Клада на суетата – когато Ренесансът беше хвърлен в огъня
Беше рано сутринта на вторник, 7 февруари 1497 година, когато тълпите стартират да се събират пред издигащата се като цитадела Палацо Векио в центъра на Флоренция. Години наред Масленият вторник е един от най-важните моменти в календара на града. Като денят преди Великия пост, той е опция за финален пир: отсам и френският прякор на празника „ Mardi Gras “, Дебелия вторник. За флорентинците, както и за доста други италианци, това е и последният ден на Карнавала, последна оргия от танци и морално проваляне, в който жители с маски се забавляват по улиците, загърбвайки обществените конвенции, които доминират през останалата част от годината. Този път обаче Масленият вторник щеше да бъде напълно друг.
Три години по-рано, след свалянето на династията Медичи, Флоренция попада под властта на невероятен доминикански духовник, Джироламо Савонарола. Твърдейки, че получава привидение от Бог, Савонарола се специализира в жарки речи, които поразяват доста успешно елементарните флорентинци, изтощени от безкрайните войни против французите. Не след дълго Савонарола се прогласява за глава на „ християнска и религиозна република “, в която добродетелта ръководи, а пороците са неразрешени. Той осъжда култа към лукса, отхвърля натруфеността на ренесансовото изкуство и желае художниците да се отдадат само на строгата популярност на Бог.
Няколко месеца по-рано учениците на Савонарола стартират да претърсват града поради това, което те виждаха като греховни предмети – артефакти, които популяризират индивида, а не Бог и които показват крах и пороци. Тази заран на Масления вторник обаче търсенето им придобива по-показен темперамент. Облечени в бели рокли, носещи червени кръстове и гирлянди на главите си, десетки млади мъже дефилират из града, чукайки по вратите с настояването съответни предмети да бъдат унищожени. Тяхната цел, написа един хроникьор, е да „ унищожат обидните, извратени традиции на Карнавала “.
Но в тяхната задача има освен това от чисто заличаване, защото те също желаят лепта за бедните и пари за основаването на обществена заложна къща – решаваща стъпка, твърди Савонарола, „ с цел да не се остават евреите във Флоренция да практикуват лихварство “.
По сигнал на Савонарола представители от всеки квартал на града церемониално възпламеняват огромната купчина. И когато пламъците се подвигнаха, нагоре се издигнаха и химни и псалми от неговите почти толкоз разпалени последователи, възхитени от зрелището на това, което стана известно като Клада на суетата.
Никога няма да разберем какъв брой от хилядите наблюдатели този ден, споделят пристрастеността на Савонарола. Летописецът Пиеро Паренти написа, че въпреки да вземат участие „ съвсем всички “ поданици на града, огънят „ се счита частично за лекомислен, частично за двуличен. Само почитателите на монаха го оцениха като добре направено; други обаче го подлагат на критика мощно. “ И защото Савонарола надминава себе си, благосклонностите към него започват да избледнява. В Пепелната сряда той приканва да се събере друга сбирка от греховни артефакти, карайки децата да обикалят града и да претърсват къщите, с цел да изгорят нещата. Но настроението се трансформира и когато три месеца по-късно той произнася проповедта си за Възнесение Господне, избухват протести. Механите се отварят още веднъж и даже игралните маси стартират да се появяват. Със Савонарола е завършено.
Въпреки че едвам през април 1498 година Савонарола е задържан, неговата власт към този момент е изчезнала. Отлъчен от папата за разкол, той губи своята прелест за флорентинската навалица. След като претърпява ужасяващи мъчения, в последна сметка монахът е изгорял пред голяма навалица пред Палацо Векио – на същото място, на което се случва по-рано Кладата на суетата. Вероятно не би оценил иронията, че доста от хилядите гледащи би трябвало да са били същите хора, които в миналото го приветстват.
