5 причини за дефицит на желязо при децата
Eдинствената причина за дефицит на желязо в организма, в която няма мистерия, е незадоволителният банкет на този микроелемент с храната. В останалите случаи, постоянно се търси нещо „ прикрито “, обяснява д-р Елена Маркова, експерт по хранене.
Сред факторите, които предизвикат дефицит на желязо при децата, има 5 съществени:
1. Нуждите от желязо се усилват доста в интервала на деен напредък.
2. Паразити.
3. Недохранване – липса и дефицит на протеини в менюто.
4. Нарушения в абсорбцията и усвояването на този микроелемент от стомашно-чревния тракт.
5. Момичета под 18 години, които имат изобилна менструация (тогава приемът на желязо става доста по-нисък от разхода).
Лападът зарежда организма с усвоимо желязо
Най-лесният метод тази липса да се навакса, е като в менюто се включат храни, богати на желязо: зелени салати и зеленчуци, орехи и бобови. " Зареждането " на организма с този микроелемент се пстига мъчно, тъй като организмът има потребност от 15 мг желязо дневно, а тялото усвоява едвам 10%, изяснява експертът по хранене и диететика проф. Светослав Ханджиев.
Другият проблем е, че храните с най-високо наличие на желязо, не са измежду най-любимите за мнозина - това са субпродукти и карантия като дроб, бъбреци, език, които децата нормално не ядат с ненаситност.
Затова е по-разумно подрастващи и бременни да наблегнат на „ втория ешалон “ храни - шоколад, боб, гъби и риба.
Друг източник на желязо са растителните храни - леща, сусам, орехи, соя, зеле.
А най-полезни са листните зеленчуци – коприва, лапад, спанак, които усъвършенстват усвояването му.
Сред тях лападът е първенец и може да „ зареди “ организма с цели 3% желязо, и то в усвоим тип.
Защо желязо
Този микроелемент е значим за организма, тъй като взе участие в превоза на кислорода. А дефицитът му е обвързван с отмалялост, слаба продуктивност и неприятен триумф.
Желязото е изключително значимо за развиването на плода през деветте месеца на бременността, както за учениците и подрастващите.
То влиза в състава на хемоглобина, оказва помощ за преноса на О2 от белия дроб до всички тъкани в тялото.
При мъжете нормата му е 135 до 160 г/л, а при дамите 120-140 г/л.
