Джейсън Песен: Broken, Изпълнител: Lund, Албум: Broken Написах съобщението си

Джейсън

Песен: Broken, Изпълнител: Lund,

Албум: Broken

Написах известието си и чух пиукането от другия завършек на магазина.

Джейсън: Толкова си прецакана. Една дума: изкуствена кожа.

Слоун: Как се отнасяш към препарирането на животни?

Джейсън: Какво ще кажеш за 1970-те?

На назад във времето засвири ария на групата Talking Heads и аз погледнах над стелажите на мухлясалия магазин за втора ръка в Санта Моника. Слоун ме погледна от другата страна на помещението и присви очи. Усмихнах ѝ се в отговор.Беше помолила Зейн да ни остави в магазина, с цел да може тя да извърши предизвикването си за срещата ни тази вечер. Всеки от нас имаше по петнайсет $, с които да купи нещо, което другият трябваше да носи през останалата част от вечерта. Всъщност концепцията беше много занимателна. Но когато чух Слоун да се смее – тъй че се чуваше из целия магазин, – разбрах, че това няма да свърши добре за мен.

– Смелостта ти е напът да бъде изпитана – сподели тя на открито, 10 минути по-късно. Беше очарователна.

– Нищо не ме плаши.

– Наистина ли? Мисля, че това може да те изплаши – означи Слоун и извади дълга алена мантия, изрисувана с дребни мексикански сандвичи тако. Разпъна я в краищата.

Прокарах ръка през косата си и Слоун се засмя.

– Добре. Това е мантия. Мога да нося мантия – споделих и се засмях гърлено. – Пак ще съм задоволително неустрашим.

– Склонна съм да се съглася с теб по този въпрос. Твой ред е.

Бях блъснал десетката в магазина. Извадих цяла пижама със затворени крачоли, с глава на еднорог като качулка. Дори имаше и опашка. Слоун пребледня и аз едвам не прихнах.

– Трябва ли да нося качулката? – попита тя.

– Абсолютно. И колана. – Извадих шампионски колан по битка от златиста пластмаса.

Слоун направи мимика.

– Супер. Но не съм завършила с теб – съобщи тя. – Знам какво си мислиш. Мислиш си, че си някакъв значим вид – тя направи знак с ръце, като че ли искаше да каже „ тра-ла-ла “ – и не можеш да се снимаш, разхождайки се по кея на Санта Моника. Това би било неприятно за имиджа ти и Пиа ще ти изнесе лекции и дрън-дрън. Но желая да знаеш, че съм уредила това, тъй като съм доста прозорлива другарка.Тя се обърна с тил и си постави нещо. Когато се обърна още веднъж към мен, избухнах в смях. Носеше пластмасови слънчеви очила в физически цвят, които бяха във формата на ръце над очите. Между пръстите имаше пролуки, през които да виждаш.И двамата се смеехме толкоз мощно, че чак ни се насълзиха очите. Сграбчих Слоун и я придърпах към гърдите си.Не можех да пребивавам без това. Исках тя да пристигна с мен на турнето.

Не ме интересуваше какво би трябвало да направя, с цел да се случи – да ѝ платя сметките, да подкупя Кристен за поддръжка. Да я апелирам.Все още чаках позвъняване от Ърни дали можем да отстраним Лола от турнето, преди да приказвам със Слоун. Но каквото и да станеше, към този момент имах проект да се срещаме, даже когато съм на път. Ако тя не можеше да пристигна с мен или да ме посети поради Лола, аз щях да пристигам при нея допустимо най-често. И за празниците щях да имам пет седмици отмора. И преди бяхме поддържали връзка по телефона и се бяхме виждали по скайп. Справяхме се добре. Бихме могли да го създадем още веднъж.

Облякохме си тоалетите. Слоун се нуждаеше от някои промени. Взехме назаем ножици от магазина и отрязахме крачолите, с цел да може да си обуе обувките. Каза, че ѝ е горещо, по тази причина отрязахме и ръкавите

– Ето по този начин – настройки се тя, като разкопча ципа начело и повдигна гърдите си, а кривият рог на качулката ѝ подскочи. – Секси еднорог.

Погледнах я през пластмасовите пръсти на новите си слънчеви очила.

– Доволна ли си от себе си? Виж на какво ни направи.

– Доволна съм, благодаря. – Тя наведе триумфално глава

към мен.

– Ти си луда, нали знаеш? Нали?

– И ти си вманиачен. – Слоун плъзна ръце към кръста ми и ме прегърна. Погледна ме, опряла брадичка до гърдите ми. – О! Трябва да създадем фотография и да я изпратим на майка ти.

Направихме няколко занимателни селфита и ги изпратихме. Харесваше ми, че двете си харесваха. Толкова доста ги обичах.

Тръгнахме към обрамчената с палми пешеходна Трета улица, хванати за ръце. Слънцето към този момент залязваше. Събирахме доста по-малко погледи, в сравнение с, в случай че бяхме в Ели, облечени по този метод. Всъщност съвсем останахме незабелязани. Бях признателен за очилата. Бях си взел шапка и няколко чифта слънчеви очила, с цел да не ме разпознаят. Сега имах доста изяви, доста повече от преди, и някой някъде щеше да се досети кой съм. Санта Моника беше туристическадестинация. Последното нещо, което желаех, до момента в който бях със Слоун, беше да разпределям подписи. Но мисля, че носът и очилата с пръсти прикриха по-добре самоличността ми от първичния ми проект. Никой не очакваше Джаксън Уотърс да носи пелерина с тако.

Слоун стоеше до една витрина и гледаше един манекен, а аз застанах зад нея и я загърнах с пелерината си.

– Хей, желая да ти кажа нещо. – Целунах я по главата и Слоун ми се усмихна в отражението в стъклото. – Чудех се къде искаш да прекараме моята петседмична отмора. Може да останем тук от самото начало, само че знам, че мама ще се зарадва, в случай че отидем при тях за Деня на благодарността.

Видях по какъв начин усмивката ѝ помръкна.

Слоун се обърна с лице към мен.

– Джейсън...

Гласът ѝ беше оправдателен. Сърцето ми се сви.

– Джейсън, мисля, че би трябвало да бъдем реалисти – сподели тя нежно. – Няма да те има повече от година. Ще бъдеш на път от самото начало, в разнообразни часови зони...

– Почакай... – Премигнах, невярвайки на това, което слушам.

– Искаш да се разделим ли?

Погледът ѝ омекна.

– Не желая да се разделяме. Но не виждам по какъв начин ще продължим дружно.

– Слоун – поклатих глава, – към този момент сме го правили.

– За две седмици. В началото. Но ти ще бъдеш хедлайнер.

Толкова ще си ангажиран, че даже няма да имаш време да мислиш за мен, камо ли да ми се обаждаш. Понякога даже тогава не можеше да намериш време да ми се обадиш.

Свалих глупавите си очила и пристъпих крачка по-близо до нея.

– Ние няма да се разделим – споделих. – Няма.

– Джейсън – настоя безшумно тя. – Не желая това, което претърпяваме в този момент, да изчезне под лавината от дълги дни на връзка, която не е никаква връзка. Не желая да се постанова да върша изпитание, с цел да си припомням дни като днешния.
" Повече от музика " от Аби Хименес - проницателен, изпълнен с обич и музика разказ
Колко постоянно се случва непознато куче да скочи ненадейно в колата ви? Слоун още не подозира, само че тази инцидентна и много комична среща с чет...

Сложих ръцете си върху нейните.

– Не, няма да стане по този начин. Ще имаме още доста щастливи дни. Ще си приказваме по скайп и ще ти се обаждам. Ще пристигам при теб, когато мога. Ще бъде мъчно, само че просто би трябвало да поставим старания. – Поклатих глава. – Слоун, какво си намерения, че се случва? Нима мислиш, че връзката ни е някаква смешка за мен?

– Разбира се, че не. И за мен не е по този начин. – Тя облиза устни. – Но събитията към теб се трансформираха и, Джейсън, знам какво значи това. Когато бях дребна, татко ми работеше в чужбина. Това унищожи брака на родителите ми. Първо, не се чувахме по през целия ден. След това по два дни. После стана една седмица. След това даже няма да можеш да си спомниш последния път, когато сме си говорили, тъй като това към този момент ще е нормалната обстановка. И аз се познавам, Джейсън. Ще пострадвам от самото начало, животът и душeвността ми ще се съсипят. Няма да ти хареса в какво ще се трансформира. Ще съм параноичка, тъй като няма да знам какво правиш, и ще недоволствам, че не отделяш време за мен. Ти ще се разочароваш, че желая вниманието ти, когато си толкоз уязвим. Ще се отчуждим и ще бъдем самотни, макар че сме дружно. – Тя постави ръце на гърдите ми и ме погледна с красивите си кафяви тъжни очи. – Джейсън, толкоз време бях самотна и нещастна. Просто не мога да го направя отново. Не мога да се върна крачка обратно. Не мога. Няма да го направя.Това беше моментът, в който трябваше да кажа: „ Тогава ела с мен “. Заради Лола обаче нямах различен избор, с изключение на да го оставя да отмине.

– Слоун, не го прави – споделих аз, а очите ми я умоляваха. – Моля те.

Изучавах лицето ѝ. Волевата ѝ брадичка, неподвижните ѝ очи, които фиксираха моите. Разумът ѝ беше решил – и най-лошото беше, че знаех, че е права.

За мен имаше един главен фактор, който ме караше да се придържам към този вид. И на мен не ми харесваше опцията за връзка от разстояние, само че бих го направил, тъй като другояче щях да знам, че без мен, тя излиза с други мъже. И аз бях отговорен, че това ще се случи, тъй като моята работа ни разделяше.