Бубарството в България: Възможно ли е възраждането на един забравен отрасъл?
Бубарството в България води началото си от средновековието, като получава най-голямо развиване през 19-и и първата половина на 20-и век. Към 1990 година в България е работела една свилоточна фабрика в Хасково и няколко копринотъкачни заводи в Русе, София, Карлово, Свиленград и Враца, които преработвали създаваните в страната годишно към 1 500 000 кг сурови пашкули. По произвеждане на пашкули и естествена коприна тогава България е заемала първо място в Европа и едно от водещите места в света.
Какво се случва с бубарството?
Една от основните аргументи за фрапантния спад на пашкулопроизводството е, че до 1990 година страната е подтикнала развиването на бубарството чрез дотиране на към 90% от себестойността на сухите пашкули, както и с други тласъци за бубохранителите.
Цената на пашкулите беше висока, изплащането постоянно, което правеше бубарството доста привлекателна активност ”, споделя за Economic.bg проф. доктор Паномир Ценов, ръководител на Научния център по бубарство – Враца.
Друга съществена причина е загубата на предходните и неналичието на задоволително нови пазари за осъществяване на създадената продукция заради относително високата ѝ себестойност по отношение на производството в Китай, Бразилия и Виетнам, които на процедура постановиха дъмпинг и диктуват цените на интернационалния пазар. Особено отрицателно върху бубарството в България се е отразила и приватизацията на сдруженията, занимаващи се с изкупуване и преправка на пашкули, които на процедура стопираха тази активност откакто минаха в ръцете на новите си частни притежатели.
Работническо-мениджърската приватизация (РМД) на единственото в България комерсиално сдружение, монополист във връзка с свилоточенето – компанията „ Свила ” в гр. Хасково – е довела до загуба на всевъзможен надзор от страна на страната по преработката на пашкулите, без която, както е известно, се обезсмисля и самото произвеждане на пашкули, се споделя в разбор на актуалната обстановка в бранша, направена от Науичния център по бубарство – Враца.
От 2000 година единствено Опитната станция по бубарство – Враца провежда развъждането на известни количества буби, основно за потребностите на бубеното семепроизводство, само че също по този начин и за отмотаване и произвеждане на сурова коприна, копринена прежда и подготвени плетени копринени произведения. Станцията разполага с нужните за задачата сушилни за пашкули, свилоточна и друга техника за тяхната преправка.
Поради това, че бубарството в страната не се субсидира, изкупната цена на пашкулите се дефинира от цената на суровата коприна на международния пазар, която обаче е нестабилна и мощно варира. Европейският съюз с Регламент на Съвета на Европа от 2006 година и Регламент на Европейската комисия от същата година субсидира бубарството със 133.26 евро за всяка отгледана кутийка буби при избрани условия. Тази дотация обаче към този момент се получава единствено в по този начин нар. „ остарели “ страни членки на Европейски Съюз, само че не и в България.
У нас, за жалост, европейската дотация не беше позволена и производителите на пашкули се подкрепят единствено по Схема за единно заплащане на повърхност (СЕПП), което за тях е една съвсем оскъдна поддръжка “, написа още в план на Стратегия за подсилване на ролята на аграрния бранш в биоикономиката за интервал 2019 – 2023 година, с който Economic.bg разполага.
Възраждане на бранша
Понастоящем в България има към един милион черничеви дървета, които са задоволителни за производството на към 500 тона сурови пашкули годишно. Научноизследователската работа и научното обслужване на подотрасъла се прави от Научния център по бубарство (НЦБ) във Враца, Аграрен Университет – Пловдив, Тракийски университет – Стара Загора и Лесотехнически университет в София.
Със задачата да се възроди този позабравен бранш в България се захваща холдингът „ Текстилен Клъстер Коприна “. В материалите на клъстера е одобрено основаването на 6 предприятия на територията на страната за изкупуване и преправка на пашкулите. В активността на предприятието е заложено и засаждането на нови черничеви градини. Като в пилотен план в тази тенденция клъстерът показва, че още през есента на тази година следва ново засаждане на градини в Севрозападна България.
В момента възвръщаме старите и сътворяваме нови градини. Започваме един взлом за произвеждане на черничеви дървета и основаване на градини в цялата страна, само че главно в Северозападна България “, споделя Мила Димитрова, ръководител на Управителния съвет на „ Текстил Клъстер Коприна “.
Новите дървета следва да бъдат засадени през есента или пролетта, според от метеорологичните условия. Земите, на които това ще се случи, са благосъстоятелност на клъстъра на база публично-частно партньорство
Колко тъкмо е възвръщаемостта от активността на бубарите, Димитрова не споделя, само че по думите ѝ е „ доста огромна, тъй като на никое място в Европа не се създава естествена коприна “.
Силни и слаби страни на бубарството в България
В Стратегията за подсилване на ролята на аграрния бранш в биоикономиката се показват мощните и слабите страни на бубарството в България. Сред преимуществата на бранша са:
Бубарството при основаване на съответните условия би могло да обезпечава положителни приходи на фермерите и то в региони, където опциите за приходи от друга селскостопанска продукция са мощно ограничени;Същността на бубарското произвеждане съставлява сама по себе си едно биологично фермерство;Част от материалната база на бубарството, като черничеви дървета, пространства и инвентар за бубохранене, е запазена;Научният център по бубарство във Враца е гаранция за възобновяване и развиване на бубарството.
В същото време обаче към този момент липсват частни компании, които да раздават бубено семе или излюпени буби, изкупуват и преработват създадените пашкули. Фуражната и материалната база е остаряла, а упования от производителите е за по-висока изкупна цена на пашкулите спрямо пазарната. Системата за директни дотации, която понастоящем е възприета в България, не е задоволително удобна за производителите на пашкули, се споделя още в Стратегията.
Към момента изкупната цена на пашкулите е 18 лева на кг, споделя Мила Димитрова, съгласно която цената се нуждае от поправяне в посока нарастване.
Какво се случва с бубарството?
Една от основните аргументи за фрапантния спад на пашкулопроизводството е, че до 1990 година страната е подтикнала развиването на бубарството чрез дотиране на към 90% от себестойността на сухите пашкули, както и с други тласъци за бубохранителите.
Цената на пашкулите беше висока, изплащането постоянно, което правеше бубарството доста привлекателна активност ”, споделя за Economic.bg проф. доктор Паномир Ценов, ръководител на Научния център по бубарство – Враца.
Друга съществена причина е загубата на предходните и неналичието на задоволително нови пазари за осъществяване на създадената продукция заради относително високата ѝ себестойност по отношение на производството в Китай, Бразилия и Виетнам, които на процедура постановиха дъмпинг и диктуват цените на интернационалния пазар. Особено отрицателно върху бубарството в България се е отразила и приватизацията на сдруженията, занимаващи се с изкупуване и преправка на пашкули, които на процедура стопираха тази активност откакто минаха в ръцете на новите си частни притежатели.
Работническо-мениджърската приватизация (РМД) на единственото в България комерсиално сдружение, монополист във връзка с свилоточенето – компанията „ Свила ” в гр. Хасково – е довела до загуба на всевъзможен надзор от страна на страната по преработката на пашкулите, без която, както е известно, се обезсмисля и самото произвеждане на пашкули, се споделя в разбор на актуалната обстановка в бранша, направена от Науичния център по бубарство – Враца.
От 2000 година единствено Опитната станция по бубарство – Враца провежда развъждането на известни количества буби, основно за потребностите на бубеното семепроизводство, само че също по този начин и за отмотаване и произвеждане на сурова коприна, копринена прежда и подготвени плетени копринени произведения. Станцията разполага с нужните за задачата сушилни за пашкули, свилоточна и друга техника за тяхната преправка.
Поради това, че бубарството в страната не се субсидира, изкупната цена на пашкулите се дефинира от цената на суровата коприна на международния пазар, която обаче е нестабилна и мощно варира. Европейският съюз с Регламент на Съвета на Европа от 2006 година и Регламент на Европейската комисия от същата година субсидира бубарството със 133.26 евро за всяка отгледана кутийка буби при избрани условия. Тази дотация обаче към този момент се получава единствено в по този начин нар. „ остарели “ страни членки на Европейски Съюз, само че не и в България.
У нас, за жалост, европейската дотация не беше позволена и производителите на пашкули се подкрепят единствено по Схема за единно заплащане на повърхност (СЕПП), което за тях е една съвсем оскъдна поддръжка “, написа още в план на Стратегия за подсилване на ролята на аграрния бранш в биоикономиката за интервал 2019 – 2023 година, с който Economic.bg разполага.
Възраждане на бранша
Понастоящем в България има към един милион черничеви дървета, които са задоволителни за производството на към 500 тона сурови пашкули годишно. Научноизследователската работа и научното обслужване на подотрасъла се прави от Научния център по бубарство (НЦБ) във Враца, Аграрен Университет – Пловдив, Тракийски университет – Стара Загора и Лесотехнически университет в София.
Със задачата да се възроди този позабравен бранш в България се захваща холдингът „ Текстилен Клъстер Коприна “. В материалите на клъстера е одобрено основаването на 6 предприятия на територията на страната за изкупуване и преправка на пашкулите. В активността на предприятието е заложено и засаждането на нови черничеви градини. Като в пилотен план в тази тенденция клъстерът показва, че още през есента на тази година следва ново засаждане на градини в Севрозападна България.
В момента възвръщаме старите и сътворяваме нови градини. Започваме един взлом за произвеждане на черничеви дървета и основаване на градини в цялата страна, само че главно в Северозападна България “, споделя Мила Димитрова, ръководител на Управителния съвет на „ Текстил Клъстер Коприна “.
Новите дървета следва да бъдат засадени през есента или пролетта, според от метеорологичните условия. Земите, на които това ще се случи, са благосъстоятелност на клъстъра на база публично-частно партньорство
Колко тъкмо е възвръщаемостта от активността на бубарите, Димитрова не споделя, само че по думите ѝ е „ доста огромна, тъй като на никое място в Европа не се създава естествена коприна “.
Силни и слаби страни на бубарството в България
В Стратегията за подсилване на ролята на аграрния бранш в биоикономиката се показват мощните и слабите страни на бубарството в България. Сред преимуществата на бранша са:
Бубарството при основаване на съответните условия би могло да обезпечава положителни приходи на фермерите и то в региони, където опциите за приходи от друга селскостопанска продукция са мощно ограничени;Същността на бубарското произвеждане съставлява сама по себе си едно биологично фермерство;Част от материалната база на бубарството, като черничеви дървета, пространства и инвентар за бубохранене, е запазена;Научният център по бубарство във Враца е гаранция за възобновяване и развиване на бубарството.
В същото време обаче към този момент липсват частни компании, които да раздават бубено семе или излюпени буби, изкупуват и преработват създадените пашкули. Фуражната и материалната база е остаряла, а упования от производителите е за по-висока изкупна цена на пашкулите спрямо пазарната. Системата за директни дотации, която понастоящем е възприета в България, не е задоволително удобна за производителите на пашкули, се споделя още в Стратегията.
Към момента изкупната цена на пашкулите е 18 лева на кг, споделя Мила Димитрова, съгласно която цената се нуждае от поправяне в посока нарастване.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ