Чудните военни машини: Ракети с гълъби и бомби с прилепи
Човекът зад Project Pigeon (Проект Гълъб) беше известният американски бихевиорист и професор от Харвард, Бъръс Скинър, в партньорство с американската войска. Гълъбите са били обучавани, употребявайки по този начин нареченото „ оперантно кондициониране “ – тип образование, въведено от Скинър през 1937 година, което на процедура е дресиране – в началото обещано държание е непринудено, само че когато е възнаградено или осъдено, то или се подтиква, или се обезсърчава. В този случай Скинър възнаграждава гълъбите, когато кълват несъмнено изображение на екран, с цел да ги дресира да го вършат.
След това психологът проектира нос на ракета, който има три прозореца за гълъба, през които да се гледа. Чрез система за надзор на полета и парче метал върху човката на гълъба за засичане на кълването, птичката може да трансформира курса на ракетата, според от това кой прозорец и в коя част го кълве. Гълъбите са подготвени да кълват по този начин, че авансово заложената им цел постоянно да е централно пред ракетата.
Бъръс Фредерик Скинър
Националният комитет за проучвания в региона на защитата е песимистичен към концепцията гълъби да ръководят бойни ракети, само че въпреки всичко влага 25 000 $ (около 321 000 $ днес) в плана. Дори и с тази поддръжка концепцията на Скинър беше считана за ексцентрична и малко хора от властта го взимаха съществено.
Въпреки това, при симулация, гълъбите, които в действителност могат да обработват образна информация почти три пъти по-бързо от хората, бяха удивително положителни в насочването на ракетата право към задачата. Въпреки това, Project Pigeon е анулиран през октомври 1944 година, тъй като армейците считат, че вложението на повече време и пари в него ще забави развиването на други планове, които имат повече шансове за триумф. Както Скинър споделя: „ Проблемът не беше в това, че системата не работеше, когато я тествахме в симулатора, а че никой няма да ни вземе съществено “.
Това обаче не беше краят на Project Pigeon. Той е върнат от Военноморски сили през 1948 година, единствено този път е под името Project Orcon (Orcon идва от ОRganic CONtrol, Органичен контрол). Отменен е още веднъж през 1953 година с помощта на напредъка в електронните системи за ориентиране.
Бомбите с прилепи са друго оръжие, с което Съединени американски щати опитва по време на Втората международна война, по предложение на зъболекаря, доктор Лайтъл Адамс, който е другар на Първата дама. Тези бомби съставляват корпус с няколко отделения вътре. Във всяко поделение има по един бразилски свободноопашат прилеп (Tadarida brasiliensis). Всеки прилеп разполага с малко запалително устройство. Корпусите бяха охладени, с цел да се намали телесната температура на прилепите и да те да изпаднат в насилствена хибернация, до момента в който бомбата не е пусната от аероплан. Парашут ще забави рухването й и в един миг корпусът ще се отвори и ще освободи към този момент събудените прилепите.
Тъй като прилепите на слънчева светлина ще търсят тъмни места като тавански пространства, откакто се освободят се чака да се открият на такива места. Планът по-късно е запалителните устройства, които са на часовников механизъм, да се задействат всички едновременно, което да стартира голям брой пожари тук-там, които са мъчно налични от пожарната. Освен това, в доста случаи за пожара ще се разбере, чак когато той към този момент се е разгорял добре.
Смятало се е, че бомбите с прилепи ще бъдат изключително ефикасни в Япония, където постройките са направени най-вече от дърво и хартия. Няколкостотин хиляди от тези прилепи и по-големите японски градове ще са обгърнати в пламъци, като в същото време ще има доста по-малко изгубени живота, в сравнение с при бомбардиране със общоприети или нуклеарни бомби, а инфраструктурата въпреки всичко ще бъде мощно дестабилизирана.
Въпреки че на пръв взор този проект може да наподобява доверчив, Съединени американски щати въпреки всичко вземат решение да разработят бомбите с прилепи по четири аргументи: има много прилепи (смята се, че единствено четири пещери в Ню Мексико са дом на милиони прилепи); прилепите могат да летят с повече от личната си тежест (до три пъти повече от тежестта им); прилепите могат да презимуват дълго време без потребност от храна или вода; и най-после прилепите летят в тъмното и се скриват при изгрев слънце.
Резултатите от тестванията въпреки всичко са доста обещаващи и наподобява, че проектът в действителност ще сработи добре. Беше изчислено, че до момента в който общоприетите запалителни бомби евентуално ще подпалят към 167-400 пожара на полет, съгласно тестванията бомбите с прилепи евентуално ще произведат към 3,625-4,748 пожара на полет. Освен това единствено 10 бомбардировача B-24 могат да носят към 1 040 000 прилепи, дружно със запалителните им устройства от по 17-28 грама.
Програмата обаче беше анулирана, както тази с гълъбите не тъй като не работи, а тъй като беше преценено, че прилепите ще са подготвени чак в средата на 1945 година Въпреки обещаващите резултати се смяташе, че програмата напредва прекомерно постепенно и с предстояща последна инвестиция от 2 милиона $ в нея (около 25,7 милиона $ днес) – прекомерно скъпо. Вместо това, Проектът „ Манхатън “ се счита за по-вероятен претендент за преустановяване на войната, защото се смяташе, че напредва по-бързо и сигурно ще има по-драматичен резултат, в случай че в последна сметка е сполучлив.
