Великден с Lupa.bg: Козунакът доплавал по Дунав, за да се подслади
Единственото несъмнено за нашествието на козунака по нашите земи е, че е доплавал по Дунав преди време. Както всевъзможни нови и съвременни кулинарни преселения през вековете, преди да литнат самолетите и да се проточат автомагистралите. И по какъв начин не – огромната европейска река влачи просвета от такива перли като Виена и Будапеща, в това число и от кухните им.
Козунакът не пристигнал като тип ритуален самун за Великден. Хлябове – дребни и огромни питки с вградени шарени яйца в тях са си нещо настрана на Възкресение. Сладкият набъбнал от квас самун с всякакви лакомства в него се е настанил като десерт на светлия празник несъмнено поради пищността си. Точно по тази причина може би, с цел да се акцентира, че това е нещо сладко, нашенските козунаци и до през днешния ден са с много повече захар от свои събратя на запад. Доплавал е насам и се е подсладил.
Месел се е козунакът първо в по-заможните домове, предложил се е на гостите, раздавал се е като подарък и захарността, наличието на толкоз скъпия за ония години артикул, е трябвало блестящо да проличава. Така последователно се стига до огромното месене от всички в огромни количества, та да има за всички от сладкото чудо.
После изваждането на Великден от формалните празници и хлебозаводите съвсем довършват същинския домакински козунак. Няма по какъв начин изцяло обаче, когато става дума за фамилни обичаи.
Днес ренесансът на любовта към готвенето у дома, като част от една същинска просвета и отношение към качествената храна, няма по какъв начин да не възродят тъкмо дъхавия козунак от времето на прабаба. Но и да го облагородят с многообразие и изтъкване на качеството за сметка на количеството, както за благополучие взе да е все по-модерно.
А, и не вярвайте на „ легендата ” какъв брой труд и пот се лее към козунака и по какъв начин се меси дълго единствено с ръце и гърчене на тил. Включете си куките на миксера!
Тънкостите на козунака
1 Тестото би трябвало да е меко, само че и еластично. Ако е прекомерно меко, при втасването ще се разлее и ще загуби формата си. Ако е доста твърдо, ще остане кратко – без конци.
2 Всички артикули би трябвало да са най-малко на стайна температура. Млякото и маслото леко топли. Но не е нужно стаята да се трансформира в сауна – шупва козунакът, а друг който го меси.
3 Маята – даже и да е суха, е по-добре авансово да се остави да втаса с част от млякото, захар и малко брашно.
4 Захарта би трябвало да е разтворена с течните артикули, с цел да не стане тежко тестото и да не може да бухне задоволително.
5 Макар да си падаме по доста сладките козунаци, не би трябвало да се прекалява със захарта и по чисто индустриални аргументи. Около 250 г захар на 1 кг брашно е горната граница другояче тестото може да натежи и козунакът да остане без конци.
6 По-лесният вид за сполучливи козунаци е мазнината да е смесена – масло и олио, само че не значи, че не може и единствено с масло.
7 Готовото тесто би трябвало да си удвои размера при първичното втасване, като времето зависи от количеството. Второто втасване на към този момент завършените козунаци е по-кратко и не е нужно да си удвояват размера, тъй като при започване на печенето бухването продължава.
8 За да бъде бухнал козунакът, се поставя в авансово загрята фурна на 200-220 градуса, като след към 10 мин. се понижава на 180-190. Но зависи от рецептата и най-много от плънките на козунака.
Козунакът не пристигнал като тип ритуален самун за Великден. Хлябове – дребни и огромни питки с вградени шарени яйца в тях са си нещо настрана на Възкресение. Сладкият набъбнал от квас самун с всякакви лакомства в него се е настанил като десерт на светлия празник несъмнено поради пищността си. Точно по тази причина може би, с цел да се акцентира, че това е нещо сладко, нашенските козунаци и до през днешния ден са с много повече захар от свои събратя на запад. Доплавал е насам и се е подсладил.
Месел се е козунакът първо в по-заможните домове, предложил се е на гостите, раздавал се е като подарък и захарността, наличието на толкоз скъпия за ония години артикул, е трябвало блестящо да проличава. Така последователно се стига до огромното месене от всички в огромни количества, та да има за всички от сладкото чудо.
После изваждането на Великден от формалните празници и хлебозаводите съвсем довършват същинския домакински козунак. Няма по какъв начин изцяло обаче, когато става дума за фамилни обичаи.
Днес ренесансът на любовта към готвенето у дома, като част от една същинска просвета и отношение към качествената храна, няма по какъв начин да не възродят тъкмо дъхавия козунак от времето на прабаба. Но и да го облагородят с многообразие и изтъкване на качеството за сметка на количеството, както за благополучие взе да е все по-модерно.
А, и не вярвайте на „ легендата ” какъв брой труд и пот се лее към козунака и по какъв начин се меси дълго единствено с ръце и гърчене на тил. Включете си куките на миксера!
Тънкостите на козунака
1 Тестото би трябвало да е меко, само че и еластично. Ако е прекомерно меко, при втасването ще се разлее и ще загуби формата си. Ако е доста твърдо, ще остане кратко – без конци.
2 Всички артикули би трябвало да са най-малко на стайна температура. Млякото и маслото леко топли. Но не е нужно стаята да се трансформира в сауна – шупва козунакът, а друг който го меси.
3 Маята – даже и да е суха, е по-добре авансово да се остави да втаса с част от млякото, захар и малко брашно.
4 Захарта би трябвало да е разтворена с течните артикули, с цел да не стане тежко тестото и да не може да бухне задоволително.
5 Макар да си падаме по доста сладките козунаци, не би трябвало да се прекалява със захарта и по чисто индустриални аргументи. Около 250 г захар на 1 кг брашно е горната граница другояче тестото може да натежи и козунакът да остане без конци.
6 По-лесният вид за сполучливи козунаци е мазнината да е смесена – масло и олио, само че не значи, че не може и единствено с масло.
7 Готовото тесто би трябвало да си удвои размера при първичното втасване, като времето зависи от количеството. Второто втасване на към този момент завършените козунаци е по-кратко и не е нужно да си удвояват размера, тъй като при започване на печенето бухването продължава.
8 За да бъде бухнал козунакът, се поставя в авансово загрята фурна на 200-220 градуса, като след към 10 мин. се понижава на 180-190. Но зависи от рецептата и най-много от плънките на козунака.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ