bTV Репортерите: ID на един Дякон
Блед надпис, върху него втори, по-ярък, може би допълнен, само че към момента не е несъмнено. Върху гърба на фотография... През последната четвърт на XIX век това се оказва задоволително за идентификация на един от поданиците на султана.
Представете си по какъв начин въоръжени с въпросната фотография, огромна мрежа от скъпо платени сътрудници в Османската империя търсят главатаря на българите - дякон Васил Левски. Дали това е обещаващо начало за авантюристичен сюжет или последните открития за Апостола на свободата, в следствие от дългогодишните старания на учените?
„ Навсякъде Васил Левски е наименуван тъкмо по този начин - дякон Васил Левски. Така е написан в описанието на гърба на фотографията, в няколко документа за него като началник на организацията, което, от позиция на османските управляващи, демонстрира, че той е с едно закрепено име и аура на водач “, споделя османистът проф. Орлин Събев.
Васил Левски е исторически мит. Не инцидентно е наименуван Апостолът на свободата, по образеца на дванайсетте апостоли, учениците на Исус Христос, разпространяващи учението му.
Христо Ботев и Иван Вазов възпяват Левски като неосъществим образец, през 1883 година Захари Стоянов написа биографията му под заглавието Дяконът. В края на 60-те години на XX век британската писателка Мерсия Магдермот издава книгата си Апостолът на свободата, с цел да потвърди, че българският народен воин е действителна историческа персона. Нейният труд е признат доста задушевно и употребен ловко от комунистическия режим у нас.
„ Митът не съставлява безочливо преиначаване, неистина, деформиране на историческата истина. Митът съставлява общ брой от тези черти, които сега обществото разпознава като нужни на него за реализиране на някакъв собствен план “, споделя историкът Димитър Атанасов.
Но години преди митът за Левски да стане обект на политически присвоявания в младата българска страна, той е записан таман с сантиментално си название в заповедта на султана за осъществяване на смъртната му присъда. „ Дори в самото султанско иреде, той отново е наименуван Васил Левски. Иначе като лице, като гражданин на османската страна, той би трябвало да бъде написан като Васил Иванов Кунчев, да речем, а не като Васил Левски “, разяснява проф. Събев.
Снимката му, открита в архива в Истанбул, е самобитен паспорт на революционера, който работи на територията на Османската империя и другите страни на Балканите с подвластен статут. На гърба на фотографията към този момент са разчетени два надписа, които демонстрират, че в следствието против българския предводител е имало няколко стадия, само че може единствено да се допуска по кое време е почнало. „ Оказва се, че има един по-ранен текст, едно по-ранно изложение, което е заличено, не напълно, и върху него е разказано новото изложение. По-старото изложение е по-кратко, в него се споделя, че той е от Карлово, че майка му живее там, и че зъбът, че стърчи, и че му е повдигната горната джука, което демонстрира, че те в началото са знаели тези неща за Левски и актуализират информацията, която имат “, споделя Орлин Събев.
Докато не изследват истинската снимка нашите учени могат да гадаят каква информация се крие зад особеностите на двата текста. „ Ние в този момент употребяваме цифрово копие и виждаме един по-блед текст, само че би било добре, като се види оригинала да се види дали този текст е по някакъв метод заличен текст, недоизтрит, дали е по-блед, с какво мастило е “, споделя Събев.
През 2018 година млад откривател от музея на Васил Левски в Карлово откри първият вид на фотографията, с която Левски е търсен. „ Знам, че в османския списък в Истанбул не са откривани нови документи и бях сигурен, че те са нови. Това толкоз доста ме зарадва, че не знам, не мога да опиша това възприятие, с друго, което съм изпитвал до момента “, споделя Виктор Комбов от музея на Васил Левски в Карлово.
„ Ако името на Васил Левски е изписано със златни букви в националната памет, напълно не е по този начин в самите османски документи. Там името на Васил Левски не е изписано със златни букви, то е единствено детайл от едни безкрайни писмени знаци османски, заради което работата е извънредно сложна, доста мудна “, изяснява проф. Събев.
На фотографията попада и турски академик, който работи по дисертацията си в османските архиви и преди няколко години я разгласява в профила си във „ Facebook “, написа и публикация. „ Винаги новата информация може да ни накара да извлечем поука. Новата информация показва по-добре същността на историческата фигура и ни кара да се възхищаваме “, споделя Дженгиз Йолсу.
Дженгиз Йолсу е уверен, че част от аргументите за дефицитите в историографията са вследствие на кръвопролитните конфликти по време на въстанията, на Руско‐турската и Балканските войни, както и така наречен „ Голяма екскурзия “ от лятото на 1989 година, част от която е и самият той.
Снимката е осма подред от известните на учените фотографии на Левски. Дяконът е в непосредствен проект, седнал, от кръста нагоре, облечен „ алафранга “ т.е. по градски. Носи джобен часовник на верижка. Предполага се, че Васил Левски се е снимал в този тип през 1872 година в Букурещ по време на значимо за националната битка събитие. Преводът на една депеша на русенския валия до Високата врата подсказва какъв брой бързо в Цариград са научили по какъв начин наподобява Левски.
„ Пише, че тя е била разполагаем от 7-8 месеца. Което значи, че евентуално османските управляващи са имали тази фотография от май-юни 1872 година А тъкмо през април и май е огромното заседание на БЦРК в Букурещ, където те вземат решение да се пристъпи към образуване на комитетска мрежа в България “, споделя Орлин Събев.
Кой би могъл да го издаде, с изключение на високо платените сътрудници на Цариград? Възможно е да са го създали румънските управляващи, които по принцип не тормозят българските хъшове, само че защото са васали на Високата врата, са длъжни да рапортуват, в случай че се приготвя протест против султана.
„ Най-вероятно румънските управляващи са взели дали негатив, дали вид на фотография на Левски доста скоро след нейната изработка. Така че османските управляващи имат доста подробна информация директно по-късно заседание в Букурещ “, споделя Събев.
Независимо от проявеното въображение, вербуването на българи и положените старания да придобият информацията кой е главатарят на протеста, задачата на Високата врата е прагматична.
„ Цялата политика по това време е по допустимо най-бърз метод да се завърши със самото дело, с цел да не се раздуха случая и да не се стигне до Великите сили и те да имат мотив да се намесят. По документи това ясно е записано, действате по подобен метод, че залавяте единствено ръководители и тях ги наказвате допустимо най-тежко, само че другите не ги закачате, това са хора заблудени “, споделя османистът доцент Християн Атанасов.
Османската империя изправя против Дякона един от най-подготвените и сполучливите си админи. Сложен, спорен темперамент, с биография на воин от епос е Митхад паша. Като валия на Нишкия и Дунавския вилает, популярен везир и министър на правораздаването, той получава донесения за Васил Левски и разпорежда издирването му.
„ Той има опит и е употребен от османците на няколко пъти да се оправя с български революционери, с четата на Хаджи Димитър, да усмирява бунтовни провинции. В този интервал, в който е популярен везир, стяга ограниченията към прекосяването на границите и има непокътнати заповеди, в които желае да се увеличи вниманието и сведенията за революционна активност да се ревизират по-усърдно “, споделя Атанасов.
Любопитното е, че Митхад Паша няма отношение все още на залавянето на Васил Левски на 27 декември 1872 година. „ Няма директни данни, че се е познавал с Левски или, че имат някакъв персонален контакт между тях. И тук се крие огромният абсурд. Ако за нас Васил Левски е Апостол на свободата, за османските реформатори, по-късните младотурци, той е бащата на свободата. Колкото и парадоксално да звучи те са съидейници “, прецизира Атанасов.
Има доста аргументи в края на XIX век исторически персони да имат сходни възгледи, само че това не ги прави безусловно съидейници, най-много тъй като служат на разнообразни дела.
В един интервал върху Митхад паша падат съмнения, че желае да трансформира империята в република. Докато Васил Левски е един от дребното български възрожденци, за които има непокътнати документи за откритата му обвързаност към републиканските хрумвания.
В последната четвърт на XIX век по върховете на Османската империя настъпват бурни промени.
„ Дори когато се афишира първия османски парламентарен интервал, това става след Априлското въстание, значи в Цариград има такива клюки, че идната стъпка ще бъде турска република, и поради тези клюки изпада в недружелюбност “, доцент Христиан Атанасов.
Нa 22 януaри 1873 година cултaн Aбдул Aзиc пoтвърждaвa cмъртнaтa приcъдa нa Вacил Лeвcки. Дяконът е обесен месец по-късно в София.
През упрaвлeниeто на този султан се случват съществени исторически събития. Рaзрeшeн е бългaрcкия чeркoвeн въпрoc.
Aбдул Aзиc oбявявa бaнкрут нa Ocмaнcкaтa импeрия, свaлeн e c прeврaт и e дeтрoнирaн точно зaрaди нeуcпeхи в упрaвлeниeтo, експлоадирането на Aприлcкoтo въcтaниe и убийcтвoтo нa кoнcулитe в Coлун от фанатизирана мюсюлманска навалица, което води до огромен интернационален скандал, изиграл роля за въвеждането на парламентарен ред в империята.
За тези събития турският историк Тепеделенли оглу написа следното:
През кървавия май на 1876 година в един от сериозните дни, когато на Балканите бяха преследвани българските въстаници, в Солун стана едно ненадейно произшествие. Без никакво подозрение това бе едно от събитията, изиграли най-голяма роля за свалянето на султан Абдул Азиз и за оповестяването на Конституцията.
През кървавия май на 1876 година към този момент са минали три години от обесването на Левски.
Османската империя в действителност се трансформира в република, само че не в XIX, а в XX век. И не под управлението на Митхад Паша, а при Кемал Ататюрк - бащата на новосъздадената република Турция. Той чудесно познава от улиците на Солун и Битоля бъдещите водачи и четници на Вътрешната македоно-одринска организация.
За да изпратят империята в предишното, войводите поддържат младотурците и Мустафа Кемал, чието име в превод значи Избраният идеален.
Това е различен образец за исторически персони от българската и турската история със сходни идеали, само че с разнообразни дела и безспорен принос.
С делата си те съумяват да извадят Балканите от тъмното минало и да запишат полуострова в светлото настояще на Стария континент. Без да обръщат капка внимание на политическите елити на Европа, които дълги години упорстват да назовават Балканите барутен погреб и заден двор.
За науката е от извънредно значение да разполага с артефакти, които да потвърждават новите тези и теории.
В случая с Васил Левски става дума за достъп до оригинала на фотографията му в османския списък в Истанбул. Всяка помощ и подпомагане от формалните български и турски управляващи са добре пристигнали за откривателите, които желаят доста повече в сравнение с да изпиша със злато името на един Дякон в националната памет.
Представете си по какъв начин въоръжени с въпросната фотография, огромна мрежа от скъпо платени сътрудници в Османската империя търсят главатаря на българите - дякон Васил Левски. Дали това е обещаващо начало за авантюристичен сюжет или последните открития за Апостола на свободата, в следствие от дългогодишните старания на учените?
„ Навсякъде Васил Левски е наименуван тъкмо по този начин - дякон Васил Левски. Така е написан в описанието на гърба на фотографията, в няколко документа за него като началник на организацията, което, от позиция на османските управляващи, демонстрира, че той е с едно закрепено име и аура на водач “, споделя османистът проф. Орлин Събев.
Васил Левски е исторически мит. Не инцидентно е наименуван Апостолът на свободата, по образеца на дванайсетте апостоли, учениците на Исус Христос, разпространяващи учението му.
Христо Ботев и Иван Вазов възпяват Левски като неосъществим образец, през 1883 година Захари Стоянов написа биографията му под заглавието Дяконът. В края на 60-те години на XX век британската писателка Мерсия Магдермот издава книгата си Апостолът на свободата, с цел да потвърди, че българският народен воин е действителна историческа персона. Нейният труд е признат доста задушевно и употребен ловко от комунистическия режим у нас.
„ Митът не съставлява безочливо преиначаване, неистина, деформиране на историческата истина. Митът съставлява общ брой от тези черти, които сега обществото разпознава като нужни на него за реализиране на някакъв собствен план “, споделя историкът Димитър Атанасов.
Но години преди митът за Левски да стане обект на политически присвоявания в младата българска страна, той е записан таман с сантиментално си название в заповедта на султана за осъществяване на смъртната му присъда. „ Дори в самото султанско иреде, той отново е наименуван Васил Левски. Иначе като лице, като гражданин на османската страна, той би трябвало да бъде написан като Васил Иванов Кунчев, да речем, а не като Васил Левски “, разяснява проф. Събев.
Снимката му, открита в архива в Истанбул, е самобитен паспорт на революционера, който работи на територията на Османската империя и другите страни на Балканите с подвластен статут. На гърба на фотографията към този момент са разчетени два надписа, които демонстрират, че в следствието против българския предводител е имало няколко стадия, само че може единствено да се допуска по кое време е почнало. „ Оказва се, че има един по-ранен текст, едно по-ранно изложение, което е заличено, не напълно, и върху него е разказано новото изложение. По-старото изложение е по-кратко, в него се споделя, че той е от Карлово, че майка му живее там, и че зъбът, че стърчи, и че му е повдигната горната джука, което демонстрира, че те в началото са знаели тези неща за Левски и актуализират информацията, която имат “, споделя Орлин Събев.
Докато не изследват истинската снимка нашите учени могат да гадаят каква информация се крие зад особеностите на двата текста. „ Ние в този момент употребяваме цифрово копие и виждаме един по-блед текст, само че би било добре, като се види оригинала да се види дали този текст е по някакъв метод заличен текст, недоизтрит, дали е по-блед, с какво мастило е “, споделя Събев.
През 2018 година млад откривател от музея на Васил Левски в Карлово откри първият вид на фотографията, с която Левски е търсен. „ Знам, че в османския списък в Истанбул не са откривани нови документи и бях сигурен, че те са нови. Това толкоз доста ме зарадва, че не знам, не мога да опиша това възприятие, с друго, което съм изпитвал до момента “, споделя Виктор Комбов от музея на Васил Левски в Карлово.
„ Ако името на Васил Левски е изписано със златни букви в националната памет, напълно не е по този начин в самите османски документи. Там името на Васил Левски не е изписано със златни букви, то е единствено детайл от едни безкрайни писмени знаци османски, заради което работата е извънредно сложна, доста мудна “, изяснява проф. Събев.
На фотографията попада и турски академик, който работи по дисертацията си в османските архиви и преди няколко години я разгласява в профила си във „ Facebook “, написа и публикация. „ Винаги новата информация може да ни накара да извлечем поука. Новата информация показва по-добре същността на историческата фигура и ни кара да се възхищаваме “, споделя Дженгиз Йолсу.
Дженгиз Йолсу е уверен, че част от аргументите за дефицитите в историографията са вследствие на кръвопролитните конфликти по време на въстанията, на Руско‐турската и Балканските войни, както и така наречен „ Голяма екскурзия “ от лятото на 1989 година, част от която е и самият той.
Снимката е осма подред от известните на учените фотографии на Левски. Дяконът е в непосредствен проект, седнал, от кръста нагоре, облечен „ алафранга “ т.е. по градски. Носи джобен часовник на верижка. Предполага се, че Васил Левски се е снимал в този тип през 1872 година в Букурещ по време на значимо за националната битка събитие. Преводът на една депеша на русенския валия до Високата врата подсказва какъв брой бързо в Цариград са научили по какъв начин наподобява Левски.
„ Пише, че тя е била разполагаем от 7-8 месеца. Което значи, че евентуално османските управляващи са имали тази фотография от май-юни 1872 година А тъкмо през април и май е огромното заседание на БЦРК в Букурещ, където те вземат решение да се пристъпи към образуване на комитетска мрежа в България “, споделя Орлин Събев.
Кой би могъл да го издаде, с изключение на високо платените сътрудници на Цариград? Възможно е да са го създали румънските управляващи, които по принцип не тормозят българските хъшове, само че защото са васали на Високата врата, са длъжни да рапортуват, в случай че се приготвя протест против султана.
„ Най-вероятно румънските управляващи са взели дали негатив, дали вид на фотография на Левски доста скоро след нейната изработка. Така че османските управляващи имат доста подробна информация директно по-късно заседание в Букурещ “, споделя Събев.
Независимо от проявеното въображение, вербуването на българи и положените старания да придобият информацията кой е главатарят на протеста, задачата на Високата врата е прагматична.
„ Цялата политика по това време е по допустимо най-бърз метод да се завърши със самото дело, с цел да не се раздуха случая и да не се стигне до Великите сили и те да имат мотив да се намесят. По документи това ясно е записано, действате по подобен метод, че залавяте единствено ръководители и тях ги наказвате допустимо най-тежко, само че другите не ги закачате, това са хора заблудени “, споделя османистът доцент Християн Атанасов.
Османската империя изправя против Дякона един от най-подготвените и сполучливите си админи. Сложен, спорен темперамент, с биография на воин от епос е Митхад паша. Като валия на Нишкия и Дунавския вилает, популярен везир и министър на правораздаването, той получава донесения за Васил Левски и разпорежда издирването му.
„ Той има опит и е употребен от османците на няколко пъти да се оправя с български революционери, с четата на Хаджи Димитър, да усмирява бунтовни провинции. В този интервал, в който е популярен везир, стяга ограниченията към прекосяването на границите и има непокътнати заповеди, в които желае да се увеличи вниманието и сведенията за революционна активност да се ревизират по-усърдно “, споделя Атанасов.
Любопитното е, че Митхад Паша няма отношение все още на залавянето на Васил Левски на 27 декември 1872 година. „ Няма директни данни, че се е познавал с Левски или, че имат някакъв персонален контакт между тях. И тук се крие огромният абсурд. Ако за нас Васил Левски е Апостол на свободата, за османските реформатори, по-късните младотурци, той е бащата на свободата. Колкото и парадоксално да звучи те са съидейници “, прецизира Атанасов.
Има доста аргументи в края на XIX век исторически персони да имат сходни възгледи, само че това не ги прави безусловно съидейници, най-много тъй като служат на разнообразни дела.
В един интервал върху Митхад паша падат съмнения, че желае да трансформира империята в република. Докато Васил Левски е един от дребното български възрожденци, за които има непокътнати документи за откритата му обвързаност към републиканските хрумвания.
В последната четвърт на XIX век по върховете на Османската империя настъпват бурни промени.
„ Дори когато се афишира първия османски парламентарен интервал, това става след Априлското въстание, значи в Цариград има такива клюки, че идната стъпка ще бъде турска република, и поради тези клюки изпада в недружелюбност “, доцент Христиан Атанасов.
Нa 22 януaри 1873 година cултaн Aбдул Aзиc пoтвърждaвa cмъртнaтa приcъдa нa Вacил Лeвcки. Дяконът е обесен месец по-късно в София.
През упрaвлeниeто на този султан се случват съществени исторически събития. Рaзрeшeн е бългaрcкия чeркoвeн въпрoc.
Aбдул Aзиc oбявявa бaнкрут нa Ocмaнcкaтa импeрия, свaлeн e c прeврaт и e дeтрoнирaн точно зaрaди нeуcпeхи в упрaвлeниeтo, експлоадирането на Aприлcкoтo въcтaниe и убийcтвoтo нa кoнcулитe в Coлун от фанатизирана мюсюлманска навалица, което води до огромен интернационален скандал, изиграл роля за въвеждането на парламентарен ред в империята.
За тези събития турският историк Тепеделенли оглу написа следното:
През кървавия май на 1876 година в един от сериозните дни, когато на Балканите бяха преследвани българските въстаници, в Солун стана едно ненадейно произшествие. Без никакво подозрение това бе едно от събитията, изиграли най-голяма роля за свалянето на султан Абдул Азиз и за оповестяването на Конституцията.
През кървавия май на 1876 година към този момент са минали три години от обесването на Левски.
Османската империя в действителност се трансформира в република, само че не в XIX, а в XX век. И не под управлението на Митхад Паша, а при Кемал Ататюрк - бащата на новосъздадената република Турция. Той чудесно познава от улиците на Солун и Битоля бъдещите водачи и четници на Вътрешната македоно-одринска организация.
За да изпратят империята в предишното, войводите поддържат младотурците и Мустафа Кемал, чието име в превод значи Избраният идеален.
Това е различен образец за исторически персони от българската и турската история със сходни идеали, само че с разнообразни дела и безспорен принос.
С делата си те съумяват да извадят Балканите от тъмното минало и да запишат полуострова в светлото настояще на Стария континент. Без да обръщат капка внимание на политическите елити на Европа, които дълги години упорстват да назовават Балканите барутен погреб и заден двор.
За науката е от извънредно значение да разполага с артефакти, които да потвърждават новите тези и теории.
В случая с Васил Левски става дума за достъп до оригинала на фотографията му в османския списък в Истанбул. Всяка помощ и подпомагане от формалните български и турски управляващи са добре пристигнали за откривателите, които желаят доста повече в сравнение с да изпиша със злато името на един Дякон в националната памет.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ