Брадатият лешояд (Gypaetus barbatus) е едра дневна граблива птица, която

Брадатият лешояд (Gypaetus barbatus) е едра дневна граблива птица, която принадлежи към семейство Ястребови (Accipitridae). Той е единственият представител на рода Брадати лешояди (Gypaetus) и е най-древният жив съвременник на всички ястребоподобни птици. Брадатият лешояд е прочут още като космат орел, алпийски орел или костобер, поради своята профилирана диета, която включва кости от умрели животни.

Брадатият лешояд е един от най-редките и застрашени типове птици в Европа и България, където изчезва като гнездящ през 60-те години на XX век. В сегашния миг се организира стратегия за реинтродукция (връщане) на брадатия лешояд в България, която има за цел да възвърне популацията на този неповторим тип.

Как наподобява брадатият лешояд

Брадатият лешояд е една от най-едрите птици в света, с обсег на крилете до 280 см и дължина на тялото от 95 до 105 см. Теглото му варира от 5 до 7 кг, като женската е по-едра от мъжкия. Оперението му е най-вече кафяво или сиво, с по-светли или по-тъмни оттенъци съгласно подвида.

Главата и шията са неоперени, като се изключи дългите пера на брадата, откъдето идва името на птицата. Кожата на главата и шията е жълта или оранжева, с червени или розови петна към очите и устата. Клюнът е мощен и извит, а краката са червени или розови, с остри нокти. Очите са ярко кафяви или жълти. Младите птици са по-тъмни от възрастните и имат бели краища на опашката.

Местообитание на брадатия лешояд

Брадатият лешояд е публикуван в гористи и скалисти региони на Европа, Азия и Африка. В Европа се среща основно в Пиренеите, Алпите, Апенините, Балканите и Кавказ. В Азия населява Хималаите, Памир, Тибет, Алтай, Тяншан и други планински вериги. В Африка се следи в Етиопия, Кения, Танзания и Южна Африка. Общият брой на международната популация се прави оценка на към 1300 до 6700 двойки, като най-голямата част се намира в Азия.

Начин на живот на брадатия лешояд

Брадатият лешояд е дневна птица, която лети високо в небето, като употребява термичните въздушни течения, с цел да възнамерява с минимално изпитание. Той е доста устойчив и може да прелита огромни дистанции в търсене на храна. Брадатият лешояд е териториален и моногамен тип, който образува дълготрайни двойки.

Двойките си избират гнездови територии, които пазят от други птици и хищници. Гнездата са издигнати на труднодостъпни скали или пещери, където птиците съхраняват и костите, които са събрали. Брадатият лешояд е доста умна птица, която може да се приспособява към разнообразни условия и да употребява разнообразни тактики за оцеляване.

С какво се храни брадатият лешояд

Брадатият лешояд е профилиран див звяр, който се храни главно с кости от умрели животни, които намира на местата, където други лешояди са раздрали труповете. Той подвига костите във въздуха и ги пуска от високо, с цел да се строшат и станат подобаващи за храна. Може да гълтам кости с дължина до 25 см и да разрушава такива с дебелина до 9 см.

Костите са богат източник на калций и други минерали, които са нужни за здравето на птицата.Брадатият лешояд може да изяде и други елементи от труповете като мускули, кожа, вътрешни органи и кръв, само че избира костите. Понякога улавя и някои по-слабо преносими и дребни животни като зайци, гризачи, змии, костенурки и други. Чупи черупката на костенурките по същия метод, както прави с костите. Брадатият лешояд не пие вода, защото получава задоволително течности от храната си.

Брадатият лешояд в България

Брадатият лешояд е бил необятно публикуван в България през предишното, като се срещал във всички планински региони на страната. През ХIХ век той е бил един от най-често срещаните лешояди в България, като се прави оценка, че популацията му е достигала до 100 двойки.

През ХХ век обаче популацията му доста понижава, с цел да се стигне до 60-те години на ХХ век, когато брадатият лешояд изчезва като гнездящ тип.

Основните аргументи за неговото изгубване са измененията в земеделието, загубата на местообитания, отравянето на дивите животни, бракониерството и преследването от страна на индивида. През 80-те години на ХХ век почнали първите опити за реинтродукция на брадатия лешояд в България, като са били изпуснати няколко птици от зоопаркове и развъдници.

През 90-те години на ХХ век са осъществени първите сполучливи гнездения на космат лешояд в България, като са употребявани птици, донесени от Испания и Франция. От 2007 година до наши дни се организира стратегия за реинтродукция на брадатия лешояд в България, която е част от интернационален план за запазване на типа. Програмата включва изкуствено гнездене, хранене, мониторинг и обучение на локалното население. Благодарение на тези старания, популацията на брадатия лешояд в България е повишена до към 40 птици, като се следят постоянни гнездения в Рила, Пирин, Стара планина и Родопите.

Роля и значение на брадатия лешояд в природата

Брадатият лешояд, като множеството лешояди, е значим детайл от екосистемата, като оказва помощ за преработването на органичните боклуци и предотвратяването на разпространяването на заболявания. Той е и знак за здравето на околната среда, защото е сензитивен към измененията в биоразнообразието, качеството на въздуха и водата. Брадатият лешояд е и знак на културното и естествено завещание на България, като е обвързван с легенди, митове и обичаи. Той е и обект на научни проучвания, които разкриват неговата еволюционна история, държание и акомодации.

Брадатият лешояд е систематизиран като заплашен тип от Международния съюз за запазване на природата, като се счита, че неговата международна популация е в спад. Най-големите закани за неговото оцеляване са загубата и фрагментацията на местообитанията, отравянето на дивите животни с пестициди, тежки метали и други субстанции, бракониерството и преследването от страна на индивида, сблъскването с електрически проводници и ветрогенератори, климатичните промени и намаляването на храната.

За да се резервира брадатият лешояд, е належащо да се ползват ограничения за запазване на неговите местообитания, да се предотвратява отравянето на дивите животни, да се управлява бракониерството и преследването, да се обезпечава задоволително храна, да се подкрепя реинтродукцията и изкуственото гнездене, да се следи за здравето и придвижването на птиците, да се покачва осведомеността и поддръжката на локалното население и да се сътрудничи с други страни и организации за запазване на типа.

Факти за брадатия лешояд

- Брадатият лешояд е един от най-древните типове птици, като се счита, че се е разделил от общия предшественик на всички ястребоподобни птици преди към 40 милиона години.

- Брадатият лешояд е един от най-дълго живеещите типове птици, като може да доближи до 40-50 години на възраст в дивото и до 70 години в плен.

- Брадатият лешояд има специфична жлеза, която излъчва киселинна течност, помагаща за разграждането на костите и за почистването на кожата на главата и шията от кръв и мускули.

- Брадатият лешояд може да лети на височина до 7500 метра, като употребява термичните въздушни течения, с цел да възнамерява с минимално изпитание.

- Брадатият лешояд е един от най-бързите типове птици, като може да доближи скорост до 200 км/ч при пикиране.

- Брадатият лешояд е един от най-гръмки типове птици, като издава разнообразни звуци като свирене, кряскане, ръмжене, хъркане.

- Брадатият лешояд е един от най-цветните типове птици, като кожата на главата и шията му може да трансформира цвета си съгласно настроението, сезона и пола. Цветът може да варира от жълт до оранжев, червен, розов и виолетов.

- Брадатият лешояд е един от най-социалните типове птици, като образува дълготрайни двойки, които си сътрудничат за гнездене, хранене и развъждане на дребните. Той също по този начин поддържа връзка с други птици от своя тип, като се събира на общи ята.

Къде мога да следя брадатия лешояд в България?

Най-добрите места за наблюдение на брадатия лешояд в България са Рила, Пирин, Стара планина и Родопите, където се организира стратегия за реинтродукция на типа. Можете да се свържете с природозащитната организация Зелени Балкани, която извършва програмата, с цел да получите повече информация и препоръки за наблюдение на брадатия лешояд. Тази птица е доста плашлива и мъчно налична, по тази причина би трябвало да бъдете търпеливи, деликатни и да спазвате разпоредбите за държание в неговото местообитание.

Хубавите вести за типа са, че през 2023 година беше подложен народен връх от общо 523 индивида, живеещи в страната. Това е повече от половината популация на брадатия лешояд на Балканите.

Най-много брадати лешояди живеят през днешния ден в Кресна и Врачански Балкан - 50 и 53 индивида надлежно. Нови места, където типът е открит, са Централен Балкан – течаща реинтродукция (4 индивида) и Сакар.