Алпинизъм и свръзка
Да опитаме да върнем идеалните си цели и действия. Да вършим и катерим това, което желаеме - с честни средства, а не непременно
Николай Петков е роден през 1958 година, планинар и катерач. Изкачва Еверест два пъти - в границите на националните експедиции през 1984 (последното сполучливо нанагорнище на Западния гребен и слизане по Югоизточния гребен) и през 2004 година по Североизточния гребен. През 1997 година прави първото българско нанагорнище на осемхилядник в алпийски жанр (Дхаулагири, 8167 м). През 2006 година се качва на Нанга Парбат (8126 м.), Гашербрум I (8080 m). Има редица изкачвания по катерачни и алпийски направления в Хималаите, Каракорум, Памир, Тяншан, Андите, Аляска, Йосемити, Килиманджаро, Кавказ, Алпите и така нататък Дългогодишен ръководител на Българската федерация по катерене и алпинизъм, в този момент неин зам.-председател. Ето неговият коментар в профилирания уебсайт climbingguidebg.com
По мотив на спукалия се балон на комерсиалната зимна експедиция до К2, която се организира сега, чета следното нещо като коментар: " Трябва или не би трябвало да има алпинисти? Трябва или не би трябвало да умират млади и витални хора? " Този, и други безчет доста постове в интернет в последните часове и дни, както и в националните малките екрани, ме стимулират да напиша, уповавам се скоро, разбор и позиция на протичащото се. Въпросите на необятната общност, на които медиите не дадоха отговор, са доста:
Кой наду(ва) балона? Ролята на медиите в България и по света по отношение на отразяването на алпинизма, шерпите - израстване и проваляне. Какво е алпинизъм? Защо се връщат големите тежки експедиции под абревиатурата " комерсиални "? Какво е комерсиална експедиция, клиент, връзки? Защо медиите отразяват като достижение изкачвания по естествените пътища в границите на тежките комерсиални експедиции? Какво значи да използваш допинг (кислород)? Без О2 ли е изкачването на връх, при който всички в близост, включително парапетите, са сложени с О2? Какво значи да имаш личен шерп? Какво са сбирките от... върхове?
Николай Петков във facebook, 5 февруари 2021 година
Има алпийска общественост в България. Тя се състои от хора, които извървяват своя път - за някои по-кратък, за други по-дълъг. Едни приключват алпийската си " кариера " (дайте концепция за по-добра дума, че да махна кавичките), тъй като вземат решение, че са поели задоволително риск. Други - тъй като животът и проблемите ги притискат. За трети по този начин взема решение Планината.
Всеки един обаче стартира от някъде - множеството с начален курс по катерене или алпинизъм. Има и самоуки. В интернет е цялостно с информация, само че по-добрият вид е квалифицирано образование. Защото всеки пропуск по-късно се заплаща скъпо.
След това стартира алпийският път. За него би трябвало взаимозависимост. Алпинизмът е групово занятие, по-точно занятие по свръзки. Има солови осъществявания, само че те са тематика на различен диалог - мотивация, кой ги прави и така нататък
Свръзката е сакрално нещо. Не единствено въжето свързва хората в нея. Те изживяват взаимно неща - и хубави и неприятни, от време на време трагични. Не е чудно за какво връзките, основани в свръзките, от време на време са по-дълготрайни от фамилните такива.
Когато съм почнал да се занимавам с алпинизъм, съм си представял катерене, стени, върхове. КАТЕРЕНЕ. Доста по-късно взе да се споделя " катерене и алпинизъм ", преди " алпинизъм " беше задоволително. Същото е и с тези, почнали преди мен, и с тези след мен. Така се е формирала българската алпийска общественост. Развитието на всеки един в нея копира развиването на самата общественост - стартират изкачвания на главните ръбове и стени в планините в България, след това изкачвания на стени и ръбове в Алпите, по-късно погледите се насочват към Кавказ и по-високите планини.
Българският алпинизъм има епична и славна история, в която от време на време проектите и реализацията са били доста огромни. Изпълнението, въпреки и белязано епизодично с трагични произшествия, може да носи единствено горделивост. В Непал и Пакистан споменаването на българските алпинисти ставаше с почитание. Не единствено поради експедицията през 1984 година по Западния гребен на Еверест.
Винаги във високите планини достиженията на българи са правени от групи или свръзки, сработени преди този момент по българските алпийски обекти. Та, дали е инцидентно, че последните произшествия, при които починаха четирима българи, станаха в комерсиални експедиции, в които те бяха сами, по-точно тръгнали сами от България?
- Петър Унжиев (1970 - 2010) - умира в палатката си в лагер 2 на К2 по реброто Абруци на 18 юли 2010 година
- Боян Петров (1973 - 2018) - умира на 4 май 2018 година над последния лагер, евентуално при падение, при опит да изкачи Шиша Пангма.
- Иван Томов (1984 - 2019) - умира на 17 май 2019 година в палатката си в лагер 4 на Лхотце, след нанагорнище на върха предходния ден.
- Атанас Скатов (1978 - 2021) - умира при рухване от към 7000 м на К2.
Моето разбиране е, че всяка от тези нещастия евентуално е нямало да се случи, в случай че тези хора са работили в сработена взаимозависимост. Имал съм контакти с всеки от тях, ще направя къса ретроспекция.
Пешо Унжиев се " спусна с парашут " непосредствено с готовност да изкачва високите върхове. Беше другар с Кристина Георгиева и по някакъв метод се свърза с мен за малко образование. То беше в действителност малко и незадоволително - в залата в НСА проявление на рапел и други похвати за работа с инвентара. Имахме диалози за оборудването, височината и така нататък Той обаче имаше страшното самочувствие на неколкократен победител в Обиколката на Витоша. Имахме дори една взаимна подготовка по Лалето (аз бях със ски и колани, Пешо ситнеше нагоре с обувки). Набра много преднина. Но това не ме убеди, че има подготовката (цялостна) за високата планина. Обяснявах му, че там от време на време става доста бързо доста рисково. Казвах му това, което съм казвал неведнъж и в курсовете, които съм водил. Че би трябвало да може да катери и работи по терени, доста по-трудни от маршрута, който ще следва. Защото един случай или деяние в нетипичната за експедицията обстановка може да изисква катерене или откатерване, освен това без осигуровка, по скали и лед, без никакви въжета. За това би трябвало доста опит, доста изкачвания.
Така или другояче отпътува. Първо на Манаслу, след това на К2. Какво обаче мога да кажа отвън страстта? Той имаше пари, не беше подвластен от спонсори. Не искаше и медийно внимание, или най-малко не преди да направи нещо значимо. Стана ми погрешно, че Пешо си отиде в самотност, зарязан от персоналния си шерп в лагер 2 на К2. След няколко месеца, през март 2011 година, с Кристина Георгиева направихме маршрут в Рила, който кръстихме " Мечтата на Пешо ".
През 2018 година почина Боян Петров. Предприема самотна офанзива на Шиша Пангма при влошаващо се време, когато всички слизат надолу. Минават няколко дни, до момента в който се видят следите, по които можем единствено да гадаем какво се е случило. Една отворена палатка, открита от Сергей Бершов, и спален чувал в нея. По-късно, при облитане с хеликоптер, са направени фотоси, на една от които се виждат следи по ската и малко по-надолу от края им - леке в снега. Така или другояче Боян не се завръща в палатката.
При Боян, или Съни, както е известен в средите, съществуваше нужният алпийски опит, въпреки и да нямаше изкачвания на някакви доста огромни стени. При него обаче имаше податливост да " изчезва " и да прави солови осъществявания, макар че се намира в група. Такъв беше и казусът при взаимното ни нанагорнище на Гашербрум 1 през 2009 година Тогава, обикаляйки самичък по ледника, беше пропаднал в пролука, за наслада с благополучен край. После при първия опит за нанагорнище потегли от щурмовия лагер нагоре, в случай че времето се разваляше, и отново сътвори рискова обстановка (върна се по някое време). Следващите си изкачвания прави най-вече в границите на комерсиални експедиции с подготвени парапети, само че не употребява спомагателен О2 и шерп. Медийният интерес, мисля, не му се отрази добре. В последна сметка неналичието на сътрудник и бързането да отиде на Еверест незабавно след Шиша Пангма е една от предпоставките за трагичния излаз.
На идната година, 2019, почина Иван Томов от Русе. Спомням си с най-голяма благосклонност за него, въпреки че съм имал връзка единствено по интернет. Пак другар на Кристина Георгиева. Следях с интерес пътешествията му, тъй като след всяко едно пишеше доста забавни разкази за претърпяното. Иван живееше в чужбина и финансираше участията си в експедициите, в които се включваше, със лични средства. През годишните си отпуски. Симпатията към това, което прави, идваше и от обстоятелството, че той се стремеше към оптимално чист жанр, доколкото е вероятен в една сходна комерсиална експедиция. Без персонален шерп, без потребление на О2, изнасяне на багажа със лични сили. Въпреки това у мен тегнеше чувството, че още веднъж опита той набира непосредствено във високата планина, без преди този момент да има по този начин нужните изкачвания на по-ниско и по-трудно. Прави два опита на Нанга Парбат, като при единия оцелява след клането на участници в експедицията, тъй като се намира в този миг нагоре. На Лхотце може би изходът нямаше да е съдбовен, в случай че имаше непосредствен човек до него в палатката на лагер 4.
Трагичният случай със Скатов е единствено отпреди няколко дни. И той, като Петър Унжиев, пристъпва без алпийски опит напряко към високите върхове. Контакт с него имах през 2013 година, когато в АК " Планинец " организирахме зимен курс, в който Скатов беше включен по негова молба - тогава направихме компромис и го допуснахме, макар че изискването за присъединяване беше сполучливо приключен курс начално образование. Не знам някой след това да го е виждал на алпийските обекти. Лошото при него е, че се събраха в едно и други неподходящи фактори - преекспониране от медиите плюс ангажимент към спонсори, с цел да заплати присъединяване си в експедициите.
Има към този момент всякакви версии за какво Скатов е паднал. Тъй като е ясно, че никой не го е бутнал - става дума за неточност - или техническа с превключване на въжета, или неточност при откатерване, или потребление на остаряло въже, което се е скъсало. Едва ли има значение, когато индивида го няма. Грешки вършат и опитни алпинисти, изключително на слизане.
За присъединяване на Скатов в комерсиалната зимна експедиция на К2 главният въпрос е: Защо е бил там? Защо изобщо трекинг организацията Seven Summit Treks провежда зимна експедиция за клиенти на сложния и за лятно нанагорнище К2? Всички се опасявахме от нови жертви. За страдание една от тях е от България.
Агенцията е непалска и се движи от шерпи. Ролята на шерпите в актуалния височинен алпинизъм, в комерсиалните експедиции, в тази експедиция и изобщо заслужава повече внимание, уповавам се, предмет на различен коментар.
Защо медиите да са фактор ли? Те способстваха за това да окачествяват изкачвания по оборудвани с въжета до самия връх направления, с спомагателен О2 и персонален шерп като достижения в алпинизма. Медиите са свързани с намирането на спонсори, само че е обикновено това да бъде за стойностни алпийски планове. Не е целесъобразно в централните вести да слушаме някакви детайлности към пребиваването на даден клиент в базов лагер. Обидно е.
Въпросът с медиите и ролята им във веригата спонсор - клиент - медии - комерсиална експедиция - отразяване заслужава повече внимание, уповавам се, предмет на различен коментар. Медиите и спонсорите с изключение на всичко друго доста се връзват на изрази като " Хималайска корона " или Seven Summits. Наистина ли тези хора си мислят, че не престават делото на Меснер, Кукучка и Виелицки? Които са имали постоянно за цел нещо ново, нещо особено при изкачванията. Не знаят ли, че не е значимо какъв брой и къде, а по какъв начин е направено?
След обявата ми във фейсбук с сложени въпроси получих много мнения. Например безкислородно ли е нанагорнище, при което цялата инфраструктура по маршрута е направена с О2 и към теб се движат доста хора с кислородни бутилки.
За илюстрация на последното ще дам образец с Меснер. През 1978 година той и Хабелер направиха първото нанагорнище без О2 на Еверест. Но в границите на " кислородна " експедиция. Меснер ясно съзнаваше какво е това - че няма цялостна стойност. И направи " невъзможното ": през 1980 година: изкачи върха самичък (сам в планината над БЛ), по отчасти нов маршрут и без О2, в мусонния интервал.
Алпинизмът е необятно разбиране, само че някои медии при отразяването на експедиции с клиенти го употребяват и при изкачвания по напълно оборудвани с парапети направления. В Алпите има от дълго време сходни обезпечени направления към върхове, назовават се виа ферата. Направени са за туристи, да разпространяват хубостите на планината и интензивността навън.
Парапетите в алпинизма и в експедициите се употребяват за групово обезпечаване. Поставят се от водачите краткотрайно, до момента в който премине групата, или за непрекъснато - до момента в който трае експедицията. Тъй като са от въже, непрекъснатите парапети би трябвало да се употребяват с нараснало внимание. Вятърът и протриването в скалата или леда могат да доведат до понижаване на здравината. Много рядко експедициите отстраняват поставените парапети. Това, като се изключи че е екологичен проблем, води до появяването на цели снопове от остарели въжета по някои сектори.
Въпросът с комерсиалните експедиции е сериозен. Услугите, които се оферират, включват парапети до върха, обезпечаване на О2 над избрана височина, палатки, спален чувал и храна във височинните лагери, персонален шерп и други Някои от услугите са варианти и покачват цената. Тези удобства спомагат да се появяват търсачи на мощни чувства, за които се появяват спомагателни рискове - в случаите в които по някаква причина парапетите ги няма, кислородът свърши или палатките ги е издухал вятърът. Движението се затруднява, стават тапи, бутат си камъни и така нататък (Има сведения че първият смъртен случай на К2 т.г. със Сержи Минготе е бил в резултат на рухване на камък.)
Тази публикацията има само за цел да помогне да се осмислят аргументите за пораждане на случаите, с цел да се заобикалят в бъдеще - от живите. Както и да има нравственос и по-добър жанр при изкачванията.
Призовавам за повече примирение в планината и по-късно в " цивилизацията ". Да опитаме да върнем идеалните си цели и действия. Да вършим и катерим това, което желаеме - с честни средства, а не непременно.
climbingguidebg.com
Николай Петков е роден през 1958 година, планинар и катерач. Изкачва Еверест два пъти - в границите на националните експедиции през 1984 (последното сполучливо нанагорнище на Западния гребен и слизане по Югоизточния гребен) и през 2004 година по Североизточния гребен. През 1997 година прави първото българско нанагорнище на осемхилядник в алпийски жанр (Дхаулагири, 8167 м). През 2006 година се качва на Нанга Парбат (8126 м.), Гашербрум I (8080 m). Има редица изкачвания по катерачни и алпийски направления в Хималаите, Каракорум, Памир, Тяншан, Андите, Аляска, Йосемити, Килиманджаро, Кавказ, Алпите и така нататък Дългогодишен ръководител на Българската федерация по катерене и алпинизъм, в този момент неин зам.-председател. Ето неговият коментар в профилирания уебсайт climbingguidebg.com
По мотив на спукалия се балон на комерсиалната зимна експедиция до К2, която се организира сега, чета следното нещо като коментар: " Трябва или не би трябвало да има алпинисти? Трябва или не би трябвало да умират млади и витални хора? " Този, и други безчет доста постове в интернет в последните часове и дни, както и в националните малките екрани, ме стимулират да напиша, уповавам се скоро, разбор и позиция на протичащото се. Въпросите на необятната общност, на които медиите не дадоха отговор, са доста:
Кой наду(ва) балона? Ролята на медиите в България и по света по отношение на отразяването на алпинизма, шерпите - израстване и проваляне. Какво е алпинизъм? Защо се връщат големите тежки експедиции под абревиатурата " комерсиални "? Какво е комерсиална експедиция, клиент, връзки? Защо медиите отразяват като достижение изкачвания по естествените пътища в границите на тежките комерсиални експедиции? Какво значи да използваш допинг (кислород)? Без О2 ли е изкачването на връх, при който всички в близост, включително парапетите, са сложени с О2? Какво значи да имаш личен шерп? Какво са сбирките от... върхове?
Николай Петков във facebook, 5 февруари 2021 година
Има алпийска общественост в България. Тя се състои от хора, които извървяват своя път - за някои по-кратък, за други по-дълъг. Едни приключват алпийската си " кариера " (дайте концепция за по-добра дума, че да махна кавичките), тъй като вземат решение, че са поели задоволително риск. Други - тъй като животът и проблемите ги притискат. За трети по този начин взема решение Планината.
Всеки един обаче стартира от някъде - множеството с начален курс по катерене или алпинизъм. Има и самоуки. В интернет е цялостно с информация, само че по-добрият вид е квалифицирано образование. Защото всеки пропуск по-късно се заплаща скъпо.
След това стартира алпийският път. За него би трябвало взаимозависимост. Алпинизмът е групово занятие, по-точно занятие по свръзки. Има солови осъществявания, само че те са тематика на различен диалог - мотивация, кой ги прави и така нататък
Свръзката е сакрално нещо. Не единствено въжето свързва хората в нея. Те изживяват взаимно неща - и хубави и неприятни, от време на време трагични. Не е чудно за какво връзките, основани в свръзките, от време на време са по-дълготрайни от фамилните такива.
Когато съм почнал да се занимавам с алпинизъм, съм си представял катерене, стени, върхове. КАТЕРЕНЕ. Доста по-късно взе да се споделя " катерене и алпинизъм ", преди " алпинизъм " беше задоволително. Същото е и с тези, почнали преди мен, и с тези след мен. Така се е формирала българската алпийска общественост. Развитието на всеки един в нея копира развиването на самата общественост - стартират изкачвания на главните ръбове и стени в планините в България, след това изкачвания на стени и ръбове в Алпите, по-късно погледите се насочват към Кавказ и по-високите планини.
Българският алпинизъм има епична и славна история, в която от време на време проектите и реализацията са били доста огромни. Изпълнението, въпреки и белязано епизодично с трагични произшествия, може да носи единствено горделивост. В Непал и Пакистан споменаването на българските алпинисти ставаше с почитание. Не единствено поради експедицията през 1984 година по Западния гребен на Еверест.
Винаги във високите планини достиженията на българи са правени от групи или свръзки, сработени преди този момент по българските алпийски обекти. Та, дали е инцидентно, че последните произшествия, при които починаха четирима българи, станаха в комерсиални експедиции, в които те бяха сами, по-точно тръгнали сами от България?
- Петър Унжиев (1970 - 2010) - умира в палатката си в лагер 2 на К2 по реброто Абруци на 18 юли 2010 година
- Боян Петров (1973 - 2018) - умира на 4 май 2018 година над последния лагер, евентуално при падение, при опит да изкачи Шиша Пангма.
- Иван Томов (1984 - 2019) - умира на 17 май 2019 година в палатката си в лагер 4 на Лхотце, след нанагорнище на върха предходния ден.
- Атанас Скатов (1978 - 2021) - умира при рухване от към 7000 м на К2.
Моето разбиране е, че всяка от тези нещастия евентуално е нямало да се случи, в случай че тези хора са работили в сработена взаимозависимост. Имал съм контакти с всеки от тях, ще направя къса ретроспекция.
Пешо Унжиев се " спусна с парашут " непосредствено с готовност да изкачва високите върхове. Беше другар с Кристина Георгиева и по някакъв метод се свърза с мен за малко образование. То беше в действителност малко и незадоволително - в залата в НСА проявление на рапел и други похвати за работа с инвентара. Имахме диалози за оборудването, височината и така нататък Той обаче имаше страшното самочувствие на неколкократен победител в Обиколката на Витоша. Имахме дори една взаимна подготовка по Лалето (аз бях със ски и колани, Пешо ситнеше нагоре с обувки). Набра много преднина. Но това не ме убеди, че има подготовката (цялостна) за високата планина. Обяснявах му, че там от време на време става доста бързо доста рисково. Казвах му това, което съм казвал неведнъж и в курсовете, които съм водил. Че би трябвало да може да катери и работи по терени, доста по-трудни от маршрута, който ще следва. Защото един случай или деяние в нетипичната за експедицията обстановка може да изисква катерене или откатерване, освен това без осигуровка, по скали и лед, без никакви въжета. За това би трябвало доста опит, доста изкачвания.
Така или другояче отпътува. Първо на Манаслу, след това на К2. Какво обаче мога да кажа отвън страстта? Той имаше пари, не беше подвластен от спонсори. Не искаше и медийно внимание, или най-малко не преди да направи нещо значимо. Стана ми погрешно, че Пешо си отиде в самотност, зарязан от персоналния си шерп в лагер 2 на К2. След няколко месеца, през март 2011 година, с Кристина Георгиева направихме маршрут в Рила, който кръстихме " Мечтата на Пешо ".
През 2018 година почина Боян Петров. Предприема самотна офанзива на Шиша Пангма при влошаващо се време, когато всички слизат надолу. Минават няколко дни, до момента в който се видят следите, по които можем единствено да гадаем какво се е случило. Една отворена палатка, открита от Сергей Бершов, и спален чувал в нея. По-късно, при облитане с хеликоптер, са направени фотоси, на една от които се виждат следи по ската и малко по-надолу от края им - леке в снега. Така или другояче Боян не се завръща в палатката.
При Боян, или Съни, както е известен в средите, съществуваше нужният алпийски опит, въпреки и да нямаше изкачвания на някакви доста огромни стени. При него обаче имаше податливост да " изчезва " и да прави солови осъществявания, макар че се намира в група. Такъв беше и казусът при взаимното ни нанагорнище на Гашербрум 1 през 2009 година Тогава, обикаляйки самичък по ледника, беше пропаднал в пролука, за наслада с благополучен край. После при първия опит за нанагорнище потегли от щурмовия лагер нагоре, в случай че времето се разваляше, и отново сътвори рискова обстановка (върна се по някое време). Следващите си изкачвания прави най-вече в границите на комерсиални експедиции с подготвени парапети, само че не употребява спомагателен О2 и шерп. Медийният интерес, мисля, не му се отрази добре. В последна сметка неналичието на сътрудник и бързането да отиде на Еверест незабавно след Шиша Пангма е една от предпоставките за трагичния излаз.
На идната година, 2019, почина Иван Томов от Русе. Спомням си с най-голяма благосклонност за него, въпреки че съм имал връзка единствено по интернет. Пак другар на Кристина Георгиева. Следях с интерес пътешествията му, тъй като след всяко едно пишеше доста забавни разкази за претърпяното. Иван живееше в чужбина и финансираше участията си в експедициите, в които се включваше, със лични средства. През годишните си отпуски. Симпатията към това, което прави, идваше и от обстоятелството, че той се стремеше към оптимално чист жанр, доколкото е вероятен в една сходна комерсиална експедиция. Без персонален шерп, без потребление на О2, изнасяне на багажа със лични сили. Въпреки това у мен тегнеше чувството, че още веднъж опита той набира непосредствено във високата планина, без преди този момент да има по този начин нужните изкачвания на по-ниско и по-трудно. Прави два опита на Нанга Парбат, като при единия оцелява след клането на участници в експедицията, тъй като се намира в този миг нагоре. На Лхотце може би изходът нямаше да е съдбовен, в случай че имаше непосредствен човек до него в палатката на лагер 4.
Трагичният случай със Скатов е единствено отпреди няколко дни. И той, като Петър Унжиев, пристъпва без алпийски опит напряко към високите върхове. Контакт с него имах през 2013 година, когато в АК " Планинец " организирахме зимен курс, в който Скатов беше включен по негова молба - тогава направихме компромис и го допуснахме, макар че изискването за присъединяване беше сполучливо приключен курс начално образование. Не знам някой след това да го е виждал на алпийските обекти. Лошото при него е, че се събраха в едно и други неподходящи фактори - преекспониране от медиите плюс ангажимент към спонсори, с цел да заплати присъединяване си в експедициите.
Има към този момент всякакви версии за какво Скатов е паднал. Тъй като е ясно, че никой не го е бутнал - става дума за неточност - или техническа с превключване на въжета, или неточност при откатерване, или потребление на остаряло въже, което се е скъсало. Едва ли има значение, когато индивида го няма. Грешки вършат и опитни алпинисти, изключително на слизане.
За присъединяване на Скатов в комерсиалната зимна експедиция на К2 главният въпрос е: Защо е бил там? Защо изобщо трекинг организацията Seven Summit Treks провежда зимна експедиция за клиенти на сложния и за лятно нанагорнище К2? Всички се опасявахме от нови жертви. За страдание една от тях е от България.
Агенцията е непалска и се движи от шерпи. Ролята на шерпите в актуалния височинен алпинизъм, в комерсиалните експедиции, в тази експедиция и изобщо заслужава повече внимание, уповавам се, предмет на различен коментар.
Защо медиите да са фактор ли? Те способстваха за това да окачествяват изкачвания по оборудвани с въжета до самия връх направления, с спомагателен О2 и персонален шерп като достижения в алпинизма. Медиите са свързани с намирането на спонсори, само че е обикновено това да бъде за стойностни алпийски планове. Не е целесъобразно в централните вести да слушаме някакви детайлности към пребиваването на даден клиент в базов лагер. Обидно е.
Въпросът с медиите и ролята им във веригата спонсор - клиент - медии - комерсиална експедиция - отразяване заслужава повече внимание, уповавам се, предмет на различен коментар. Медиите и спонсорите с изключение на всичко друго доста се връзват на изрази като " Хималайска корона " или Seven Summits. Наистина ли тези хора си мислят, че не престават делото на Меснер, Кукучка и Виелицки? Които са имали постоянно за цел нещо ново, нещо особено при изкачванията. Не знаят ли, че не е значимо какъв брой и къде, а по какъв начин е направено?
След обявата ми във фейсбук с сложени въпроси получих много мнения. Например безкислородно ли е нанагорнище, при което цялата инфраструктура по маршрута е направена с О2 и към теб се движат доста хора с кислородни бутилки.
За илюстрация на последното ще дам образец с Меснер. През 1978 година той и Хабелер направиха първото нанагорнище без О2 на Еверест. Но в границите на " кислородна " експедиция. Меснер ясно съзнаваше какво е това - че няма цялостна стойност. И направи " невъзможното ": през 1980 година: изкачи върха самичък (сам в планината над БЛ), по отчасти нов маршрут и без О2, в мусонния интервал.
Алпинизмът е необятно разбиране, само че някои медии при отразяването на експедиции с клиенти го употребяват и при изкачвания по напълно оборудвани с парапети направления. В Алпите има от дълго време сходни обезпечени направления към върхове, назовават се виа ферата. Направени са за туристи, да разпространяват хубостите на планината и интензивността навън.
Парапетите в алпинизма и в експедициите се употребяват за групово обезпечаване. Поставят се от водачите краткотрайно, до момента в който премине групата, или за непрекъснато - до момента в който трае експедицията. Тъй като са от въже, непрекъснатите парапети би трябвало да се употребяват с нараснало внимание. Вятърът и протриването в скалата или леда могат да доведат до понижаване на здравината. Много рядко експедициите отстраняват поставените парапети. Това, като се изключи че е екологичен проблем, води до появяването на цели снопове от остарели въжета по някои сектори.
Въпросът с комерсиалните експедиции е сериозен. Услугите, които се оферират, включват парапети до върха, обезпечаване на О2 над избрана височина, палатки, спален чувал и храна във височинните лагери, персонален шерп и други Някои от услугите са варианти и покачват цената. Тези удобства спомагат да се появяват търсачи на мощни чувства, за които се появяват спомагателни рискове - в случаите в които по някаква причина парапетите ги няма, кислородът свърши или палатките ги е издухал вятърът. Движението се затруднява, стават тапи, бутат си камъни и така нататък (Има сведения че първият смъртен случай на К2 т.г. със Сержи Минготе е бил в резултат на рухване на камък.)
Тази публикацията има само за цел да помогне да се осмислят аргументите за пораждане на случаите, с цел да се заобикалят в бъдеще - от живите. Както и да има нравственос и по-добър жанр при изкачванията.
Призовавам за повече примирение в планината и по-късно в " цивилизацията ". Да опитаме да върнем идеалните си цели и действия. Да вършим и катерим това, което желаеме - с честни средства, а не непременно.
climbingguidebg.com
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ