Евродепутатът Радан Кънев: Сърбия и Унгария не са ни приятели
Чакат ни нелеки стопански и финансови години, а опцията на Европа да отваря кесията ще понижава през идващия мандат на европейските институции. Не можем да чакаме в обозримо бъдеще, никога в мандата на идната Европейска комисия и Европейски парламент, дейно разширение на Европейския съюз. Така българският евродепутат Радан Кънев разяснява пред Българска телеграфна агенция вероятностите пред разширението на Европейски Съюз към Западните Балкани.
„ Интегрирането на политики като Зелената договорка би могло да форсира процеса на присъединение на страните претенденти за участие, само че изисква самите страни членки да бъдат съпричастни към тези политики. Това значи засилено финансиране от страна на европейския бюджет, а мисля, че ни чакат нелеки стопански и финансови години “, добавя той.
Радан Кънев е евродепутат на Демократи за мощна България и представител на групата на Европейската национална партия в европарламента. Той е докладчик в сянка по законодателен акт за индустрия с нулеви чисти излъчвания. Кънев разяснява в изявление за Българска телеграфна агенция Европейския зелен пакт, или така наречен Зелена договорка, представляващ набор от оферти, чиято цел е политиките на Европейски Съюз в региона на климата, енергетиката, превоза и данъчното облагане да бъдат пригодени към задачата за понижаване на чистите излъчвания на парникови газове с минимум 55 % до 2030 година спрямо нивата от 1990 година Сред целите на „ зелената “ самодейност е Европа да бъде първият безпристрастен във връзка с климата континент до 2050 година и три милиарда нови дървета да бъдат засадени в Европейски Съюз до 2030 година Европейски Съюз към този момент има правно обвързващи цели в региона на климата, които обгръщат всички съществени браншове на стопанската система. Все отново законодателството за Зелената договорка към момента не е признато, а съгласно Кънев, то ще бъде и първото ревизирано преди приемането си законодателство.
„ Вероятно за първи път, а съгласно мен сигурно, ще се ревизира законодателство преди да бъде признато. (…) Голяма част от законодателния план „ Подготвени за цел 55″ е насочена към принудително повишение на цените на въглеродните излъчвания. Очакването сега, в който се гласоподаваха тези промени беше, че политическата смяна след ерата на (американския президент Доналд) Тръмп в Съединени американски щати, ще докара до сходни политики от другата страна на Атлантическия океан. Ако следват целеустремено обща политика, Европейски Съюз, Съединени американски щати и Канада са безусловно неизпълним стопански фактор “, означи по-рано евродепутатът пред публицисти по време на образование, проведено взаимно от Българска телеграфна агенция и Екологичен потенциал.
Той добави, че администрацията на сегашния президент на Съединени американски щати Джо Байдън е възприела амбициозни климатични политики, само че напълно разнообразни. Това съгласно него най-вероятно ще докара до проверка на законодателството за Зелената договорка и намиране на механизъм, с който преди малко признатата Директива за търговия с излъчвания да бъде променена.
„ Общите политики (като Зелената сделка) в процеса на доближаване сред членки и не членки на Балканския полуостров, в това число и в ролята на инструмент за помиряване с нашите братовчеди в Скопие, бяха вероятни в един по-оптимистичен стадий на нашите връзки “, сподели той в изявлението си пред Българска телеграфна агенция. „ Сега не наподобява, че има толкоз лесни решения “, добави той по отношение на районния подтекст на Зелената договорка.
Кънев уточни, че страни като България и Северна Македония, които въпреки и близки географски, имат политически несъгласия, биха могли да се обединят от по-голяма идея като увеличение на каузи на възобновима сила, макар скептицизма. Според него би трябвало да се преодолее „ това сериозно равнище на съмнение в обществата и политическите елити, до което сме се докарали “.
„ Възможно е да се мисли за общи политики в областта на най-общо казано икономическата рационализация. Ако приказваме за зелени политики, част от тях имат доста елементарни измерения, да вземем за пример железопътна съгласуваност. Това е една голяма язва в българо-македонските връзки от край време, която не може да се реши. Това е посока, в която със съдействието на Европейския съюз и на европейския бюджет, може да се натиска “, означи Кънев и добави, че междусистемната електрическа и газова съгласуваност са политики в областта на Зелената договорка, върху които можем да работим в района.
Според него страните от Западните Балкани въпреки всичко няма да имат интерес, чисто стопански, да възприемат детайли на Европейския зелен пакт преди да е станал той обвързващ за тях.
Кънев уточни Хърватия като образец за ослепителен опит в потреблението на геотермалната сила както за балансиране на енергийния микс, по този начин и за отоплителни планове и за предпазване на сила от възобновими източници. Според него геотермалната сила е огромна опция и пред България.
„ Ние имаме относително положително законодателство, признато в този момент от този парламент – нещо, което не е добре прочут обществен факт. Трябва незабавно да стартираме да привличаме и европейски, и частни вложители и да стартираме да влагаме в тази сфера “, изясни той.
Той засегна и тематиката за новата такса за пренос на съветски газ, която България вкара предишния месец и реакцията на най-засегнатите от решението страни – Сърбия и Унгария. Според него острата реакция на Белград и Будапеща има по-дълбока мотивация и много по-дълга история на политически несъгласия.
„ Управляващите режими в Сърбия и Унгария имат поредна неприятелска политика към България от много време. Малко споменаван факт е това, че надълбоко антибългарският някогашен министър председател на Северна Македония (Никола) Груевски се укрива от македонското правораздаване в Будапеща и това продължава да е по този начин. Много от медиите, които бълват антибългарска агитация в Скопие, са благосъстоятелност на олигарси, близки до (унгарския премиер) Виктор Орбан. Що се отнася до режима на Вучич в Сърбия, той не просто предизвиква и финансира антибългарските настроения в Северна Македония, само че има и лична систематична антибългарска агитация. Една мярка (като въвеждането на такса за пренос на съветски газ) от страна на България има и една рационална степен на взаимност към тези враждебни политики “, разяснява българският евродепутат.
Той заключи, че тази обстановка е мотив да се осъзнае потребността от по-откровени и градивни договаряния сред България и Сърбия и Унгария.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
„ Интегрирането на политики като Зелената договорка би могло да форсира процеса на присъединение на страните претенденти за участие, само че изисква самите страни членки да бъдат съпричастни към тези политики. Това значи засилено финансиране от страна на европейския бюджет, а мисля, че ни чакат нелеки стопански и финансови години “, добавя той.
Радан Кънев е евродепутат на Демократи за мощна България и представител на групата на Европейската национална партия в европарламента. Той е докладчик в сянка по законодателен акт за индустрия с нулеви чисти излъчвания. Кънев разяснява в изявление за Българска телеграфна агенция Европейския зелен пакт, или така наречен Зелена договорка, представляващ набор от оферти, чиято цел е политиките на Европейски Съюз в региона на климата, енергетиката, превоза и данъчното облагане да бъдат пригодени към задачата за понижаване на чистите излъчвания на парникови газове с минимум 55 % до 2030 година спрямо нивата от 1990 година Сред целите на „ зелената “ самодейност е Европа да бъде първият безпристрастен във връзка с климата континент до 2050 година и три милиарда нови дървета да бъдат засадени в Европейски Съюз до 2030 година Европейски Съюз към този момент има правно обвързващи цели в региона на климата, които обгръщат всички съществени браншове на стопанската система. Все отново законодателството за Зелената договорка към момента не е признато, а съгласно Кънев, то ще бъде и първото ревизирано преди приемането си законодателство.
„ Вероятно за първи път, а съгласно мен сигурно, ще се ревизира законодателство преди да бъде признато. (…) Голяма част от законодателния план „ Подготвени за цел 55″ е насочена към принудително повишение на цените на въглеродните излъчвания. Очакването сега, в който се гласоподаваха тези промени беше, че политическата смяна след ерата на (американския президент Доналд) Тръмп в Съединени американски щати, ще докара до сходни политики от другата страна на Атлантическия океан. Ако следват целеустремено обща политика, Европейски Съюз, Съединени американски щати и Канада са безусловно неизпълним стопански фактор “, означи по-рано евродепутатът пред публицисти по време на образование, проведено взаимно от Българска телеграфна агенция и Екологичен потенциал.
Той добави, че администрацията на сегашния президент на Съединени американски щати Джо Байдън е възприела амбициозни климатични политики, само че напълно разнообразни. Това съгласно него най-вероятно ще докара до проверка на законодателството за Зелената договорка и намиране на механизъм, с който преди малко признатата Директива за търговия с излъчвания да бъде променена.
„ Общите политики (като Зелената сделка) в процеса на доближаване сред членки и не членки на Балканския полуостров, в това число и в ролята на инструмент за помиряване с нашите братовчеди в Скопие, бяха вероятни в един по-оптимистичен стадий на нашите връзки “, сподели той в изявлението си пред Българска телеграфна агенция. „ Сега не наподобява, че има толкоз лесни решения “, добави той по отношение на районния подтекст на Зелената договорка.
Кънев уточни, че страни като България и Северна Македония, които въпреки и близки географски, имат политически несъгласия, биха могли да се обединят от по-голяма идея като увеличение на каузи на възобновима сила, макар скептицизма. Според него би трябвало да се преодолее „ това сериозно равнище на съмнение в обществата и политическите елити, до което сме се докарали “.
„ Възможно е да се мисли за общи политики в областта на най-общо казано икономическата рационализация. Ако приказваме за зелени политики, част от тях имат доста елементарни измерения, да вземем за пример железопътна съгласуваност. Това е една голяма язва в българо-македонските връзки от край време, която не може да се реши. Това е посока, в която със съдействието на Европейския съюз и на европейския бюджет, може да се натиска “, означи Кънев и добави, че междусистемната електрическа и газова съгласуваност са политики в областта на Зелената договорка, върху които можем да работим в района.
Според него страните от Западните Балкани въпреки всичко няма да имат интерес, чисто стопански, да възприемат детайли на Европейския зелен пакт преди да е станал той обвързващ за тях.
Кънев уточни Хърватия като образец за ослепителен опит в потреблението на геотермалната сила както за балансиране на енергийния микс, по този начин и за отоплителни планове и за предпазване на сила от възобновими източници. Според него геотермалната сила е огромна опция и пред България.
„ Ние имаме относително положително законодателство, признато в този момент от този парламент – нещо, което не е добре прочут обществен факт. Трябва незабавно да стартираме да привличаме и европейски, и частни вложители и да стартираме да влагаме в тази сфера “, изясни той.
Той засегна и тематиката за новата такса за пренос на съветски газ, която България вкара предишния месец и реакцията на най-засегнатите от решението страни – Сърбия и Унгария. Според него острата реакция на Белград и Будапеща има по-дълбока мотивация и много по-дълга история на политически несъгласия.
„ Управляващите режими в Сърбия и Унгария имат поредна неприятелска политика към България от много време. Малко споменаван факт е това, че надълбоко антибългарският някогашен министър председател на Северна Македония (Никола) Груевски се укрива от македонското правораздаване в Будапеща и това продължава да е по този начин. Много от медиите, които бълват антибългарска агитация в Скопие, са благосъстоятелност на олигарси, близки до (унгарския премиер) Виктор Орбан. Що се отнася до режима на Вучич в Сърбия, той не просто предизвиква и финансира антибългарските настроения в Северна Македония, само че има и лична систематична антибългарска агитация. Една мярка (като въвеждането на такса за пренос на съветски газ) от страна на България има и една рационална степен на взаимност към тези враждебни политики “, разяснява българският евродепутат.
Той заключи, че тази обстановка е мотив да се осъзнае потребността от по-откровени и градивни договаряния сред България и Сърбия и Унгария.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ