Сипват жлъч. Как ромска активистка уличи ВМРО в дискриминация
Държавна комисия отсъжда, че цялостен раздел на уеб страницата на Вътрешна македонска революционна организация е дискриминационен. Въпреки това тя не задължава партията да го отстрани. Защо институциите хронично не съумяват да глобяват дискриминирането?
Годината е 2021. Тогава Лиляна Ковачева попада на публикации, оповестени на уеб страницата на една от ръководещите по това време партии – Вътрешна македонска революционна организация . Те са събрани в обособен раздел, озаглавен „ Циганският въпрос “, и изобилстват от тирада на омразата. Те внушават, че всички роми имат вродено незаконно държание, съпоставят хората от малцинството с ходещи „ биологични бомби “, които сеят инфекциозни болести, и оферират „ решение “ на „ циганския въпрос “ с „ оръжие “.
Ковачева, която е от ромски генезис, е възмутена. Чувства се и персонално наранена – тъй като не счита себе си за нарушител и тъй като цялостен живот поставя старания да вкара повече деца от общността в учебно заведение, с цел да „ реши “ казуса посредством обучение.
Затова взема решение да подаде тъжба пред Комисията за отбрана от дискриминация (КЗД). Точно две години по-късно комисията излезе с решение. Преди дни стана ясно, че съгласно КЗД публикациите в раздела съставляват дискриминация, неразрешена от закона, за което комисията постанова санкция в размер от 1000 лева на Вътрешна македонска революционна организация и задължава партията да не позволява повече сходни материали.
Но това решение, което Вътрешна македонска революционна организация към момента може да апелира, не е цялостен триумф за Ковачева. Никъде в него не е записано, че партията би трябвало да отстрани въпросните текстове от уеб страницата си. Към момента на издание на този материал те към момента са налични.
Случаят идва и на фона на изборното отношение на институцииите към дискриминационната тирада и речта на ненавист. Според специалисти, с които Свободна Европа беседва, изключително българската прокуратура, само че и българските съдилища към момента изпитват съществени компликации да разпознават такива действия. А когато дискриминационното говорене остава без глоба, то се трансформира в норма.
Какво написа в публикациите на уеб страницата на Вътрешна македонска революционна организация
Лиляна Ковачева работи в областта на образованието повече от 40 години. Била е учителка, директорка, управлявала е Центъра за просветителна интеграция към Министерство на образованието.
В жалбата си пред КЗД тя изброява разнообразни образци от публикациите на уеб страницата на Вътрешна македонска революционна организация, които за нея са унизяващи. Освен че манипулативно внушават, че всички хора от ромски генезис са с незаконни пристрастености, материалите включват и заглавия, които предизвикват към принуждение („ Без оръжие няма да стане “, „ Битовата циганска престъпност може и ще бъде пречупена единствено с желязна ръка “„ Тия животни би трябвало да бъдат избити до крайник! ”).
Към 4 юни, когато Ковачева подава жалбата си, публикациите от този тип са общо 234 на брой. Писани са от разнообразни създатели, огромна част от които са са някогашни или сегашни политически дейци на Вътрешна македонска революционна организация – като Ангел Джамбазки, Карлос Контрера, Искрен Веселинов или настоящия водач на „ Възраждане “ Костадин Костадинов , чиято политическа кариера включва и Вътрешна македонска революционна организация.
Партията участваше в общо държавно управление с ГЕРБ като част от обединението " Обединени патриоти " сред 2017 година и 2021 година и материлаите са оповестени в това число и през това време.
„ Тези материали основават раздори, пишат се неща, които не дават отговор на истината “, споделя Лиляна Ковачева пред Свободна Европа.
„ Не споделям, че ромите са идеални и че няма проблеми. Но те не се вземат решение по този начин, като обвиняваш цяла една група. Назовава се името на нарушителя и в случай че е нарушител, да си получи наказването. Аз не пазя нарушители, само че аз самата не съм такава и не искам да ме афишират за такава. Цял живот съм си плащала налозите, къщата ми е законна и когато ме назовават по този начин, и то от най-високите етажи на властта, аз няма по какъв начин да го премълча “, прибавя тя.
Какво отсъжда КЗД
Именно такова е и заключението на КЗД, съгласно която слагането на цяла група под общ знаменател и представянето ѝ по „ унизяващ “ метод съставлява дискриминация, неразрешена от закона. Затова и жалбата на Ковачева е призната за основателна.
Освен това оттова отсъждат и че формулировката на името на раздела – „ Циганският въпрос “ – сама по себе си също съставлява дискриминационен „ тормоз “. Това име в действителност е аналогично с нацисткия термин „ еврейския въпрос “ . По времето на Холокоста опитът за „ дефинитивно решение на еврейския въпрос “, дефиниран по този метод от идеолозите на нацизма, води до гибелта на шест милиона евреи.
Въпреки че от Вътрешна македонска революционна организация пробват да аргументират антиромското наличие, като се базират на правилата за независимост на словото и независимост на изложение, от КЗД отхвърлят доводите им. В решението си комисията показва, че този принцип не е използван, тъй като „ расизмът не може да бъде оневинен с каквито и да е цели - нито с правото на независимост на изложение, нито с политически дискурс или с някаква висока социална или обществена значителност “.
Отсъждането на КЗД обаче не е дефинитивно и може да бъде обжалвано. Свободна Европа изпрати въпрос до партия Вътрешна македонска революционна организация, в това число за това дали ще апелира решението, само че оттова не дадоха отговор.
Избирателното правоприлагане
Въпреки че постанова санкция на партията и я задължава да „ предприеме ограничения с оглед отбягване и недопускане “ на сходни изявления, КЗД не задължава Вътрешна македонска революционна организация да смъкна от уеб страницата си всички тези публикации, които преди този момент е намерила за проблематични. Затова и Ковачева и правният екип от Българския хелзинкски комитет (БХК), който ѝ оказва помощ с жалбата, обмислят дали да подхващат спомагателни стъпки.
„ Какъв е резултатът, откакто не ги задължават да ги махнат? Това са смешни работи “, споделя Ковачева. По думите ѝ трябват по-сериозни ограничения, тъй като „ 1000 лева не могат да спрат такива хора да сипват ненавист и да настройват срещу “.
Според Радослав Стоянов от БХК обаче решението е триумф, без значение от това, че е не напълно приемливо. Той споделя, че то е измежду дребното отсъждания против политически субекти за дискриминация. По думите му то идва на фона на дългогодишни съществени проблеми в правоприлагането във връзка с дискриминационната тирада и речта на ненавист.
В тази област българският закон прави разлика сред двете съгласно тежестта на действието. Чл. 162 от Наказателния кодекс (НК) глоби по-тежките случаи. Той приказва за „ език на омразата “ и планува наказване отнемане от независимост от 1 до 4 години и санкция от 5000 лева до 10 000 лева В останалите случаи е използван Законът за отбрана от дискриминация (ЗЗД), който планува по-леки, административни наказания, както да вземем за пример при жалбата на Ковачева – санкция от 1000 лева и наставление партията да заобикаля бъдещи сходни изявления.
Въпреки тежките действия в България член 162 от Наказателен кодекс се употребява извънредно рядко от българската прокуратура. Вероятно първият път, в който текстът е прилаган, е през 2008 година, когато водачът на националистическата партия „ Атака “ Волен Сидеров осъжда мъж от ромски генезис. Сидеров го осъжда за това, че мъжът е подбуждал към расова ненавист, като е разпространявал листовки в ромската махала, „ изобличаващи водача на „ Атака “ като зложелател на ромите в България “.
За сметка на това българските съдилища по този начин и не виждат проблем в говоренето на самия Сидеров. В тази връзка през 2021 година Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург, в които той приказва за „ цигански гнет “, „ циганизация “, както и че „ в България има расова, етническа дискриминация на българите от циганския етнос “.
Така по думите на Радослав Стоянов досега няма нито един български политик, който да е бил наказан по текстовете от Наказателен кодекс за език на омразата. Решения има само по другите текстове от Закон за задълженията и договорите, предвиждащи единствено административни наказания – като да вземем за пример отсъждането на Върховния административен съд (ВАС) против някогашния вицепремиер и водач на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов . Върховен административен съд дискриминационно по отношение на ромския етнос, и анулира предходните оправдателни решения на КЗД и АССГ.
По думите на Радослав Стоянов в тази ситуация със публикациите на уеб страницата на Вътрешна македонска революционна организация глобите по Наказателен кодекс не са били използвани, само че е значимо да се знае, че в доста други случаи българската прокуратура отхвърля да признава дискриминирането и да ползва въпросните текстове.
„ Прокуратурата има съществени проблеми с разпознаването на расизъм, хомофобия и други дискриминационни феномени. Трудно е да се каже дали не ги разпознава заради липса на сензитивност или от отвращение да ги признае “, разяснява Стоянов.
Защо е значимо да има глобени обществени фигури
Според Теодора Крумова обаче, специалист в център „ Амалипе “, санкционирането на езика на омразата, изключително когато той идва от обществени фигури, е извънредно значимо. По думите ѝ редица демонстрират, че настройките на огромна част от обществото към ромите не са крайни, само че се въздействат доста от сходен вид обществено говорене. Те демонстрират, че в интервала след 2007 година и изключително след 2013 година се е нараснало антиромското говорене, а по едно и също време с това съществено се е влошило и отношението по отношение на малцинството.
„ Ние го виждаме директно в работата си. [Публичното говорене] въздейства на отношението на учители, здравни служащи, обществени служащи “, споделя Крумова.
Затова и тя вижда сполучливата тъжба на Ковачева като „ знакова победа “.
„ Защото би трябвало да се каже ясно и изрично, че такова говорене е неприемливо. Когато то звучи отвред, от тв приемника, от обществените медии и то не е глобено, хората стартират да го одобряват като обикновено “, споделя Крумова.
Годината е 2021. Тогава Лиляна Ковачева попада на публикации, оповестени на уеб страницата на една от ръководещите по това време партии – Вътрешна македонска революционна организация . Те са събрани в обособен раздел, озаглавен „ Циганският въпрос “, и изобилстват от тирада на омразата. Те внушават, че всички роми имат вродено незаконно държание, съпоставят хората от малцинството с ходещи „ биологични бомби “, които сеят инфекциозни болести, и оферират „ решение “ на „ циганския въпрос “ с „ оръжие “.
Ковачева, която е от ромски генезис, е възмутена. Чувства се и персонално наранена – тъй като не счита себе си за нарушител и тъй като цялостен живот поставя старания да вкара повече деца от общността в учебно заведение, с цел да „ реши “ казуса посредством обучение.
Затова взема решение да подаде тъжба пред Комисията за отбрана от дискриминация (КЗД). Точно две години по-късно комисията излезе с решение. Преди дни стана ясно, че съгласно КЗД публикациите в раздела съставляват дискриминация, неразрешена от закона, за което комисията постанова санкция в размер от 1000 лева на Вътрешна македонска революционна организация и задължава партията да не позволява повече сходни материали.
Но това решение, което Вътрешна македонска революционна организация към момента може да апелира, не е цялостен триумф за Ковачева. Никъде в него не е записано, че партията би трябвало да отстрани въпросните текстове от уеб страницата си. Към момента на издание на този материал те към момента са налични.
Случаят идва и на фона на изборното отношение на институцииите към дискриминационната тирада и речта на ненавист. Според специалисти, с които Свободна Европа беседва, изключително българската прокуратура, само че и българските съдилища към момента изпитват съществени компликации да разпознават такива действия. А когато дискриминационното говорене остава без глоба, то се трансформира в норма.
Какво написа в публикациите на уеб страницата на Вътрешна македонска революционна организация
Лиляна Ковачева работи в областта на образованието повече от 40 години. Била е учителка, директорка, управлявала е Центъра за просветителна интеграция към Министерство на образованието.
В жалбата си пред КЗД тя изброява разнообразни образци от публикациите на уеб страницата на Вътрешна македонска революционна организация, които за нея са унизяващи. Освен че манипулативно внушават, че всички хора от ромски генезис са с незаконни пристрастености, материалите включват и заглавия, които предизвикват към принуждение („ Без оръжие няма да стане “, „ Битовата циганска престъпност може и ще бъде пречупена единствено с желязна ръка “„ Тия животни би трябвало да бъдат избити до крайник! ”).
Към 4 юни, когато Ковачева подава жалбата си, публикациите от този тип са общо 234 на брой. Писани са от разнообразни създатели, огромна част от които са са някогашни или сегашни политически дейци на Вътрешна македонска революционна организация – като Ангел Джамбазки, Карлос Контрера, Искрен Веселинов или настоящия водач на „ Възраждане “ Костадин Костадинов , чиято политическа кариера включва и Вътрешна македонска революционна организация.
Партията участваше в общо държавно управление с ГЕРБ като част от обединението " Обединени патриоти " сред 2017 година и 2021 година и материлаите са оповестени в това число и през това време.
„ Тези материали основават раздори, пишат се неща, които не дават отговор на истината “, споделя Лиляна Ковачева пред Свободна Европа.
„ Не споделям, че ромите са идеални и че няма проблеми. Но те не се вземат решение по този начин, като обвиняваш цяла една група. Назовава се името на нарушителя и в случай че е нарушител, да си получи наказването. Аз не пазя нарушители, само че аз самата не съм такава и не искам да ме афишират за такава. Цял живот съм си плащала налозите, къщата ми е законна и когато ме назовават по този начин, и то от най-високите етажи на властта, аз няма по какъв начин да го премълча “, прибавя тя.
Какво отсъжда КЗД
Именно такова е и заключението на КЗД, съгласно която слагането на цяла група под общ знаменател и представянето ѝ по „ унизяващ “ метод съставлява дискриминация, неразрешена от закона. Затова и жалбата на Ковачева е призната за основателна.
Освен това оттова отсъждат и че формулировката на името на раздела – „ Циганският въпрос “ – сама по себе си също съставлява дискриминационен „ тормоз “. Това име в действителност е аналогично с нацисткия термин „ еврейския въпрос “ . По времето на Холокоста опитът за „ дефинитивно решение на еврейския въпрос “, дефиниран по този метод от идеолозите на нацизма, води до гибелта на шест милиона евреи.
Въпреки че от Вътрешна македонска революционна организация пробват да аргументират антиромското наличие, като се базират на правилата за независимост на словото и независимост на изложение, от КЗД отхвърлят доводите им. В решението си комисията показва, че този принцип не е използван, тъй като „ расизмът не може да бъде оневинен с каквито и да е цели - нито с правото на независимост на изложение, нито с политически дискурс или с някаква висока социална или обществена значителност “.
Отсъждането на КЗД обаче не е дефинитивно и може да бъде обжалвано. Свободна Европа изпрати въпрос до партия Вътрешна македонска революционна организация, в това число за това дали ще апелира решението, само че оттова не дадоха отговор.
Избирателното правоприлагане
Въпреки че постанова санкция на партията и я задължава да „ предприеме ограничения с оглед отбягване и недопускане “ на сходни изявления, КЗД не задължава Вътрешна македонска революционна организация да смъкна от уеб страницата си всички тези публикации, които преди този момент е намерила за проблематични. Затова и Ковачева и правният екип от Българския хелзинкски комитет (БХК), който ѝ оказва помощ с жалбата, обмислят дали да подхващат спомагателни стъпки.
„ Какъв е резултатът, откакто не ги задължават да ги махнат? Това са смешни работи “, споделя Ковачева. По думите ѝ трябват по-сериозни ограничения, тъй като „ 1000 лева не могат да спрат такива хора да сипват ненавист и да настройват срещу “.
Според Радослав Стоянов от БХК обаче решението е триумф, без значение от това, че е не напълно приемливо. Той споделя, че то е измежду дребното отсъждания против политически субекти за дискриминация. По думите му то идва на фона на дългогодишни съществени проблеми в правоприлагането във връзка с дискриминационната тирада и речта на ненавист.
В тази област българският закон прави разлика сред двете съгласно тежестта на действието. Чл. 162 от Наказателния кодекс (НК) глоби по-тежките случаи. Той приказва за „ език на омразата “ и планува наказване отнемане от независимост от 1 до 4 години и санкция от 5000 лева до 10 000 лева В останалите случаи е използван Законът за отбрана от дискриминация (ЗЗД), който планува по-леки, административни наказания, както да вземем за пример при жалбата на Ковачева – санкция от 1000 лева и наставление партията да заобикаля бъдещи сходни изявления.
Въпреки тежките действия в България член 162 от Наказателен кодекс се употребява извънредно рядко от българската прокуратура. Вероятно първият път, в който текстът е прилаган, е през 2008 година, когато водачът на националистическата партия „ Атака “ Волен Сидеров осъжда мъж от ромски генезис. Сидеров го осъжда за това, че мъжът е подбуждал към расова ненавист, като е разпространявал листовки в ромската махала, „ изобличаващи водача на „ Атака “ като зложелател на ромите в България “.
За сметка на това българските съдилища по този начин и не виждат проблем в говоренето на самия Сидеров. В тази връзка през 2021 година Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург, в които той приказва за „ цигански гнет “, „ циганизация “, както и че „ в България има расова, етническа дискриминация на българите от циганския етнос “.
Така по думите на Радослав Стоянов досега няма нито един български политик, който да е бил наказан по текстовете от Наказателен кодекс за език на омразата. Решения има само по другите текстове от Закон за задълженията и договорите, предвиждащи единствено административни наказания – като да вземем за пример отсъждането на Върховния административен съд (ВАС) против някогашния вицепремиер и водач на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов . Върховен административен съд дискриминационно по отношение на ромския етнос, и анулира предходните оправдателни решения на КЗД и АССГ.
По думите на Радослав Стоянов в тази ситуация със публикациите на уеб страницата на Вътрешна македонска революционна организация глобите по Наказателен кодекс не са били използвани, само че е значимо да се знае, че в доста други случаи българската прокуратура отхвърля да признава дискриминирането и да ползва въпросните текстове.
„ Прокуратурата има съществени проблеми с разпознаването на расизъм, хомофобия и други дискриминационни феномени. Трудно е да се каже дали не ги разпознава заради липса на сензитивност или от отвращение да ги признае “, разяснява Стоянов.
Защо е значимо да има глобени обществени фигури
Според Теодора Крумова обаче, специалист в център „ Амалипе “, санкционирането на езика на омразата, изключително когато той идва от обществени фигури, е извънредно значимо. По думите ѝ редица демонстрират, че настройките на огромна част от обществото към ромите не са крайни, само че се въздействат доста от сходен вид обществено говорене. Те демонстрират, че в интервала след 2007 година и изключително след 2013 година се е нараснало антиромското говорене, а по едно и също време с това съществено се е влошило и отношението по отношение на малцинството.
„ Ние го виждаме директно в работата си. [Публичното говорене] въздейства на отношението на учители, здравни служащи, обществени служащи “, споделя Крумова.
Затова и тя вижда сполучливата тъжба на Ковачева като „ знакова победа “.
„ Защото би трябвало да се каже ясно и изрично, че такова говорене е неприемливо. Когато то звучи отвред, от тв приемника, от обществените медии и то не е глобено, хората стартират да го одобряват като обикновено “, споделя Крумова.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ