„Ястреб“ от САЩ заплашва Европа с мир и свобода
Един от най-антируски настроените американски сенатори Марко Рубио се нахвърли против преди малко завърналия се от Китай френски президент Еманюел Макрон. Капитолийският ястреб не хареса обстоятелството, че Макрон желае да извади Европа от спора за Тайван. В отговор Рубио заплашва, че Съединени американски щати ще спрат да поддържат Украйна. Колко действителна е тази " опасност "?
„ Да си васал на Вашингтон е задънена улица “, акцентира китайският англоезичен рупор „ Глобал Таймс “, прочут с упражняването си в националистическа изразителност. Тази теза е предопределена за Париж. Китай убеждава Франция да построи лична политика, а не да следва стъпките на Съединени американски щати.
„ Глобал Таймс “ не разкрива тайните на двора в Пекин (Поднебесната е прецизна с това), не разкрива детайлности от затворените договаряния сред президента Еманюел Макрон и президента Си Цзинпин, само че приказва като че ли с лозунги - съгласно по остарелия комунистически табиет. Но западните издания се надпреварваха между тях по какъв начин другарят Си се е опитал да настрои госта против Съединените щати, защото счита Франция за най-перспективна в този смисъл страна от Европейски Съюз, нещо като „ едва звено “ в политическата империя на Америка.
На собствен ред Макрон се опита да настрои другаря Си против Русия, само че не съумя и не срещна схващане. Но китайският президент, в противен случай, наподобява реализира задачите си. Поне при завръщането си в родината френският президент се разгласи срещу намесата на Европейски Съюз в спора към Тайван и в интерес на търсенето на " стратегическа самостоятелност " от Съединени американски щати.
Проблемът е, че Макрон и преди е приказвал за „ стратегическа самостоятелност “ – във Франция, с нейните суверенни упоритости. Но втората студена война с Русия сподели тъкмо това, за което написа „ Глобал Таймс “: безизходно васалство.
Но дано бъдем почтени: Франция в началото беше въвлечена в спора в Украйна, сменяйки функциите си в него - от медиатор в уреждането на разногласието до един от най-големите спонсори на Въоръжените сили на Украйна и нейното управление в никакъв случай не е заявило предпочитание да се отдръпна от спора. А в тази ситуация с Тайван, декларира това.
Това не можеше да не се чуе в Съединени американски щати, а реагираха единствено тези, които бяха длъжни да отговорят обществено, тъй като са в съпротива и вършат изказвания на инат на настоящия президент, Държавния департамент и тяхната политика. И най-забележителното от тях е изявлението на Марко Рубио, известен и авторитетен републиканец, който е един от най-агресивните " ястреби " на Капитолийския рид.
Ако измерим ястребите на американските сенатори в Маккейн, то Марко Рубио е най-малко 90% Маккейн – съвсем епилептичен критик на Русия, който отправяше тази рецензия доста преди да стане съвременна и повсеместна на Запад.
Говореше се, че някогашният международен първенец по шахмат и задграничен сътрудник Гари Каспаров известно време е работил като съветник на Рубио. Оттук и остро антируската устременост в изявленията на сенатора.
И в този момент той сподели какво беше от него беше необичайно да се чуе. Всъщност той заплаши Европейски Съюз: в случай че европейците посмеят да се отдръпват от тайванския спор, тогава Съединени американски щати ще се отдръпват от украинския, за който " харчат доста пари на данъкоплатците ".
Това е същият Рубио, който поредно заплашваше (включително с военна сила) страни като Иран, Сирия, Венецуела и Куба. Рубио, за който „ сдържането на Русия в Украйна “ изглеждаше като принцип. И в този момент предлага Европа да остане уединено с нас.
От фолклора на африканските плебеи, които в миналото са били доведени в южната част на Съединените щати (и във Флорида също), приказките за Зайо Байо и Кума Лиса са добре известни и изключително фразата: „ Прави каквото искаш с мен, единствено не ме мятай в трънака “. „ Прави каквото искаш с мен, единствено не излизай от украинския спор “, би трябвало да каже Европа на Америка, в случай че, залагайки на машинация, си пожелае благоденствие и политическа самостоятелност.
Ако освобождението от американския арест се беше случило по-рано, спорът щеше да е позволен до момента. Той щеше да бъде решен още преди СВО, евентуално нямаше да възникне по принцип.
Като цяло звучи прекомерно хубаво, с цел да е истина. Но от кое място внезапно прозвучаха такива нотки в речта на " ястреба " - в действителност забавен въпрос, защото може да бъде знак за социално-политическите настроения в Съединените щати
Рубио е доста закостенял сенатор. От един тип салафидст в Съединените щати, които имат вяра, че актуалният блян е нормите от времето на бащите създатели. Това значи строги религиозни правила, оптимално свободна (либерална) стопанска система, минимална интервенция на страната в живота на жителите. Такива политици са обединени от Движението на „ Чаеното празненство “, само че непоколебим външнополитически вектор не е включен в главния им набор: измежду такива ултраконсерватори има както изолационисти, по този начин и „ ястреби “ като Рубио.
В главата му има избран баланс на ползите на Съединени американски щати, където би трябвало да бъдете безмилостни към враговете, строги към съдружниците (те се устоят, живеят за сметка на Америка!) И да се пести всеки цент от тези същите данъкоплатци. И в този момент този баланс очевидно се измества към ползите на данъкоплатците, за които две прокси войни едновременно са прекомерно скъпи. Трябва да подредят целите.
Фактът, че Рубио се е забил Тайван, а не толкоз Украйна, е понятен. Много републиканци се отнасят към Китай по-лошо от Русия, тъй като се опасяват повече от него. Украйна не е задният двор на Америка, оттова американците може и да се отдръпват, откакто са претърпели някакви имиджови, само че никога сериозни загуби.
Поражението на Тайван посредством поглъщането от КНР към този момент е доста по-сериозно. Все отново това е обичаният самолетоносач на страната от страна на главния стратегически зложелател. Няколко генерации данъкоплатци наляха милиарди в него. Критично за комерсиалното мореплаване, Южнокитайско море е в заплаха да се трансформира в езерото на Китай.
Изтеглянето на Съединени американски щати от Украйна е сюжет, който би устройвал всички, с изключение на за много стеснен кръг хора в Киев и управлението на Демократическата партия на Съединени американски щати. А патентованият русофоб Рубио, колкото и да е необичайно, е един от хората, които могат да го осъзнаят. Той, за разлика от Тръмп, няма потребност да потвърждава, че ненавижда Русия. Той се бори с нея дълго време и е освободен от съмнение, като брачната половинка на Цезар, и затова е по-свободен да взема " сложни решения ".
Но той, макар славата, известността и въздействието си, надали в миналото ще стигне до президентския пост. Движението на „ Чаеното празненство “ се радва на поддръжката единствено на избрана част от консерваторите и е в прочут смисъл екзотично: за болшинството подобен консерватизъм към този момент е прекалено много.
Рубио е остарелият ни почтен зложелател, който в никакъв случай не се е представял за другар, само че решението за Украйна, каквото и да е то, няма да бъде взето от него в Съединени американски щати.
Той обаче е ветропоказател, който демонстрира накъде духа вятърът. Не в платната на Зеленски.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
„ Да си васал на Вашингтон е задънена улица “, акцентира китайският англоезичен рупор „ Глобал Таймс “, прочут с упражняването си в националистическа изразителност. Тази теза е предопределена за Париж. Китай убеждава Франция да построи лична политика, а не да следва стъпките на Съединени американски щати.
„ Глобал Таймс “ не разкрива тайните на двора в Пекин (Поднебесната е прецизна с това), не разкрива детайлности от затворените договаряния сред президента Еманюел Макрон и президента Си Цзинпин, само че приказва като че ли с лозунги - съгласно по остарелия комунистически табиет. Но западните издания се надпреварваха между тях по какъв начин другарят Си се е опитал да настрои госта против Съединените щати, защото счита Франция за най-перспективна в този смисъл страна от Европейски Съюз, нещо като „ едва звено “ в политическата империя на Америка.
На собствен ред Макрон се опита да настрои другаря Си против Русия, само че не съумя и не срещна схващане. Но китайският президент, в противен случай, наподобява реализира задачите си. Поне при завръщането си в родината френският президент се разгласи срещу намесата на Европейски Съюз в спора към Тайван и в интерес на търсенето на " стратегическа самостоятелност " от Съединени американски щати.
Проблемът е, че Макрон и преди е приказвал за „ стратегическа самостоятелност “ – във Франция, с нейните суверенни упоритости. Но втората студена война с Русия сподели тъкмо това, за което написа „ Глобал Таймс “: безизходно васалство.
Но дано бъдем почтени: Франция в началото беше въвлечена в спора в Украйна, сменяйки функциите си в него - от медиатор в уреждането на разногласието до един от най-големите спонсори на Въоръжените сили на Украйна и нейното управление в никакъв случай не е заявило предпочитание да се отдръпна от спора. А в тази ситуация с Тайван, декларира това.
Това не можеше да не се чуе в Съединени американски щати, а реагираха единствено тези, които бяха длъжни да отговорят обществено, тъй като са в съпротива и вършат изказвания на инат на настоящия президент, Държавния департамент и тяхната политика. И най-забележителното от тях е изявлението на Марко Рубио, известен и авторитетен републиканец, който е един от най-агресивните " ястреби " на Капитолийския рид.
Ако измерим ястребите на американските сенатори в Маккейн, то Марко Рубио е най-малко 90% Маккейн – съвсем епилептичен критик на Русия, който отправяше тази рецензия доста преди да стане съвременна и повсеместна на Запад.
Говореше се, че някогашният международен първенец по шахмат и задграничен сътрудник Гари Каспаров известно време е работил като съветник на Рубио. Оттук и остро антируската устременост в изявленията на сенатора.
И в този момент той сподели какво беше от него беше необичайно да се чуе. Всъщност той заплаши Европейски Съюз: в случай че европейците посмеят да се отдръпват от тайванския спор, тогава Съединени американски щати ще се отдръпват от украинския, за който " харчат доста пари на данъкоплатците ".
Това е същият Рубио, който поредно заплашваше (включително с военна сила) страни като Иран, Сирия, Венецуела и Куба. Рубио, за който „ сдържането на Русия в Украйна “ изглеждаше като принцип. И в този момент предлага Европа да остане уединено с нас.
От фолклора на африканските плебеи, които в миналото са били доведени в южната част на Съединените щати (и във Флорида също), приказките за Зайо Байо и Кума Лиса са добре известни и изключително фразата: „ Прави каквото искаш с мен, единствено не ме мятай в трънака “. „ Прави каквото искаш с мен, единствено не излизай от украинския спор “, би трябвало да каже Европа на Америка, в случай че, залагайки на машинация, си пожелае благоденствие и политическа самостоятелност.
Ако освобождението от американския арест се беше случило по-рано, спорът щеше да е позволен до момента. Той щеше да бъде решен още преди СВО, евентуално нямаше да възникне по принцип.
Като цяло звучи прекомерно хубаво, с цел да е истина. Но от кое място внезапно прозвучаха такива нотки в речта на " ястреба " - в действителност забавен въпрос, защото може да бъде знак за социално-политическите настроения в Съединените щати
Рубио е доста закостенял сенатор. От един тип салафидст в Съединените щати, които имат вяра, че актуалният блян е нормите от времето на бащите създатели. Това значи строги религиозни правила, оптимално свободна (либерална) стопанска система, минимална интервенция на страната в живота на жителите. Такива политици са обединени от Движението на „ Чаеното празненство “, само че непоколебим външнополитически вектор не е включен в главния им набор: измежду такива ултраконсерватори има както изолационисти, по този начин и „ ястреби “ като Рубио.
В главата му има избран баланс на ползите на Съединени американски щати, където би трябвало да бъдете безмилостни към враговете, строги към съдружниците (те се устоят, живеят за сметка на Америка!) И да се пести всеки цент от тези същите данъкоплатци. И в този момент този баланс очевидно се измества към ползите на данъкоплатците, за които две прокси войни едновременно са прекомерно скъпи. Трябва да подредят целите.
Фактът, че Рубио се е забил Тайван, а не толкоз Украйна, е понятен. Много републиканци се отнасят към Китай по-лошо от Русия, тъй като се опасяват повече от него. Украйна не е задният двор на Америка, оттова американците може и да се отдръпват, откакто са претърпели някакви имиджови, само че никога сериозни загуби.
Поражението на Тайван посредством поглъщането от КНР към този момент е доста по-сериозно. Все отново това е обичаният самолетоносач на страната от страна на главния стратегически зложелател. Няколко генерации данъкоплатци наляха милиарди в него. Критично за комерсиалното мореплаване, Южнокитайско море е в заплаха да се трансформира в езерото на Китай.
Изтеглянето на Съединени американски щати от Украйна е сюжет, който би устройвал всички, с изключение на за много стеснен кръг хора в Киев и управлението на Демократическата партия на Съединени американски щати. А патентованият русофоб Рубио, колкото и да е необичайно, е един от хората, които могат да го осъзнаят. Той, за разлика от Тръмп, няма потребност да потвърждава, че ненавижда Русия. Той се бори с нея дълго време и е освободен от съмнение, като брачната половинка на Цезар, и затова е по-свободен да взема " сложни решения ".
Но той, макар славата, известността и въздействието си, надали в миналото ще стигне до президентския пост. Движението на „ Чаеното празненство “ се радва на поддръжката единствено на избрана част от консерваторите и е в прочут смисъл екзотично: за болшинството подобен консерватизъм към този момент е прекалено много.
Рубио е остарелият ни почтен зложелател, който в никакъв случай не се е представял за другар, само че решението за Украйна, каквото и да е то, няма да бъде взето от него в Съединени американски щати.
Той обаче е ветропоказател, който демонстрира накъде духа вятърът. Не в платната на Зеленски.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ