Западни анализатори очакват драматичен спад в БВП на източноевропейските държави през 2023-а
" Болезнено се сплотяваме ". Това сподели в изявление за " Събота 150 " проф. Михаел Ландесман от Австрийския институт за интернационалните стопански разбори в коментар на последствията от настъпващата икономическа рецесия в Европа.
Тази седмица бе оповестена есенната прогноза за икономическото развиване на страните от Централна и Източна Европа . Основният извод от нея е по-скоро оптимистичен: войната в Украйна не се отразява толкоз пагубно върху стопанската система на 23-те изследвани страни , колкото в началото са предполагали анализаторите. Но това ще се промени още през идващите няколко зимни месеца.
Ето и данните: Икономическият растеж се движи към 3 %, инфлацията на всички места остава двуцифрена - приблизително 13 % тази и 8% през идната година. За България австрийските анализатори плануват стопански растеж за отиващата си година от 3,5 %, само че чакат криза през идващите две . Проф. Ландесман обобщава изводите за нашата страна по този начин:
" България - знаете - е в сложна политическа обстановка. Все още няма държавно управление. Това води до огромни политически взаимни отстъпки, които имат своето отражение върху стопанската система. Знаем, че България е мощно подвластна от вноса на енергоизточници, по тази причина енергийната рецесия визира страната ви изключително тежко. В този смисъл високата инфлация, която изяжда приходите в една бедна страна като България, е спомагателна тежест за семействата . "
Анализът на страните от Централна и Източна Европа демонстрира ненадейно висок стопански растеж спрямо еврозоната. Защо това е по този начин, проф. Ландесман?
" По-принцип източноевропейските страни от години имат по-висок стопански растеж от страните в еврозоната . Разликата е към % и половина до два %. Но и в този район чакаме идната година трагичен спад в Брутният вътрешен продукт . И защото в еврозоната растежът е по-малък, приказваме за застоялост, а в Централна и Източна Европа - за най-малък растеж.
Есенната прогноза демонстрира още един път, че централно- и източноевропейските страни към момента наваксват западноевропейските стопански стандарти като работливост и приходи. Това също е причина да записваме по-голям растеж спрямо по-богатите западни страни.
А сред страните от района има обилни разлики . Някои от тях построиха постоянна промишленост и имат по-големи съпротивителни сили против връхлитащите ни една след друга рецесии. Те са построили мощни външнотърговски връзки. За разлика от страните в югоизточна Европа, в това число България. "
Като съществена причина за утежняването на икономическата обстановка в района посочвате зависимостта от импорт на енергоизточници. При покачващите се цени какъв брой привлекателни за западни вложения за страните в района?
" Това е забавен аспект на сегашната рецесия. При предходни рецесии стопанските системи на страните от Вишеградската четворка - Полша, Унгария, Чехия и Словакия - бяха доста по-устойчиви , тъй като промишлеността им е добре развита. Но шоковото повишаване на енергийните източници провокира в този момент усложнения даже в Германия. Този нов проблем се наслагва върху неотшумялата рецесия с нарушените вериги на доставки, неналичието на основни съставни елементи за индустриалното произвеждане и икономическия спад в Китай като главен производител и експортьор на тези съставни елементи. "
Споменавате Китай. Може ли Централна и Източна Европа да се окаже добра локация за трансферирани да вземем за пример от Китай производства назад на Стария континент?
" Има такива сигнали, само че не трябва да ги надценяваме, още повече, че резултатът към момента не личи в макроикономическите данни. Това, което следим, е регионализиране на веригите на доставки, т.е. в производството се употребяват съставни елементи, които към този момент не се внасят от далечни страни , да вземем за пример от Азия. Този развой фактически е разследване на пандемията .
Този развой ще повлияе икономическото развиване на Централна и Източна Европа и евентуално ще донесе изгоди за тези страни, които до момента не са съумели да укрепят промишлеността си, главно в югоизточна Европа. Но този развой изисква време, още повече, че се намираме в рецесия и готовността за крупни вложения е минимална.
В същото време нашата есенна прогноза за района демонстрира, че равнището на директните вложения е много положително, изключително в подтекста на възобновяване от пандемията. Има ясни сигнали, че интеграционните процеси в европейската промишленост ще продължат и ще се задълбочат, само че на фона на стагнацията, в която навлизаме, резултати скоро няма да забележим. "
В икономическата си прогноза за Централна и Източна Европа обръщате особено внимание на две страни членки на Европейски Съюз - Полша и Унгария - поради заплахата отчасти да им бъдат спрени еврофондовете. Как би повлияло това на стопанските системи им, проф. Ландесман?
" За Унгария това ще има доста съществени последствия. Миналата година там имаше парламентарни избори и предизборно бяха изхарчени доста пари, което утежни фискалните индикатори. А в този момент има заплаха Брюксел да спре европейските средства, или най-малко една огромна част от тях.
Както е записано в нашата икономическа прогноза, Унгария ще бъде единствената страна в района с изключение на Русия, която следващата година ще има негативен растеж , (минус) -1,2 %.
Полша е в малко по-различна обстановка. Въпреки че търпи сериозна рецензия от страна на Европейската комисия поради върховенството на закона, Полша е посочена като положителния образец в Европейски Съюз поради отношението й към войната в Украйна и изключително поради подслонените бежанци. И Еврокомисията е малко по-благосклонна към държавното управление, в сравнение с би трябвало .
Но главната разлика е, че полската стопанска система не зависи толкоз доста от еврофондовете, както унгарската . Около 4-5 % от Брутният вътрешен продукт на двете страни се дължат на средствата от фонда за възобновяване и резистентност. Но огромната разлика идва от структурните фондове, от които Унгария е доста по-зависима. "
Проф. Ландесман, приказваме в действителност за икономическите последствия от войната в Украйна. Какви разбърквания обаче очаквате в политическата структура на Централна и Източна Европа?
" Ако се върнем обратно към финансовата рецесия, ще си спомним, че тогава се оформиха две групи страни - спестовните северни страни и задлъжнелите на юг. Бюджетните войни се водеха сред спазващите строга финансова дисциплинираност и чистите получатели от бюджета на Европейски Съюз.
Сега войната в Украйна чертае нови разграничителни линии . От едната страна е лагерът на балтийските страни и Полша, а може би и Чехия и Словакия, които водят политика на твърда борба с Русия, а от другата - на западноевропейски страни, които се придържат към по-умерени позиции. Тъй като войната явно ще продължи и идната година, това разделяне на два лагера ще се задълбочи .
В същото време мисля, че Полша ще извлече дълготрайни изгоди от спора . Например в демографски аспект- украинските бежанци са добре образовани и рано или късно ще се впишат в обществото и на пазара на труда.
Освен това икономическата интеграция с Украйна и нейните прилежащи страни ще се задълбочава, а това в вероятност ще донесе изгоди за полската стопанска система, само че и за района. Икономическите връзки с Русия ще останат за дълги години прекратени и на процедура ставаме очевидци на построяването на нова стена по западната граница на Русия , което има, несъмнено, и своите стопански измерения.
Същевременно обаче рецесията в връзките с Русия води до ускорение на интеграционните процеси в границите на Европейски Съюз - създаване на обща енергийна политика, на обща външна политика. Е, мъчно и постепенно, само че въпреки всичко вървим в вярната посока.
Отминалите рецесии ни демонстрираха, че могат да се родят потребни промени . Финансовата рецесия докара до стягане на банковия съюз. Пандемията " роди " фонда за възобновяване и резистентност и ни накара да превъзмогнем национални егоизми в здравната политика. А в този момент виждаме зараждането на общата европейска енергийна политика и политика по сигурността.
Тази седмица бе оповестена есенната прогноза за икономическото развиване на страните от Централна и Източна Европа . Основният извод от нея е по-скоро оптимистичен: войната в Украйна не се отразява толкоз пагубно върху стопанската система на 23-те изследвани страни , колкото в началото са предполагали анализаторите. Но това ще се промени още през идващите няколко зимни месеца.
Ето и данните: Икономическият растеж се движи към 3 %, инфлацията на всички места остава двуцифрена - приблизително 13 % тази и 8% през идната година. За България австрийските анализатори плануват стопански растеж за отиващата си година от 3,5 %, само че чакат криза през идващите две . Проф. Ландесман обобщава изводите за нашата страна по този начин:
" България - знаете - е в сложна политическа обстановка. Все още няма държавно управление. Това води до огромни политически взаимни отстъпки, които имат своето отражение върху стопанската система. Знаем, че България е мощно подвластна от вноса на енергоизточници, по тази причина енергийната рецесия визира страната ви изключително тежко. В този смисъл високата инфлация, която изяжда приходите в една бедна страна като България, е спомагателна тежест за семействата . "
Анализът на страните от Централна и Източна Европа демонстрира ненадейно висок стопански растеж спрямо еврозоната. Защо това е по този начин, проф. Ландесман?
" По-принцип източноевропейските страни от години имат по-висок стопански растеж от страните в еврозоната . Разликата е към % и половина до два %. Но и в този район чакаме идната година трагичен спад в Брутният вътрешен продукт . И защото в еврозоната растежът е по-малък, приказваме за застоялост, а в Централна и Източна Европа - за най-малък растеж.
Есенната прогноза демонстрира още един път, че централно- и източноевропейските страни към момента наваксват западноевропейските стопански стандарти като работливост и приходи. Това също е причина да записваме по-голям растеж спрямо по-богатите западни страни.
А сред страните от района има обилни разлики . Някои от тях построиха постоянна промишленост и имат по-големи съпротивителни сили против връхлитащите ни една след друга рецесии. Те са построили мощни външнотърговски връзки. За разлика от страните в югоизточна Европа, в това число България. "
Като съществена причина за утежняването на икономическата обстановка в района посочвате зависимостта от импорт на енергоизточници. При покачващите се цени какъв брой привлекателни за западни вложения за страните в района?
" Това е забавен аспект на сегашната рецесия. При предходни рецесии стопанските системи на страните от Вишеградската четворка - Полша, Унгария, Чехия и Словакия - бяха доста по-устойчиви , тъй като промишлеността им е добре развита. Но шоковото повишаване на енергийните източници провокира в този момент усложнения даже в Германия. Този нов проблем се наслагва върху неотшумялата рецесия с нарушените вериги на доставки, неналичието на основни съставни елементи за индустриалното произвеждане и икономическия спад в Китай като главен производител и експортьор на тези съставни елементи. "
Споменавате Китай. Може ли Централна и Източна Европа да се окаже добра локация за трансферирани да вземем за пример от Китай производства назад на Стария континент?
" Има такива сигнали, само че не трябва да ги надценяваме, още повече, че резултатът към момента не личи в макроикономическите данни. Това, което следим, е регионализиране на веригите на доставки, т.е. в производството се употребяват съставни елементи, които към този момент не се внасят от далечни страни , да вземем за пример от Азия. Този развой фактически е разследване на пандемията .
Този развой ще повлияе икономическото развиване на Централна и Източна Европа и евентуално ще донесе изгоди за тези страни, които до момента не са съумели да укрепят промишлеността си, главно в югоизточна Европа. Но този развой изисква време, още повече, че се намираме в рецесия и готовността за крупни вложения е минимална.
В същото време нашата есенна прогноза за района демонстрира, че равнището на директните вложения е много положително, изключително в подтекста на възобновяване от пандемията. Има ясни сигнали, че интеграционните процеси в европейската промишленост ще продължат и ще се задълбочат, само че на фона на стагнацията, в която навлизаме, резултати скоро няма да забележим. "
В икономическата си прогноза за Централна и Източна Европа обръщате особено внимание на две страни членки на Европейски Съюз - Полша и Унгария - поради заплахата отчасти да им бъдат спрени еврофондовете. Как би повлияло това на стопанските системи им, проф. Ландесман?
" За Унгария това ще има доста съществени последствия. Миналата година там имаше парламентарни избори и предизборно бяха изхарчени доста пари, което утежни фискалните индикатори. А в този момент има заплаха Брюксел да спре европейските средства, или най-малко една огромна част от тях.
Както е записано в нашата икономическа прогноза, Унгария ще бъде единствената страна в района с изключение на Русия, която следващата година ще има негативен растеж , (минус) -1,2 %.
Полша е в малко по-различна обстановка. Въпреки че търпи сериозна рецензия от страна на Европейската комисия поради върховенството на закона, Полша е посочена като положителния образец в Европейски Съюз поради отношението й към войната в Украйна и изключително поради подслонените бежанци. И Еврокомисията е малко по-благосклонна към държавното управление, в сравнение с би трябвало .
Но главната разлика е, че полската стопанска система не зависи толкоз доста от еврофондовете, както унгарската . Около 4-5 % от Брутният вътрешен продукт на двете страни се дължат на средствата от фонда за възобновяване и резистентност. Но огромната разлика идва от структурните фондове, от които Унгария е доста по-зависима. "
Проф. Ландесман, приказваме в действителност за икономическите последствия от войната в Украйна. Какви разбърквания обаче очаквате в политическата структура на Централна и Източна Европа?
" Ако се върнем обратно към финансовата рецесия, ще си спомним, че тогава се оформиха две групи страни - спестовните северни страни и задлъжнелите на юг. Бюджетните войни се водеха сред спазващите строга финансова дисциплинираност и чистите получатели от бюджета на Европейски Съюз.
Сега войната в Украйна чертае нови разграничителни линии . От едната страна е лагерът на балтийските страни и Полша, а може би и Чехия и Словакия, които водят политика на твърда борба с Русия, а от другата - на западноевропейски страни, които се придържат към по-умерени позиции. Тъй като войната явно ще продължи и идната година, това разделяне на два лагера ще се задълбочи .
В същото време мисля, че Полша ще извлече дълготрайни изгоди от спора . Например в демографски аспект- украинските бежанци са добре образовани и рано или късно ще се впишат в обществото и на пазара на труда.
Освен това икономическата интеграция с Украйна и нейните прилежащи страни ще се задълбочава, а това в вероятност ще донесе изгоди за полската стопанска система, само че и за района. Икономическите връзки с Русия ще останат за дълги години прекратени и на процедура ставаме очевидци на построяването на нова стена по западната граница на Русия , което има, несъмнено, и своите стопански измерения.
Същевременно обаче рецесията в връзките с Русия води до ускорение на интеграционните процеси в границите на Европейски Съюз - създаване на обща енергийна политика, на обща външна политика. Е, мъчно и постепенно, само че въпреки всичко вървим в вярната посока.
Отминалите рецесии ни демонстрираха, че могат да се родят потребни промени . Финансовата рецесия докара до стягане на банковия съюз. Пандемията " роди " фонда за възобновяване и резистентност и ни накара да превъзмогнем национални егоизми в здравната политика. А в този момент виждаме зараждането на общата европейска енергийна политика и политика по сигурността.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ