Бариерният риф на Белиз Комитетът за световното наследство ЮНЕСКО премахна

Бариерният риф на Белиз

Комитетът за международното завещание ЮНЕСКО отстрани Бариерния риф на Белиз от листата си със застрашените обекти девет години откакто естественото образувание бе вкарано в него. Мотивът е, че държавното управление на страната в Централна Америка и подхванало " визионерски " стъпки за опазването му.

Този риф е вторият по-големина след Големия бариерен риф в Австралия. Той е дом на застрашени типове костенурки, морски крави и крокодили. Кораловият риф бе вкаран в листата на международното завещание на ЮНЕСКО през 1996 година, само че през 2009 година влезе и измежду застрашените обекти поради проектите на държавното управление на Белиз да прави изследвания за петрол в околните води. След неофициален референдум в страната, извършен от неправителствени организации, 96 на 100 от участниците гласоподаваха срещу сходни проучвания и през декември 2017 година бе натрапен мораториум върху изследванията за петрол във водите на Белиз. Забранени бяха и други индустриални действия наоколо до рифа.

На съвещанието си в Бахрейн в понеделник ЮНЕСКО възнагради визионерския проект на Белиз за ръководство на крайбрежната линия и изрази вяра, че плануваното равнище на запазване ще реализира задачите си.

Решението идва година откакто ЮНЕСКО реши да не поставя Големия бариерен риф в листата със застрашените обекти, приемайки, че Австралия има проект за опазването му.

От Глобалния фонд за дивата природа WWF, който участваше в акцията за възбрана на изследванията за петрол във водите на Белиз, приветстваха решението на ЮНЕСКО.

На 28 юни се чака решение на ЮНЕСКО по въпроса за националния парк " Пирин " като от
WWF заявиха своята поддръжка за решения в интерес на българския парк, както и резервата Селуз в Танзания.

Международният съюз за отбрана на природата, Върховният съд на България и ЮНЕСКО поредно излязоха с позиции, съгласно които би трябвало да се извърши оценка за въздействието върху околната среда на каквито и да било промени в проекта за ръководство на " Пирин ".

Проекторешението на организацията за Пирин е българското държавно управление да не ползва измененията в настоящия проект за ръководство на Национален парк " Пирин ", до момента в който планът за нов проект не се подложи на екологична оценка. Също по този начин, в проекторешението на ЮНЕСКО се приветства решението на Върховния административен съд от април 2018 година, който отхвърли решението на министъра на околната среда да не се прави екологична оценка на новия проект за ръководство на Пирин, напомнят от WWF.

За разлика от други държавни управления, които интензивно лобират за запазване на своето естественото благосъстояние, българското не споделя позицията на природозащитниците и на интернационалните институции за опазването на Пирин, разяснява Катерина Раковска от екофонда.

Организацията е обезпокоена от лобистки совалки на екоминистъра Нено Димов за обезпечаване на гласове против одобряването на решението на ЮНЕСКО за екооценката на Пирин.

На съвещанието на Комитета на ЮНЕСКО участва огромна българска държавна делегация, само че тя е водена от вицепремиера Валери Симеонов, който нееднократно е подкрепял желанията на концесионера " Юлен " на ски зоната в Банско, обхващаща част от парка, за втори кабинков въжен превоз, което в действителност става допустимо с смяната на проекта на парка от декември 2017 година, само че също по този начин отваря вратата и за друго строителство в предпазената територия и за сеч на вековни дървета

Ако вицепремиерът не е трансформирал внезапно позицията си, задачата на делегацията може да е намаляване на опазването на Пирин, счита Раковска.

" Районът към Пирин, както и към всяка друга предпазена територия в България, има привилегията да разполага с естествено богатсто, което, при съответно запазване и стабилно прилагане, обезпечава разнообразна икономичека активност и високо качество на живот. Затова WWF от години сигнализира, че изсичането и застрояването на Национален парк " Пирин " по избор на офшорни компании с неразбираеми благосъстоятелност е най-лошият сюжети за похабяване на скъп естествен запас и е фактическо плячкосване на българските жители. Това сигурно би довело до изключване на парка от листата на ЮНЕСКО, което автоматизирано слага България в групата на страните, където тежки бедствия или липса на правда пречат да се опазва естественото и културното завещание ", добавя Раковска в публикуваната позиция на екоорганизацията.