Васил Велев, председател на АИКБ - Илиана Беновска „Беновска пита – Радио К2“, 13.01.2024 г.
Призива на АИКБ за бойкот на австрийски стоки и услуги заради бойкота на Австрия за Шенген.
„Вие винаги сте леко академичен, но тази седмица взривихте пространството! Шенген Ви предизвика да поискате бойкот на австрийските фирми в България, между които Била, ОМВ и други!“, започна разговора Беновска. Велев отвърна, че всъщност АИКБ са отправили призив за по-твърда позиция от страна на правителството и ще подкрепят такава позиция, защото страната ни е изпълнила всички изисквания за Шенген от 12 години сме несправедливо дискриминирани! Той продължи: „Това не е полу-Шенген, а 3% Шенген, защото при нас пратките са 97% по суша! От тази гледна точка ние нямаме свободно придвижване на стоки и ще продължим да нямаме не се знае колко дълго време още. Така че бойкота е на австрийски стоки и услуги, може да не са произведени в България! То в повечето случаи са услуги, а не производства. При производството се добавя стойност, когато се търгува не се добавя стойност!“.
„Нека преди да продължим да Ви припомня какво Ви отговори Бойко Борисов в Търговище!“, продължи Беновска и пусна запис от брифинг на Борисов в Търговище от 9.01.2024 г.
Бойко Борисов: Искам да изкоментирам и колегата Велев, който слушах в колата, който каза, че трябва да се бойкотира австрийския бизнес в България, като се започне нещо подобно от митниците още, от проверките на камионите, да си го изкараме, образно казано върху австрийския бизнес. Аз много го уважавам, но според мен това е грешно. Искам да им напомня и да им дам съвет, ако разбира се искат да го приемат. Австрийския бизнес в лицето на най-големите си компании, целия си в България разположен актив работиха активно с нас за приемането на България в Шенген и сега биха могли да бъдат още по-голям мотор за сухопътните граници, защото то ги касае. Аз бих препоръчал на нашите организации, включително на АИКБ, незабавно да направят една кръгла маса, да поканят целия австрийски бизнес в България и заедно да се обърнат към канцлера на Австрия, към тяхното политическо ръководство, че това е в ущърб и на двете държави. И колкото по-бързо, като пълноправен член на Шенген, решим и сухопътните граници, това е в полза и на техния бизнес. Аз винаги съм мразил бойкотите, на инат правените неща. Мисля, че обединен българския бизнес със своите асоциации, а те имат огромен бизнес в България, компании, които значат много в Австрия, „КАПШ“, EVN, Strabag, Била, OMV, големи компании за самата Австрия и заедно с нашия бизнес спокойно може една делегация да отиде при канцлера на Австрия и да помогне. А не ние да ги тормозим тук, те веднага ще започнат българските тирове в Австрия, които минават. Просто за едно европейско семейство е недопустимо дори като мисъл! Така мисля аз!
Беновска продължи: „Е, г-н Велев, готов ли сте да направите едно бизнес посещение в Австрия, да отидете при канцлера?“. Велев отвърна, че при канцлера трябва да ходи президента, премиера. Те затова са избрани и получават заплати, за да си вършат работата. Той продължи: „И понеже те очевидно не са си свършили работата, ние призоваваме хората да им помогнат! По този начин ще дадем опора на австрийски бизнес да се включи за отстраняването на тази очевидна несправедливост, от която ние губим и пропускаме да печелим годишно 1 милард, при това пряко!“.
„Тоест вие, бизнесът, няма да търсите Карл Нехамер?“, попита Беновска. Събеседникът ѝ отговори, че него трябва да го търси австрийския бизнес. А българските граждани могат да помогнат, като не купуват австрийски стоки и не ползват австрийски компании. Той продължи, че фактът, че не членуваме в Шенген и еврозоната води до ограничаване на инвестициите. Времето за стигане до пазара е много важно. Така че това са едни косвено пропуснати ползи от ограничаване на инвестициите поради липса на свободно движение на стоки. Същото в голяма степен важи и за туризма. Освен това чакането по границите оскъпява транспорта, а това води до оскъпени стоки в магазините. „Ние, като бизнес организации, настояваме за тези три членства, Шенген, еврозона и ОИСР именно за ускоряване на икономическия растеж и повишаване на жизнения стандарт на хората, а не от някаква запалянковщина! Ако санкциите не помагат, защо тогава се въвеждат? Ето, ветото на Унгария ни принуди за един ден да променим закон, значи може да бъде ефективно! Защо ние да не ползваме този инструмент като държава!“, категоричен бе Велев.
„Карл Нехамер каза – с нашето „не“ за влизането на България и Румъния в Шенген направихме много важен принос, като бръкнахме в раната, а именно факта, че Шенген в момента не функционира! Тъй като 11 от 17 държави членки извършват вътрешнограничен контрол. За какво говорим?“, попита Беновска. Велев отвърна, че този контрол не е на такова високо ниво и няма такива големи опашки. Няма толкова дълги опашки като на Кулата или Дунав мост. Така че това докарване на Нехамер пред неговите избиратели на нас не ни помага. Трябва да направим така, че избирателите на Нехамер да поискат България да е пълноправен член на Шенген!
Велев заяви, че има направено допитване онлайн и 87% от участвалите подкрепят този бойкот на австрийски стоки и услуги. Това не е представително социологическо изследване, но все пак е достатъчно показателно.
„Работодателите каните ли се да отидете в Австрия, да потърсите някого, да помогнете на политиците?“, попита Беновска. Велев отвърна: „За работодателите няма две мнения, но когато ножа не е опрял до кокала, не се реагира. Затова искаме да помогнем на австрийския бизнес да ни подкрепи! По този начин ще му помогнем. Като му паднат продажбите с 20%, ще усети болка! Иначе защо да си създава проблеми!“.
„Харесвате ли тези проверки, които сега митниците и НАП извършват на НАП и Била? Асен Василев дипломатично каза, че това било на 600-700 корпоративни единици!“, попита Беновска. Велев отвърна, че са били направени някои промени в данъчния и данъчно-процесуалния кодекс с оглед по-доброто събиране на данъци, намаляване укриването на данъци. В момента текат проверки дали се изпълняват тези нови разпоредби. Това е правилно и няма защо да се отделят две или три от седемстотинте проверявани компании. Важното е да не се тормози дребния бизнес, където вероятността да се съберат по-големи данъци е минимална. Важно е и да не се прави от бизнеса втора данъчна администрация, защото той трябва да работи и да печели, а не да се занимава с администриране на данъци!
„Във вашите работодателски организации влизат и превозвачите, камионджиите, ще се изразя по-разговорно. При тях проблема е много отдавна, чакат по границите, губят по хиляди евро на ден на камион!“, отбеляза Беновска. Събеседникът ѝ отвърна, че това наистина е голям проблем, превозвачите правят по-малко курсове, от това губят и те, и производителите. Ангажира се повече оборотен капитал. Водещата попита как тогава ефективно ще подкрепят превозвачите. Велев отвърна, че имаме 202 милиарда външна търговия за 2022 г. А БВП за същата година е 168 милиарда. Тоест ние сме отворена икономика и тези 202 милиарда се въртят по-бавно от това, че имаме тези опашки по границите и не сме в Шенген. Това изисква повече оборотни средства, намалява ефективността на икономиката, ръста на възнагражденията и стандарта на хората. „Така че пак повтарям, ако санкции, бойкот, вето, ембарго не помага, защо тогава ги въвеждаме? Защо купуваме скъпо и отдалеч, вместо евтино и отблизо? Очевидно има смисъл, щом го правим. Нека да го направим тогава и срещу тези, които ни пречат да се интегрираме в ЕС напълно! След като сме праведни евроатлантици, след като сме влезли в мейнстрийма, след като сме направили сглобка, където взаимно се следят да няма корупция и вече не сме корумпирани, нека да бъдем по-изправени, да не сме така наведени и да поставим по-остро този въпрос! Православните Румъния, България и Гърция сме отрязани от Шенген! Гърция формално е, но тя няма граница с шенгенски държави, тя минава през нас, които не сме в Шенген!“, заяви Велев.
Позицията на работодателите за глобалния минимален данък от 15%.
„Споменахте преди малко нещо за инвестициите. Вашият колега Кирил Домусчиев, който е председател на КРИБ, които оглавиха тази година АОБР през декември даде пресконференция с немски инвеститори. Нека да чуем какво каза той!“, продължи Беновска и пусна запис от пресконференцията от 12.12.2023 г:
Кирил Домусчиев: Здравейте! КРИБ с нашите експерти от комитета по бюджет и финанси направи всичко възможно по време и на общественото обсъждане, което по традиция трябваше да се направи, предоставихме всички необходими документи, аргументации - КРИБ не е против 15% данък, след като той се налага в целия ЕС, но сме против това, че ние ще сме единствената държава, в която няма тези изключения или да кажем облекчения за съществена стопанска дейност. Никакво внимание не беше обърнато на бизнеса, не само на КРИБ, но и да другите колеги от търговските камари. В случай, че нашите искания не бъдат приети и не бъдат гласувани, вече ще решаваме какво да правим в нашата организация. Защото е ясно, че отношенията бизнес-изпълнителна власт са разрушени и няма нужното уважение и респект! А в крайна сметка бизнесът е този, който пълни хазната и явно много политици и нови политици, които се появиха, това не го разбират. Те си мислят, че парите просто идват отнякъде и те трябва да ги харчат. В крайна сметка парите идват от бизнеса. Всеки един от нас осигурява работа за много хора, плаща заплати, плаща данъци, осигурява средствата за осигуровките, рискува да прави бизнес в една такава тежка икономическа обстановка и излиза, че ние сме никакви! Така че КРИБ, ако не бъдат удовлетворени нашите искания, ще мисли какви мерки да предприеме, каква форма на протест ще предприемем за това безразличие и за това абсолютно некомпетентно отношение! Благодаря за вниманието!
Беновска продължи: „Това беше изразено преди около месец. Домусчиев говори от името на КРИБ, но искам да попитам това обща позиция ли е на работодателите? Разбирате ли се с това правителство? Преди малко говорихме за Шенген, сега за инвестиции!“. Велев обясни, че пресконференцията е била по конкретен повод – 15% глобален данък и преференциите за съществена стопанска дейност за предприятия, които са инвестирали дълготрайни активи. За тях правилата допускат намаляване на базата с размера на инвестициите и с платените заплати. В крайна сметка е било прието да се намали базата с направените инвестиции, но не и с платените заплати, което е частично решение. Три от четирите работодателски организации в АОБР са били на тази позиция, затова не е било оповестено от АОБР. „Ние подкрепихме такава промяна енергично!“, добави Велев.
„Но ако прибавим и Шенген, думите на Кирил Домусчиев „Ще потърсим как да се разберем с това правителство и какви форми на протест“, звучат по малко по-друг начин!“, продължи Беновска. Велев отвърна: „Г-жо Беновска, Вие все търсите някаква интрига! Нашият призив е към гражданите да помогнат на австрийския бизнес да помогнат да решим проблема, като не пазаруваме австрийски стоки и услуги! Тук няма никакъв проблем за гражданите. В съседния магазин е същата стока на същата цена. В съседната бензиностанция е същото качествено гориво на същата цена. Това не води до намаляването на БВП и на доходите. Води во намаляване на печалбите на някои компании, за да се задействат да решим тази очевидна несправедливост! Нека си припомним думите на поета „кой те в таз робска люлка люлее“, отнесено към тези, които казват – ама как, защо, бива ли!?“.
„Искате ли да направим един клип? Аз съм привърженик на това, което казвате, горещо го подкрепям!“, заяви Беновска. Събеседникът ѝ отвърна, че в Румъния има много по-остра обществена и държавна реакция и попита ние с по-робска психика ли сме? Водещата отбеляза, че може би сме по-задоволени. Велев отвърна, че това едва ли е така, защото стандарта на живот в Румъния е по-висок от този у нас.
Могат ли върнатите в България мигранти да помогнат за пазара на работна ръка?
„Като говорим за Шенген и инвестиции, да поговорим по една наша тема. Ще удовлетворим ли нуждата от работна ръка, ще улесним ли трудовата миграция, ако придойдат тези 6 000, или 60 000, или 100 000 бежанци? Различни са числата, които се премятат в публичното пространство, които трябва да ни върне евентуално Австрия или Централна Европа, като първи пункт, в който сме ги регистрирали. Това ще се отрази ли на пазара на работна ръка?“, попита Беновска. Велев отвърна: „Това не са хора, които са дошли да работят! Тази тема ни прави още по-гневни. Ние половин година не можем да внесем квалифицирани специалисти, които сме ги избрали, които идват тук, за да работят, които ще работят и ще създават добавена стойност, ще плащат данъци и ще допринасят за бюджета. И ние половин година не можем да ги внесем. А тук ще придойдат някакви, които ще лежат на бюджета, няма да работят и ние ще ги издържаме. Крайно време е да приключим с този двоен и троен стандарт! Не ние сме създали тези предпоставки за тези миграционни вълни!“.
„Не чух реакция на работодателските организации точно за трудовия пазар!“, отбеляза Беновска. Велев отвърна, че следващата седмица ще има пресконференция на работодателите, на която вероятно ще бъде изказана позиция по въпроса.
Опитите за намеса в българската образователна система.
„Понеже сте посветен на образованието, видяхте ли позицията на „Свободна Европа“, която цитира един американски доклад за забрана на „Аз съм българче“?“, попита Беновска и пусна част от седмичния коментар, посветен на темата:
12 януари 23-та
Бачорски. Знаете ли, че „Свободна Европа“ иска забраната на Вазовото „Аз съм българче“?
„Интеграцията не може да се осъществи без нагласа за приемане на другия. А това е трудно в страна, която приема като чужди, дори, собствените си етнически малцинства.
За да е възможна интеграцията, много сфери трябва да се променят, включително образователната система. Защото тя е скроена единствено по мярата на етническите българи.
Няма как децата на 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, ако са длъжни да учат „Аз съм българче“, без на образователната система да ѝ хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им.“
Бачорски. Знаете ли? Мъжка работа е. И засяга България. Шенген и бежанци ще преливат в България.
Беновска продължи: „Вие, г-н Велев, ще подкрепите ли в лично качество и официално работодателите правото на имигрантите да окажат въздействие върху нашата образователна система и да обогатяват моите и вашите деца?“. Велев отвърна: „Не, разбира се! Нашата образователна система доведе до 54% функционална неграмотност и очевидно там трябва да се нагласява, а не да се доразваля! Но ние станахме по-католици и от папата и пак не сме в Шенген, пак не сме в еврозоната!“.
„Но ще вземете ли отношение по този въпрос, „Аз съм българче“? Това не е дребнотемие!“, продължи Беновска. Велев отвърна: „Ние, като личности, не го одобряваме, даже сме възмутени, но това не е в предмета на дейност на нашата организация. Нас ни питайте как да ускорим икономическия растеж, да произвеждаме повече. Разбира се духовните ценности са много важни, но за тях отговарят други общности и организации. Ние имаме лично мнение, но не можем да ангажираме с него десетте хиляди предприятия в АИКБ!“.
Промените в Конституцията.
Велев съобщи, че във вторник в 11.30 в БТА ще се състои пресконференция на АОБР, на която ще представят приоритетите си за 2024 г. Водещата попита дали ще бъдат критични към правителството и дали ще се изкажат в бизнес аспекта на промяната на Конституцията? Велев отвърна, че АОБР винаги има конструктивна и градивна критика, защото се стараят нещата да стават по-добре. Той продължи, че темата за Конституцията е важна за всеки български гражданин, но не всяка организация има специфичната компетентност аргументирано да се произнася.
„Много добре знаете за рефлекса между съдебната власт и бизнеса, затова ви попитах за бизнес аспектите на промяната на Конституцията!“, уточни Беновска. Велев отвърна, че върховенството на правото, сигурността на собствеността са много важни предпоставки за добър бизнес климат. Всичко това трябва да намира добра основа в Конституцията. „От тази гледна точка този въпрос не е съвсем чужд, но пак повтарям, нека да оставим да говорят мъдреците, конституционалистите, хората с голям опит, независимите, непредубедените, нефинансираните от едно или друго място! Нас ни оставете да говорим за икономиката и за социално-икономическото развитие!“, заяви Велев.
„Много полезен и важен разговор! И Ви благодаря! Независимо от сдържаността да не влизате в крайности. Сигурно това е етикета на поведението на големия бизнес! Но вие сте опората, вие давате БВП! Колко работни места осигурявате?“, попита водещата. Събеседникът ѝ отговори, че 82% от наетите работят в предприятия от АОБР. Така завърши разговорът между Васил Велев и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване “Беновска пита” по “Радио К2” и на живо във Фейсбук и Ютюб на 13-и януари 2024 година.
