В живота има две трагедии...: неуморимият творец Джордж Бърнард Шоу
Джордж Бърнард Шоу се ражда на 26 юли в Дъблин, Ирландия, през 1856 година и умира на 2 ноември 1950 година Той прави първите си писателски изяви в няколко издания, където води музикална и театрална графа.
След като печели благосклонностите на читателите като публицист, който самоуверено и изобретателно показва своите отзиви , Шоу продължава с драматургия. Първата му пиеса е „ Къщата на вдовеца “ – първо заглавие от поредицата „ Неприятни песни “, последвана от идващия му цикъл „ Приятни песни. “
С тях и още творби като „ Цезар и Клеопатра “ той се трансформира във втория по известност драматург в британския спектакъл след Шекспир . Сред оценките му са Нобелова премия за литература и „ Оскар “ за своя сюжет за „ Пигмалион “ . Така се трансформира в единствения човек, притежател и на двете влиятелни награди. Писателят обаче е измежду дребното хора, които отхвърля да бъде отдаден в рицарство, макар предоставената чест.
Авторът декларира, че учебното заведение не го е научило на нищо – вместо това той се самообразова с помощта на Библията, книгите на Шекспир, Дикенс и оперите, в които взима присъединяване майка му. Преди да реализира триумф, той посещава Британския музей в продължение на 5 години, с цел да чете и написа романи .
Писателят обаче не съумява да откри издатели за своите новели . Той отхвърля да написа по поръчка произведения, които не съответстват с неговия усет, поради което се постанова да живее с майка си и бъде изискан от татко си. Това го кара да напише думите „ неналичието на пари е коренът на всяко зло “ .
Getty
Животът му е изпълнен с пътешествия и срещи със значими персони, само че завършва поради случай . През 1950 година, когато е на 94-годишна възраст, рухването на Шоу от стълба в опит да подкастри дърво се оказва съдбовно.
Джордж Бърнард Шоу остава запомнен с острия си език и рецензия към викторианското общество, само че и неотклонен бранител на женските права. Той е измежду създателите на Фабианската общественост, които считат, че обществото може да се промени към обществена правдивост.
След като печели благосклонностите на читателите като публицист, който самоуверено и изобретателно показва своите отзиви , Шоу продължава с драматургия. Първата му пиеса е „ Къщата на вдовеца “ – първо заглавие от поредицата „ Неприятни песни “, последвана от идващия му цикъл „ Приятни песни. “
С тях и още творби като „ Цезар и Клеопатра “ той се трансформира във втория по известност драматург в британския спектакъл след Шекспир . Сред оценките му са Нобелова премия за литература и „ Оскар “ за своя сюжет за „ Пигмалион “ . Така се трансформира в единствения човек, притежател и на двете влиятелни награди. Писателят обаче е измежду дребното хора, които отхвърля да бъде отдаден в рицарство, макар предоставената чест.
Авторът декларира, че учебното заведение не го е научило на нищо – вместо това той се самообразова с помощта на Библията, книгите на Шекспир, Дикенс и оперите, в които взима присъединяване майка му. Преди да реализира триумф, той посещава Британския музей в продължение на 5 години, с цел да чете и написа романи .
Писателят обаче не съумява да откри издатели за своите новели . Той отхвърля да написа по поръчка произведения, които не съответстват с неговия усет, поради което се постанова да живее с майка си и бъде изискан от татко си. Това го кара да напише думите „ неналичието на пари е коренът на всяко зло “ .
Getty Животът му е изпълнен с пътешествия и срещи със значими персони, само че завършва поради случай . През 1950 година, когато е на 94-годишна възраст, рухването на Шоу от стълба в опит да подкастри дърво се оказва съдбовно.
Джордж Бърнард Шоу остава запомнен с острия си език и рецензия към викторианското общество, само че и неотклонен бранител на женските права. Той е измежду създателите на Фабианската общественост, които считат, че обществото може да се промени към обществена правдивост.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ