Чували ли сте за Ан Тайлър - една от най-бележитите

Чували ли сте за Ан Тайлър - една от най-бележитите фигури в актуалната американска литература? Тя твори най-вече в в жанра обществена драма и детско-юношеска литература, а през 1989 година е удостоена с премията „ Пулицър “ за романа си „ Уроци по дишане “.

В нейна чест ви предлагаме някои от най-проникновените ѝ изявления.

Насладете им се!

Страшно е да осъзная, че всичко, което обичам, зависи от мен.

Удивително, по какъв начин в дребните елементи се демонстрира характера на индивида.

Когато пораснеш, безусловно си откри работа, която ти е по душа. Човек би трябвало да обича работата си. Това е доста значимо.

Но в случай че човек обича своята специалност, това към момента не значи, че има положително сърце.

Щастието е измислица… би трябвало да решите, че сте щастливи, и това е всичко.

Всеки човек е основател на своето благополучие, склонен ли си? В живота би трябвало да преодолявате компликациите. Не можете да се отказвате пред неуспехите.

Никога не се доверявай на хора, които стартират изречение с „ почтено казано “!

Казват, че сладкото оказва помощ в сложни времена. И това е чиста истина.

Телефонното позвъняване постоянно е риск. Човек би трябвало да реши дали да рискува или не, да отговори или не. Това е същността на телефонната връзка, мисля.

Счита се, че дами, което не разискват своето минало, безусловно го имат.

Винаги съм считала, че е добър знак, в случай че човек обича котки. Това допуска, че той не се стреми да управлява всичко.

Сега се смятате за оживял, даже в случай че просто сте претърпели детството си.

Той мъркаше по-силно от нормално. Котките постоянно го вършат, когато желаят да накарат хората да се усещат отговорни.

Всяко място е рисково, в случай че го ръководят идиоти.

Ако в никакъв случай не вършиме нещо, което не можете да поправите, тогава няма да извършите нищо.

Хората, които са разделяли един с различен нещастно детство, рядко са близки.

Изглежда, че всички хора са на мнение, че скърбите си би трябвало да се държат надълбоко в себе си, в противоположен случай е позор и срам.

Наистина мисля, че хората, които наподобяват страшни, в действителност са доста нещастни.

Често се приказва за удивителната дарба на майките с един взор да схванат какво мислят децата им, само че това не е нищо спрямо това по какъв начин децата могат да четат мислите на майките.

По мое мнение, няма по-лошо от това да се настине през лятото. През зимата се обгръщате в одеяла и пот. А през лятото в действителност сте мокри като мишка, само че няма смисъл.

Животът не е права линия, водеща нагоре или надолу, а някаква по-сложна и неправилна линия: зигзаг, тирбушон, от време на време единствено няколко драсканици.

Пътешествайте единствено с ръчен багаж! Багажът е непотребна тягост.

Нашият живот зависи от изцяло непознати хора. Пълна липса на вярна логичност на последователността!

Когато човек се разболее, той усеща, че всички са му длъжни. Става взискателен.

В този свят е толкоз елементарно да твориш зло, а с положителното е още по-трудно.

Да не се поддадеш на слабостта – всичко това е красиво, доста самоуверено и героично, само че единствено че в действителния живот можеш да полудееш от това.

Пустотата може да бъде толкоз цялостна с човешки следи…

Ако се замислите, всичко в този свят е нелепост.