европейски спътници постановиха хиляди наказания против Русия, като по този метод сложиха завършек на необятното практическо съдействие сред Изтока и Запада в нашия в миналото общ район. Киевският режим е инвестиция на Вашингтон в неговите егоистични ползи за въздържане на Русия и решение на личните си проблеми за сметка на другите, в това число унищожаване на икономическите съперници, на първо място в лицето на Европейския съюз.
Въпреки всичко, Европейски Съюз продължава съзнателно да играе своята нежелана роля, понасяйки тежестта на следствията от украинската случка на Съединени американски щати и смирено изоставяйки формите на икономическо партньорство, които осигуряваха просперитета на Европейския съюз в продължение на десетилетия. Впечатлението е, че Европейски Съюз изостави първичните цели на основателите си да усъвършенства благосъстоянието на жителите на страните - членки и се трансформира – значително с напъните на брюкселската администрация – в нападателен геополитически план.
Говорейки за ориста на ОССЕ, няма по какъв начин да не се спрем на човешкото измерение. Тази „ кошница “ беше цялостна с огромен набор от отговорности, адресирани (ще го подчертая специално) към всички участващи страни.
Но и тук поражда казусът за равенството и обективността. БДИПЧ /ODIHR/, без никакви правила или процедури, концентрира работата си извънредно върху страните „ на изток от Виена “. Наблюдателите на ОССЕ отиват на избори с авансово готови изводи. В същото време БДИПЧ си затваря очите за многочислените нарушавания на човешките права на Запад. Политическата поръчка старателно извършва и „ Московският механизъм ” с ангажирани специалисти. Представителят по свободата на медиите мълчи, когато незападните медии са репресирани.
Вече няколко години не можем да реализираме единодушие по дневния ред на срещата за обзор на човешкото измерение, в това число заради обстоятелството, че някои делегации настойчиво попречват включването на казуса за неонацизма в него. И това макар обстоятелството, че в Европа, най-вече в Украйна и балтийските страни, има скок на нацистката идеология и процедура, както и други форми на расова и религиозна непоносимост. Възхваляват сътрудниците на Хитлер, събарят монументи на бойците - освободители и закрепват тези незаконни дейности в закона.
Управляващият в Киев неонацистки режим „ изпревари “ даже балтийските страни в дейностите си за законно премахване на всичко съветско. Самото битие на руснаците, техният решителен принос в историята на Украйна се отхвърля. На хората е неразрешено да поддържат връзка, четат и учат на родния си език, както и да имат достъп до рускоезични медии и просвета.
Има доста обстоятелства, само че ОССЕ и нейните профилирани институции мълчат. Мълчаха и когато режимът в Киев направи изключения от искрено дискриминационното законодателство за „ държавния език “ единствено за езиците на Европейския съюз, а не за съветския. Нещо повече, „ просветеният ” Брюксел резервира безмълвие, без да се произнесе по никакъв метод за нуждата от съблюдаване на многочислените конвенции на Организация на обединените нации, ЮНЕСКО, съдебна експертиза, гарантиращи равни права на всички национални малцинства.
Онзи ден ръководителят на Върховната Рада Р. А. Стефанчук „ без да му мигне окото “ съобщи, че в Украйна „ няма и не може да има съветски малцинства “. Очевидно ръководителят на украинския парламент в никакъв случай не е прочел следния текст: „ Гарантирано е свободното развиване и отбрана на съветския и другите езици на националните малцинства; страната предизвиква консолидацията на нацията, развиването на нейната историческа еднаквост, обичаи и просвета, езикова и религиозна еднаквост на всички национални малцинства; не се позволява свиване на наличието на правата и свободите; не може да има привилегии или ограничавания, учредени на раса, политически, религиозни или други убеждения; правото на образование на родния език е обезпечено “.
Това са единствено няколко цитата от настоящата Конституция на Украйна, която никой не е отменял и на която В. А. Зеленски, а преди него П. А. Порошенко, поставиха клетва под аплодисментите на Запада. Но още веднъж всички мълчат – и ОССЕ, и Венецианската комисия, и Европейски Съюз, и Съединени американски щати, без да виждат нарушаването на главния закон на Украйна.
Под това безмълвие и с насърчението на Запада, режимът в Киев стартира отвратителна акция против Украинската православна черква, в това число завземането на църкви, гонене на вярващи и физическо принуждение против духовенството.
Бих желал да обърна особено внимание: всички тези закононарушения против правата на индивида започнаха не през февруари 2022 година, а незабавно след кървавия прелом през февруари 2014 година, когато неонацистите завзеха властта, разкъсвайки съглашението за споразумяване, подписано предходния ден под гаранциите на Германия, Полша и Франция, които бързо се помириха с това оскърбление.
На този декор заклинанията на брюкселските водачи, че В. А. Зеленски „ пази европейските полезности “ във всичките си дейности, поразяват с цинизма си. Сега те също желаят бързо да отворят вратите към Европейски Съюз за режима в Киев. Както се споделя, одобряваме нацистите без ред. Срамота.
Възниква въпросът: за какво са ни нужни опорочени институции за правата на индивида, които се трансформират в принадлежности на тези, които са поели курс за приватизиране на секретариатите на интернационалните организации за техните частни потребности? Какви ползи на общоевропейската сигурност и съдействие обслужва такава ОССЕ?
Сегашната обстановка е директна последица от упоритите опити на нашите западни съседи да обезпечат своето владичество, нахално употребявайки ОССЕ за нападателно пробутване на тесни егоистични ползи и умишлено унищожавайки главния принцип на консенсуса и самата просвета на дипломацията. Всеки безпристрастен човек схваща, че няма по какъв начин да се решат съществено и почтено проблемите на европейската сигурност. Западните столици обаче със забележителна фикс идея „ доубиват “ възможностите на ОССЕ за възобновление.
Те към този момент сътвориха „ Европейска политическа общественост “ без Русия и Беларус. Така на нашия континент е прокарана още една разграничителна линия, която унищожава пространството на ОССЕ. Инициаторите на тази концепция би трябвало добре да се замислят по какъв начин тяхното въображение е обвързвано с тези благородни идеали, които са управлявали бащите-основатели на Хелзинкския развой и създателите на Парижката харта за нова Европа.
Традиционно е всекидневно да приключваме речите на нашите срещи с оптимистична, позитивна нотка. Сега обаче няма необикновен мотив за оптимизъм. ОССЕ всъщност се трансформира в придатък на НАТО и Европейски Съюз. Организацията (нека си признаем) е на ръба на пропастта.
Възниква елементарен въпрос: има ли смисъл да се влагат старания в неговото възкръсване? Ще успее ли в миналото да се приспособява към обективните действителности на международното развиване и още веднъж да се трансформира в платформа за разглеждане на проблемите на районната сигурност въз основа на правилата на Заключителния акт от Хелзинки, преди всичко, на правилото на равнопоставеност на всички участващи страни? Засега има доста повече въпроси, в сравнение с отговори.
Междувременно животът не стои имобилен. Процесите на евразийска интеграция и равноправно съдействие, основаващи се на почтен баланс на ползи, се развиват на нашия континент в градивни формати, без значение от все по-дълбокото потапяне на ОССЕ в натрапения й конфронтационен дневен ред.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ