Мистериозната Долина на гърнетата в Лаос е опасна за живота
Едно от най-тайнствените места на планетата се намира в Югоизточна Азия, по-специално в Индокитай, а още по-точно - в Лаос. Там е Долината на гърнетата, която и до през днешния ден крие огромна част от своите секрети, а учените не стопират да търсят отговори на многочислените загадки. Но всяко посещаване на региона крие гибелен риск поради милиони неизбухнали американски бомби.
Представете си голяма повърхност, осеяна с хиляди големи каменни делви. Човек може да влезе в тях съвсем до кръста, а в по-големите напряко се скрива целия. Долината на гърнетата е голям мегалитен археологически обект, по който са ситуирани хиляди каменни делви, разпръснати към планинските долини и долните подножия на централната низина на платото Сиянкоанг. Гърнетата са на групи - от единствено едно до няколкостотин, върху повече от 90 площадки, намиращи се по билата на хълмчета.
Според локалните легенди някога
по тези земи живяла раса от великани.
Техният държател се наричал Хун Чеунг и водел дълга и изтощителна война против нашественици, които най-после съумял да победи. Хун наредил да бъдат направени гърнетата, с цел да се съхраняват в тях оризово вино и ориз, като съгласно легендата за направата са употребявани примес от глина, пясък, захарна тръстика и кожи.
Друг мит пък споделя, че в региона господствал жестокият държател Чао Ангка. Народният воин Хун Джеуам обаче пристигнал от Южен Китай, с цел да помогне на хората да се освободят. За да отпразнува успеха, той наредил на местните селяни да изработят големите гърнета. В този мит също се споделя, че те са били излети във форми от " цимент ", изработен от изсушена биволска кожа, пясък, вода и захарна тръстика, и изпечени в близката пещера.
Всъщност гърнетата са монолитни и варират на височина и са сред 1 и 3 метра, като всички са изсечени от единични каменни късове гранит, пясъчник, конгломерат, варовик или брешия (най-голяма част са от пясъчник). Формата им е цилиндрична, като долната част постоянно е по-широка от горната. По гърнетата няма никакви украшения, като се изключи едно-единствено, на което е изсечен " човек-жаба ". Това кара учените да създадат паралел с сходна скална рисунка в Хуашан, в китайската провинция Гуанси (там са изобразени хора с вдигнати ръце и свити колене, като барелефите са датирани сред 500 година пр.Хр. и 200 година сл.Хр.
Тъй като множеството от гърнетата имат удебелени ръбове на отворите, се счита, че те са имали и капаци. Намерени са, въпреки и напълно малко, такива капаци - още веднъж каменни, по които са изсечени изображения на маймуни, тигри и жаби. Предположението е, че множеството похлупаци са били от нетрайни материали, като дърво, и с времето са се разградили.
Изследователите са разкрили и каменни дискове, които се разграничават от капаците по това, че имат най-малко една напълно плоска страна и са знаци, поставяни за покриване на гроб. Въпросните гробни дискове са намирани в непосредствена непосредственост до площадките с гърнета. Подобна традиция е съществувала на север от Сиянкоанг и там е открита обширна мрежа от най-вече необработени камъни, маркиращи комплицирани гробни ями, известни като " Стоящите камъни от Хуафан " (датирани са от бронзовата епоха).
Мистерия е как гърнетата са се озовали в Долината.
Изследователите към този момент са разкрили в района няколко кариери, откъдето са взимани камъните за изсичане на гърнетата. Най-близката до някоя от площадките с делви каменоломна е на 8 км и това повдига въпроса за метода на превозване. Но и до през днешния ден не е изяснено по какъв метод античните хора, които са изсекли тези гърнета, са ги транспортирали, откакто някои от тях тежат по повече от 30 тона.
В непосредствена непосредственост до най-известната група гърнета в Долината - така наречен Площадка 1, е открит натурален " крематориум " - пещера с два отвора (комини) на свода. Френската геоложка и фен археолог Мадлен Колани е направила разкопки там при започване на 30-те години на ХХ век и открива материал в поддръжка на тази доктрина. След това тя провежда разкопки на 12 места из Долината и след това разгласява два тома с откритията си, които водят до заключението, че местността е гробище от желязната ера - към 500 година пр.Хр. В самите гърнета Колани открива остатъци от човеши кости и зъби (с белези от изгаряния), както и фрагменти от керамика - стоманени и бронзови предмети, навеждащи на извод за погребални ритуали.
След тези изследвания обаче следва доста дълга пауза поради гражданската война в Лаос (1959 - 1975 г.). В интервала 1964 - 1969 година Долината на гърнетата е тежко бомбардирана от Военновъздушните сили на Съединени американски щати, които водят война с комунистическите сили на Северен Виетнам и Лаоската народноосвободителна войска. Хвърлени са 262 млн. противопехотни касетъчни бомби, а почти 80 млн. от тях не са експлодирали и остават смъртоносна опасност за локалното население. До ден сегашен стотици хора умират годишно.
Именно тези
милиони неексплодирали бомби
мощно лимитират свободното напредване в региона. Последствията от бомбардировките може да се видят и през днешния ден под формата на счупени или разместени гърнета и кратери от гърмежи. Разглеждането на Долината на гърнетата е безвредно единствено по разчистени и маркирани пътеки. Но това, за жалост, прави съвсем невъзможно за актуалните археолози да проучат по-внимателно района.
Все отново през 1994 година е организирано първото по-сериозно модерно археологическо проучване, когато професор Ейджи Нита от Университета в Кагошима (Яп) и лаоският археолог Тонгса Саявонгхамди изследват и картографират площадката с най-голямо скупчване на каменни делви. След това Нита също излиза с " гробищната " доктрина, като твърди, че гърнетата са символични монументи, които означават близките погребения. Няколко години по-късно Саявонгхамди се връща в региона дружно с Питър Белууд от Австралийския народен университет и след изследването тяхната интерпретация е, че каменните делви са за главно заравяне на значим човек, заобиколено от вторични погребения на членове на фамилията му.
През 2001 година се появи нова доктрина - от откривателите Р. Енгелхард и П. Роджърс. Те считат, че каменните делви са служели като " съдове за филтрация ", каквито са били обичайните кралски погребални практики в Югоизточна Азия. При тях трупът се слага в урна за ранните стадии от ритуала, като се смята, че в този интервал душата на умрелия претърпява постепенна промяна от земния към духовния свят. След ритуалното разложение в делвите се е провеждала кремация и вторично заравяне.
В последните няколко години обаче екип от Университета в Мелбърн е провел радиовъглеродно датиране на доказателствата, събрани при изследването на разнообразни по тип погребални практики на някои от тези места (включително цели човешки скелети, както и скупчени на едно място кости). То демонстрира, че всичко това се е случвало между IX и XIII век сл. Хр. Следователно каменните гърнета в Долината са се появили доста по-рано - най-малко с 1000 години.
Какво може да значи това? Според една от теориите гърнетата са били употребявани неведнъж през вековете и са били от значително значение за ритуалите на античните хора. Приспособяването им за потребностите на погребални ритуали е станало след това. А точната датировка на погребенията дава самун на друга доктрина. Тя е обвързвана с двете съществени залежи на желязна руда в Лаос, и двете - в Сиянкоанг. Гърнетата може да са служели както за депозиране на руда, по този начин и за извличане на метал в ранната желязна ера.
И до момента в който учените се пробват да разгадаят мистерията към каменните делви, те притеглят хиляди туристи от целия свят, без значение от смъртната заплаха в региона. Преди 15 години неправителствената организация Mines Advisory Group, в съдействие с ЮНЕСКО и с финансиране от правителството на Нова Зеландия, разчисти неексплодиралите бомби от трите най-посещавани места в Долината, а след още три години бяха обезопасени още четири площадки.
Така че туристите се усилват, като най-вече посещават региона на град Фонсаван, където е Площадка 1. Останалите почистени от бомбите местоположения са известни като обекти 1, 2, 3 и 16 - покрай остарялата столица Сиен Коуанг, терен в покрайнината на огромния парещ извор в Муанг Кхам, в отдалечения регион Фоу Коут, както и най-претрупаната с гърнета (общо 352) Площадка 52 край село Хмонг, която е налична единствено пешком.
На 6 юли 2019 година мистериозната Долина на гърнетата бе включена в листата на ЮНЕСКО за международно културно завещание.
СНИМКИ: plos.org и Уикипедия
Представете си голяма повърхност, осеяна с хиляди големи каменни делви. Човек може да влезе в тях съвсем до кръста, а в по-големите напряко се скрива целия. Долината на гърнетата е голям мегалитен археологически обект, по който са ситуирани хиляди каменни делви, разпръснати към планинските долини и долните подножия на централната низина на платото Сиянкоанг. Гърнетата са на групи - от единствено едно до няколкостотин, върху повече от 90 площадки, намиращи се по билата на хълмчета.
Според локалните легенди някога
по тези земи живяла раса от великани.
Техният държател се наричал Хун Чеунг и водел дълга и изтощителна война против нашественици, които най-после съумял да победи. Хун наредил да бъдат направени гърнетата, с цел да се съхраняват в тях оризово вино и ориз, като съгласно легендата за направата са употребявани примес от глина, пясък, захарна тръстика и кожи.
Друг мит пък споделя, че в региона господствал жестокият държател Чао Ангка. Народният воин Хун Джеуам обаче пристигнал от Южен Китай, с цел да помогне на хората да се освободят. За да отпразнува успеха, той наредил на местните селяни да изработят големите гърнета. В този мит също се споделя, че те са били излети във форми от " цимент ", изработен от изсушена биволска кожа, пясък, вода и захарна тръстика, и изпечени в близката пещера.
Всъщност гърнетата са монолитни и варират на височина и са сред 1 и 3 метра, като всички са изсечени от единични каменни късове гранит, пясъчник, конгломерат, варовик или брешия (най-голяма част са от пясъчник). Формата им е цилиндрична, като долната част постоянно е по-широка от горната. По гърнетата няма никакви украшения, като се изключи едно-единствено, на което е изсечен " човек-жаба ". Това кара учените да създадат паралел с сходна скална рисунка в Хуашан, в китайската провинция Гуанси (там са изобразени хора с вдигнати ръце и свити колене, като барелефите са датирани сред 500 година пр.Хр. и 200 година сл.Хр.
Тъй като множеството от гърнетата имат удебелени ръбове на отворите, се счита, че те са имали и капаци. Намерени са, въпреки и напълно малко, такива капаци - още веднъж каменни, по които са изсечени изображения на маймуни, тигри и жаби. Предположението е, че множеството похлупаци са били от нетрайни материали, като дърво, и с времето са се разградили.
Изследователите са разкрили и каменни дискове, които се разграничават от капаците по това, че имат най-малко една напълно плоска страна и са знаци, поставяни за покриване на гроб. Въпросните гробни дискове са намирани в непосредствена непосредственост до площадките с гърнета. Подобна традиция е съществувала на север от Сиянкоанг и там е открита обширна мрежа от най-вече необработени камъни, маркиращи комплицирани гробни ями, известни като " Стоящите камъни от Хуафан " (датирани са от бронзовата епоха).
Мистерия е как гърнетата са се озовали в Долината.
Изследователите към този момент са разкрили в района няколко кариери, откъдето са взимани камъните за изсичане на гърнетата. Най-близката до някоя от площадките с делви каменоломна е на 8 км и това повдига въпроса за метода на превозване. Но и до през днешния ден не е изяснено по какъв метод античните хора, които са изсекли тези гърнета, са ги транспортирали, откакто някои от тях тежат по повече от 30 тона.
В непосредствена непосредственост до най-известната група гърнета в Долината - така наречен Площадка 1, е открит натурален " крематориум " - пещера с два отвора (комини) на свода. Френската геоложка и фен археолог Мадлен Колани е направила разкопки там при започване на 30-те години на ХХ век и открива материал в поддръжка на тази доктрина. След това тя провежда разкопки на 12 места из Долината и след това разгласява два тома с откритията си, които водят до заключението, че местността е гробище от желязната ера - към 500 година пр.Хр. В самите гърнета Колани открива остатъци от човеши кости и зъби (с белези от изгаряния), както и фрагменти от керамика - стоманени и бронзови предмети, навеждащи на извод за погребални ритуали.
След тези изследвания обаче следва доста дълга пауза поради гражданската война в Лаос (1959 - 1975 г.). В интервала 1964 - 1969 година Долината на гърнетата е тежко бомбардирана от Военновъздушните сили на Съединени американски щати, които водят война с комунистическите сили на Северен Виетнам и Лаоската народноосвободителна войска. Хвърлени са 262 млн. противопехотни касетъчни бомби, а почти 80 млн. от тях не са експлодирали и остават смъртоносна опасност за локалното население. До ден сегашен стотици хора умират годишно.
Именно тези
милиони неексплодирали бомби
мощно лимитират свободното напредване в региона. Последствията от бомбардировките може да се видят и през днешния ден под формата на счупени или разместени гърнета и кратери от гърмежи. Разглеждането на Долината на гърнетата е безвредно единствено по разчистени и маркирани пътеки. Но това, за жалост, прави съвсем невъзможно за актуалните археолози да проучат по-внимателно района.
Все отново през 1994 година е организирано първото по-сериозно модерно археологическо проучване, когато професор Ейджи Нита от Университета в Кагошима (Яп) и лаоският археолог Тонгса Саявонгхамди изследват и картографират площадката с най-голямо скупчване на каменни делви. След това Нита също излиза с " гробищната " доктрина, като твърди, че гърнетата са символични монументи, които означават близките погребения. Няколко години по-късно Саявонгхамди се връща в региона дружно с Питър Белууд от Австралийския народен университет и след изследването тяхната интерпретация е, че каменните делви са за главно заравяне на значим човек, заобиколено от вторични погребения на членове на фамилията му.
През 2001 година се появи нова доктрина - от откривателите Р. Енгелхард и П. Роджърс. Те считат, че каменните делви са служели като " съдове за филтрация ", каквито са били обичайните кралски погребални практики в Югоизточна Азия. При тях трупът се слага в урна за ранните стадии от ритуала, като се смята, че в този интервал душата на умрелия претърпява постепенна промяна от земния към духовния свят. След ритуалното разложение в делвите се е провеждала кремация и вторично заравяне.
В последните няколко години обаче екип от Университета в Мелбърн е провел радиовъглеродно датиране на доказателствата, събрани при изследването на разнообразни по тип погребални практики на някои от тези места (включително цели човешки скелети, както и скупчени на едно място кости). То демонстрира, че всичко това се е случвало между IX и XIII век сл. Хр. Следователно каменните гърнета в Долината са се появили доста по-рано - най-малко с 1000 години.
Какво може да значи това? Според една от теориите гърнетата са били употребявани неведнъж през вековете и са били от значително значение за ритуалите на античните хора. Приспособяването им за потребностите на погребални ритуали е станало след това. А точната датировка на погребенията дава самун на друга доктрина. Тя е обвързвана с двете съществени залежи на желязна руда в Лаос, и двете - в Сиянкоанг. Гърнетата може да са служели както за депозиране на руда, по този начин и за извличане на метал в ранната желязна ера.
И до момента в който учените се пробват да разгадаят мистерията към каменните делви, те притеглят хиляди туристи от целия свят, без значение от смъртната заплаха в региона. Преди 15 години неправителствената организация Mines Advisory Group, в съдействие с ЮНЕСКО и с финансиране от правителството на Нова Зеландия, разчисти неексплодиралите бомби от трите най-посещавани места в Долината, а след още три години бяха обезопасени още четири площадки.
Така че туристите се усилват, като най-вече посещават региона на град Фонсаван, където е Площадка 1. Останалите почистени от бомбите местоположения са известни като обекти 1, 2, 3 и 16 - покрай остарялата столица Сиен Коуанг, терен в покрайнината на огромния парещ извор в Муанг Кхам, в отдалечения регион Фоу Коут, както и най-претрупаната с гърнета (общо 352) Площадка 52 край село Хмонг, която е налична единствено пешком.
На 6 юли 2019 година мистериозната Долина на гърнетата бе включена в листата на ЮНЕСКО за международно културно завещание.
СНИМКИ: plos.org и Уикипедия
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ