Цветан Цонев пред ФАКТИ: Дърводобивният сектор е единственият, който няма никакво подпомагане
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
По-рано от Асоциацията на дърводобивните компании в България сигнализираха, че „ браншът е в колапс “. От асоциацията споделиха, че се следи наклонност частни компании за дърводобив да банкрутират и затварят, а проблемите на компаниите се задълбочили фрапантно поради коронакризата.
От ФАКТИ се свързахме с Цветан Цонев – ръководител на Управителния съвет на Асоциацията на дърводобивните компании в България. Разговора ни четете в идващите редове:
- Г-н Цонев, казвате, че 40% от дребните и междинните дърводобивни предприятия в България са прекратили активността си. Откъде идват тези данни?
- Тези данни се събират от персонални контакти. Познавам огромна част от работещите хора в народен проект. Проблемът е общ за всички. Най-слаби са и първи падат дребните компании, защото нямат финансов запас, с който да устоят работенето на мускули. Това е от една страна.
От друга страна, не са огромни договорите и поръчките, които имат да извършват за горските стопанства и в един миг сътрудниците споделят: „ Защо да си късаме нервите и да работим макар всички грижи и на загуба поради самата работа “. Процесът върви от много време, повече от година.
- Наблюдава ли се наклонност в съответен регион на България да се затварят повече компании или казусът е в цялата страна?
- Не, мисля, че не може да се локализира някой регион. Регионалното разположение на компаниите няма значение за общата обстановка на пазара, тъй като пазарът е общ - огромните преработватели, само че и локалното население като непрекъснат клиент. Голяма част от продажбите там са конфискувани от държавните горски и ловни стопанства, защото те продават директно дървесина. Не е в кондиция браншът и върви към още по-лошо.
- Защо е по този начин, съгласно Вас?
- Защото ценовата политика на държавните предприятия не е съобразена с съответната пазарна обстановка. Продажните цени на държавните предприятия са много по-високи в сравнение с е пазарната цена на дървесината. Един тип има нелоялна конкуренция, когато продават дървесина на локално население на цени, разнообразни от тези, които са по окръжните процедури. Оттам процесът е двупосочен. От всичко това страдат компаниите, които са реализатори на действия, тъй като дървесината е благосъстоятелност на държавните предприятия и те я продават, само че някой би трябвало да я отсече, някой би трябвало да я натовари, да я закара до огромните преработватели или до локалното население, до други обекти за обработка.
Когато няма разлика в цената на дървесината и компаниите останат да правят единствено услугата сеч или превоз, на процедура те остават без запас и доста постоянно, с цел да се покрият разлики се стига до обири. Общата картина за сектора не е добра. Цените на готовата продукция на огромните преработвателни фабрики и на другите производни от всякаква дървесина от повече от година са надолу – приказваме за интернационалните цени, до момента в който при нас няма реакция. Държавните предприятия не престават да си продават на тези цени и споделят: „ Като не ви харесва, не купувайте “.
- Коронавирусът засегна ли дърводобивния отрасъл?
Да, доста и мисля, че няма по-засегнат отрасъл от позиция на това, че рестриктивните мерки се отразиха на работата ни и на пътуването. За всички останали сектори има някакъв тип подкрепяне от страна на страната. Дърводобивният бранш е единственият, който няма никакво подкрепяне. Ако някои компании са кандидатствали за грантовете, те и не са завършили още процедурите – т.е. на процедура никой не е получил пари от сектора.
Както за ресторантьори, хотелиери – по сектори, се вадеха всякакви подпомагания по разнообразни способи, горският бранш на процедура остана единствения без нищо.
- Какво очаквате и желаете да се случи?
- Това е бизнес за огромна част от хората, които са го градили с години. Тези хора остават без бизнес. Друга тематика е, че служащите също остават без работа, само че те не стоят без работа. В момента, в който те излязат от гората, те повече не се връщат. Когато на следващия ден обстановката се усъвършенства и стартираме да работим обикновено, ще стане факт, че в действителност няма да има хора за работа. Не е обикновено браншът да работи с технологии и способи от преди 30 години.
Трябва да има рационализация, обаче от всички стратегии за горския бранш на процедура подпомагането и горските ограничения не са работели до момента. В бранша земеделие има необикновено доста пари за техника и разнообразни дотации за стопаните и там нещата са подредени – има съвременна техника, работи се по актуален метод. В гората се работи както преди 30-40 години.
- Каква заплаха за бранша основава това, което описвате?
Имаме шест държавни предприятия, които са на процедура монопол и затварящи частни компании, тъй като няма място на пазара, няма къде да се осъществя съответната услуга. Като ги няма цените, няма от кое място и да се събере запас, а когато няма небосвод на обмисляне, нито може да се направи бизнес проект, нито може да се потърси банка за финансиране на какъвто и да е било план или за доставка на нови машини. Параграф 22.
По-рано от Асоциацията на дърводобивните компании в България сигнализираха, че „ браншът е в колапс “. От асоциацията споделиха, че се следи наклонност частни компании за дърводобив да банкрутират и затварят, а проблемите на компаниите се задълбочили фрапантно поради коронакризата.
От ФАКТИ се свързахме с Цветан Цонев – ръководител на Управителния съвет на Асоциацията на дърводобивните компании в България. Разговора ни четете в идващите редове:
- Г-н Цонев, казвате, че 40% от дребните и междинните дърводобивни предприятия в България са прекратили активността си. Откъде идват тези данни?
- Тези данни се събират от персонални контакти. Познавам огромна част от работещите хора в народен проект. Проблемът е общ за всички. Най-слаби са и първи падат дребните компании, защото нямат финансов запас, с който да устоят работенето на мускули. Това е от една страна.
От друга страна, не са огромни договорите и поръчките, които имат да извършват за горските стопанства и в един миг сътрудниците споделят: „ Защо да си късаме нервите и да работим макар всички грижи и на загуба поради самата работа “. Процесът върви от много време, повече от година.
- Наблюдава ли се наклонност в съответен регион на България да се затварят повече компании или казусът е в цялата страна?
- Не, мисля, че не може да се локализира някой регион. Регионалното разположение на компаниите няма значение за общата обстановка на пазара, тъй като пазарът е общ - огромните преработватели, само че и локалното население като непрекъснат клиент. Голяма част от продажбите там са конфискувани от държавните горски и ловни стопанства, защото те продават директно дървесина. Не е в кондиция браншът и върви към още по-лошо.
- Защо е по този начин, съгласно Вас?
- Защото ценовата политика на държавните предприятия не е съобразена с съответната пазарна обстановка. Продажните цени на държавните предприятия са много по-високи в сравнение с е пазарната цена на дървесината. Един тип има нелоялна конкуренция, когато продават дървесина на локално население на цени, разнообразни от тези, които са по окръжните процедури. Оттам процесът е двупосочен. От всичко това страдат компаниите, които са реализатори на действия, тъй като дървесината е благосъстоятелност на държавните предприятия и те я продават, само че някой би трябвало да я отсече, някой би трябвало да я натовари, да я закара до огромните преработватели или до локалното население, до други обекти за обработка.
Когато няма разлика в цената на дървесината и компаниите останат да правят единствено услугата сеч или превоз, на процедура те остават без запас и доста постоянно, с цел да се покрият разлики се стига до обири. Общата картина за сектора не е добра. Цените на готовата продукция на огромните преработвателни фабрики и на другите производни от всякаква дървесина от повече от година са надолу – приказваме за интернационалните цени, до момента в който при нас няма реакция. Държавните предприятия не престават да си продават на тези цени и споделят: „ Като не ви харесва, не купувайте “.
- Коронавирусът засегна ли дърводобивния отрасъл?
Да, доста и мисля, че няма по-засегнат отрасъл от позиция на това, че рестриктивните мерки се отразиха на работата ни и на пътуването. За всички останали сектори има някакъв тип подкрепяне от страна на страната. Дърводобивният бранш е единственият, който няма никакво подкрепяне. Ако някои компании са кандидатствали за грантовете, те и не са завършили още процедурите – т.е. на процедура никой не е получил пари от сектора.
Както за ресторантьори, хотелиери – по сектори, се вадеха всякакви подпомагания по разнообразни способи, горският бранш на процедура остана единствения без нищо.
- Какво очаквате и желаете да се случи?
- Това е бизнес за огромна част от хората, които са го градили с години. Тези хора остават без бизнес. Друга тематика е, че служащите също остават без работа, само че те не стоят без работа. В момента, в който те излязат от гората, те повече не се връщат. Когато на следващия ден обстановката се усъвършенства и стартираме да работим обикновено, ще стане факт, че в действителност няма да има хора за работа. Не е обикновено браншът да работи с технологии и способи от преди 30 години.
Трябва да има рационализация, обаче от всички стратегии за горския бранш на процедура подпомагането и горските ограничения не са работели до момента. В бранша земеделие има необикновено доста пари за техника и разнообразни дотации за стопаните и там нещата са подредени – има съвременна техника, работи се по актуален метод. В гората се работи както преди 30-40 години.
- Каква заплаха за бранша основава това, което описвате?
Имаме шест държавни предприятия, които са на процедура монопол и затварящи частни компании, тъй като няма място на пазара, няма къде да се осъществя съответната услуга. Като ги няма цените, няма от кое място и да се събере запас, а когато няма небосвод на обмисляне, нито може да се направи бизнес проект, нито може да се потърси банка за финансиране на какъвто и да е било план или за доставка на нови машини. Параграф 22.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ