Дебаркирането на съюзниците в Нормандия през лятото на 1944 г.

Дебаркирането на съдружниците в Нормандия през лятото на 1944 година може да се назова най-трагичната страница в историята на американската войска. Въпреки обстоятелството, че немската отбранителна линия „ Атлантическа стена “ по този начин и не била приключена, десантът на брега бил белязан от колосални загуби на жива мощ и военна техника. Немският картечар, с прякор „ Чудовището от Омаха “, се трансформирал в една от злокобните митове на този епизод от Втората международна война.

Поради неналичието на време и запаси, които германците изпитвали от ден на ден и повече с всеки минал месец на войната, построяването на непрекъсната линията от укрепления „ Атлантическа стена “ се трансформирала в издигане на обособени бетоннови замъци. Германците ги наричали „ Гнезда на съпротивата “ и на всяко давали име, състоящо се от двете букви WN и сериен номер.

В бранша на нашествието, който имал кодовото име „ Омаха Бийч “, се намирали опорните пунктове от WN-60 до WN-74 и точно тук се развили най-трагичните събития по крайбрежието. Тук през цялото време всичко се объркало. Корабната артилерия трябвало да потиска огневите точки на съперника, само че работела извънредно едва по задачите, причинявайки минимални вреди.

След това подвели английските и американските бомбардировачи, заради мъглата те пуснали смъртоносния си товар около немските укрепления. Но най-лошото не било това, а отвратителната подготовка на самото дебаркиране. От 32-та танка-амфибия „ Шерман “, 27 незабавно потънали и били окончателно изгубени.

След това пристигнал редът на бойците – те започналиа да падат на дълбочина повече от 2 метра, тъй че първите жертви в бранша „ Омаха Бийч “ се появили още преди нацистите да открият огън. Носейки оръжия и муниции, бойците просто се удавили в морето покрай брега.

Именно в този драматичен миг се задействали немските картечници, удряйки нагазилите водата до гърди американски бойци. По-късно капитан Ричард Мерил, рейнджър от 2-ри батальон, си спомня момента по следния метод:

„ Бях първият, който слезе. Седмият боец, също като мен, скочи на брега, без да бъде засегнат. А всички останали сред нас бяха убити: двама бяха убити, трима бяха ранени. Ето какъв брой е значимо да имаш шанс. “

Войниците от 5-ти корпус на 1-ва американска войска, които имали шанса да стигнат живи до плажа, попаднали под обстрел от барикада WN-62, в което младият ефрейтор Хайнрих Северло служил като картечар. Втора година взел участие във войната, само че преди този момент в никакъв случай не се бил включвал в съществени борби. През 1942 година, когато момчето още не било навършило 20 години, било призовано да служи в 19-и лек артилерийски авариен дивизион в Хановер-Ботфелд.

След това Хайнрих служил във Франция, изпълнявайки обикновените отговорности на мотоциклетен пощальон в една от пехотните дивизии на Вермахта. През 1943 година Северло е изпратен на насилствен труд поради дългия си език – разсъжденията на младия пощальон пред някои от началствата изглеждали политически незрели и рискови.

Но Хайнрих не бил основан да копае окопи и отбранителни уреди – скоро се разболял тежко и бил изпратен в болница. Оттам младият боец се завърнал не в пропитите с кръв окопи на Източния фронт, а на брега на Нормандия, където било умерено, а службата била по-скоро като почивка. Но това не било за дълго – съюзническата интервенция „ Оверлорд “ трансформирала безкрайните безлюдни плажове в същински пъкъл на земята.

Когато почнало дебаркирането, Хайнрих разполагал с картечница MG 42, с прякор „ Косторез “ и „ Хитлеров трион “, както и две карабини Kar 98K. На 6 юни 1944 година Северло видял с смут от малката врата на огневата си точка, че тъкмо пред неговия WN-62 стартира всеобщо дебаркиране на  противников войски.

„ Хиляди американски бойци започнаха постепенно да се придвижват към плажа пред нашата бойна огнева единица. В този миг в залива настъпи цялостна тишина, не бе изстрелян нито един изстрел. Всичко беше толкоз умерено, толкоз проведено, че като че ли просто правеха някакви извършения … Тези хора приличаха на нищо не подозиращи агнета, които отиваха на заколение. “

Така Северло си припомнил този миг десетилетия по-късно на срещи с публицисти. Когато дистанцията до десантните шлепове на американците било понижено до няколкостотин метра и вратите на рампата почнали да се отварят и да пускат първите бойци, оберлейтенантът Бернхард Фреркинг, който оглавявал подразделението на Хайнрих, дал заповед да се открие огън.

„ Те бяха на една ръка разстояние пред мен. Ясно видях пръските от патроните и изплашените лица на вражеските бойци, изкривени от смут. Трябваше да опитвам малко с първия, с цел да схвана по какъв начин да ги уцелвам от първия път, само че по-късно стана по-лесно. Изчаках да се отворят вратите на останалите шлепове за дебаркиране, с цел да пуснат нова порция сиви фигурки, и започнах да изстрелвам непосредствено в отвора на рампата … И въпреки всичко, някои имаха шанса да изпълзят по мокрия пясък. Те се втурваха, пълзяха и се опитваха по всякакъв метод да намерят заслон зад труповете на своите мъртви приятели, които към този момент бяха напълнили целия плаж. Но конусовидните патрони от диаметър 7,92 от моя MG 42 елементарно можеха да пробият всяко месо … “

Това е фрагмент от записките на Северло, в които той разказва началото на тази продължителна борба. Отначало броят на убитите стигнал до десетки, след това до стотици, а по-късно картечарят почнал да губи чувството си за време и действителност. Пръстите му се свивали, лицето му изгаряло от топлината, предавана от цевта на адската му машина, а рамото му било подуто като възглавница.

В рамките на няколко часа от борбата Ханс Северло употребявал всичките 12 хиляди патрона за картечницата и 400 патрона за карабината, които били разполагаем. Плажът пред позицията му бил затрупан с съвсем непрестанен пласт от мъртви и ранени, а телата на първите му жертви към този момент били отнесени в намерено море от вълните.

Но тази борба, както и всяка друга, завършила. Северло имал шанс – той бил измежду дребното оживели от своето барикада и се отдръпнал в село Колевил-сюр-Мер, където се намирало прилежащото барикада WN-63. Тук той, с няколко други бойци и офицери, бил хванат от американците.

По време на разпит Хайрих споделил името си, само че благоразумно замълчал за продуктивната си работа на „ Омаха Бийч “. Затова картечарят, дружно с други бойци, е изпратен в Съединени американски щати, където работил като берач на памук и картофи в Мисисипи.

През 1947 година Хайнрих е изпратен в Англия, а оттова е изпратен вкъщи в родния си град Мецинген. Бившият боец на Вермахта мълчал за ролята си в борбите за нормандското крайбрежие до 1960 година, когато ориста го събрала с писателя Пол Карел, някогашния оберщурмбанфюрер на Секретен сътрудник Пол Шмид.

С някогашния си сподвижник Северло споделил и неговата история била включена в книгата на Карел за борбите за Нормандия. Но този опус на някогашния нацист не спечелил публичното внимание и никой не си спомнил за Северло. Така Хайнрих живял умерено кат елементарен недодялан бюргер до 1984 година, когато взема решение да даде изявление на американски публицисти, подготвящи програмата за 40-годишнината от десанта на съдружниците.

Разговорът с представителите на пресата траял съвсем четири часа, през което време Хайнрих Северло освен описал всички детайлности от това кърваво кръвопролитие, само че и показал броя на жертвите – към 2000. Скоро изявлението било излъчено по канал ABC и някогашния ефрейтор от Вермахта незабавно се трансформирал в звезда.

Той бил канен на шоута и срещи, бил интервюиран, бил ненавиждан и му се възхищавали. Всичко било тъкмо както се случва нормално в обществото, когато открият някой сериен палач или палач. Говорейки за единствената си борба, Северло постоянно желал амнистия от тези, на които донесъл тъга и изразявал откровено страдание. В същото време било ясно, че немецът  е поласкан от такова внимание и от прякора „ Чудовището от Омаха “, който му бил даден от алчни за гръмки изречения кореспонденти.

През 2000 година Хайнрих Северло разгласява книга с записки. Популярността му ненапълно избледняла, само че той към момента бил наложителен участник в срещите на английските и американските ветерани от десанта в Нормандия. Картечарят, умъртвил 2000 американци, умира през 2006 година на 82-годишна възраст в един от домовете за възрастни хора в град Лачендорф.

Накрая би трябвало да се каже, че доста историци и военни специалисти слагат под въпрос историята на Северло за 2000 убити десантчици. Според осведомени, това е невероятно, даже като се вземат поради отличните механически характерности на картечницата MG 42. Не би трябвало да забравяме, че Хайнрих не е бил професионален картечар и за пръв път се е сблъскал с това оръжие малко преди първата и последната си борба.

Автор: Десислава Михалева