Притчата за младото момиче и безскрупулния лихвар
Дори за най-оплетените обстановки има излаз, стига да сме задоволително съобразителни, изобретателни и да не се задоволяваме с очевидните разновидности. На това ни учи алегория за младо момиче и един безсъвестен лихвар.
Бащата на младото момиче бил безпаричен фермер, на който един път му се наложило да вземе заем от локален лихвар. Колкото и да работел обаче, фермерът не успявал да изплати дълга си.
Тогава лихварят му предложил да опрости заема, в случай че фермерът му разреши да се ожени за щерка му. Момичето отказало да се омъжи за толкоз възрастен и злобен мъж, само че в това време желала да помогне на татко си.
Тогава лихварят предложил да оставят решението в ръцете на ориста. В една торба той щял да сложи черно и бяло камъче, а пред очите на цялото село момичето щяло да извади едно от тях.
Ако извади бяло камъче, лихварят заречен, че ще опрости заема и щял да се откаже от сватбата с момичето, само че в случай че извади черно камъче, щяла да стане негова брачна половинка.
Но когато пуснал двете камъчета в торбата, момичето забелязало, че и двете са черни. Замислила се какво може да направи в тази невъзможност.
Дали да изтегли черното камъче и да се омъжи за лихваря, като помогне на татко си или да се откаже, като принуди бедния фермер години наред да изплаща непостижимия заем.
Тогава момичето решило друго. Тя извадила едно от камъчетата и незабавно го пуснала на земята. Понеже се намирали край река, чийто бряг бил цялостен с бели и черни камъчета, не съумели да схванат какъв цвят е извадило момичето.
Тогава тя предложила да погледнат в торбата и съгласно това дали в нея има бяло или черно камъче щяло да се разбере какво е извадила.
Така лихварят бил надхитрен, а с помощта на остриумието си младото момиче съумяло да избави и себе си, и татко си.
