ЮНЕСКО - зад кулисите на едно предизвестено падение
Brenn Sandsky
В сърцето на Париж се намира седалището на Организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета, известна като ЮНЕСКО. Малцина парижани знаят с какво се занимава тя и защо служи, а още по-малко хора по света се интересуват от това. Затова взехме решение да разгледаме аргументите, които са довели до това ЮНЕСКО последователно да се дистанцира от значимите интернационалните каузи, макар че проблематиката, с която се занимава, е по-актуална от всеки път.
ЮНЕСКО е основана с мандат да предизвиква мира, развиването и благосъстоянието на човечеството. Когато през ноември 1945 година 37 страни основават ЮНЕСКО, тя е главно западна организация. По време на Студената война американските ръководители преглеждат ЮНЕСКО като
бранител на свободата на словото
в подтекста противопоставяне на комунистическата агитация.
При основаването на ЮНЕСКО Съединените щати са едни от най-силните ѝ поддръжници. Американците изиграха основна роля в основаването ѝ, а Арчибалд Маклийш, първият американски представител в Изпълнителния съвет, даже изготви преамбюла на нейния правилник от 1945 година
ЮНЕСКО, която има 194 членове и 12 асоциирани членове, действа на основата на междуправителствения многостранен метод. Днес организацията е най-известна с комитета, който дава статут на международно завещание на исторически обекти.
Според нейния правилник ЮНЕСКО е учредена на правилото, " защото войните стартират в мозъците на хората, отбраната на мира би трябвало да се построява в мозъците на хората ". Този принцип се оказа колкото доблестен, толкоз и химеричен. И в случай че това е по този начин, по какъв начин да си разбираем отсъствието на ЮНЕСКО от интернационалната сцена и нейнотооглушително безмълвие в тези времена на войни и спорове? Отговорът се крие в композиция от няколко фактора. С остарелите си стратегии, проваления си управнически екип, възходящото въздействие на Китай в организацията, намаляващото влияние на дейностите ѝ и постепенната индиферентност на страните членки,бъдещето на организацията на Организация на обединените нации наподобява тъмно.
Но в случай че ЮНЕСКО към този момент не работи за мира, както в предишното, каква е изгодата от нея, с изключение на да дава своя етикет на културни обекти, да провежда скъпи и безсмислени конференции и да харчи парите на данъкоплатците за пътувания в бизнес класа и за великодушните заплати на своите ръководители?
Съединените щати и ЮНЕСКО
Въпросът за нейната (без)полезност е още по-актуален, като се има поради, че евентуалното завръщане на Доналд Тръмп на власт след няколко месеца може да заплаши нежната реинтеграция на американците, реализирана при Джо Байдън, който беше подготвен на всичко, с цел да отменc решенията на своя предходник в Белия дом.
Съединените щати напуснаха ЮНЕСКО за първи път при президента Рейгън през 1984 година поради политизирането и, неприятното и ръководство и отношението и към Израел. След съвсем двадесетгодишно неявяване, през октомври 2003 година те още веднъж се причислиха към организацията. Това завръщане беше част от напъните на президента Буш да сплоти интернационалната общественост в поддръжка на войните му против тероризма в Ирак и Афганистан.
Впоследствие точно администрацията на демократа Обама проправи пътя за решението на президента Тръмп да се отдръпна за повторно. През 2011 година Обама замрази вноските на Съединени американски щати в ЮНЕСКО, откакто Генералната конференция гласоподава за приемането на Палестина като страна членка на организацията. През октомври 2017 година президентът Тръмп разгласи, че Съединени американски щати още веднъж ще изоставен ЮНЕСКО, като уточни насъбраните просрочени отговорности, нуждата от фундаментална промяна и антиизраелските пристрастия като съществени аргументи за решението си.
Обратното решение на президента Байдън да възвърне уговорката си към ЮНЕСКО макар непрекъснатите управнически и оперативни пропуски не е изненада. То отразява различията и залозите на вътрешната политика на Съединени американски щати, продадено като решение за въздействие върху салдото на силите в организацията и за конкуренция с Китай, който от години господства финансово и политически системата на Организация на обединените нации.
Катастрофалното ръководство в основата на падението на ЮНЕСКО
Френската социалистка Одре Азуле беше определена за началник на ЮНЕСКО през ноември 2017 година Тя наследи на този пост българската комунистка Ирина Бокова. По време на мандата на Одре Азуле, рецесията на програмната и бюджетната промяна на ЮНЕСКО, съчетана с рецесия на ръководството, рецесия на видимостта и рецесия на доверието, погълна всички шансове за реформиране на организацията.
Кандидатурата на някогашната френска министърка на културата Одре Азуле за поста началник на ЮНЕСКО беше решена в последния миг от някогашния френски президент, социалиста Франсоа Оланд, който не удържа на думата си и на уговорката си да поддържа претендент от арабския район за този пост.
Достиженията ѝ като министър на културата бяха помрачени от две афери с висок публичен интерес. Първата се отнасяше до отчета за осъщественото през 2016 година изследване на сигурността на катедралата Нотр Дам дьо Пари. Заключенията на това изследване, показани на държавното управление на Манюел Валс, бяха безапелационни по отношение на риска от запалване на покрива и незабавната нужда от инсталиране на пожарогасителна система. Одре Азуле беше министър на културата, когато беше взето решение да се пренебрегне отчетът и, което е доста по-сериозно, да не се предприеме нито една от предложените ограничения за спомагателна отбрана на катедралата.
Вторият случай е един от най-грозните. В продължение на към 10 години някогашен началник на отдел " Човешки запаси " във френското министерство на културата е успявал да вкарва диуретици в напитките на дамите, които е интервюирал, с цел да може да ги следи по какъв начин уринират пред него. Уволнен от държавна работа през януари 2019 година, след това той е упрекнат и изправен пред правораздаването. През 2016 година една от жертвите написа до Одре Азуле, като се оплаква от " половата и унизителна обстановка ", която е претърпяла. Министърката Азуле не подхваща никакви дейности по нейната тъжба. Същото повърхностно отношение към високопоставените държавни чиновници се следи след това и в ЮНЕСКО, като няколко вътрешни следствия за тормоз са съответно заровени.
За по-малко от седем години, Одре Азуле трансформира ЮНЕСКО в поделение на френското Министерство на външните работи. Постепенно духът на многостранното съдействие избледня, отстъпвайки място на засиленото политизиране на ЮНЕСКО, дължащо се значително на извънбюджетното финансиране " à la carte " от страна на държавните управления според от техните национални политически цели.
По време на нейния мандат ЮНЕСКО освен загуби въздействието си в двете основни области - образованието и културата, само че и ролята си в промяната на системата на Организация на обединените нации. Липсата на бистрота и отчетност е различен проблем, който отразява настоящето пагубно ръководство на организацията.
Агенция в крах в търсене на нов подтик за деяние
Некомпетентността постоянно си има цена и ЮНЕСКО е изгубила милиони евро от неприятното ръководство на личния състав си заради непотизъм, корист с власт и неспазване на нормативните текстове. Процесът на намаляване беше интензивен от неналичието на отговорност на висшите чиновници, някои от които назначиха съпругите си, а други - любовниците си на добре платени постове, в дух на неоспорим спор на ползи и неоправдателна корист с власт.
Затънала в спекулация с непрозрачно ръководство на бюджетния си недостиг за 2023 година, през април 2024 година генералната дирекция е подложена на невиждана рецензия от страна на страните членки на последната сесия на Изпълнителния съвет. За първи път страните членки освен показаха своята " сериозна угриженост ", само че и постановиха на генералната дирекция три одита за изясняване на случая. Един одит от отдел " Служби за вътрешен контрол " (СВН) по отношение на бюджетния мониторинг и надзор и два одита от външни инспектори по отношение на " спазването на член 4, параграфи 1 и 2 от Финансовия правилник и резолюциите за разпределяне на бюджетни заеми ", по отношение на ликвидирането на правните договорни отговорности, свързани с дейностите за 2023 година, по отношение на бюджетния надзор на Организацията и потреблението на други източници на финансиране за покриване на отговорностите, в началото включени в постоянния бюджет за 2022-2023 година Тези три одита оказаха невиждан напън върху Одре Азуле.
Освен това, страните желаеха от генералната директорка да предложи ограничения за премахване на откритите дефекти във финансовото ръководство и бюджетния надзор на Организацията. Това искане е невиждано, като се има поради, че през последните години госпожа Азуле е работила без никаква бистрота или отчетност за неприятното ръководство и други нередности в нейната администрация.
Всичко на това равнище се трансформира за Одре Азуле през ноември 2023 година, когато обратно на нейните проекти и дипломатически старания за ръководител на Изпълнителния съвет е определена представителката на Сейнт Лусия против бразилската кандидатка, подкрепена от Франция и от самата Азуле. Бразилия размени Аржентина в последния миг, до момента в който Аржентина беше изтласкана напред няколко месеца по-рано, с цел да размени Хаити в играта на въздействие на генералната директорка. Изправени пред сходна липса на съвестност, страните избраха да дадат гласа си за солидната кандидатура на Сейнт Лусия.
Ожесточената дипломатическа борба за председателството на Изпълнителния съвет, която госпожа Азуле загуби изрично, сподели границите на нейното политическо въздействие. Едно едва председателство на Съвета би ѝ разрешило да приключи мандата си през ноември 2025 година, без да се тормози прекалено. Тя не съумя и Изпълнителният съвет пое самодейността за по този начин нужната промяна на институцията.
Седемте години на ръководство на Одре Азуле са систематизирани съвършено от някогашен върховен служител: " ЮНЕСКО през днешния ден е организация в крах, която е изгубила своята успеваемост, видимост и авторитет; организация с прекомерно малко хрумвания, непоследователно финансиране и влияние, само че с прекалено много политика; организация, чийто интернационален престиж понижава, със секретариат, който е демотивиран и няма вяра нито за личното си бъдеще, нито за това на организацията ".
Каквито и да са другите аргументи за нейното проваляне и хронични дефекти, няма подозрение, че това е организация в положение на дълбока и съвсем необратима рецесия, страдаща от липса на ориентир и с дребни шансове да възвърне изгубеното си въздействие. Оттук и значимостта на избора на нов основен изпълнителен шеф през 2025 година
Превод: Faktor.bg
В сърцето на Париж се намира седалището на Организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета, известна като ЮНЕСКО. Малцина парижани знаят с какво се занимава тя и защо служи, а още по-малко хора по света се интересуват от това. Затова взехме решение да разгледаме аргументите, които са довели до това ЮНЕСКО последователно да се дистанцира от значимите интернационалните каузи, макар че проблематиката, с която се занимава, е по-актуална от всеки път.
ЮНЕСКО е основана с мандат да предизвиква мира, развиването и благосъстоянието на човечеството. Когато през ноември 1945 година 37 страни основават ЮНЕСКО, тя е главно западна организация. По време на Студената война американските ръководители преглеждат ЮНЕСКО като
бранител на свободата на словото
в подтекста противопоставяне на комунистическата агитация.
При основаването на ЮНЕСКО Съединените щати са едни от най-силните ѝ поддръжници. Американците изиграха основна роля в основаването ѝ, а Арчибалд Маклийш, първият американски представител в Изпълнителния съвет, даже изготви преамбюла на нейния правилник от 1945 година
ЮНЕСКО, която има 194 членове и 12 асоциирани членове, действа на основата на междуправителствения многостранен метод. Днес организацията е най-известна с комитета, който дава статут на международно завещание на исторически обекти.
Според нейния правилник ЮНЕСКО е учредена на правилото, " защото войните стартират в мозъците на хората, отбраната на мира би трябвало да се построява в мозъците на хората ". Този принцип се оказа колкото доблестен, толкоз и химеричен. И в случай че това е по този начин, по какъв начин да си разбираем отсъствието на ЮНЕСКО от интернационалната сцена и нейнотооглушително безмълвие в тези времена на войни и спорове? Отговорът се крие в композиция от няколко фактора. С остарелите си стратегии, проваления си управнически екип, възходящото въздействие на Китай в организацията, намаляващото влияние на дейностите ѝ и постепенната индиферентност на страните членки,бъдещето на организацията на Организация на обединените нации наподобява тъмно.
Но в случай че ЮНЕСКО към този момент не работи за мира, както в предишното, каква е изгодата от нея, с изключение на да дава своя етикет на културни обекти, да провежда скъпи и безсмислени конференции и да харчи парите на данъкоплатците за пътувания в бизнес класа и за великодушните заплати на своите ръководители?
Съединените щати и ЮНЕСКО
Въпросът за нейната (без)полезност е още по-актуален, като се има поради, че евентуалното завръщане на Доналд Тръмп на власт след няколко месеца може да заплаши нежната реинтеграция на американците, реализирана при Джо Байдън, който беше подготвен на всичко, с цел да отменc решенията на своя предходник в Белия дом.
Съединените щати напуснаха ЮНЕСКО за първи път при президента Рейгън през 1984 година поради политизирането и, неприятното и ръководство и отношението и към Израел. След съвсем двадесетгодишно неявяване, през октомври 2003 година те още веднъж се причислиха към организацията. Това завръщане беше част от напъните на президента Буш да сплоти интернационалната общественост в поддръжка на войните му против тероризма в Ирак и Афганистан.
Впоследствие точно администрацията на демократа Обама проправи пътя за решението на президента Тръмп да се отдръпна за повторно. През 2011 година Обама замрази вноските на Съединени американски щати в ЮНЕСКО, откакто Генералната конференция гласоподава за приемането на Палестина като страна членка на организацията. През октомври 2017 година президентът Тръмп разгласи, че Съединени американски щати още веднъж ще изоставен ЮНЕСКО, като уточни насъбраните просрочени отговорности, нуждата от фундаментална промяна и антиизраелските пристрастия като съществени аргументи за решението си.
Обратното решение на президента Байдън да възвърне уговорката си към ЮНЕСКО макар непрекъснатите управнически и оперативни пропуски не е изненада. То отразява различията и залозите на вътрешната политика на Съединени американски щати, продадено като решение за въздействие върху салдото на силите в организацията и за конкуренция с Китай, който от години господства финансово и политически системата на Организация на обединените нации.
Катастрофалното ръководство в основата на падението на ЮНЕСКО
Френската социалистка Одре Азуле беше определена за началник на ЮНЕСКО през ноември 2017 година Тя наследи на този пост българската комунистка Ирина Бокова. По време на мандата на Одре Азуле, рецесията на програмната и бюджетната промяна на ЮНЕСКО, съчетана с рецесия на ръководството, рецесия на видимостта и рецесия на доверието, погълна всички шансове за реформиране на организацията.
Кандидатурата на някогашната френска министърка на културата Одре Азуле за поста началник на ЮНЕСКО беше решена в последния миг от някогашния френски президент, социалиста Франсоа Оланд, който не удържа на думата си и на уговорката си да поддържа претендент от арабския район за този пост.
Достиженията ѝ като министър на културата бяха помрачени от две афери с висок публичен интерес. Първата се отнасяше до отчета за осъщественото през 2016 година изследване на сигурността на катедралата Нотр Дам дьо Пари. Заключенията на това изследване, показани на държавното управление на Манюел Валс, бяха безапелационни по отношение на риска от запалване на покрива и незабавната нужда от инсталиране на пожарогасителна система. Одре Азуле беше министър на културата, когато беше взето решение да се пренебрегне отчетът и, което е доста по-сериозно, да не се предприеме нито една от предложените ограничения за спомагателна отбрана на катедралата.
Вторият случай е един от най-грозните. В продължение на към 10 години някогашен началник на отдел " Човешки запаси " във френското министерство на културата е успявал да вкарва диуретици в напитките на дамите, които е интервюирал, с цел да може да ги следи по какъв начин уринират пред него. Уволнен от държавна работа през януари 2019 година, след това той е упрекнат и изправен пред правораздаването. През 2016 година една от жертвите написа до Одре Азуле, като се оплаква от " половата и унизителна обстановка ", която е претърпяла. Министърката Азуле не подхваща никакви дейности по нейната тъжба. Същото повърхностно отношение към високопоставените държавни чиновници се следи след това и в ЮНЕСКО, като няколко вътрешни следствия за тормоз са съответно заровени.
За по-малко от седем години, Одре Азуле трансформира ЮНЕСКО в поделение на френското Министерство на външните работи. Постепенно духът на многостранното съдействие избледня, отстъпвайки място на засиленото политизиране на ЮНЕСКО, дължащо се значително на извънбюджетното финансиране " à la carte " от страна на държавните управления според от техните национални политически цели.
По време на нейния мандат ЮНЕСКО освен загуби въздействието си в двете основни области - образованието и културата, само че и ролята си в промяната на системата на Организация на обединените нации. Липсата на бистрота и отчетност е различен проблем, който отразява настоящето пагубно ръководство на организацията.
Агенция в крах в търсене на нов подтик за деяние
Некомпетентността постоянно си има цена и ЮНЕСКО е изгубила милиони евро от неприятното ръководство на личния състав си заради непотизъм, корист с власт и неспазване на нормативните текстове. Процесът на намаляване беше интензивен от неналичието на отговорност на висшите чиновници, някои от които назначиха съпругите си, а други - любовниците си на добре платени постове, в дух на неоспорим спор на ползи и неоправдателна корист с власт.
Затънала в спекулация с непрозрачно ръководство на бюджетния си недостиг за 2023 година, през април 2024 година генералната дирекция е подложена на невиждана рецензия от страна на страните членки на последната сесия на Изпълнителния съвет. За първи път страните членки освен показаха своята " сериозна угриженост ", само че и постановиха на генералната дирекция три одита за изясняване на случая. Един одит от отдел " Служби за вътрешен контрол " (СВН) по отношение на бюджетния мониторинг и надзор и два одита от външни инспектори по отношение на " спазването на член 4, параграфи 1 и 2 от Финансовия правилник и резолюциите за разпределяне на бюджетни заеми ", по отношение на ликвидирането на правните договорни отговорности, свързани с дейностите за 2023 година, по отношение на бюджетния надзор на Организацията и потреблението на други източници на финансиране за покриване на отговорностите, в началото включени в постоянния бюджет за 2022-2023 година Тези три одита оказаха невиждан напън върху Одре Азуле.
Освен това, страните желаеха от генералната директорка да предложи ограничения за премахване на откритите дефекти във финансовото ръководство и бюджетния надзор на Организацията. Това искане е невиждано, като се има поради, че през последните години госпожа Азуле е работила без никаква бистрота или отчетност за неприятното ръководство и други нередности в нейната администрация.
Всичко на това равнище се трансформира за Одре Азуле през ноември 2023 година, когато обратно на нейните проекти и дипломатически старания за ръководител на Изпълнителния съвет е определена представителката на Сейнт Лусия против бразилската кандидатка, подкрепена от Франция и от самата Азуле. Бразилия размени Аржентина в последния миг, до момента в който Аржентина беше изтласкана напред няколко месеца по-рано, с цел да размени Хаити в играта на въздействие на генералната директорка. Изправени пред сходна липса на съвестност, страните избраха да дадат гласа си за солидната кандидатура на Сейнт Лусия.
Ожесточената дипломатическа борба за председателството на Изпълнителния съвет, която госпожа Азуле загуби изрично, сподели границите на нейното политическо въздействие. Едно едва председателство на Съвета би ѝ разрешило да приключи мандата си през ноември 2025 година, без да се тормози прекалено. Тя не съумя и Изпълнителният съвет пое самодейността за по този начин нужната промяна на институцията.
Седемте години на ръководство на Одре Азуле са систематизирани съвършено от някогашен върховен служител: " ЮНЕСКО през днешния ден е организация в крах, която е изгубила своята успеваемост, видимост и авторитет; организация с прекомерно малко хрумвания, непоследователно финансиране и влияние, само че с прекалено много политика; организация, чийто интернационален престиж понижава, със секретариат, който е демотивиран и няма вяра нито за личното си бъдеще, нито за това на организацията ".
Каквито и да са другите аргументи за нейното проваляне и хронични дефекти, няма подозрение, че това е организация в положение на дълбока и съвсем необратима рецесия, страдаща от липса на ориентир и с дребни шансове да възвърне изгубеното си въздействие. Оттук и значимостта на избора на нов основен изпълнителен шеф през 2025 година
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ