Европа е най-бързо затоплящият се континент
Европа е най-бързо затоплящият се континент на планетата, като температурите се покачват почти два пъти повече в съпоставяне със междинното за света. Службата за климатични промени „ Коперник “ на Европейския съюз и Световната метеорологична работа на Организация на обединените нации (СМО) описаха в детайли в отчет последствията от световното стопляне и по какъв начин мощните горещини в Европа от ден на ден се отразяват на човешкия организъм, предадоха международните информационни организации, на които се базира Българска телеграфна агенция.
Средногодишното покачване на температурите в Европа за последните пет години е 2,3 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните стойности, на фона на 1,3 градуса приблизително световно покачване, сочи отчетът. Стойностите са надалеч от поставените цели в Парижкото съглашение за климата от 2015 година за ограничение на световното стопляне до 1,5 градуса по Целзий по отношение на прединдустриалните стойности.
Европа претърпя поредна година на повишаващи се температури и интензифициране на рисковите климатични феномени, включителни топлинен стрес с рекордни температурни стойности, горски пожари, горещи талази, загуба на ледникова маса и липса на снеговалежи, сподели Елизабет Хамдуш, заместител - началник на европейската работа " Коперник ". Средната температура на водата на морската повърхнина край крайбрежията на Европа е достигнала най-високото си ниво през 2023 година, сочат европейските данни.
Екстремните горещини основават опасности за здравето на хората. Най-засегнати са тези, които работят навън, възрастните хора и хората с хронични болести като сърдечносъдови заболявания и диабет.
Смъртните случаи в Европа, свързани с горещините, се усилват от ден на ден. През 2023 година 63 души са изгубили живота си вследствие на стихии, 44 - вследствие на наводнения и 44 - вследствие на горски пожари, а икономическите загуби, свързани с времето и климата, се правят оценка на 13,4 милиарда евро, се показва в отчета.
Климатичната рецесия е най-голямото предизвикателство за нашето потомство. Цената на климатичните дейности може да наподобява висока, само че цената на бездействието е още по-висока, сподели генералният секретар на Световната метеорологична организация (СМО) Селесте Сауло.
Според данните на СМО и " Коперник " през предходната година месец септември е бил най-горещият в историята на измерванията. За Северна Европа юни е бил най-топъл в историята на измерванията, като огромна част от континента е изумена от горещи талази при " удълженото лято " от юни до септември. По време на пика на горените през юли 41 на 100 от Южна Европа е била изложена на мощен до рисков топлинен стрес, което утежнява здравето на хората и може да усили риска от болести, измежду които и сърдечните удари. Учените означават, че смъртните случаи, свързани с горещините, са се нараснали с 30 на 100 през последните двадесет години, а през 2023 година Европа е претърпяла рекорден брой дни с " рисков топлинен стрес ".
Дъждовете в Европа са със седем на 100 повече в съпоставяне със междинните стойности, като една трета от речната мрежа на континента надвишава високите прагове за наводнения, а 16 на 100 от речните равнища са над прага за тежки наводнения. Между октомври и декември огромните речни басейни като Лоара, Рейн и Дунав бележат рекордни или близки до върховете равнища поради поредност от стихии и порои.
На наводнения, засегнали 1,6 милиона души в Европа, се дължат четири пети от икономическите загуби през 2023 година, се показва в отчета.
Горските пожари на континента са вилнели на територия с размерите на Лондон, Париж и Берлин, взети дружно. Най-големият пожар, регистриран в миналото в Европа, е бил в Гърция на повърхност от 958 квадратни километра, регистрирани са и суши на Иберийския полуостров и в Източна Европа.
Алпийските ледници са изгубили към 10 на 100 от размера си през последните две години, се показва още в отчета.
Директорът на европейската работа " Коперник " Карло Буонтемпо сподели, че 2023 година е била " комплицирана и многолика " година във връзка с климатичните закани. " Станахме очевидци на огромни наводнения, само че и на високи температури, естремни горски пожари, тежка суша. Тези феномени освен излагат на тестване естествените екосистеми, само че и слагат провокации пред селското стопанство, ръководството на водните запаси и публичното здраве ", уточни той, представен от ДПА.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Средногодишното покачване на температурите в Европа за последните пет години е 2,3 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните стойности, на фона на 1,3 градуса приблизително световно покачване, сочи отчетът. Стойностите са надалеч от поставените цели в Парижкото съглашение за климата от 2015 година за ограничение на световното стопляне до 1,5 градуса по Целзий по отношение на прединдустриалните стойности.
Европа претърпя поредна година на повишаващи се температури и интензифициране на рисковите климатични феномени, включителни топлинен стрес с рекордни температурни стойности, горски пожари, горещи талази, загуба на ледникова маса и липса на снеговалежи, сподели Елизабет Хамдуш, заместител - началник на европейската работа " Коперник ". Средната температура на водата на морската повърхнина край крайбрежията на Европа е достигнала най-високото си ниво през 2023 година, сочат европейските данни.
Екстремните горещини основават опасности за здравето на хората. Най-засегнати са тези, които работят навън, възрастните хора и хората с хронични болести като сърдечносъдови заболявания и диабет.
Смъртните случаи в Европа, свързани с горещините, се усилват от ден на ден. През 2023 година 63 души са изгубили живота си вследствие на стихии, 44 - вследствие на наводнения и 44 - вследствие на горски пожари, а икономическите загуби, свързани с времето и климата, се правят оценка на 13,4 милиарда евро, се показва в отчета.
Климатичната рецесия е най-голямото предизвикателство за нашето потомство. Цената на климатичните дейности може да наподобява висока, само че цената на бездействието е още по-висока, сподели генералният секретар на Световната метеорологична организация (СМО) Селесте Сауло.
Според данните на СМО и " Коперник " през предходната година месец септември е бил най-горещият в историята на измерванията. За Северна Европа юни е бил най-топъл в историята на измерванията, като огромна част от континента е изумена от горещи талази при " удълженото лято " от юни до септември. По време на пика на горените през юли 41 на 100 от Южна Европа е била изложена на мощен до рисков топлинен стрес, което утежнява здравето на хората и може да усили риска от болести, измежду които и сърдечните удари. Учените означават, че смъртните случаи, свързани с горещините, са се нараснали с 30 на 100 през последните двадесет години, а през 2023 година Европа е претърпяла рекорден брой дни с " рисков топлинен стрес ".
Дъждовете в Европа са със седем на 100 повече в съпоставяне със междинните стойности, като една трета от речната мрежа на континента надвишава високите прагове за наводнения, а 16 на 100 от речните равнища са над прага за тежки наводнения. Между октомври и декември огромните речни басейни като Лоара, Рейн и Дунав бележат рекордни или близки до върховете равнища поради поредност от стихии и порои.
На наводнения, засегнали 1,6 милиона души в Европа, се дължат четири пети от икономическите загуби през 2023 година, се показва в отчета.
Горските пожари на континента са вилнели на територия с размерите на Лондон, Париж и Берлин, взети дружно. Най-големият пожар, регистриран в миналото в Европа, е бил в Гърция на повърхност от 958 квадратни километра, регистрирани са и суши на Иберийския полуостров и в Източна Европа.
Алпийските ледници са изгубили към 10 на 100 от размера си през последните две години, се показва още в отчета.
Директорът на европейската работа " Коперник " Карло Буонтемпо сподели, че 2023 година е била " комплицирана и многолика " година във връзка с климатичните закани. " Станахме очевидци на огромни наводнения, само че и на високи температури, естремни горски пожари, тежка суша. Тези феномени освен излагат на тестване естествените екосистеми, само че и слагат провокации пред селското стопанство, ръководството на водните запаси и публичното здраве ", уточни той, представен от ДПА.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ