Пчелояди, гъски и кучета
Част от предизборните пропаганди както в Европа, по този начин и у нас бе страхът, че нещо губим. Че нещо се затрива и изчезва. Едното от тези неща са биоразнообразието и екочистотата. Неслучайно шведската ученичка стана международен знак. Аз гледах и виждам с удивление тези младежи, които се безпокоят по този мотив - както по света, по този начин и тук. Те рисуват лозунги, палят се от концепцията за разделно събиране на отпадъци или запазване на белоглавия лешояд, вършат от това и своя идея, и
самобитен темел на самостоятелното си реализиране
В същото време нещо ми си привижда в тази интензивност... по какъв начин да го кажа, недоизяснено. Не усещах да се запалвам, някъде ми се губеше логиката, а някъде - солидарността. Което самия мен натъжаваше, караше ме даже да се срамя. Включително поради това, че от време на време ловя риба и никак не обичам да я пущам назад в реката. Пържа в тигана и хапвам, хем с бира и другари. Мислех си, че несъмнено одъртявам и някои от новите полезности са ми недостъпни. При все това вести като тази - примерно изхарчените за няколко години близо пет милиона лв. за заплати на екоорганизация за запазване на така наречен червеногуша гъска у нас, ме учудваха. Въпросната гъска и няколкото екземпляра, получили пръстени за миналия интервал, вследствие на грижите и парите въпреки всичко не разцъфтяха популационно. Правим ли някъде неточност? Къде е тя? Преди дни пък оповестиха от Асоциацията на парковете в България, че пчелоядът към този момент не гнездял на " Алепу ". А бил предпазена птица. Черният щъркел също. Това станало заради укрепителните действия по свлачището на " Алепу ".
Този пчелояд несъмнено се храни с пчели, няма по какъв начин да не е по този начин с това име, помислих аз. Обаче и пчеларите всеобщо се оплакват, че пчелите измират от ден на ден. Сигурно не е поради пчелояда, а поради отровите.
Но най-важното тук е общата дума. Тя е " изгубване "
И когато попрочетох малко книжки, и поговорих със зоолози, и се поразмислих, се убедих в някои несъответствия. Които съпътстват всичкия ни екопатос. Ние вършим следното - от благи подбуди желаеме примерно да смирим океана, с цел да не рони скалите и да не блъска с талази къпещите се. Правим това малко като император Калигула, който - ядосан на Голямата вода, предиздвикал бойците си да я бият с копия и камшици. Тоест - ние, хората, желаеме биоразнообразието да си остане, както е било, да речем, преди десетина века. Пък ние през това време да си живеем добродушно и да си покачваме консумативната просвета. Само че преди десетина века на Земята са обитавали всичко на всичко към 400 милиона души. Нека ви кажа още нещо, открито от археолози и историци - огромната част от тези 400 милиона са гладували съвсем всеки ден. Сега гоним 8-те милиарда. И, популярност богу, преобладаващата част от нас не гладуват. Обаче за задачата са нужни големи площи, а с цел да се въдят културите по тези площи, е нужно култивиране, включително с химикали. Това няма по какъв начин да не влияе върху всичко живо по земята. Биоразнообразието не е производно от броя на зоологически градини и паркове, а разследване на избран набор от условия за живот, включващи голям брой фактори - земя, вода, храна, слънце, независимост. Между тези фактори е и индивидът - като неподходящ фактор. Освен за някои селекции и ашладисвания на диви животни, които той е избрал да му пазят двора или красят жилището.
Огромната номенклатура от живи същества съществува не тъй като е основана посредством чудатите приумици на Създателя, а тъй като е артикул на междувидова и вътревидова битка. За което се досетил и Чарлз Дарвин. Тоест - с цел да има многообразие, би трябвало да има условия за това. Сред тези условия е съществуването на огромни свободни площи, в които типове и разновидности се въдят на воля и се борят грубо за оцеляването си. Ала когато един тип - нашият, е по този начин процъфтяващ, че е превзел съвсем всички свободни площи, не е чудно, че други типове завяхват. Или се трансформират в нещо като помияри край вилите и сметищата на света, па въпреки да са крокодили, орли или мечки.
Тук е несъгласието, а не просто в лошотията човешка. Ако желаеме да съхраним цялото многообразие, може би би трябвало ние - индивидите,
не просто да станем отново 400 милиона,
ами да се върнем към примитивното земеделие с рало и волове. Другото е идеалистически поплак, освен това незабравим с нелепостта си. Той предизвика иронии, сходни на осмиващите природолюбиви дами, които въздишат по бездомни кученца и им загъват кокалчета, до момента в който хапват свински пържоли в ресторанта. (А прасето като бозайник е не по-глупаво и по-низше творение от кучето).
Като споделих нагоре ашладисвания, парадоксът ни намира и тук. Човекът е изкълчил вълка със селекции, създавайки огромно ново биоразнообразие от кучета за лични потребности. От комичното чихуахуа до зверовете, които убиха оня мъж край " Владо Тричков " преди дни. В същото време индивидът се съкрушава: " Ах, где е птицата додо, ах, по какъв начин да увардя пчелояда ".
Просто не знаеш какво искаш, драги - иска ми се да му кажа. Ала онемявам, щото и аз съм човек.
самобитен темел на самостоятелното си реализиране
В същото време нещо ми си привижда в тази интензивност... по какъв начин да го кажа, недоизяснено. Не усещах да се запалвам, някъде ми се губеше логиката, а някъде - солидарността. Което самия мен натъжаваше, караше ме даже да се срамя. Включително поради това, че от време на време ловя риба и никак не обичам да я пущам назад в реката. Пържа в тигана и хапвам, хем с бира и другари. Мислех си, че несъмнено одъртявам и някои от новите полезности са ми недостъпни. При все това вести като тази - примерно изхарчените за няколко години близо пет милиона лв. за заплати на екоорганизация за запазване на така наречен червеногуша гъска у нас, ме учудваха. Въпросната гъска и няколкото екземпляра, получили пръстени за миналия интервал, вследствие на грижите и парите въпреки всичко не разцъфтяха популационно. Правим ли някъде неточност? Къде е тя? Преди дни пък оповестиха от Асоциацията на парковете в България, че пчелоядът към този момент не гнездял на " Алепу ". А бил предпазена птица. Черният щъркел също. Това станало заради укрепителните действия по свлачището на " Алепу ".
Този пчелояд несъмнено се храни с пчели, няма по какъв начин да не е по този начин с това име, помислих аз. Обаче и пчеларите всеобщо се оплакват, че пчелите измират от ден на ден. Сигурно не е поради пчелояда, а поради отровите.
Но най-важното тук е общата дума. Тя е " изгубване "
И когато попрочетох малко книжки, и поговорих със зоолози, и се поразмислих, се убедих в някои несъответствия. Които съпътстват всичкия ни екопатос. Ние вършим следното - от благи подбуди желаеме примерно да смирим океана, с цел да не рони скалите и да не блъска с талази къпещите се. Правим това малко като император Калигула, който - ядосан на Голямата вода, предиздвикал бойците си да я бият с копия и камшици. Тоест - ние, хората, желаеме биоразнообразието да си остане, както е било, да речем, преди десетина века. Пък ние през това време да си живеем добродушно и да си покачваме консумативната просвета. Само че преди десетина века на Земята са обитавали всичко на всичко към 400 милиона души. Нека ви кажа още нещо, открито от археолози и историци - огромната част от тези 400 милиона са гладували съвсем всеки ден. Сега гоним 8-те милиарда. И, популярност богу, преобладаващата част от нас не гладуват. Обаче за задачата са нужни големи площи, а с цел да се въдят културите по тези площи, е нужно култивиране, включително с химикали. Това няма по какъв начин да не влияе върху всичко живо по земята. Биоразнообразието не е производно от броя на зоологически градини и паркове, а разследване на избран набор от условия за живот, включващи голям брой фактори - земя, вода, храна, слънце, независимост. Между тези фактори е и индивидът - като неподходящ фактор. Освен за някои селекции и ашладисвания на диви животни, които той е избрал да му пазят двора или красят жилището.
Огромната номенклатура от живи същества съществува не тъй като е основана посредством чудатите приумици на Създателя, а тъй като е артикул на междувидова и вътревидова битка. За което се досетил и Чарлз Дарвин. Тоест - с цел да има многообразие, би трябвало да има условия за това. Сред тези условия е съществуването на огромни свободни площи, в които типове и разновидности се въдят на воля и се борят грубо за оцеляването си. Ала когато един тип - нашият, е по този начин процъфтяващ, че е превзел съвсем всички свободни площи, не е чудно, че други типове завяхват. Или се трансформират в нещо като помияри край вилите и сметищата на света, па въпреки да са крокодили, орли или мечки.
Тук е несъгласието, а не просто в лошотията човешка. Ако желаеме да съхраним цялото многообразие, може би би трябвало ние - индивидите,
не просто да станем отново 400 милиона,
ами да се върнем към примитивното земеделие с рало и волове. Другото е идеалистически поплак, освен това незабравим с нелепостта си. Той предизвика иронии, сходни на осмиващите природолюбиви дами, които въздишат по бездомни кученца и им загъват кокалчета, до момента в който хапват свински пържоли в ресторанта. (А прасето като бозайник е не по-глупаво и по-низше творение от кучето).
Като споделих нагоре ашладисвания, парадоксът ни намира и тук. Човекът е изкълчил вълка със селекции, създавайки огромно ново биоразнообразие от кучета за лични потребности. От комичното чихуахуа до зверовете, които убиха оня мъж край " Владо Тричков " преди дни. В същото време индивидът се съкрушава: " Ах, где е птицата додо, ах, по какъв начин да увардя пчелояда ".
Просто не знаеш какво искаш, драги - иска ми се да му кажа. Ала онемявам, щото и аз съм човек.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ