Как изглежда звукът?
Естествено е да записваме звука извънредно със слухов опит. Но в случай че желаеме да забележим звуковата вълна, по какъв начин би изглеждала тя?
Биохимикът и фотограф Линдън Гледхил (Linden Gledhill) е решил да обясни този въпрос благодарение на вода и неонова светлина. В резултат се е получила същинска психеделична синестезия.
Гледхил е постигнал подобен резултат много просто. Резервоарът с вода е ситуиран на акустична колона, разграничена с тънка мембрана.
Колоната се ръководи от усилвател, включен към компютър. Когато звукът излиза от колоната, Гледхил снима цялата структура от горната страна, като гледа или през повърхността на водата, или през пръстен от светодиоди.
Светодиодите стробират и забавят придвижването – по тази причина очертанията на вълните се получават толкоз ясни, разяснява Гледхил. Ярките неонови цветове и кривите линии разрешават да се реализира оптимално детайлизирана визуализация на звука.
„ Ако си спомним за геометричната симетричност в природата, не е чудно, че фотосите на вибрациите припомнят на раковините на морски охлюви и костенурки “, отбелязва фотографът.
Както и други талази, звукът се характеризира с периодичност, амплитуда, дължина на вълната и скорост. Звуковите съмнения се основават с помощта на вибрациите на обектите и се „ улавят “ при контакт с детектор (в дадения случай – вода).
За вълновата природа на звука пръв се е досетил Леонардо да Винчи през 1500 година.
