Кой живее на Галапагоските острови
Докато бяхме на континенталната част на Еквадор всеки ден стискахме палци ориста да ни позволи да отлетим до Галапагоските острови. Трепетно чакахме срещите с гигантските костенурки, синьокраките рибояди, морските игуани и превъзходните фрегати.
Освен нормалните спирки пред запалените пътешественици (скъпите самолетни билети до островите и таксата от 100 $, с цел да пребиваваш на територията), пандемията усили трудностите със наложителна имунизация и спомагателен PCR тест.
За наша наслада тестванията бяха негативни и ни позволиха на борда, с цел да се озовем след двучасов полет в " парадайса на Земята ", както Чарлз Дарвин дефинира островите в " Произхода на типовете " (1859). Архипелагът се намира на 965 км от Еквадор. От 1978 година територията е част от културното завещание на ЮНЕСКО.
Слязохме от самолета и взехме летищната маршрутка за 5 минути, която ни стовари пред една лодка. След петминутно пресичане на водата към този момент можеше да вземем рейса до Пуерто Айора.
Реклама
Избрахме да отседнем на остров Санта Крус, където е и изследователската станция на името на английския академик. И това беше първото място, което посетихме, откакто се настанихме в една приятна къща, която локални хора отдаваха чартърен.
А локалните са по острова едвам от 1959 година, когато държавното управление афишира територията на архипелага за народен парк и позволява да се заселят до 2000 души, които да поддържат инфраструктура в помощ на флората и фауната. Днес към този момент популацията надвишава 30 000, а туристите главно обитават на островите Санта Крус и Сан Кристобал.
В изследователския център " Чарлз Дарвин " учените отглеждат при оптимално естествени условия ендемичните за региона слонски костенурки. В природата възрастните екземпляри оставят без контрол яйцата си и доста постоянно хищници ги изяждат, по тази причина в Центъра се отглеждат костенурки до петата им година, след което се пускат на независимост. Обиколихме центъра с доста дребна група туристи, след което се отправихме към едно закътано местенце, откъдето да поснимаме птичия свят на острова. Огромни кафяви пеликани прелитаха над главите ни, високо в небето се рееха по този начин жадуваните фрегати, а сред камъните се стрелкаха ярки жълто-червени раци.
За да видите от близко фрегати, добре е да посетите Норт Сеймур, където птиците се развъждат. На острова не живеят хора, а лодки с лимитирано количество туристи дебаркират всекидневно. Тук са най-големите колонии от превъзходна фрегата, както и колонии от галапагоска чайка и синьокрак рибояд. Хората минават по маркирани пътеки, с цел да не тормозят птиците. А те изнасят своите представления по целия остров: с цел да привлекат вниманието на женските, мъжкарите издуват до спукване алените си гуши, настрана от тях, под голям кактус, красива игуана се припича на слънцето.
Реклама
След птичия парадайс на Норт Сеймур се отправихме към остров Москера, където пък морските лъвове не стопират да " досаждат " на новопоявилите се с игриво плисване във водата, умерено излизане на сушата и лягане до хората в близост.
В най-голямото населено място на остров Санта Крус - Пуерто Айора има обособена туристическа част, където ние гледахме да не стъпваме. Освен че си живеехме измежду локалните, ходихме да хапваме в едни неугледни фамилни ресторантчета, където имаше на ден меню против 5 лв. - чорба, някакво месо с доста ориз като главно и сок. Бащата и майката готвеха, децата сервираха и почистваха. И там имаше единствено локални. В началото ни поглеждаха недоверчиво, че май сме объркали мястото, но откакто довършехме супата с огромна усмивка носеха второто и оставяха кана със сок на масата.
Една от огромните атракции на градчето е рибният пазар. Сергиите са отрупани с всевъзможни морски блага, а запотени младежи транжират по-големите екземпляри и понякога хвърлят по някое парче на строените в редица пеликани и чапли, които единствено чакат следващата плячка, с цел да се сборичкат между тях. Съвсем необезпокоявани от врявата на метри от тях дремят морските лъвове и блажено се прозяват.
Райското кътче на остров Санта Крус е безкрайната пясъчна линия на Тортуга бей. До това вълшебно място се стига по доста дълга павирана пътека, прокарана всред избуяли трънаци и голям брой кактуси. Но преди да тръгнеш по пътеката, би трябвало да се запишеш в книгата за гости, тъй като регионът е предпазена околност и в 18 часа всички би трябвало да са напуснали.
Освен нормалните спирки пред запалените пътешественици (скъпите самолетни билети до островите и таксата от 100 $, с цел да пребиваваш на територията), пандемията усили трудностите със наложителна имунизация и спомагателен PCR тест.
За наша наслада тестванията бяха негативни и ни позволиха на борда, с цел да се озовем след двучасов полет в " парадайса на Земята ", както Чарлз Дарвин дефинира островите в " Произхода на типовете " (1859). Архипелагът се намира на 965 км от Еквадор. От 1978 година територията е част от културното завещание на ЮНЕСКО.
Слязохме от самолета и взехме летищната маршрутка за 5 минути, която ни стовари пред една лодка. След петминутно пресичане на водата към този момент можеше да вземем рейса до Пуерто Айора.
Реклама
Избрахме да отседнем на остров Санта Крус, където е и изследователската станция на името на английския академик. И това беше първото място, което посетихме, откакто се настанихме в една приятна къща, която локални хора отдаваха чартърен.
А локалните са по острова едвам от 1959 година, когато държавното управление афишира територията на архипелага за народен парк и позволява да се заселят до 2000 души, които да поддържат инфраструктура в помощ на флората и фауната. Днес към този момент популацията надвишава 30 000, а туристите главно обитават на островите Санта Крус и Сан Кристобал.
В изследователския център " Чарлз Дарвин " учените отглеждат при оптимално естествени условия ендемичните за региона слонски костенурки. В природата възрастните екземпляри оставят без контрол яйцата си и доста постоянно хищници ги изяждат, по тази причина в Центъра се отглеждат костенурки до петата им година, след което се пускат на независимост. Обиколихме центъра с доста дребна група туристи, след което се отправихме към едно закътано местенце, откъдето да поснимаме птичия свят на острова. Огромни кафяви пеликани прелитаха над главите ни, високо в небето се рееха по този начин жадуваните фрегати, а сред камъните се стрелкаха ярки жълто-червени раци.
За да видите от близко фрегати, добре е да посетите Норт Сеймур, където птиците се развъждат. На острова не живеят хора, а лодки с лимитирано количество туристи дебаркират всекидневно. Тук са най-големите колонии от превъзходна фрегата, както и колонии от галапагоска чайка и синьокрак рибояд. Хората минават по маркирани пътеки, с цел да не тормозят птиците. А те изнасят своите представления по целия остров: с цел да привлекат вниманието на женските, мъжкарите издуват до спукване алените си гуши, настрана от тях, под голям кактус, красива игуана се припича на слънцето.
Реклама
След птичия парадайс на Норт Сеймур се отправихме към остров Москера, където пък морските лъвове не стопират да " досаждат " на новопоявилите се с игриво плисване във водата, умерено излизане на сушата и лягане до хората в близост.
В най-голямото населено място на остров Санта Крус - Пуерто Айора има обособена туристическа част, където ние гледахме да не стъпваме. Освен че си живеехме измежду локалните, ходихме да хапваме в едни неугледни фамилни ресторантчета, където имаше на ден меню против 5 лв. - чорба, някакво месо с доста ориз като главно и сок. Бащата и майката готвеха, децата сервираха и почистваха. И там имаше единствено локални. В началото ни поглеждаха недоверчиво, че май сме объркали мястото, но откакто довършехме супата с огромна усмивка носеха второто и оставяха кана със сок на масата.
Една от огромните атракции на градчето е рибният пазар. Сергиите са отрупани с всевъзможни морски блага, а запотени младежи транжират по-големите екземпляри и понякога хвърлят по някое парче на строените в редица пеликани и чапли, които единствено чакат следващата плячка, с цел да се сборичкат между тях. Съвсем необезпокоявани от врявата на метри от тях дремят морските лъвове и блажено се прозяват.
Райското кътче на остров Санта Крус е безкрайната пясъчна линия на Тортуга бей. До това вълшебно място се стига по доста дълга павирана пътека, прокарана всред избуяли трънаци и голям брой кактуси. Но преди да тръгнеш по пътеката, би трябвало да се запишеш в книгата за гости, тъй като регионът е предпазена околност и в 18 часа всички би трябвало да са напуснали.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ