Докато България приключваше своето Председателство на Съвета на Европейския съюз,

Докато България приключваше своето Председателство на Съвета на Европейския съюз, страната съумя да се нарежда като знаменосец в желанието на Европа за обединен чист енергиен пазар. Благодарение на времето на политически промени в Италия и Испания, балканската страна може да претендира, че е нараснала задачите за устойчива сила под нейно наблюдаване – Законодателите на Европейски Съюз се договориха да усилят задачите за енергийна успеваемост до 32% през 2030 година, а не до 27 на 100, както бе препоръчано по-рано.

По време на българското председателство законотворците на Европейски Съюз подписаха четири от осемте енергийни документа от Пакета Зелена Енергия от 2016 година, както и значимо съглашение във връзка с ръководството на Енергийния съюз. Именно то дефинира разпоредбите, които дават опция на страните-членки да извършват общите цели за чиста сила, както и механизмите на единния енергиен пазар, които да разрешават свободно напредване на нефт, електрическа енергия и природен газ през страните-членки.

И въпреки всичко напъните на София за по-чистото енергийно бъдеще на страната са в прорез с политиките на Европейски Съюз. Енергийните политики на България сега работят в услуга на нискоефективните държавни компании, а енергийния пазар тук е към момента мощно подвластен от въглищата. В същото време депутатите се борят с проблематични енергийни партньорства на Изток. Това отрежда на София място, което е доста по-различно от визията на Европа за бъдеще, разчитащо на чистата сила.

На процедура до момента в който България изрича всички верни позиции във връзка с чистата сила, тя в това време нарушава регламентите на Европейски Съюз като дава несправедливи преимущества на държавните си енергийни сдружения и лимитира опциите на западните компании да се конкурират дейно на вътрешния пазар.

В същото време формалните ръководещи лица търсят по-силни връзки с Русия и Китай в гонене на мощно спорни енергийни планове. Всички тези дейности са ориентирани действително против главните цели на Европейски Съюз и напъните на общността за основаване на общ енергиен пазар, като това ще помогне на страните-членки да понижат своята взаимозависимост от Русия.

Българските водачи и най-много прозападния министър председател Бойко Борисов се обвързва с енергийна дипломация с Москва, с цел да получи поддръжка за усилието си да стане главен център за износа на съветски газ към Европа.

През март българската държавна газова компания „ Булгартрансгаз “ стартира авансово изследване за основаването на газов хъб край Варна, с цел да обезпечи, че и за в бъдеще съветски природен газ ще минава през страната към другите европейски пазари. Българският президент Румен Радев се срещна с съветския си сътрудник Владимир Путин през май, а Борисов бе на посещаване в Москва малко по-късно същия месец.

А през юни страна реши да търси поддръжката на Русия за рестарта на плана за създаване на атомна електроцентрала „ Белене “.

Може би еднообразно обезпокоително, както разгласи и Financial Times, е, че около натискa на българското държавно управление за по-голямо съдействие с Изтока последва и решението за преразглеждане на дълготрайните контракти за изкупуване на електрическа енергия от термичните централи, ръководени от американските компании КонтурГлобал и AES.

И до момента в който България твърди, че тази стъпка е провокирана от напъните й да либерализира своя енергиен пазар – и е поискала за това помощ от Европейска комисия – методът на държавното управление обрисува едно излишно желание за конфронтиращи се сътрудници от Изток и конфронтация към западните компании, които употребяват съвременни технологии, с цел да ръководят най-енергийно ефикасните централи в страната. Двете термични централи обезпечават към 20% от енергийните потребности на България.

Ироничното е, че даже и България да е насочила напъните си против двете централи, то страната продължава да субсидира своите държавни, остарели и замърсяващи въглищни централи, което е нарушаване на европейските стандарти и на енергийните цели на Европейски Съюз.

Това противоречие не е убягнало от погледа на еколозите: през предходната година групата за правно покровителство ClientEarth оспори поддръжката на България за високо замърсяващите си въглищни централи в тъжба, подадена в Европейската комисия.

Всъщност несъвършенствата на енергийния пазар в България надалеч надвишават описаното на хартия. България в действителност има капацитета да се трансформира в една от най-динамичните и най-бързо разрастващите се стопански системи в Европа, само че се нуждае от постоянни, очаквания и налични доставки на чиста сила в комбиниране с положително ръководство. Само по този начин може да се осъществя обещанието за сходно чисто бъдеще. Сигурно е, че София отбелязва забележителен стопански напредък още от финансовата рецесия през 90-те години на предишния век. А след присъединението на страната към Европейски Съюз се вижда и растеж на непознатите вложения. Предварителните данни на Българска народна банка сочат, че директните задгранични вложения са се нараснали до 158,8 млн. евро през януари тази година, което е впечатляващ растеж от 65% по отношение на същия интервал, година по-рано.

И въпреки всичко, сред непоследователното държание на държавното управление към енергийните планове и зависимостта му от лукави партньорства, отвън общността, София може да си сътвори ненужни спънки пред личния си прогрес, както и за прехода към европейска чиста сила, който желае да води. За да избегне подкопаването на личните си старания, България ще би трябвало да одобри по-стабилни енергийни политики, да обезпечи обективни и етични бизнес практики, както и да построи партньорства, които са в по-голяма степен съобразени с задачите на Европейски Съюз за сигурност на енергийните доставки.

Източник: EU Policies - The European think-thank
http://eu-policies.com/news/bulgaria-europes-imperfect-evangelist-clean-energy/