Децата ни растат пристрастени
Децата порастват в мощно пристрастяваща среда – пред екраните на компютъра, телефона, таблета. Тази среда също по този начин е доста по-привлекателна от действителността, която неведнъж се възприема от подрастващите като глупава и скучна. Родители, другари, съученици, даже всевъзможен вид играчки внезапно стават безинтересни в съпоставяне със заниманията и разнообразието, които предлага интернет пространството.
В сходни цифрови времена да си родител, е все по-голямо предизвикателство. Трябва да намерим златната среда – по какъв начин вярно да направляваме детето си по този начин, че да не го отблъскваме от себе си и в същото време да му помогнем да откри салдото сред времето пред екраните и занимания офлайн. Тук е мястото да отбележим, че и ние, възрастните, се борим с намирането на същия баланс. Затова като родители не трябва да забравяме, че образецът, който даваме на децата си, е най-важният урок.
Ако ние самите не разлистваме книга, а прекарваме цялото си свободно време с взор, забит в телефона, то по какъв начин бихме могли да чакаме друго държание от децата си?
Колко мъчно е? Предизвикателство ли е? Абсолютно да! Въпреки това е изцяло постижимо и допустимо, стига да поставим старания и да проумеем, че това е пътят към здравословния метод на живот, към триумфа и щастието.
Можем да стартираме с нещо просто: да въведем предписание никакви екрани, когато фамилията сяда на масата. Защо не стартираме от през днешния ден?
