Видинския владика Данаил оневини руските престъпления в Украйна, промива умовете на вярващите с путинска пропаганда
Димитър Иванов
В навечерието на Архангелова задушница и началото на Рождественските пости, БПЦ още веднъж се покри с срам, заставайки директно против Украйна и на страната на агресора Русия.
Обявявайки, че приказва в името на Исус Христос, Видинският епископ Данаил оневини убийствата на хиляди цивилни, разрушенията на градове, мародерствата, изнасилванията, погромите и гаврата с беззащитни хора, реализирани посредством съветската войска на путиновия жежим.
Вчера вечерта на бе публикувано писмо от Данаил до свещениците и духовниците във Видинска епархия. В него той дава упътвания и своя редакция, как при „ отслужване на Светата Литургия да бъдат включвани особените прошения за мир “. Реално писмото на владиката няма нищо общо Божите заповеди и църковния канон, а е чисто политическо обръщение, с което владиката сякаш
приказва от името на Антихриста
Окръжното на владиката е подла провокация към националната сигурност на България и то в деня, в който Народното събрание с голямо болшинство одобри да дадем военна помощ на Украйна.
Според упътванията на Данаил в словата на отците от епархията би трябвало да се коментира, че още преди войната от февруари е имало свидетелства от страна на Украйна „ за такава ненавист и омраза, стигаща до клане “. Те били изобилни и се отнасяли преди всичко за страната, която в този момент бива оневинявана.
„ В същото време, следим трендове за посяване на ненавист, отричане злоба, в това число в нашето общество към едната от воюващите страни, нарочвана за единствен и непровокиран агресор. “
„ Обвиняваме в експанзия страната, чиято войска навлезе на територията на друга страна и прави там военни дейности, които водят да човешки жертви и опустошения. Но по какъв начин да назовем финансирането и осъществяването на подривна активност, и осъществяването на прелом в същата Украйна от трета страна, при което страната причинител целеустремено провокира убийства, дадоха се почтени човешки жертви?
Нима убийствата от Майдана през 2014 година не тежат на съвестта на същите тези, които в този момент упрекват други в проливане на кръв? “, пита още Данаил, оправдавайки дейностите на Кремъл и съветската войска.
Реално владиката излага политическите си възгледи, а това е неприемливо съгласно канона, безапелационни са духовници.
Провокацията на Видинския епископ е следващото доказателство, че БПЦ се намира в безтегловност, а патриархът и Синодът не са престижи. Данаил насажда ненавист към Европейски Съюз и Съединени американски щати, които са на страната на Украйна, само че не се тормози да употребява пари по европейски стратегии, а не финансиране от Русия.
Владиката се афишира и против формалната политика на България, която осъжда съветската експанзия и е на страната на украинския народ, само че не се отхвърля от издръжката и заплатите, които Министерски съвет отпуска всеки месец на БПЦ. Така митрополитът се трансформира в
оръжие на съветската хибридна война против България
и доста рисков агитатор на путинизма, промивайки мозъците и съзнанието на вярващите посредством обърканите си персонални политически възгледи.
Действията на Данаил напълно не са изненада за българското духовенство и богомолците. Житието му е построено на основата на сляпо русофилство и православен фанатизъм, които нямат нищо общо с учението на Спасителя.
В началото на духовната си кариера Данаил се оказва директен очевидец на физическото ликвидиране на свещеник Стефан Камберов, канонизиран по-късно за „ страдалец “ от Алтернативния синод. По-късно с протекциите на тогавашния президент на страната - Георги Първанов, е изпратен в Съединени американски щати като викарий на митрополит Йосиф, с цел да се прикрие и не помни връзката му с убийството. От българската общественост в Америка са безапелационни, че по време на дългия си престой там демонстративно е странял от българската диаспора, обвързвайки се с съветската емиграция.
Съвсем не е за подценява и фактът, че днешният православен маниак е израснал в Смолян в семейство на атеисти и върли комунисти. Баща му е съпричастен към Държавна сигурност и е бил началник на Народната милиция в Смолян, която е утвърждавала незаконната атеистична политика на Българска комунистическа партия.
След избирането му за Видински митрополит, Данаил се утвърди дружно с Гавраил Ловчански като
рупор на Руската черква у нас,
своеволно подхванал среща с съветския патриарх Кирил, без глоба от българския патриарх и Синода.
Състоянието на непрестанно болния и нефелен патриарх Неофит не извинява Светия синод за реакционните деяние на членовете му. Укорително е, че Патриаршията и Синодът до през днешния ден също не са изразили своя ясна позиция за съветската експанзия в Украйна, с изключение на подправените си апели за мир. Но до това безтегловно положение на Синода се стигна откакто през 2014 година Руската черква, посредством свои десарски кръгове съумя да конфигурира Герасим за основен секретар на Св. Синод.
Поведението на Данаил несъмнено би трябвало да бъде обект и на родното кантрарузнаване, в случай че то в действителност се бори с съветската хибридна война и мръсна путинска агитация, защитавайки националната сигурност.
Ето и цялостния текст на Окръжното на Данаил:
До
Всечестното свещенство на
Богоспасаемата Видинска епархия
Боголюбиви отци,
Благословението на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вас!
Във връзка с продължаващия боен спор в Украйна подсещаме за наше предходно предписание от 12 март, т.г., при отслужване на Светата Литургия да бъдат включвани особените прошения за мир във време на междуособни битки, раздори и безредия, от съответния раздел в Служебника, които с дребна редакция за съответния случай изпращаме приложени към това писмо.
Моля да имате старание за принасянето на тези прошения. Светата безкръвна жертва, която отслужваме е облик на жертвата, която Сам нашият Господ Иисус Христос принесе, като отдаде Себе Си за сбогуване греховете на индивидите, т.е. помиряването ни с Бога, за живота и спасението на света.
Всяка омраза и клане сред индивиди, за всеки един от които Господ е пролял Своята кръв провокира тъга в Църквата и у всеки разумен човек. Особено скръбно е когато тази омраза и клане е сред индивиди познали Бога, наши братя в Христа, православни християни.
Очевидно е, че пристрастеностите „ злоба, яд, неотстъпчивост, братоненавист и всички други пристрастености, които се намират в нас, от които произлизат всички крамоли, раздори, безредия и кръвопролития “ (прошения за мир) са взели връх и са причина за разпалването и непреставането на кръвопролитията в Украйна.
В никакъв случай не можем да кажем, че тези пристрастености се намират единствено в едната от воюващите страни, а в другата и в трети страни, свързани с спора, тези пристрастености липсват. Свидетелства за такава ненавист и омраза, стигаща до клане, в това число преди започването на военните дейности през февруари т.г., са изобилни и то преди всичко, отнасящи се за страната, която в този момент бива оневинявана.
Следователно, никой от участниците в спора не може да бъде оправдан за протичащото се и оневинен за сметка на другия.
В същото време, следим трендове за посяване на ненавист, отричане злоба, в това число в нашето общество към едната от воюващите страни, нарочвана за единствен и непровокиран агресор. В обществата на така наречен цивилизован свят се прокарват нови разграничителни линии сред тези, които безапелационно осъждат тази страна и тези, които приканват към почтен разговор и договаряния за мир сред враждуващите.
Ние се учудваме от заслеплението на тези, които осъждайки с лека ръка, явно бъркат, вършейки същото и в това време са уверени в личната справедливост, забравяйки думите на апостола: „ неизвиняем си, о дребосъче, какъвто и да си ти, който съдиш; тъй като с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, тъй като ти, който съдиш, вършиш същото “ (Рим. 2:1).
Обвиняваме в експанзия страната, чиято войска навлезе на територията на друга страна и прави там военни дейности, които водят да човешки жертви и опустошения. Но по какъв начин да назовем финансирането и осъществяването на подривна активност и осъществяването на прелом в същата Украйна от трета страна, при което страната причинител целеустремено провокира убийства, дадоха се почтени човешки жертви?
Нима убийствата от Майдана през 2014 година не тежат на съвестта на същите тези, които в този момент упрекват други в проливане на кръв? По силата на кои правила, кое интернационално право и в името на какво се извърши това?
Очевидно, в прорез с интернационалното законодателство и не в името на справедливостта и демокрацията, едно демократично определено държавно управление може да бъде свалено от власт посредством прелом от външна страна.
Питаме се, тези, които са организирали, платили и осъществили прелом (взел човешки жертви) в една страна, явно в прорез с интернационалните правила и всяка визия за правдивост, белким по-късно са престанали да организират своята политика в тази страна?
Очевидно е, че политиката на коварство, престореност, посяване ненавист, разпалване на омраза се води в Украйна надалеч преди месец февруари 2022 година
По този метод, през днешния ден като се поддаваме на обвинявания и наказание на набедената за провинен страна, сякаш търсейки правдивост и мир, не произнасяме ли присъда над себе си за същото в каквото упрекваме набедените?
Божият съд не е като човешкия съд (срв. Ис. 55:8).
Затова, като пазим себе си от попадане в зависимости от неистините, лъжите, страховете, лукавството, с които лукавият се пробва да улови индивидите, да ги отдалечи от Бога, да посее разделяне и вражди, да ги докара, не дай Боже, до самоунищожение и безконечна погибел, старателно се молим на Бога да даде мир в Украйна и в света, да елементарни греховете ни, да даде смирение, да изкорени враждата у враждуващите, да упокои починалите, да даде разтуха и излекуване у страдащите, да въдвори дълготраен, обективен за всички мир.
Още повече, дано проявим старание в молитвите си, тъй като както всички изпитваме върху себе си, спорът в Украйна не е местен - пострадали сме всички индивиди, които живеем по всички места в света. Нека се молим Бог да даде мъдрост и у нашите държавници за миролюбив дух и възпиране от присъединяване във войната под каквато и да е форма!
Господ Иисус Христос, Който с плътта Си унищожи враждата и Който сътвори в Себе Си от двата народа (езичници и иудеи) един нов човек и в едно тяло помири двата народа с Бога посредством кръста, дано бъде с всички нас – близки и далечни и въдвори измежду нас Своя мир, та посредством Него да имаме достъп до Отца, в единия Дух (срв. (Еф 2:14–18) – Един Бог покланяем в Троица, Комуто популярност и великолепие во веки веков, амин!
Ваш молитствовател пред Христа,
+Видински митрополит Даниил
Копие от страницата на митрополията
В навечерието на Архангелова задушница и началото на Рождественските пости, БПЦ още веднъж се покри с срам, заставайки директно против Украйна и на страната на агресора Русия.
Обявявайки, че приказва в името на Исус Христос, Видинският епископ Данаил оневини убийствата на хиляди цивилни, разрушенията на градове, мародерствата, изнасилванията, погромите и гаврата с беззащитни хора, реализирани посредством съветската войска на путиновия жежим.
Вчера вечерта на бе публикувано писмо от Данаил до свещениците и духовниците във Видинска епархия. В него той дава упътвания и своя редакция, как при „ отслужване на Светата Литургия да бъдат включвани особените прошения за мир “. Реално писмото на владиката няма нищо общо Божите заповеди и църковния канон, а е чисто политическо обръщение, с което владиката сякаш
приказва от името на Антихриста
Окръжното на владиката е подла провокация към националната сигурност на България и то в деня, в който Народното събрание с голямо болшинство одобри да дадем военна помощ на Украйна.
Според упътванията на Данаил в словата на отците от епархията би трябвало да се коментира, че още преди войната от февруари е имало свидетелства от страна на Украйна „ за такава ненавист и омраза, стигаща до клане “. Те били изобилни и се отнасяли преди всичко за страната, която в този момент бива оневинявана.
„ В същото време, следим трендове за посяване на ненавист, отричане злоба, в това число в нашето общество към едната от воюващите страни, нарочвана за единствен и непровокиран агресор. “
„ Обвиняваме в експанзия страната, чиято войска навлезе на територията на друга страна и прави там военни дейности, които водят да човешки жертви и опустошения. Но по какъв начин да назовем финансирането и осъществяването на подривна активност, и осъществяването на прелом в същата Украйна от трета страна, при което страната причинител целеустремено провокира убийства, дадоха се почтени човешки жертви?
Нима убийствата от Майдана през 2014 година не тежат на съвестта на същите тези, които в този момент упрекват други в проливане на кръв? “, пита още Данаил, оправдавайки дейностите на Кремъл и съветската войска.
Реално владиката излага политическите си възгледи, а това е неприемливо съгласно канона, безапелационни са духовници.
Провокацията на Видинския епископ е следващото доказателство, че БПЦ се намира в безтегловност, а патриархът и Синодът не са престижи. Данаил насажда ненавист към Европейски Съюз и Съединени американски щати, които са на страната на Украйна, само че не се тормози да употребява пари по европейски стратегии, а не финансиране от Русия.
Владиката се афишира и против формалната политика на България, която осъжда съветската експанзия и е на страната на украинския народ, само че не се отхвърля от издръжката и заплатите, които Министерски съвет отпуска всеки месец на БПЦ. Така митрополитът се трансформира в
оръжие на съветската хибридна война против България
и доста рисков агитатор на путинизма, промивайки мозъците и съзнанието на вярващите посредством обърканите си персонални политически възгледи.
Действията на Данаил напълно не са изненада за българското духовенство и богомолците. Житието му е построено на основата на сляпо русофилство и православен фанатизъм, които нямат нищо общо с учението на Спасителя.
В началото на духовната си кариера Данаил се оказва директен очевидец на физическото ликвидиране на свещеник Стефан Камберов, канонизиран по-късно за „ страдалец “ от Алтернативния синод. По-късно с протекциите на тогавашния президент на страната - Георги Първанов, е изпратен в Съединени американски щати като викарий на митрополит Йосиф, с цел да се прикрие и не помни връзката му с убийството. От българската общественост в Америка са безапелационни, че по време на дългия си престой там демонстративно е странял от българската диаспора, обвързвайки се с съветската емиграция.
Съвсем не е за подценява и фактът, че днешният православен маниак е израснал в Смолян в семейство на атеисти и върли комунисти. Баща му е съпричастен към Държавна сигурност и е бил началник на Народната милиция в Смолян, която е утвърждавала незаконната атеистична политика на Българска комунистическа партия.
След избирането му за Видински митрополит, Данаил се утвърди дружно с Гавраил Ловчански като
рупор на Руската черква у нас,
своеволно подхванал среща с съветския патриарх Кирил, без глоба от българския патриарх и Синода.
Състоянието на непрестанно болния и нефелен патриарх Неофит не извинява Светия синод за реакционните деяние на членовете му. Укорително е, че Патриаршията и Синодът до през днешния ден също не са изразили своя ясна позиция за съветската експанзия в Украйна, с изключение на подправените си апели за мир. Но до това безтегловно положение на Синода се стигна откакто през 2014 година Руската черква, посредством свои десарски кръгове съумя да конфигурира Герасим за основен секретар на Св. Синод.
Поведението на Данаил несъмнено би трябвало да бъде обект и на родното кантрарузнаване, в случай че то в действителност се бори с съветската хибридна война и мръсна путинска агитация, защитавайки националната сигурност.
Ето и цялостния текст на Окръжното на Данаил:
До
Всечестното свещенство на
Богоспасаемата Видинска епархия
Боголюбиви отци,
Благословението на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вас!
Във връзка с продължаващия боен спор в Украйна подсещаме за наше предходно предписание от 12 март, т.г., при отслужване на Светата Литургия да бъдат включвани особените прошения за мир във време на междуособни битки, раздори и безредия, от съответния раздел в Служебника, които с дребна редакция за съответния случай изпращаме приложени към това писмо.
Моля да имате старание за принасянето на тези прошения. Светата безкръвна жертва, която отслужваме е облик на жертвата, която Сам нашият Господ Иисус Христос принесе, като отдаде Себе Си за сбогуване греховете на индивидите, т.е. помиряването ни с Бога, за живота и спасението на света.
Всяка омраза и клане сред индивиди, за всеки един от които Господ е пролял Своята кръв провокира тъга в Църквата и у всеки разумен човек. Особено скръбно е когато тази омраза и клане е сред индивиди познали Бога, наши братя в Христа, православни християни.
Очевидно е, че пристрастеностите „ злоба, яд, неотстъпчивост, братоненавист и всички други пристрастености, които се намират в нас, от които произлизат всички крамоли, раздори, безредия и кръвопролития “ (прошения за мир) са взели връх и са причина за разпалването и непреставането на кръвопролитията в Украйна.
В никакъв случай не можем да кажем, че тези пристрастености се намират единствено в едната от воюващите страни, а в другата и в трети страни, свързани с спора, тези пристрастености липсват. Свидетелства за такава ненавист и омраза, стигаща до клане, в това число преди започването на военните дейности през февруари т.г., са изобилни и то преди всичко, отнасящи се за страната, която в този момент бива оневинявана.
Следователно, никой от участниците в спора не може да бъде оправдан за протичащото се и оневинен за сметка на другия.
В същото време, следим трендове за посяване на ненавист, отричане злоба, в това число в нашето общество към едната от воюващите страни, нарочвана за единствен и непровокиран агресор. В обществата на така наречен цивилизован свят се прокарват нови разграничителни линии сред тези, които безапелационно осъждат тази страна и тези, които приканват към почтен разговор и договаряния за мир сред враждуващите.
Ние се учудваме от заслеплението на тези, които осъждайки с лека ръка, явно бъркат, вършейки същото и в това време са уверени в личната справедливост, забравяйки думите на апостола: „ неизвиняем си, о дребосъче, какъвто и да си ти, който съдиш; тъй като с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, тъй като ти, който съдиш, вършиш същото “ (Рим. 2:1).
Обвиняваме в експанзия страната, чиято войска навлезе на територията на друга страна и прави там военни дейности, които водят да човешки жертви и опустошения. Но по какъв начин да назовем финансирането и осъществяването на подривна активност и осъществяването на прелом в същата Украйна от трета страна, при което страната причинител целеустремено провокира убийства, дадоха се почтени човешки жертви?
Нима убийствата от Майдана през 2014 година не тежат на съвестта на същите тези, които в този момент упрекват други в проливане на кръв? По силата на кои правила, кое интернационално право и в името на какво се извърши това?
Очевидно, в прорез с интернационалното законодателство и не в името на справедливостта и демокрацията, едно демократично определено държавно управление може да бъде свалено от власт посредством прелом от външна страна.
Питаме се, тези, които са организирали, платили и осъществили прелом (взел човешки жертви) в една страна, явно в прорез с интернационалните правила и всяка визия за правдивост, белким по-късно са престанали да организират своята политика в тази страна?
Очевидно е, че политиката на коварство, престореност, посяване ненавист, разпалване на омраза се води в Украйна надалеч преди месец февруари 2022 година
По този метод, през днешния ден като се поддаваме на обвинявания и наказание на набедената за провинен страна, сякаш търсейки правдивост и мир, не произнасяме ли присъда над себе си за същото в каквото упрекваме набедените?
Божият съд не е като човешкия съд (срв. Ис. 55:8).
Затова, като пазим себе си от попадане в зависимости от неистините, лъжите, страховете, лукавството, с които лукавият се пробва да улови индивидите, да ги отдалечи от Бога, да посее разделяне и вражди, да ги докара, не дай Боже, до самоунищожение и безконечна погибел, старателно се молим на Бога да даде мир в Украйна и в света, да елементарни греховете ни, да даде смирение, да изкорени враждата у враждуващите, да упокои починалите, да даде разтуха и излекуване у страдащите, да въдвори дълготраен, обективен за всички мир.
Още повече, дано проявим старание в молитвите си, тъй като както всички изпитваме върху себе си, спорът в Украйна не е местен - пострадали сме всички индивиди, които живеем по всички места в света. Нека се молим Бог да даде мъдрост и у нашите държавници за миролюбив дух и възпиране от присъединяване във войната под каквато и да е форма!
Господ Иисус Христос, Който с плътта Си унищожи враждата и Който сътвори в Себе Си от двата народа (езичници и иудеи) един нов човек и в едно тяло помири двата народа с Бога посредством кръста, дано бъде с всички нас – близки и далечни и въдвори измежду нас Своя мир, та посредством Него да имаме достъп до Отца, в единия Дух (срв. (Еф 2:14–18) – Един Бог покланяем в Троица, Комуто популярност и великолепие во веки веков, амин!
Ваш молитствовател пред Христа,
+Видински митрополит Даниил
Копие от страницата на митрополията
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ