Франция след вота - център, крайна десница и радикална левица, няма място за традиционните партии
Фабиен ЗАМОРА, Франс прес
Първият тур на президентските избори във Франция разкрива политически пейзаж, разграничен на три блока - център, последна десница и радикална левица, които не остават пространство за обичайните партии, маргинализирани както от позиция на поддръжката, която събраха на изборите, по този начин и финансово.
След като в продължение на десетилетия във властта се редуваха социалисти и голисти, взимането на властта от центристката групировка на Макрон през 2017 година тласна към крайни позиции гравитационните центрове на опозиционните сили.
" Първият тур на тези президентски избори удостоверява, че електоратът е разграничен на три елементи и са се образували три полюса, които са осезаемо еквивалентни като относителна тежест ", споделя политологът Гаел Брустие. Това е " основната характерност на новия френски политически свят ", написа той в публикация в изданието " Слейт " (Slate).
" Френският политически пейзаж се предефинира към три политически сили: блок, който сплотява левоцентристите и десноцентристите и чието олицетворение е Макрон, радикална левица (чието олицетворение е Меланшон) и последна десница (предвождана от Марин Льо Пен) ", споделя в изявление за вестник " Уест Франс " Бернар Поанян, някогашен кмет социалист на Кимпе (Западна Франция), минал в лагера на Макрон.
Тази позиция се споделя и от социолога Еруан Льокьор, който по радио " Франс Енфо " приказва за " триполярност на политическата сцена ".
Социалистическата партия и " Републиканците " са сломени
При това състояние двете огромни френски обединения, които през множеството време преобладаваха в политическия живот на Петата република от 1958 година - Социалистическата партия и " Републиканците " (формацията на голистите), са сломени.
" Започнахме с разглобяване/пренареждане на детайлите на френския политически живот през 2017 година с появяването на макронизма, с краха на Социалистическата партия. А в неделя изгледахме част втора (...), в която бе доказано атомизирането на Социалистическата партия и стана ясно, че и вторият обичаен дирек на френския политически пейзаж - " Републиканците ", също е рухнал ", разяснява политологът Жером Фурке по радио " Франс Ентер ".
" С какво може Социалистическата партия да обоснове съществуването си? С какво могат " Републиканците " да обосноват съществуването си в една политическа система, в която има радикална левица, центристки блок, сплотяващ левоцентристи и десноцентристи, и крайнодесен блок? Много е мъчно да си намерят място ", разяснява за Франс прес Брис Тентюрие, чиновник в социологическата организация " Ипсос ".
Тези партии, които доникъде на предишното десетилетие господстваха на политическата сцена, изгубиха политическите си позиции, а също така изпитват и финансови проблеми. С тези резултати - по-ниски от 5 %, те няма да получат рефинансиране на разноските си за предизборната акция.
Социалистическата партия към този момент бе принудена да продаде в края на 2017 година историческата си централа, с цел да събере средства, а кандидатката за президент на " Републиканците " Валери Пекрес прикани през вчерашния ден за дарения, с цел да се избави партията.
" Елитарен блок "?
Все отново хомогенността на радикалните блокове е внимателен въпрос, като се вземе поради техният разнороден социологически състав, който ги прави евентуално по-трудни за структуриране.
" Не схващам концепцията за три блока - ляв, центристки и десен ", изяснява социологът и политологът Жером Сент-Мари от Полингвокс (Pollingvox), съгласно който има опълчване сред " елитарния блок " на заможните пластове, които поддържат Макрон, и " националния блок ".
" Социологическите трендове при гласуването се резервират и изострят. Наблюдава се развой, при който висшите социално-професионални прослойки се сплотяват към Макрон, като аз назовавам това елитарен блок: обединяване на работещи и пенсионирани ", споделя той.
" От друга страна, има две проявления на това, което назовавам национален блок, който е по-разнообразен: националните прослойки (...) на хората, заети в частния бранш, са сплотени към Марин Льо Пен, до момента в който Жан-Люк Меланшон притегля по-скоро държавните чиновници и имигрантите ", разяснява той за Франс прес.
Жером Фурке частично е склонен с разбора за структурата на електората на Меланшон, който притегли към себе си гласоподаватели на други леви обединения, като еколозите да вземем за пример.
Освен обичайния си електорат, той притегли " спомагателни гласоподаватели ", като означи забележителен прогрес с (...) електората, произхождащ от имиграцията ", а " също по този начин и с гласоподавателите, които имат най-вече леви убеждения, като да вземем за пример преподавателите и студентите ".
Източник Българска телеграфна агенция
Първият тур на президентските избори във Франция разкрива политически пейзаж, разграничен на три блока - център, последна десница и радикална левица, които не остават пространство за обичайните партии, маргинализирани както от позиция на поддръжката, която събраха на изборите, по този начин и финансово.
След като в продължение на десетилетия във властта се редуваха социалисти и голисти, взимането на властта от центристката групировка на Макрон през 2017 година тласна към крайни позиции гравитационните центрове на опозиционните сили.
" Първият тур на тези президентски избори удостоверява, че електоратът е разграничен на три елементи и са се образували три полюса, които са осезаемо еквивалентни като относителна тежест ", споделя политологът Гаел Брустие. Това е " основната характерност на новия френски политически свят ", написа той в публикация в изданието " Слейт " (Slate).
" Френският политически пейзаж се предефинира към три политически сили: блок, който сплотява левоцентристите и десноцентристите и чието олицетворение е Макрон, радикална левица (чието олицетворение е Меланшон) и последна десница (предвождана от Марин Льо Пен) ", споделя в изявление за вестник " Уест Франс " Бернар Поанян, някогашен кмет социалист на Кимпе (Западна Франция), минал в лагера на Макрон.
Тази позиция се споделя и от социолога Еруан Льокьор, който по радио " Франс Енфо " приказва за " триполярност на политическата сцена ".
Социалистическата партия и " Републиканците " са сломени
При това състояние двете огромни френски обединения, които през множеството време преобладаваха в политическия живот на Петата република от 1958 година - Социалистическата партия и " Републиканците " (формацията на голистите), са сломени.
" Започнахме с разглобяване/пренареждане на детайлите на френския политически живот през 2017 година с появяването на макронизма, с краха на Социалистическата партия. А в неделя изгледахме част втора (...), в която бе доказано атомизирането на Социалистическата партия и стана ясно, че и вторият обичаен дирек на френския политически пейзаж - " Републиканците ", също е рухнал ", разяснява политологът Жером Фурке по радио " Франс Ентер ".
" С какво може Социалистическата партия да обоснове съществуването си? С какво могат " Републиканците " да обосноват съществуването си в една политическа система, в която има радикална левица, центристки блок, сплотяващ левоцентристи и десноцентристи, и крайнодесен блок? Много е мъчно да си намерят място ", разяснява за Франс прес Брис Тентюрие, чиновник в социологическата организация " Ипсос ".
Тези партии, които доникъде на предишното десетилетие господстваха на политическата сцена, изгубиха политическите си позиции, а също така изпитват и финансови проблеми. С тези резултати - по-ниски от 5 %, те няма да получат рефинансиране на разноските си за предизборната акция.
Социалистическата партия към този момент бе принудена да продаде в края на 2017 година историческата си централа, с цел да събере средства, а кандидатката за президент на " Републиканците " Валери Пекрес прикани през вчерашния ден за дарения, с цел да се избави партията.
" Елитарен блок "?
Все отново хомогенността на радикалните блокове е внимателен въпрос, като се вземе поради техният разнороден социологически състав, който ги прави евентуално по-трудни за структуриране.
" Не схващам концепцията за три блока - ляв, центристки и десен ", изяснява социологът и политологът Жером Сент-Мари от Полингвокс (Pollingvox), съгласно който има опълчване сред " елитарния блок " на заможните пластове, които поддържат Макрон, и " националния блок ".
" Социологическите трендове при гласуването се резервират и изострят. Наблюдава се развой, при който висшите социално-професионални прослойки се сплотяват към Макрон, като аз назовавам това елитарен блок: обединяване на работещи и пенсионирани ", споделя той.
" От друга страна, има две проявления на това, което назовавам национален блок, който е по-разнообразен: националните прослойки (...) на хората, заети в частния бранш, са сплотени към Марин Льо Пен, до момента в който Жан-Люк Меланшон притегля по-скоро държавните чиновници и имигрантите ", разяснява той за Франс прес.
Жером Фурке частично е склонен с разбора за структурата на електората на Меланшон, който притегли към себе си гласоподаватели на други леви обединения, като еколозите да вземем за пример.
Освен обичайния си електорат, той притегли " спомагателни гласоподаватели ", като означи забележителен прогрес с (...) електората, произхождащ от имиграцията ", а " също по този начин и с гласоподавателите, които имат най-вече леви убеждения, като да вземем за пример преподавателите и студентите ".
Източник Българска телеграфна агенция
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ