Синдромът на изгубените години: Когато времето в живота ни сякаш не съществува
Чували ли сте в миналото за синдрома на изгубените години? Това е възрастта от 50 до към 70. Наричат се изгубени, тъй като за мнозина това време като че ли не съществува.
Не съществува заради простата причина, че през този интервал на първо време се стараем да изглеждаме млади, а след това с горест признаваме, че старостта е пристигнала на прага ни. И вследствие на това изхвърляме оня голям залък, който в действителност може да бъде най-вкусния.
Някои хора считат, че след 55 или 60-годишна възраст е най-добре да не помнят за удоволствието от живота.
Това въобще не е по този начин! Тайната е елементарна.
Не бива да се пробвате да живеете след 55 години по този начин, както сте живели, когато сте били на 30 или 40. Просто си позволявайте да се развивате.
В края на краищата нищо не може да бъде същото както преди. Когато сме на 15, не се опитваме да живеем по този начин, както когато сме били на 5. На 30 не се преструваме на 15-годишни. На 15 не си играем с кукли и бойци, както когато бяхме на 5. На 30 не слушаме музиката, на която сме се възхищавали на 15.
Това, несъмнено, не значи, че се забавляваме по-малко. Просто получаваме наслаждение от други неща.
Много пъти съм чувал от разнообразни хора за един любопитен феномен. Около 50-55-годишна възраст мнозина имат чувството, че нещо в живота е завършило, а друго, което е трябвало да стартира в този миг, не е. Казано по-просто, в живота настава някакво спиране, пауза, която, колкото и да е тъжна, може да продължи дълго, доста дълго. Чак до гибелта.
И какво да се прави?
Приятели, всичко е въпрос на цели – задачите, които си слагаме. След 50 години ние по начало си слагаме за цел да не живеем по-зле, в сравнение с до момента. Да не работим по-зле, да не печелим по-зле, да не изглеждаме по-зле, да не си почиваме по-зле…
Нима е чудно, че толкоз доста хора с оскърбление считат, че след 50-те животът им като че ли е спрял? Как може да е другояче, в случай че всичко, което се опитваме да създадем, е да повтаряме себе си?
Опитайте се да си поставите друга цел - да живеете по-добре, в сравнение с преди. Да се наслаждавате повече на живота. Да се забавлявате повече, да имате по-интересни празници, да изглеждате по-добре, да имате по-силна и по-ярка обич. Опитайте - и незабавно ще почувствате, че животът още веднъж има смисъл.
Казвате, че е невероятно? Но за какво?
Докато си мислим, че след 50-годишна възраст личностното ни развиване завършва, до момента в който обезверено се опитваме да се държим за предишното, да живеем както преди, можете да забравите за оживлението и насладата.
Радостта и удоволствието от живота след 55 година идват, когато се откажете от предишното и си позволите да продължите да живеете, да се променяте, да се развивате, да ставате разнообразни. Когато си позволявате нови занимания, нови другари, нови неща за правене, нови - разнообразни! - удоволствия.
Днес, за разлика от поколението на нашите родители, ние разполагаме с още 25 години деен живот. Четвърт век!
Това заслужава да бъде отпразнувано.
Автор: Владимир Яковлев / източник: cluber.com.ua
