Последният валс на ветото
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Подобно на родилните страдания, краят на „ ветото “ ще е непосилен. Но не трябва да се заблуждаваме, решението е взето и по него се работи старателно. Двигателят на концепцията е Макрон. Ако някой каже, че упоритостите на френския президент надвишават опциите му, може би не бърка. Факт е обаче, че след Аденауер и Де Гол, Митеран и Кол, той е единствената персона, която се осмелява да разклати 450 милионният европейски мравуняк. Освен с Макрон сега Европейския съюз не разполага с политик претендиращ за Leadership. Германският канцлер Олаф Шолц поддържа концепцията на френския президент.
Защо се стигна до нуждата от тази не до такава степен известна промяна? Погледнато отвред, Европейски Съюз тъпче на място. Оптимизмът който съпътстваше неговото основаване и разширение бе заместен от неодобрение, рецензии и скептицизъм. Въпреки разочарованието обаче, Европейският съюз остава най-приятното място за живот и никой не го напуща. Изключението „ Англия “ въобще не е безапелационно и без неуправляемия Борис Джонсън още веднъж се заприказва за връщане на острова в Съюза.
„ Ветото “ бе утвърдено като предписание в началото на конференцията в Ялта, сред „ Тримата Големи “ - Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия. След това „ то “ бе пренесено в Организация на обединените нации, като закон в „ Съвета за Сигурност “. Важна детайлност – нито „ Тримата Големи “, нито „ Съвета за сигурност “ имат легитимността на урните. Де факто бе наложена геополитическа аристокрация на останалия свят в цялостно несъгласие с демократичните правила. Никой обаче не оспорва съществуването им.
По настоящем, след 70 годишен мир, на територията на континента се води война. Съответно изискванията вътре и вън от Европейски Съюз не са същите както до в този момент и новите условия постановат нови структурни промени, с цел да се движи общността в крайник с времето.
Кой постави завършек на ветото и на македонската опозиция? Еманюел Макрон по метод, по който той постоянно работи. С дипломатична опаковка, само че с желязна ръка. Ако се продължава обаче по този метод се губи време, а времето лети.
Неоспоримо е, че „ ветото “ пречи на взимането на решения, а намиране на единогласие сред 27 се оказва невероятно. И не е българската позиция по отношение на Македония, която сътвори най-вече грижи на комисията в Брюксел. Тя се яви като „ черешката на тортата “, която Виктор Орбан и Матеуш Моравецки сервират до присядане на Съвета на Европа, както и на Комисията. Еманюел Макрон изисква проверка на договорите. Как ще стане тази проверка, откакто повече от половината Европа е срещу? Според едни това било недемократично, съгласно други никой нямало право да подценява „ дребните “ и съгласно трети „ суверенитета “ им бил заплашен. Сблъсъкът сред страните, които упорстват за проверка, и тези който са срещу, е в действителност една невидима линия сред Западна и Източна Европа. Ако Макрон осъществя първичния си план – образуване на разнообразни кръгове, „ чертата “ ще замязя на стена. В първия кръг да са шестте най-развити страни, с общи закони и данъчни системи. Всяка стъпка в тази тенденция ще изправи на крайници „ националистите “ от всички краища на Европа. Един от методите да се изтрие „ чертата “ сред двете елементи на континента е Полша да бъде част от „ първия кръг “. Нейните 40 милиона, дружно с другите 200-250 ще надвишат 65% позволяващи да се върви към „ квалифицирано болшинство “ и да се постави завършек на „ ветото “. Макрон ще бъде свестен единствено при изискване, че новият европейски ред, за който мечтае, въдвори правдивост и повдигне общественото равнище на източноевропейците. Възможно ли е това да стане в изискване на война?
С пари всичко може! Не е нужно да се стопираме на голямото финансово предизвикателство, което съставлява актуалната и бъдеща рецесия, разследване на войната в Украйна. Макрон, който съумя да откри 800 милиарда за европейското развиване, има друга гениална концепция. Доналд Тръмп не му разреши да я осъществя. Джо Байдън, с цел да потвърди „ левите “ си убеждения, е по-сговорчив по този въпрос. Става дума за данъчно облагане на американските колоси: Гугъл, Amazon, Фейсбук, Apple, Microsft. До в този момент всички те посредством административни фокуси, един от които е регистрацията им в офшорни зони, заобикалят облагането, макар че осъществят големи облаги на европейския пазар. Френската концепция е съответна. Или 15% върху оборота, който осъществят в Европа, или 3% върху облагата. Крайната цел е в европейския бюджет да влизат сред 15 и 20 милиарда евра годишно. Европейската комисия обаче не съумява да наложи тази общополезна данъчна мярка. За прощален път единствена Полша е срещу.
Както във всяко начинание и в това на Макрон има опасности. Шансовете му за триумф са по-големи от тези за неуспех. Малко по-големи. С дейностите си той ще тласне неизбежно „ Ултранационалисти “ към другите парламенти. Те не крият задачите си – издигане на „ стени “ и основаване на спънки. Точно това е концепцията на Макрон – да ги отстранява.
Подобно на родилните страдания, краят на „ ветото “ ще е непосилен. Но не трябва да се заблуждаваме, решението е взето и по него се работи старателно. Двигателят на концепцията е Макрон. Ако някой каже, че упоритостите на френския президент надвишават опциите му, може би не бърка. Факт е обаче, че след Аденауер и Де Гол, Митеран и Кол, той е единствената персона, която се осмелява да разклати 450 милионният европейски мравуняк. Освен с Макрон сега Европейския съюз не разполага с политик претендиращ за Leadership. Германският канцлер Олаф Шолц поддържа концепцията на френския президент.
Защо се стигна до нуждата от тази не до такава степен известна промяна? Погледнато отвред, Европейски Съюз тъпче на място. Оптимизмът който съпътстваше неговото основаване и разширение бе заместен от неодобрение, рецензии и скептицизъм. Въпреки разочарованието обаче, Европейският съюз остава най-приятното място за живот и никой не го напуща. Изключението „ Англия “ въобще не е безапелационно и без неуправляемия Борис Джонсън още веднъж се заприказва за връщане на острова в Съюза.
„ Ветото “ бе утвърдено като предписание в началото на конференцията в Ялта, сред „ Тримата Големи “ - Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия. След това „ то “ бе пренесено в Организация на обединените нации, като закон в „ Съвета за Сигурност “. Важна детайлност – нито „ Тримата Големи “, нито „ Съвета за сигурност “ имат легитимността на урните. Де факто бе наложена геополитическа аристокрация на останалия свят в цялостно несъгласие с демократичните правила. Никой обаче не оспорва съществуването им.
По настоящем, след 70 годишен мир, на територията на континента се води война. Съответно изискванията вътре и вън от Европейски Съюз не са същите както до в този момент и новите условия постановат нови структурни промени, с цел да се движи общността в крайник с времето.
Кой постави завършек на ветото и на македонската опозиция? Еманюел Макрон по метод, по който той постоянно работи. С дипломатична опаковка, само че с желязна ръка. Ако се продължава обаче по този метод се губи време, а времето лети.
Неоспоримо е, че „ ветото “ пречи на взимането на решения, а намиране на единогласие сред 27 се оказва невероятно. И не е българската позиция по отношение на Македония, която сътвори най-вече грижи на комисията в Брюксел. Тя се яви като „ черешката на тортата “, която Виктор Орбан и Матеуш Моравецки сервират до присядане на Съвета на Европа, както и на Комисията. Еманюел Макрон изисква проверка на договорите. Как ще стане тази проверка, откакто повече от половината Европа е срещу? Според едни това било недемократично, съгласно други никой нямало право да подценява „ дребните “ и съгласно трети „ суверенитета “ им бил заплашен. Сблъсъкът сред страните, които упорстват за проверка, и тези който са срещу, е в действителност една невидима линия сред Западна и Източна Европа. Ако Макрон осъществя първичния си план – образуване на разнообразни кръгове, „ чертата “ ще замязя на стена. В първия кръг да са шестте най-развити страни, с общи закони и данъчни системи. Всяка стъпка в тази тенденция ще изправи на крайници „ националистите “ от всички краища на Европа. Един от методите да се изтрие „ чертата “ сред двете елементи на континента е Полша да бъде част от „ първия кръг “. Нейните 40 милиона, дружно с другите 200-250 ще надвишат 65% позволяващи да се върви към „ квалифицирано болшинство “ и да се постави завършек на „ ветото “. Макрон ще бъде свестен единствено при изискване, че новият европейски ред, за който мечтае, въдвори правдивост и повдигне общественото равнище на източноевропейците. Възможно ли е това да стане в изискване на война?
С пари всичко може! Не е нужно да се стопираме на голямото финансово предизвикателство, което съставлява актуалната и бъдеща рецесия, разследване на войната в Украйна. Макрон, който съумя да откри 800 милиарда за европейското развиване, има друга гениална концепция. Доналд Тръмп не му разреши да я осъществя. Джо Байдън, с цел да потвърди „ левите “ си убеждения, е по-сговорчив по този въпрос. Става дума за данъчно облагане на американските колоси: Гугъл, Amazon, Фейсбук, Apple, Microsft. До в този момент всички те посредством административни фокуси, един от които е регистрацията им в офшорни зони, заобикалят облагането, макар че осъществят големи облаги на европейския пазар. Френската концепция е съответна. Или 15% върху оборота, който осъществят в Европа, или 3% върху облагата. Крайната цел е в европейския бюджет да влизат сред 15 и 20 милиарда евра годишно. Европейската комисия обаче не съумява да наложи тази общополезна данъчна мярка. За прощален път единствена Полша е срещу.
Както във всяко начинание и в това на Макрон има опасности. Шансовете му за триумф са по-големи от тези за неуспех. Малко по-големи. С дейностите си той ще тласне неизбежно „ Ултранационалисти “ към другите парламенти. Те не крият задачите си – издигане на „ стени “ и основаване на спънки. Точно това е концепцията на Макрон – да ги отстранява.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ