Едно от местата, където живеят деца, лишени от родителска грижа,

Едно от местата, където живеят деца, лишени от родителска грижа, е центърът за настаняване от фамилен вид в Долна Баня. От пет години негов шеф е Лилия Пенова.

„ През 1939 година парцелът и постройката са дарени на община Долна Баня за дом за девици – девойки, от Констанца Ляпчева “, изясни шефът на Център за настаняване от фамилен вид „ Констанца Ляпчева “ – Долна Баня.

Ляпчева е значимо име в закрилата на децата у нас. Съпруга е на политика Андрей Ляпчев. Благодарение на нея през 20-те години на предишния век в България се основават сиропиталища, домове, дневни центрове и детски ясли.

1 мин. Тежка злополука на автомагистрала „ Тракия “, има умрял човек 2 мин. Малко прочут вирус заразява деца в Гърция, има първи смъртен случай 2 мин. Каква ще е цената на черешите тази година? 2 мин. Петър Стоянович за абитуриентските балове: Не знам по кое време се роди това страшилище 1 мин. Проливни дъждове наводниха провинция Саар в Германия (ВИДЕО и СНИМКИ) 2 мин. Покушението против Роберт Фицо: Стрелецът се изправя пред съда 1 мин. Тежка злополука на автомагистрала „ Тракия “, има умрял човек 2 мин. Малко прочут вирус заразява деца в Гърция, има първи смъртен случай 2 мин. Каква ще е цената на черешите тази година? 2 мин. Петър Стоянович за абитуриентските балове: Не знам по кое време се роди това страшилище 1 мин. Проливни дъждове наводниха провинция Саар в Германия (ВИДЕО и СНИМКИ) 2 мин. Покушението против Роберт Фицо: Стрелецът се изправя пред съда

Председател е на Съюза за протекция на децата в България, а по-късно е наградена от цар Борис III с Орден за великодушие – първа степен. Самата Ляпчева няма деца, само че точно тя е индивидът, поради който за първи път в България през 1927 година се отбелязва Денят на детето. Днес парченце от нея продължава да живее сред стените на този център.

Снимка: bTV

„ Базата разрешава да се обитават до 20 деца и заради условията и критериите са основани две услуги. Едната е за настаняване на деца от фамилен вид без увреждане, който носи името на Констанца Ляпчева – на дарителката и доброволката, а пък другата е преходно жилище за деца “, уточни шефът Лилия Пенова.

Снимка: bTV

Най-голямото дете е на 17 години, а най-малкото – на пет.

„ Има деца, които са тук заради разлъка на родителите, тъй като не се схващат самите родители и вземат решение да се разделят и да основат нови фамилии. Децата, които са от общия брак, са неуместни за единия и за другия. Въпреки че думата " неуместни " звучи доста жестоко, само че е тъкмо по този начин. Другите от аргументите са, че огромна част от родителите пътуват в чужбина, работят и оставят децата на баби и дядовци, които не могат да се оправят с развъждането и още веднъж се постанова извеждане на децата в центровете “, разяснява Лилия Пенова.

Персоналът е от 13 души. Опитват се да основат фамилна среда, въпреки и да са наясно, че не могат да заменят родителите. И въпреки всичко в сложните моменти точно те са възрастните в живота им.

Снимка: bTV

„ Има деца, които за пръв път отиват на море, тогава е доста вълнуващо. Страх ги е от водата, боязън ги е от пясъка, всичко им е доста непознато. Всичко им е доста друго. За пръв път се качват в рейс, с цел да отидат на екскурзия. Много неща виждат за пръв път при нас. Имало е деца, които за пръв път виждат даже какво е долни дрехи. Деца, които не са виждали какво е уред – по какъв начин да се храниш с вилица, с лъжица, с нож. Има доста шокиращи обстановки и доста истории, които доста хора даже не подозират, че може да има такова нещо в ХХI век. В центъра има дневен режим и правила. Ходи се на детска градина и на учебно заведение. В двора има и градина, в която са засадени посеви. Тук за децата е основан ред, който в множеството случаи е липсвал в живота им вкъщи “.

Едно от девойките е в центъра от две години. Обяснява, че се разсънва към 06:30 часа, а денят стартира с почистване на стаите. Има графици кой къде е дежурен.

Снимка: bTV

„ Първоначално не излизах от стаята, защото не познавах никой. Децата видяха, че съм се стиснала и че не желая да поддържам връзка с никой. Затова се срещнах с едно от момчетата, той ми оказа помощ да не се срамя. Да поддържам връзка повече и стартира доста да ми харесва тук. Тук ни схващат. Първоначално си мислех, че съвсем никой не ме схваща, само че директорката на дома не се държи с мен като шеф, а като с другар “, споделя тя. Момичето счита да се занимава с готварство.

25-годишният Валентин Вичев е образец за това по какъв начин сложното начало в живота не всеки път значи крах.

Снимка: bTV

„ Детството ми беше доста тегаво. Като цяло съм зарязан още от бебе по домовете. На 3-4 годинки попаднах в дом за деца в Галати. То беше нещо като детска градина, защото всяка събота и неделя идваха родителите и си прибираха децата, а аз оставах. И доста постоянно се постановяваше, с цел да не седнал съм самичък, самите възпитатели ме взимаха в тяхната къща и ме гледаха като свое дете, грижеха се за мен, с цел да не се усещам лишаван, за което съм им доста признателен “.

Снимка: bTV

Първите и най-оформящи години за Валентин минават през институциите в Северозапада. В историята му има доста моменти, в които се е отклонявал от вярната посока в живота, само че всякога някаква невидима мощ го връща назад. За пръв път се твърди в това, когато е изместен в дома за деца в Роман.

„ Там се срещнах с една прелестна жена, която е директорка на дома. Ивет Симеонова се споделя. Като цяло тя там в действителност съумя да направи детството ми малко по-цветно, защото аз по едно време се усещах много уединен, тъй като никой не познаваш, новото момче, непрекъснато си заобиколен от други хора “, разяснява Валентин.

Снимка: bTV

„ В Роман идваха доста от родителите на децата да ги виждат и виждах по какъв начин им носят лакомства, виждах по какъв начин ги прегръщат, по какъв начин ги целуват. Абе, общо взето изпитват тая майчина обич, която аз по този начин и не изпитвах. И го желаех това нещо и просто отидох при директорката и ѝ споделих тъкмо какво изпитвам, за какво съм печален и така нататък И тя ми сподели: „ Виж, аз знам, че ето тези глухарчета – те работят като писмо. Просто изпрати писмо до майка си и тя ще пристигна. И това с глухарчетата по този начин ми остана и всеки ден духах по едно глухарче, с цел да може един ден тя да пристигна и тя пристигна. Аз бях в телевизионната зала и тогава директорката пристигна и ми сподели: „ Вальо, имам изненада за теб – майка ти пристигна да те види “. И аз като цяло не знаех по какъв начин да отвръщам. Видях дамата, която пристигна и видях, че ми носеше лакомства и като цяло се зарадвах на това, че имам някакви лакомства “.

„ Биологичния си татко не го познавам. Веднъж го потърсих. Намерих го, звъннах му, споделих му, че аз съм синът му Валентин и той - „ Аз какво да направя “ - ми отговори. Директно му затворих телефона “, уточни Валентин.

Момчето за малко се прибира вкъщи, само че изискванията за живот са такива, че взема решение още веднъж да се върне в дома. Детската му фантазия е била да стане футболист и да играе за Реал Мадрид.

С други деца стартират да вършат неща, които заплашват бъдещето им, само че смяната идва, когато един ден директорката на дома във Враца му споделя, че ще дойдат доброволци, с цел да се срещнат с децата. Сред доброволците момчето среща своя наставник – Марта Стефанова.

Снимка: bTV

„ Тя видя нещо в мен. Започна да ми обръща много внимание. Започнахме да си споделяме някакви неща. Толкова доста се сприятелихме с нея, че станахме един тип неразделни “.

Валентин стартира да върви на уроци по български език и поправя двойките си в учебно заведение. Вдъхновен и окуражен взема решение да пристигна в София. Известно време живее в преходно жилище и даже го одобряват в Софийския университет – компетентност " Физическо образование ". За да се устоя обаче би трябвало и да работи и по тази причина оставя университетския живот на назад във времето.

Снимка: bTV

„ Готвач съм, върша сандвичи. Готвач мощно казано – сандвичар. Правя, мога да кажа – най-хубавите сандвичи в София. Така че, може и вие да ги пробвате и да се убедите в това “, споделя Валентин Вичев.

Още до момента в който е в институциите, Валентин взе участие в самодейност на фондация " Подарете книга ". Събитието се споделя " Училище за работа ". В продължение на пет дни деца от центрове се срещат с хора от разнообразни специалности и ги следят на работните им места. Тази година ще се организира от 5 до 9 юни.

„ Вальо в действителност е едно от децата, които с помощта на това, че е срещнал верните хора, е съумял да се осъществя. В момента самото самочувствие, с което той съществува в специалността и в живота, е впечатляващо. Той по време на " Училище за работа " е бил в екип в италиански ресторант. Сега сега прави сандвичи по италианска рецепта. Много е тематично това, с което се занимава “, разяснява Йоанна Джоканова.

Тя е доброволка във фондацията от 7 години и е една от близо 150-те души, които всяка седмица посещават децата в центровете в цялата страна.

Снимка: bTV

„ Бъдещето принадлежи на тези, които имат вяра в хубостта на фантазиите си “ - думите са на първата дама на Съединените американски щати – Елинор Рузвелт.

Във всяка фантазия живее вяра, а вярата у тези деца се поддържа с поддръжка и самообладание. И въпреки без родители, те срещат своите вдъхновители, които им дават вярата, че животът може да се промени към положително.

bTV Репортерите: Вдъхновители на фантазии

Автор: Мария Аладжова

Продуцент: Асен Иванов

Графичен дизайн: Витали Варадинов

Монтаж: Калояна Климентова

Оператори: Красимир Борисов и Евгени Генов