Румяна Нейкова „В темпото на Кари“: Беше силна година за българското гребане
Беше много мощна година за българското гребане, защото след последното съревнование успяхме да влезем още веднъж в олимпийския живот и дух. Десислава Ангелова съумя да покрие квота, бронзов орден на Емил Нейков, моят наследник, шесто място на двойки.
Това сподели „ В темпото на Кари “ Румяна Нейкова - олимпийска шампионка и образец за човек, който въпреки надалеч от дейната кариера, прави всичко по силите си, с цел да оказва помощ на спорта, който обича.
Трябва да си създадем разбор на този тригодишен цикъл и да забележим какво можем да създадем в идващите шест месеца. Имаме шансове за покриване на още квоти.
Нашите състезатели съумяват да се класират, само че ни би трябвало подрастващото потомство, а те израстват в извънредно тежки материални условия. Условията в Панчарево са мизерни. Надявам се, че след международното състезание в Пловдив ще се обърне внимание на това.
Една спортна кариера е същински метод на живот, аз имам 25 година спортна кариера. Никога не съм се замисляла дали ми е било елементарно или мъчно. Още от дребна доста обичах да виждам спорт и нашите спортисти да се класират преди всичко. Това постоянно е било една цел за мен. От 90-а до 2000 година бяха извънредно тежки години за българския спорт.
За висок състезателен резултат се изисква извънредно самообладание. След като родих първия си наследник и след това се върнах назад на подготовка, резултатите ми бяха извънредно слаби, даже и за госпожица. Но имах самообладание.
2008 година беше най-тежката ми Олимпиада, тъй като знаех, че това е последният ми късмет. След 4 година щях да съм на 40 година Получих травма в кръста директно преди старта в Пекин и си споделих „ край “. Но златните ръце на масажиста бачо Венци ме върнаха и завоювах олимпийското злато.
Всеки, който желае да успее в нещо постоянно би трябвало да прави нещата, тъй че да водят до крайния триумф и задачите, които си е сложил.
Вижте цялото изявление във видеото.
Това сподели „ В темпото на Кари “ Румяна Нейкова - олимпийска шампионка и образец за човек, който въпреки надалеч от дейната кариера, прави всичко по силите си, с цел да оказва помощ на спорта, който обича.
Трябва да си създадем разбор на този тригодишен цикъл и да забележим какво можем да създадем в идващите шест месеца. Имаме шансове за покриване на още квоти.
Нашите състезатели съумяват да се класират, само че ни би трябвало подрастващото потомство, а те израстват в извънредно тежки материални условия. Условията в Панчарево са мизерни. Надявам се, че след международното състезание в Пловдив ще се обърне внимание на това.
Една спортна кариера е същински метод на живот, аз имам 25 година спортна кариера. Никога не съм се замисляла дали ми е било елементарно или мъчно. Още от дребна доста обичах да виждам спорт и нашите спортисти да се класират преди всичко. Това постоянно е било една цел за мен. От 90-а до 2000 година бяха извънредно тежки години за българския спорт.
За висок състезателен резултат се изисква извънредно самообладание. След като родих първия си наследник и след това се върнах назад на подготовка, резултатите ми бяха извънредно слаби, даже и за госпожица. Но имах самообладание.
2008 година беше най-тежката ми Олимпиада, тъй като знаех, че това е последният ми късмет. След 4 година щях да съм на 40 година Получих травма в кръста директно преди старта в Пекин и си споделих „ край “. Но златните ръце на масажиста бачо Венци ме върнаха и завоювах олимпийското злато.
Всеки, който желае да успее в нещо постоянно би трябвало да прави нещата, тъй че да водят до крайния триумф и задачите, които си е сложил.
Вижте цялото изявление във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ