Защо не можем да живеем с другите? ╫ Игумен Никон ВОРОБЬОВ
„ Човек би трябвало да познае освен своята разруха, само че и безсилието си да се поправи със лични сили… Тогава той ще престане да осъжда и другите хора и ще търпи с обич към тях минусите им… “
(1894 ~ 1963)
♥ В отговор на едно писмо
Всичките старания на искащия да живее духовно би трябвало да бъдат ориентирани към постигане на примирение. Без това качество всички подвизи, даже и най-великите, са освен безплодни, само че и пагубни. Начинаещите не могат да видят това. Слънцето е осветило едно стръкче от огромното дърво и човек си мисли, че към този момент е ярко, а в действителност цялото дърво е във властта на мрака и на княза на мрака (пример от св. Макарий Велики).
Трябва да се избират ония условия на външния живот, които непрекъснато ни показват нашата мрачевина, нашата цялостна разруха, а тя е доста по-голяма, в сравнение с си мислят освен светските хора, само че и по този начин наричаните духовни люде. Човек би трябвало да опознае себе си до дъно. Да познае освен своята разруха, само че и безсилието си да се поправи със лични сили. Само тогава човек ще се прилепи с всички сили към Спасителя, ще вика към Него като потъващия ап. Петър. Тогава той ще престане да осъжда и другите хора и ще търпи с обич към тях минусите им, ще престане да роптае, когато го наскърбяват, клеветят, разпъват, само че откровено ще споделя: „ получавам заслуженото съгласно делата си “. По Божия съд всички грешници би трябвало да изтърпяват някои премеждия като разследване от прегрешението. Ако Господ Иисус Христос страда тежко за нашите грехове, белким ние не би трябвало да поскърбим за тях. Ако женихът страда, обичайно ли е невестата по същото време да танцува и да се радостни? (отново образец от св. Макарий Велики).
Живеещи в един дом близки хора (и при вас е същото) не изпитват терзание в общуването си един с другиго и постоянно ще посочат минусите и греховете ви, а също така и ще ви се накарат и прочие Ако се вземе писаното нагоре като управление, то би трябвало да ценим това учебно заведение, би трябвало да благодарим на безплатните учители, не би трябвало да роптаем, а да опознаваме себе си и по този път да научим на примирение.
Ако живеете сами другаде, то никой няма да ви обиди, няма да ви уточни вашите дефекти, няма да ви изобличи, а по-често ще ви ласкае и хвали за ваша щета. Казано с други думи, става същото като в тогавашните положителни манастири, където не са разрешавали да се отива в усамотение, до момента в който подвижникът, живеейки сред другите, не опознае своята отпадналост, до момента в който не се смири и не се научи да прости обидите и постоянно да прибягва към Господа. После: в никой случай не трябва да се напуща с омраза или с обвинявания към съжителите, а би трябвало откровено, с цялото си схващане човек да упреква себе си като некадърен да живее с други заради огромната си горделивост, припряност, обвинение на другите вместо себе си и прочие
Мнозина са прекомерно надалеч от всичко това. Все упрекват другите и чак тогава себе си и то малко. Като опознаете минусите в себе си, учете се на примирение. Без това душевно качество няма да намерите нито покой, нито нравствен прогрес, нито вярна молитва, т.е. нищо положително. Не инцидентно Господ приканва да се научим от Него на примирение — най-важното, най-необходимото свойство на душата. „ Бог се противи на горделиви “ и само „ на смирени дава берекет “ (Иак. 4:6; 5:5), и „ единствено с ръката на смирението човек може да одобри Божиите блага “ (преп. Исаак Сирин) без да си навреди.
Източник:
Снимка: Николай Николаевич Воробьев (1894-1963), ru.wikipedia.org
