Разкриха мистерията на незарастващите рани при ветерани от войните в Ирак и Афганистан
Биолози откриха, че микробът Acinetobacter baumannii, предизвикал огромен брой незарастващи рани на американски ветерани от войните в Ирак и Афганистан, е зародил вследствие на способността на неговите предшественици да се хранят с кинуренин, един от продуктите на човешкия метаболизъм, оповестяват от Гьоте университета във Франкфурт, представени от ТАСС.
„ Нашата работа се трансформира в огромна стъпка в проучването на това, което отличава патогенните форми на бактерията Acinetobacter baumannii от нейните безобидни родственици в почвата. Това изобретение ще ни помогне да разработим нови лечения, към които този бацил към момента не е имал време да развие нараснала устойчивост ", сподели професор Инго Еберсбергер от Гьоте университет.
През последните две десетилетия биолозите записват появяването на няколко десетки варианта микроби, които са устойчиви на действието на антибиотици. Има действителна вероятност всички сходни медикаменти да изгубят своята успеваемост, което ще се отрази отрицателно освен на медицината, само че и на отглеждането на животни и селското стопанство, където антибиотиците се употребяват за отбрана на растенията и животните.
Професор Еберсбергер и сътрудниците му разкриват историята на един от най-опасните и „ неуязвими “ микроби - Acinetobacter baumannii, който предизвиква почти 5% от труднопреодолимите вътреболнични инфекции в Европа и Съединени американски щати.
Бактерията постоянно се назовава от пресата и обществеността „ иракски микроб “, защото е изключително постоянно срещана в раните и органите на ветерани от войните в Ирак и Афганистан.
Патогенът провокира огромен интерес измежду учените, защото бързо придобива устойчивост към антибиотиците.
Но и историята на появяването му е любопитна. Почти всички близки до тази бактерия микроби живеят в почвата и не съставляват опасност за хората. Този факт провокира учените в продължение на дълги години да спорят по какъв начин патогенните варианти на Acinetobacter baumannii проникват в човешкото тяло.
Германски и американски молекулярни биолози получават първите отговори на тези въпроси, като проучват повече от хиляда генома на Acinetobacter baumannii, чиито култури са извлечени от рани и органи на инфектирани хора, както и от почвени и водни проби.
Сравнението на тези данни оказва помощ на учените да разпознават 150 сектора от ДНК на бактерията, които са се трансформирали най-вече с развиването на патогенните форми на този бацил.
Последващият разбор демонстрира, че основна стъпка в еволюцията на патогенните варианти на Acinetobacter baumannii е, че техните предшественици са се научили да извличат сила от кинуренин. Той е един от продуктите на разграждането на аминокиселините в човешките кафези, който играе значима роля в управлението на интензивността на имунната система.
Предшествениците на Acinetobacter baumannii са се научили да се хранят извънредно с молекулите на това вещество, което им обезпечава сила и им разрешава да оцелеят в човешкото тяло, като потискат неговия имунитет.
Учените се надяват, че по-нататъшното проучване на гените на микроба, свързани с усвояването и преработката на кинуренин, ще им помогне да основат първите медикаменти, които потискат иракския микроб.
„ Нашата работа се трансформира в огромна стъпка в проучването на това, което отличава патогенните форми на бактерията Acinetobacter baumannii от нейните безобидни родственици в почвата. Това изобретение ще ни помогне да разработим нови лечения, към които този бацил към момента не е имал време да развие нараснала устойчивост ", сподели професор Инго Еберсбергер от Гьоте университет.
През последните две десетилетия биолозите записват появяването на няколко десетки варианта микроби, които са устойчиви на действието на антибиотици. Има действителна вероятност всички сходни медикаменти да изгубят своята успеваемост, което ще се отрази отрицателно освен на медицината, само че и на отглеждането на животни и селското стопанство, където антибиотиците се употребяват за отбрана на растенията и животните.
Професор Еберсбергер и сътрудниците му разкриват историята на един от най-опасните и „ неуязвими “ микроби - Acinetobacter baumannii, който предизвиква почти 5% от труднопреодолимите вътреболнични инфекции в Европа и Съединени американски щати.
Бактерията постоянно се назовава от пресата и обществеността „ иракски микроб “, защото е изключително постоянно срещана в раните и органите на ветерани от войните в Ирак и Афганистан.
Патогенът провокира огромен интерес измежду учените, защото бързо придобива устойчивост към антибиотиците.
Но и историята на появяването му е любопитна. Почти всички близки до тази бактерия микроби живеят в почвата и не съставляват опасност за хората. Този факт провокира учените в продължение на дълги години да спорят по какъв начин патогенните варианти на Acinetobacter baumannii проникват в човешкото тяло.
Германски и американски молекулярни биолози получават първите отговори на тези въпроси, като проучват повече от хиляда генома на Acinetobacter baumannii, чиито култури са извлечени от рани и органи на инфектирани хора, както и от почвени и водни проби.
Сравнението на тези данни оказва помощ на учените да разпознават 150 сектора от ДНК на бактерията, които са се трансформирали най-вече с развиването на патогенните форми на този бацил.
Последващият разбор демонстрира, че основна стъпка в еволюцията на патогенните варианти на Acinetobacter baumannii е, че техните предшественици са се научили да извличат сила от кинуренин. Той е един от продуктите на разграждането на аминокиселините в човешките кафези, който играе значима роля в управлението на интензивността на имунната система.
Предшествениците на Acinetobacter baumannii са се научили да се хранят извънредно с молекулите на това вещество, което им обезпечава сила и им разрешава да оцелеят в човешкото тяло, като потискат неговия имунитет.
Учените се надяват, че по-нататъшното проучване на гените на микроба, свързани с усвояването и преработката на кинуренин, ще им помогне да основат първите медикаменти, които потискат иракския микроб.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ