Един ден в Палермо
Да се опише Палермо с една дума, да се откри онази, която отразява духа и вибрациите на този град, е съществено тестване за всеки литературно изкушен човек. Каквото и да се каже, рискува да е правилно, без да е задоволително – остарял, благороден, вселенски, живописен, европейски, замърсен, ориенталски, туристически, цветен, мистериозен, доста замърсен (понякога) и така нататък Думата ожулен като че ли събира много други, без да изчерпва уникалността и достолепието на града. Не единствено поради олющените фасади, а поради гъделичкащия любознанието намек за трагични и оставили трайни следи събития.
Може да е сложен за разказване, само че е елементарен за разглеждане, най-малко онази част, която притегля туристи. Позволява елементарно трупане на оня ресурс от усещания, който разрешава след това човек с израз на удовлетворение да каже: „ Видях Палермо “. Нека още тук отбележим, че в случай че сте с кола, по-добре е да я оставите на паркинг. Движението в Палермо става по лични, неразбираеми правила и за вас може да е неприятно тестване.
От площада пред гарата потеглят няколко булеварда и е значимо кой ще изберете. Ако тръгнете по десния (защото Господ не обичал левите пътища), ще ви води до пристанището – шестетажни круизни кораби, яхти, контейнеровози, звук и блъсканица. Общо взето маршрутът е отегчителен, в случай че корабите не са ви пристрастеност.
Другите направления несъмнено оферират повече за окото и духа. По „ Виа Рома ” ще се насочите към сърцето на града по огромен централен бул. със остарели и по-нови здания. Магазини, заведения за хранене, хотели, кафенета, офиси на банки – банален пейзаж на огромен европейски град. Ако обаче тръгнете наляво, след стотина метра ще се озовете в долния завършек на улица „ Макуеда ” – артерия към туристическото сърце на Палермо.
В тази част има привнесен ориенталски образ измежду заварения барок и неокласицизъм. Арабски заведения за хранене, дюнерджийници, магазини и кафенета, пред които в летните следобеди на столове с лице към витрините седят чорбаджиите, потраквайки броеници, а към тях щъкат по три-четири хлапета и забулената им майка.
Доминират аромати на куркума, кардамон
и загрято къри.
Постепенно улицата придобива по-европейски тип с красиви остарели здания с обилни барокови фасади, патинирани от времето и с позапуснат тип. След към 200 м вдясно е красивият площад „ Преторио “. Пространството е затворено от дворците „ Палацо Преторио “, „ Палацо Бонокоре “ и църквата „ Св. Екатерина “. Същинската атракция е фонтанът, най-големият в Палермо и с прекомерно забавна история. Известен е и като шадраван на срама (Fontana della Vergogna). Строен е през 1554 година за резиденцията на флорентински аристократ, само че след гибелта му наследниците го продали на общината в Палермо и през 1581 година цялата структура с 48 митологични фигури от бял мрамор посредством комплицирана логистика пристигнала на новото място. По пътя някои елементи се изгубили и се наложили известни промени. Тъй като фигурите в композицията били напълно голи, това мощно смутило локалното консервативно общество. Което изяснява и името му.
Наблизо е дребният кръговиден площад Quattro canti (четирите кьошета), обкръжен от четири красиви здания с обилно орнаментирани фасади, с по две скулптурни фигури и фонтан към всяка. Тук царува непрекъснато раздвижване измежду музика и песни. Сякаш хората пробват да изразят насладата си, че са в Италия, освен това в Сицилия, и то в Палермо. Доза нюанс прибавят файтоните и рикшообразните моторетки с открити кабинки.
На 23 май тук беше сложена съвременна творба на художника Арканджело Сасолино – бял екскаватор върху също по този начин бял бетонен фундамент, който багерът разрушава. Тъй като появяването й беше обвързвана с 30-годишнината от убийството на магистратите Фалконе и Борсалино, подтекстът беше напълно транспарантен – даже когато мафията наподобява цялата в бяло, тя разрушава фундамента, върху който живее и се развива всяко общество. Между другото в цяла Сицилия годишнината беше маркирана с разнообразни събития – изложения, прожекции и други Убийството на двамата магистрати тогава раздруса цяла Италия и я извади от апатията по отношение на мафията, стотици мафиоти бяха вкарани зад решетките.
Тук „ Виа Макуеда ” пресича друга значима артерия – „ Виа Виторио Емануеле ”. Ако свиете по нея, след 200 или 300 м сте пред катедралата „ Успение Богородично ” – архитектурната звезда на Палермо. Строена е през XII век на мястото на тогавашна византийска черква, превърната през IX век в джамия. През идващите шест века е преустройвана неколкократно, с цел да доближи настоящето си величие
Пищната й орнаментация,
както и архитектурата, носи белези на арабско, норманско и византийско изкуство. Тук се съхраняват мощите на св. Розалия, настойничката на Сицилия. Тук са и гробниците на сицилианските крале.
Малко преди катедралата, на дребен площад с монумент на светец в средата, може да ви хване окото красива постройка с балкон, орнаменти по фасадата и вход под обилна арка. Това е Вилафранка – един от многото аристократични домове. Строена е през XVII в., а от 1752 година е в настоящия си тип. Тук съгласно паметна плоча на фасадата е преспивал Джузепе Гарибалди. Администраторката на музея обаче с леко намигане изясни, че къщите, за които това се твърди, са повече от нощувките му в Палермо. Впрочем стъпките на Гарибалди са грижливо документирани с длето върху камък на всички места в Западна Сицилия.
Улиците, водещи до тук, наподобяват като пешеходни, само че не са. Скоростта е лимитирана до 10 км/ч, обаче тя въобще не е съобразена с темперамента на италианците и непрекъснато щъкащата на моторетки и тротинетки разноцветна мигрантска юноша. Колите са по-предпазливи, само че май единствено конете с файтоните съблюдават тъкмо ограничаването. Тъй че известна нерешителност е мощно целесъобразна.
Мигрантската рецесия се е отразила на цяла Италия, само че в Палермо това е изключително очевидно. Докато пиех кафе на пл. „ Санта Ана ”, напълно наблизо наблюдавах по какъв начин длъгнест мигрант (с присъща бяла молитвена шапка) извади от чанта уредба и под звуците на прекомерно мощна музика от зурни стартира нещо като дервишки танц. Точно след 10 минути от прилежащите кафенета го изгониха. Събра си такъмите,
направи един шев сред масите
с вяра за някое евро и потегли да предлага шоуто си другаде. Някои, откакто понаучат италиански, съумяват да се интегрират в ресторантския отрасъл, строителство, търговия или земеделие, само че много други живеят в мизерия и с милостиня, изключително в случай че уменията им се изчерпват с нещо като дервишки танц.
Ако преди площадчето Quattro canti свиете по някоя от пресечките вляво или вдясно, ще се озовете в екзотичния и изящен град, прочут от чернобелите ленти на италианския неореализъм. Тук ще го видите пъстър. Тесни прави или криви улици с 4-5-етажни здания с олющени фасади и строени неразбираемо по кое време, само че очевидно в разнообразни времена. По текстурата на зидовете и обособени орнаменти археолог би могъл да разчете разнообразни столетия – Просвещение, Ренесанс, Късно и Ранно Средновековие, а някъде и Античност. Времената са писали на това място едно върху друго. Модерността се е отчела с графити. Прането по балконите прави картината жива, а моторетките, които непрекъснато изникват зад тила ви, тъкмо до момента в който гледате някоя забавна фасада, прибавят към чувството за живот и доза тревога.
Ако от „ Виа Макуеда “ свиете вляво, разходката из екзотичния Палермо ще ви води до пазара „ Вучирия “. Тук е каймакът на екзотиката. Ако човек не знае къде тъкмо е попаднал, мъчно може да познае континента, камо ли страната или града. Разтегнат по дължината на няколко улици, пазарът предлага най-вече храни, само че човек може да откри всевъзможни други неща, даже и такива, за които не подозира, че съществуват. Всякакви плодове, риби, морски блага, меса, салами, сирена, зехтини, маслини, алкохоли и от пиле мляко. Даже млека, които биха объркали пилето. Всичко това измежду обилие от звуци, разноезична тирада и безкраен театър от облици и гледки. И аромати, естествено, въпреки че на моменти думата миризми е по-подходяща. На едно място забелязах изключително раздвижване пред сергия с варени свински дреболии, които вадеха от котел и загъваха в хлебче. Предполагам, с цел да не се вижда какво има вътре. Опашката за този деликатес, който не се изкуших да опитам, беше внушителна.
По средата на пазара има две гостилници – неугледни пространства, в които
от заран до вечер дрънчат тави,
тенджери и тигани. Масите са на тротоара и съвсем постоянно са цялостни. Край възбудените от очакване клиенти подтичващи сервитьори разнасят странни типове паста (например черна с мастило от сепия), риби, морски блага. Ако надникнете вътре, може да ви се облещи и някоя лъскава яхния с патладжани. (Между другото в Сицилия се оправят изумително добре с патладжана.) Мястото е лишено от всевъзможен разкош и наподобява тъкмо това го прави привлекателно. От подочут диалог разбрах, че и от по-далечни краища на Италия хора идвали тук, с цел да ядат октопод. Точно октопод.
Още нещо впечатлява тук. Мръсотията. Това не е някаква банална нечистотия, а специфична, вавилонска нечистотия, трупана на дребни дози от генерации. В нея пулсират вековете, напластена е, макар непрекъснатите напъните да бъде почиствана и наподобява като че ли подготвена да проговори, да сервира дълъг роман, същински епос за мръсотията като човешка наложителност.
В най-старата си част Палермо наподобява на град, издигнат и населяван в миналото от аристократи, които последователно са го напуснали, с цел да бъде заселен от други хора. Също като опразнените раковини на морското дъно, в които се настаняват раци. Изглежда това беше и едно от внушенията във кино лентата „ Снимки в Палермо “ (Shooting Palermo) на Вим Вендерс.
Ако от Quattro canti продължите по „ Виа Макуеда “, ще стигнете до по-новите елементи на града с необятни булеварди и площади. Между елегантно бъбривия неокласицизъм тук се е настанила модерността с изчистените линии и форми на баухауса. Тук са подредени и магазините за скъпи марки облекла, обувки и чанти, в случай че това ви интересува. Предполагам, че не, само че може да хвърлите едно око. Ако любознанието ви води още нататък, може да се озовете в
региони, които припомнят за кв. „ Дружба “ или „ Люлин “
Изглежда през 70-те и 80-те години строителството е било в ръцете на хора, които е било по-добре да се занимават с нещо друго.
По някое време ще ви обземе мисълта за обяд. Ако не сте го създали на пазара, по улиците като синджирче са подредени всевъзможни тратории и остерии, като множеството оферират улична храна, т.е. пици, аранчини, панини, дюнери, паста, кускус di pesce, т.е. с риба и други сходни. Ако търсите по-изискана или достоверна (двете неща са различни) сицилианска кухня, би трябвало да положите спомагателни старания. Тъй като доста от тези места работят сезонно, а това постоянно е обвързвано с взаимни отстъпки, пък и са замислени просто да задоволите глада си и да продължите да скитате с необятно отворени очи, добре е да потърсите място, където се хранят най-вече локални хора. Остава да знаете по какъв начин.
Съвсем покрай катедралата е Дворецът на норманите (Palazzo dei Normanni). Строен е от араби през IX век и по-късно е преустройван и разширяван от норманите, с цел да получи славата на един от най-бляскавите измежду средновековните европейски кралски дворове. През XVII век испанци вършат спомагателни промени по фасадите. Най-атрактивната част е Палатинската шапка – персоналният параклис на крал Роджер II, строен през XII век и украсен с неповторимо красиви мозайки от византийски майстори. Впечатляваща е и арабската орнаментация. В двореца се обитава Народното събрание на Палермо, заради което част от залите не всеки път са налични за визити. В събота и неделя шансът несъмнено е по-голям.
Ако са ви останали сили и време, откакто минете под красивата Порта нуова (строена е през 1583 година като триумфална арка в чест на победа против турците в Тунис), след стотина метра е спирката за Монреале – доста
картинно предградие
на Палермо във високата част на близката планина. Стига се за двайсетина минути. Тесни и стръмни улички, уютни дребни площади, красиви здания и още една изключителна катедрала, строена през XII век от норманския държател Вилхелм II. Архитектурата съчетава норманска, романска и арабска стилистика плюс рядко красиви византийски мозайки с евангелски и старозаветни сюжети. Впечатляваща постройка е и прилежащият манастир с неговия перистил с над 200 колони.
От Монреале се открива прелестна гледка към целия град с пристанището и залива. Тук човек може сладостно да въздъхне: „ Видях Палермо “.
Разбира се, има и други места и неща, които заслужава да се видят: църквата „ Сан Каталдо “, операта „ Театро масимо “, катакомбите на капуцините. Тук в продължение на няколко века са заровени над 8000 видни и елементарни жители (занаятчии, търговци). Погребани не е точната дума. Мумифицирани са с друг триумф, при някои плътта е непокътната, при други – не. Облечени и ситуирани в разнообразни пози, съставляват под земята град на мъртвите. Гледката е по-скоро ужасяваща, само че притегля туристи. Но за всичко това би трябвало повече от един ден в Палермо.
Може да е сложен за разказване, само че е елементарен за разглеждане, най-малко онази част, която притегля туристи. Позволява елементарно трупане на оня ресурс от усещания, който разрешава след това човек с израз на удовлетворение да каже: „ Видях Палермо “. Нека още тук отбележим, че в случай че сте с кола, по-добре е да я оставите на паркинг. Движението в Палермо става по лични, неразбираеми правила и за вас може да е неприятно тестване.
От площада пред гарата потеглят няколко булеварда и е значимо кой ще изберете. Ако тръгнете по десния (защото Господ не обичал левите пътища), ще ви води до пристанището – шестетажни круизни кораби, яхти, контейнеровози, звук и блъсканица. Общо взето маршрутът е отегчителен, в случай че корабите не са ви пристрастеност.
Другите направления несъмнено оферират повече за окото и духа. По „ Виа Рома ” ще се насочите към сърцето на града по огромен централен бул. със остарели и по-нови здания. Магазини, заведения за хранене, хотели, кафенета, офиси на банки – банален пейзаж на огромен европейски град. Ако обаче тръгнете наляво, след стотина метра ще се озовете в долния завършек на улица „ Макуеда ” – артерия към туристическото сърце на Палермо.
В тази част има привнесен ориенталски образ измежду заварения барок и неокласицизъм. Арабски заведения за хранене, дюнерджийници, магазини и кафенета, пред които в летните следобеди на столове с лице към витрините седят чорбаджиите, потраквайки броеници, а към тях щъкат по три-четири хлапета и забулената им майка.
Доминират аромати на куркума, кардамон
и загрято къри.
Постепенно улицата придобива по-европейски тип с красиви остарели здания с обилни барокови фасади, патинирани от времето и с позапуснат тип. След към 200 м вдясно е красивият площад „ Преторио “. Пространството е затворено от дворците „ Палацо Преторио “, „ Палацо Бонокоре “ и църквата „ Св. Екатерина “. Същинската атракция е фонтанът, най-големият в Палермо и с прекомерно забавна история. Известен е и като шадраван на срама (Fontana della Vergogna). Строен е през 1554 година за резиденцията на флорентински аристократ, само че след гибелта му наследниците го продали на общината в Палермо и през 1581 година цялата структура с 48 митологични фигури от бял мрамор посредством комплицирана логистика пристигнала на новото място. По пътя някои елементи се изгубили и се наложили известни промени. Тъй като фигурите в композицията били напълно голи, това мощно смутило локалното консервативно общество. Което изяснява и името му.
Наблизо е дребният кръговиден площад Quattro canti (четирите кьошета), обкръжен от четири красиви здания с обилно орнаментирани фасади, с по две скулптурни фигури и фонтан към всяка. Тук царува непрекъснато раздвижване измежду музика и песни. Сякаш хората пробват да изразят насладата си, че са в Италия, освен това в Сицилия, и то в Палермо. Доза нюанс прибавят файтоните и рикшообразните моторетки с открити кабинки.
На 23 май тук беше сложена съвременна творба на художника Арканджело Сасолино – бял екскаватор върху също по този начин бял бетонен фундамент, който багерът разрушава. Тъй като появяването й беше обвързвана с 30-годишнината от убийството на магистратите Фалконе и Борсалино, подтекстът беше напълно транспарантен – даже когато мафията наподобява цялата в бяло, тя разрушава фундамента, върху който живее и се развива всяко общество. Между другото в цяла Сицилия годишнината беше маркирана с разнообразни събития – изложения, прожекции и други Убийството на двамата магистрати тогава раздруса цяла Италия и я извади от апатията по отношение на мафията, стотици мафиоти бяха вкарани зад решетките.
Тук „ Виа Макуеда ” пресича друга значима артерия – „ Виа Виторио Емануеле ”. Ако свиете по нея, след 200 или 300 м сте пред катедралата „ Успение Богородично ” – архитектурната звезда на Палермо. Строена е през XII век на мястото на тогавашна византийска черква, превърната през IX век в джамия. През идващите шест века е преустройвана неколкократно, с цел да доближи настоящето си величие
Пищната й орнаментация,
както и архитектурата, носи белези на арабско, норманско и византийско изкуство. Тук се съхраняват мощите на св. Розалия, настойничката на Сицилия. Тук са и гробниците на сицилианските крале.
Малко преди катедралата, на дребен площад с монумент на светец в средата, може да ви хване окото красива постройка с балкон, орнаменти по фасадата и вход под обилна арка. Това е Вилафранка – един от многото аристократични домове. Строена е през XVII в., а от 1752 година е в настоящия си тип. Тук съгласно паметна плоча на фасадата е преспивал Джузепе Гарибалди. Администраторката на музея обаче с леко намигане изясни, че къщите, за които това се твърди, са повече от нощувките му в Палермо. Впрочем стъпките на Гарибалди са грижливо документирани с длето върху камък на всички места в Западна Сицилия.
Улиците, водещи до тук, наподобяват като пешеходни, само че не са. Скоростта е лимитирана до 10 км/ч, обаче тя въобще не е съобразена с темперамента на италианците и непрекъснато щъкащата на моторетки и тротинетки разноцветна мигрантска юноша. Колите са по-предпазливи, само че май единствено конете с файтоните съблюдават тъкмо ограничаването. Тъй че известна нерешителност е мощно целесъобразна.
Мигрантската рецесия се е отразила на цяла Италия, само че в Палермо това е изключително очевидно. Докато пиех кафе на пл. „ Санта Ана ”, напълно наблизо наблюдавах по какъв начин длъгнест мигрант (с присъща бяла молитвена шапка) извади от чанта уредба и под звуците на прекомерно мощна музика от зурни стартира нещо като дервишки танц. Точно след 10 минути от прилежащите кафенета го изгониха. Събра си такъмите,
направи един шев сред масите
с вяра за някое евро и потегли да предлага шоуто си другаде. Някои, откакто понаучат италиански, съумяват да се интегрират в ресторантския отрасъл, строителство, търговия или земеделие, само че много други живеят в мизерия и с милостиня, изключително в случай че уменията им се изчерпват с нещо като дервишки танц.
Ако преди площадчето Quattro canti свиете по някоя от пресечките вляво или вдясно, ще се озовете в екзотичния и изящен град, прочут от чернобелите ленти на италианския неореализъм. Тук ще го видите пъстър. Тесни прави или криви улици с 4-5-етажни здания с олющени фасади и строени неразбираемо по кое време, само че очевидно в разнообразни времена. По текстурата на зидовете и обособени орнаменти археолог би могъл да разчете разнообразни столетия – Просвещение, Ренесанс, Късно и Ранно Средновековие, а някъде и Античност. Времената са писали на това място едно върху друго. Модерността се е отчела с графити. Прането по балконите прави картината жива, а моторетките, които непрекъснато изникват зад тила ви, тъкмо до момента в който гледате някоя забавна фасада, прибавят към чувството за живот и доза тревога.
Ако от „ Виа Макуеда “ свиете вляво, разходката из екзотичния Палермо ще ви води до пазара „ Вучирия “. Тук е каймакът на екзотиката. Ако човек не знае къде тъкмо е попаднал, мъчно може да познае континента, камо ли страната или града. Разтегнат по дължината на няколко улици, пазарът предлага най-вече храни, само че човек може да откри всевъзможни други неща, даже и такива, за които не подозира, че съществуват. Всякакви плодове, риби, морски блага, меса, салами, сирена, зехтини, маслини, алкохоли и от пиле мляко. Даже млека, които биха объркали пилето. Всичко това измежду обилие от звуци, разноезична тирада и безкраен театър от облици и гледки. И аромати, естествено, въпреки че на моменти думата миризми е по-подходяща. На едно място забелязах изключително раздвижване пред сергия с варени свински дреболии, които вадеха от котел и загъваха в хлебче. Предполагам, с цел да не се вижда какво има вътре. Опашката за този деликатес, който не се изкуших да опитам, беше внушителна.
По средата на пазара има две гостилници – неугледни пространства, в които
от заран до вечер дрънчат тави,
тенджери и тигани. Масите са на тротоара и съвсем постоянно са цялостни. Край възбудените от очакване клиенти подтичващи сервитьори разнасят странни типове паста (например черна с мастило от сепия), риби, морски блага. Ако надникнете вътре, може да ви се облещи и някоя лъскава яхния с патладжани. (Между другото в Сицилия се оправят изумително добре с патладжана.) Мястото е лишено от всевъзможен разкош и наподобява тъкмо това го прави привлекателно. От подочут диалог разбрах, че и от по-далечни краища на Италия хора идвали тук, с цел да ядат октопод. Точно октопод.
Още нещо впечатлява тук. Мръсотията. Това не е някаква банална нечистотия, а специфична, вавилонска нечистотия, трупана на дребни дози от генерации. В нея пулсират вековете, напластена е, макар непрекъснатите напъните да бъде почиствана и наподобява като че ли подготвена да проговори, да сервира дълъг роман, същински епос за мръсотията като човешка наложителност.
В най-старата си част Палермо наподобява на град, издигнат и населяван в миналото от аристократи, които последователно са го напуснали, с цел да бъде заселен от други хора. Също като опразнените раковини на морското дъно, в които се настаняват раци. Изглежда това беше и едно от внушенията във кино лентата „ Снимки в Палермо “ (Shooting Palermo) на Вим Вендерс.
Ако от Quattro canti продължите по „ Виа Макуеда “, ще стигнете до по-новите елементи на града с необятни булеварди и площади. Между елегантно бъбривия неокласицизъм тук се е настанила модерността с изчистените линии и форми на баухауса. Тук са подредени и магазините за скъпи марки облекла, обувки и чанти, в случай че това ви интересува. Предполагам, че не, само че може да хвърлите едно око. Ако любознанието ви води още нататък, може да се озовете в
региони, които припомнят за кв. „ Дружба “ или „ Люлин “
Изглежда през 70-те и 80-те години строителството е било в ръцете на хора, които е било по-добре да се занимават с нещо друго.
По някое време ще ви обземе мисълта за обяд. Ако не сте го създали на пазара, по улиците като синджирче са подредени всевъзможни тратории и остерии, като множеството оферират улична храна, т.е. пици, аранчини, панини, дюнери, паста, кускус di pesce, т.е. с риба и други сходни. Ако търсите по-изискана или достоверна (двете неща са различни) сицилианска кухня, би трябвало да положите спомагателни старания. Тъй като доста от тези места работят сезонно, а това постоянно е обвързвано с взаимни отстъпки, пък и са замислени просто да задоволите глада си и да продължите да скитате с необятно отворени очи, добре е да потърсите място, където се хранят най-вече локални хора. Остава да знаете по какъв начин.
Съвсем покрай катедралата е Дворецът на норманите (Palazzo dei Normanni). Строен е от араби през IX век и по-късно е преустройван и разширяван от норманите, с цел да получи славата на един от най-бляскавите измежду средновековните европейски кралски дворове. През XVII век испанци вършат спомагателни промени по фасадите. Най-атрактивната част е Палатинската шапка – персоналният параклис на крал Роджер II, строен през XII век и украсен с неповторимо красиви мозайки от византийски майстори. Впечатляваща е и арабската орнаментация. В двореца се обитава Народното събрание на Палермо, заради което част от залите не всеки път са налични за визити. В събота и неделя шансът несъмнено е по-голям.
Ако са ви останали сили и време, откакто минете под красивата Порта нуова (строена е през 1583 година като триумфална арка в чест на победа против турците в Тунис), след стотина метра е спирката за Монреале – доста
картинно предградие
на Палермо във високата част на близката планина. Стига се за двайсетина минути. Тесни и стръмни улички, уютни дребни площади, красиви здания и още една изключителна катедрала, строена през XII век от норманския държател Вилхелм II. Архитектурата съчетава норманска, романска и арабска стилистика плюс рядко красиви византийски мозайки с евангелски и старозаветни сюжети. Впечатляваща постройка е и прилежащият манастир с неговия перистил с над 200 колони.
От Монреале се открива прелестна гледка към целия град с пристанището и залива. Тук човек може сладостно да въздъхне: „ Видях Палермо “.
Разбира се, има и други места и неща, които заслужава да се видят: църквата „ Сан Каталдо “, операта „ Театро масимо “, катакомбите на капуцините. Тук в продължение на няколко века са заровени над 8000 видни и елементарни жители (занаятчии, търговци). Погребани не е точната дума. Мумифицирани са с друг триумф, при някои плътта е непокътната, при други – не. Облечени и ситуирани в разнообразни пози, съставляват под земята град на мъртвите. Гледката е по-скоро ужасяваща, само че притегля туристи. Но за всичко това би трябвало повече от един ден в Палермо.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ