Аз ще бъда убиецът в Манила - най-ужасяващата битка в историята на бокса
Феновете на мъжките спортове сигурно ценим бокса. Типична, високо-адреналинова и изпълнена с физически конфликти борба, в която успеха е над всичко.
И същите тези почитатели, сигурно помним оня паметен, необикновен конфликт сред две от най-големите имена в историята му, Мохамед Али и Джо Фрейзър през 1976 година. Истината обаче е, че колкото и прочувствен да е самият конфликт на кръга, той е още по-впечатляващ с историята зад него.
Защото това не е първата, не втората, а третата борба сред двамата и няколко години по-рано, те в действителност са извънредно положителни другари. Мотивацията им е впечатляваща и на всички е ясно, че тук става дума за конфликт, който е безусловно на живот и гибел.
От околните връзки не е останало нищо и даже Али си разрешава да наскърбява съперника си, омаловажавайки купата му на международен първенец и подкачайки го на... расова основа (наричайки го с галеното " чичо Том " ). Пее от балкона в хотелската си стая и песничка " Аз ще бъда килърът в Манила ".
На 1 октомври 1975 година боксовият дуел е извънредно представление и неслучайно получава прозвището " Трилърът в Манила ". Температурата във Филипините надвишава 40 градуса, влагата е извънредно висока, само че в главите на Мохамед Али и Джо Фрейзър съществува единствено идната борба. И тя е изключителна, даже ужасяваща.
14 рунда, в които феновете имат възприятието, че двамата се боксират с един-единствен принцип " Само един от нас ще оцелее ". В последна сметка, треньорът на Джо взема решение да приключи дуела, откакто вижда, че възпитаникът му е на практика кьорав и цялото му лице е толкоз подуто, че очите му изобщо не се виждат.
Али печели конфликта, за който малко по-късно признава, че е " най-близкото до гибелта прекарване, което е имал през живота си ". И добавя, че " никой не се е бил с него по този начин, както Фрейзър ". " Удрях го с удари, с които бих разрушил крепостните стени на един град и той въпреки всичко ставаше още веднъж и още веднъж ".
Последиците от тази борба не престават и след края й. Джо се качва на кръга още единствено два пъти, преди да реши, че към този момент е е кадърен да се състезава. Мохамед Али пък изкарва още 6 години и също се оттгеля през 1984 година. Скоро по-късно той е диагностициран с " Паркинсон " и се бори с заболяването 30 години, преди да почине през 2016 година
Фрейзър пък си отива от този свят пет години по-рано и макар враждата, Мохамед Али е там до ковчега. Уважението над всичко останало...
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
И същите тези почитатели, сигурно помним оня паметен, необикновен конфликт сред две от най-големите имена в историята му, Мохамед Али и Джо Фрейзър през 1976 година. Истината обаче е, че колкото и прочувствен да е самият конфликт на кръга, той е още по-впечатляващ с историята зад него.
Защото това не е първата, не втората, а третата борба сред двамата и няколко години по-рано, те в действителност са извънредно положителни другари. Мотивацията им е впечатляваща и на всички е ясно, че тук става дума за конфликт, който е безусловно на живот и гибел.
От околните връзки не е останало нищо и даже Али си разрешава да наскърбява съперника си, омаловажавайки купата му на международен първенец и подкачайки го на... расова основа (наричайки го с галеното " чичо Том " ). Пее от балкона в хотелската си стая и песничка " Аз ще бъда килърът в Манила ".
На 1 октомври 1975 година боксовият дуел е извънредно представление и неслучайно получава прозвището " Трилърът в Манила ". Температурата във Филипините надвишава 40 градуса, влагата е извънредно висока, само че в главите на Мохамед Али и Джо Фрейзър съществува единствено идната борба. И тя е изключителна, даже ужасяваща.
14 рунда, в които феновете имат възприятието, че двамата се боксират с един-единствен принцип " Само един от нас ще оцелее ". В последна сметка, треньорът на Джо взема решение да приключи дуела, откакто вижда, че възпитаникът му е на практика кьорав и цялото му лице е толкоз подуто, че очите му изобщо не се виждат.
Али печели конфликта, за който малко по-късно признава, че е " най-близкото до гибелта прекарване, което е имал през живота си ". И добавя, че " никой не се е бил с него по този начин, както Фрейзър ". " Удрях го с удари, с които бих разрушил крепостните стени на един град и той въпреки всичко ставаше още веднъж и още веднъж ".
Последиците от тази борба не престават и след края й. Джо се качва на кръга още единствено два пъти, преди да реши, че към този момент е е кадърен да се състезава. Мохамед Али пък изкарва още 6 години и също се оттгеля през 1984 година. Скоро по-късно той е диагностициран с " Паркинсон " и се бори с заболяването 30 години, преди да почине през 2016 година
Фрейзър пък си отива от този свят пет години по-рано и макар враждата, Мохамед Али е там до ковчега. Уважението над всичко останало...
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ