Дълбоко в планинските гори на Югоизточна Азия се крие хилядолетна

Дълбоко в планинските гори на Югоизточна Азия се крие хилядолетна тайнственост, която едвам неотдавна стартира да се разкрива от актуалните проучвания.

Повече от 100 загадъчни 1000-годишни солидни каменни делви, станали известни и като делвите на гибелта, са открити на 15 разнообразни места в Лаос. Макар да се счита, че в миналото са били употребявани за погребение на мъртвите, никой не знае сигурно тяхната първична цел или нещо за хората, които са ги основали.

Тези нови обекти в действителност са били посещавани единствено от инцидентни ловци на тигри. Сега ние ги преоткрихме, надяваме се да изградим ясна картина за тази просвета и по какъв начин тя се е отнасяла към своите мъртви, сподели водещият на най-новата изследователска задача, която и желае да разгадае загадката, Николас Скопал.

Но за какво тези обекти са определени за последното място за отмора на мъртвите, към момента е мистерия. Освен това нямаме доказателства, че този район е бил населяван, когато делвите на гибелта са били сложени там, прибавя археологът Дъгалд О'Райли – също участник в задачата.

Изследователите от Австралийския народен университет са разкопали общо 137 каменни делви, дружно със комплицирано издълбани дървени дискове, сложени към тях, за които се счита, че са били употребявани като погребални маркери. Но някои от тези дискове били сложени с лицето надолу, давайки спомагателна конспирация към мистерията.

Декоративната дърворезба е относително рядко срещана в зоните на делвите и не знаем за какво някои дискове имат скотски облици, а други имат геометричен дизайн, споделя О'Райли.

Наред с делвите са открити артефакти от желязната ера като декоративна керамика, стъклени мъниста, стоманени принадлежности и други принадлежности, употребявани за разработване на облекло.

Любопитно е, че са открити дребни делви, които наподобяват на гигантските модели, само че са направени от глина. Бихме желали да знаем за какво тези хора са правили умалени модели на същите съдове, в които са поставяли своите мъртви, сподели О'Райли.

Археолозите означават, че откритието води до по-голямо схващане за това, което съгласно тях са погребални буркани. Те също споделят, че този метод на заравяне е имал по-голям обсег на разпространяване, в сравнение с се смяташе преди.

Виждали сме сходни мегалитни буркани в Асам в Индия и в Сулавеси в Индонезия, тъй че бихме желали да проверяваме вероятни връзки в праисторията сред тези разнообразни райони, споделя О'Райли.

Смята се, че този метод на заравяне, в каменни делви, е практикувано още през 900 година пр.н.е. и е траял до 17-ти век. Доказателствата за такива погребения има от Индия и Индонезия до Ливан, Филипините и Египет. Мъртвите били погребвани в огънато състояние, като в съдовете се поставяли разнообразни предмети от бита.

Въпреки че характерните практики варират от просвета към просвета, нормално се счита, че погребенията в делви са били употребявани като форма на вторично заравяне. В доста антични култури гибелта се преглежда като еволюционен преход от живите към мъртвите.

За да спазят тази традиция, телата на умрелите били изложени скоро след гибелта, тъй че членовете на фамилията да могат да следят процеса на разложение. След известно време тялото бивало поставяно в делва и заровено в земята.